Решение по дело №3271/2020 на Районен съд - Варна

Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.

Против обвиняемия П. И. П. , ЕГН ********** било образувано ДП
№ 130/2019 год. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна за извършено
от него престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

След приключване на същото с мнение за съд, наблюдаващият
прокурор е установил, че са налице основанията по чл. 78а. от НК, поради
което е изготвил постановление за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на Глава ХХVIII-ма НПК за това, че " На 30.03.2019 г. на
път № 2008 област Варна, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Шевролет“ с рег. № В 18-79 РМ, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от Закона за движение на пътищата –
„Водачита са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата -
„Водачита са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Д. Г. Н. – на 49 години, изразяваща се в
счупване на ладиевидната кост на дясното ходило,което е обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около три
месеца".
Престъпление по чл. 343, ал.1, б."б", пр.2, във вр. с чл. 342, ал.1 от
НК.

Районна прокуратура – Варна, редовно призована, не се представлява.

Обвиняемият П.П., редовно призован, се явява лично в с.з. с
упълномощен защитник адв. Г., ВАК. В пледоарията си по същество
защитата излага, че по делото не са събрани категорични доказателства, от
които да се достигне до извод за виновност от страна на под защитния му.
Излага също, че обвиняемия е нямал виновно поведение, което да обоснове
произнасяне на осъдително решение. Оспорва се заключението на съдебно
техническата експертиза, като се твърди, че същата не отговаря на
изискванията на закона.

Обвиняемият П. се признава за виновен и моли съда да му наложи
минимално наказание.
1

Съдът, след запознаване с приложеното ДП № 130/2019 год. по описа
на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна, постановлението на РП - Варна, както
и с оглед разпоредбите на чл. 378, ал.2 и ал.3 от НПК, в рамките на събраните
по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият П. И. П. бил правоспособен водач на МПС, не бил
осъждан /реабилитиран/ и освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК. По делото не са депозирани данни за налагани наказания за
извършени нарушения по ЗДвП.

На 30.03.2019 год. обв.П. И. П. , около 07.40 часа в гр.Варна
управлявал МПС – л.а. „Шавролет Лачети“ с рег. № В 18-79 РМ. Движел се
по ул.“Девня“ в гр.Варна, в посока изхода на града към с.Казашко. След
табелата за край на гр.Варна, движението му преминало по общински път №
2008, област Варна. Движението по път № 2008 било двупосочно, с по една
пътна лента в посока, разделени с пътна маркировка /единична непрекъсната
осова линия/. Пътната настилка била суха, в добро състояние, времето било
слънчево, с добра видимост.
По същото време, пред обв.П., по път № 2008 в посока с.Казашко,
обл.Варна се движел л.а „Пежо 306“ с рег. № В 87-64 ВН, управляван от
Румен К.А.. На предната дясна седалка пътувал собственика на автомобила,
Д. Г. Н. .В близост до магазин „Тросметал“ двигателят на автомобила
управляван от А. „угаснал“. Той спрял в дясно върху дясната пътна лента
пред магазина и заедно с Н. предприели действия по отстраняването на
аварията. След като не успели не успели да стартират двигателя, А. и Н.
избутали автомобила възможно най-вдясно от десния ръб на пътното платно и
около 07.39 часа установили автомобила в покой, като десните му колела
били вдясно от десен ръб на пътното платно, а левите му колела били на
пътното платно, на около 1 метър вляво от десния ръб на пътното платно.
Д.Н. застанал върху бетонираната площ пред магазин „Тросметал“, зад лявата
част на задната броня на л.а. „Пежо 306“.
Попътно на л.а. „Шавролет Лачети“ с рег. № В 18-79 РМ, управляван
от обвиняемия П.П., пред него се движели л.а. „Ауди А 4“ с рег. № В 83-77
ВН, управляван от Д.Т.С. и камион, които виждайки авариралия л.а. „Пежо
306“, намалили скоростта си и спрели в дясната пътна лента.
По същото време обвиняемия П. продължавал да управлява
автомобила си по път № 2008, област Варна към мястото, на което били
спрели превозните средства и където прав зад л.а. „Пежо 306“, бил застанал
2

Д.Н.. П. управлявал л.а. „Шавролет Лачети“ с рег. № В 18-79 РМ със скорост
около – 77.87 км/ч. На около – 48.62 м. преди мястото, на което бил Н., П.
възприел него и спрелите МПС и предприел аварийно спиране,
едновременно с отклоняване в дясно. Обвиняемият не успял да спре и
последвал удар с управлявания от него автомобил в тялото на Д.Н. в областта
на долната част на подбедриците на ляв и десет крак, като горното част на
тялото се качила на предния капак на л.а „Шавролет Лачети“. Автомобила
управляван от обвиняемия продължил движението си напред и след около
един метър настъпил удар в задната дясна час на автомобила „Пежо 306“,
като при този удар долната част на десния крак на Н. била притисната между
предна броня на л.а.“Шевролет Лачети“ и задна броня на л.а. „Пежо 306“.
След удара л.а“Пежо 306“, който не бил с включена скоростна предавка и не
бил с включена „ръчна“ спирачка, приел част от кинетичната енергия на л.а
„Шевролет Лачети“ и се придвижил напред и в ляво , след което спрялв
зоната левия бордюр на пътя. Лекия автомобил „Шевролет Лачети“ се
придвижил още около 1.50 метра след което спрял, а пешеходеца Д.Н. паднал
пред автомобила.

Пострадалият Н. бил транспортирал до МБАЛ „Света Анна – Варна“,
където бил приет за лечение.

В хода на образуваното ДП била назначена и изготвена СМЕ, в
заключението към която /л.49 - 52/ вещото лице приело, че вследствие на
удара от л.а. на обвиняемия, пострадалия е получил "Счупване на ладиевидна
кост на дясното ходило" – увреждане, което му е причинило затрудняване
движението на долен десен крайник за срок от около три месеца.

В хода на образуваното ДП била назначена и изготвена съдебно -
автотехническа експертиза /л.54 - 89/, от заключението на която е видно, че
„Опасната зона за спиране на л.а. „Шевролет Лачети“ при движение със
скорост -77.87 км/ч е била – 54.97 метра. От техническа гледна точка водачът
на л.а. „Шевролет Лачети“ е имал зона за пряка видимост към мястото на
удара от около – 189 метра, което е било по-голямо от опасната му зона за
спиране при движение със скорост – 77.87 км/ч. Отстоянието на л.а.
„Шевролет Лачети“ до мястото на удара, когато е настъпила опасността, е
равно на зоната за пряка видимост – 189 метра. Водачът е реагирал на
опасността от - 48.62 метра преди мястото на удара. От техническа гледна
точка л.а. „Шевролет Лачети“ е имал техническа възможност да предотврати
ПТП чрез аварийно спиране в дясната част на пътя /включително и върху
дясна пътна лента/ преди мястото, на което се е намирал пешеходеца, тъй
като зоната му на пряка видимост и отстоянието, на което се е намирал преди
3

мястото на удара, са били неколкократно по-големи от дължината на опасната
зона за спиране. От техническа гледна точка пешеходецът и водачът на л.а.
„Пежо 306“ не са имали възможност да предотвратят ПТП, тъй като са били
„пасивни“ участници в движението. Причина за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка е неупражнен постоянен визуален контрол и липсата
на адекватно поведение от страна на водача на л.а. „Шевролет Лачети“ при
упвалнение на автомобила си към предварително видим участък “.

Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по
неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 130/2019 год. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР –
Варна, доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал.2
НПК, При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът
направи правен извод за това, че обв. П. И. П. , е осъществил
инкриминираното деяние, описано в постановлението на Варненска районна
прокуратура, за което следва да се ангажира отговорността му. При така
възприетата фактическа обстановка съдът прие, че с деянието си обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението,
субсумиран под нормата на чл. 343, ал.1, б."б", вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за
което е предаден на съд.

От обективна страна, при управлението на МПС правоспособният
обвиняем е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Както в
теорията, така и съдебната практика е изяснено, че съдържанието на
задължението за контрол върху МПС по смисъла на чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
включва и задължение за всеобхватно наблюдаване на пътната обстановка,
включително и за поява на препятствие на пътното платно, каквито се явяват
и неправомерно движещи се по пътното платно велосипедисти. В случай, че
при наличие на обективна възможност за това, водачът на МПС по различни
субективни причини не забележи появило се препятствие на пътното платно и
поради това предприеме закъсняла реакция и възникне ПТП, той извършва
именно нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл Решение № 164 от 14.
IV. 1988 г. по н. д. № 148/88 г., III н. о. на ВС, Решение № 1234 от 1. ХII. 1976
г. по н. д. № 1097/76 г., III н. о. на ВС, Решение № 59 от 08.06.2011 г. по нак.
д. № 650/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 616 от 06.03.2012 г.
по нак. д. № 2792/2011 г. на Върховен касационен съд. Съгласно трайната
съдебна практика приложното поле на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП е когато след
като е забелязал възникналата за него опасност, при наличие все още на
обективна възможност да предотврати ПТП, водачът не е предприел
необходимите действия за избягване на ПТП, състоящи се в намаляване на
скоростта или екстрено спиране.
Разграничението между нарушението по чл. 20, ал. 2, ЗДвП и
4

случайното деяние се състои в това, че при случайното деяние препятствието
попада в т. нар. "опасна зона" на МПС и дори при екстрено спиране ПТП не
може да се избегне. При нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ПТП обективно
може да бъде избегнато към момента, когато водачът е забелязал
възникналата опасност, тоест препятствието е извън т. нар. опасна зона, но
водачът или въобще не предприема мерки за избягване на ПТП или
предприетите от него мерки са различни от нормативно предписаните-
намаляване на скоростта или екстрено спиране.
В резултат на това си поведение, обвиняемия е предизвикал
настъпване на ПТП, при което пострадалия Д. Г. Н. е получил увреждане на
здравето – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната
кост на дясното ходило, причинило му затрудняване на движението на десния
долен крайник за срок от около – 3 месеца.

Настъпилото увреждане на телесната неприкосновеност причинено
на пострадалата се определя от задължителната съдебна практика като
"ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен
обем, като увреждането е съставомерно по чл. 129, ал.2 НК, когато
затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична
загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната
функция на крайника, поради счупване или пукване на кости ..." /изрично т.10
от ППВС № 3/1979 г./. Освен този обективен признак на причиненото
увреждане, налице е и вторият, а именно продължителността на увреждането
– повече от 30 дни. – в случая около – 90 дни /изрично в т.см. и р.№
530/07.11.1984 г. по н.д.№ 520/1984 г., ІІІ н.о./.

От субективна страна обвиняемия П. И. П. е действал при форма на
вината – непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Индиция в това отношение е заключението
на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза /кредитирана от
съда/, в горепосочения вече смисъл, като не се налага отново преповтаряне на
заключението на същата. Всичко това обосновава и извода, че в конкретния
случай е налице виновно непредпазливо поведение от страна на обвиняемия.
От субективна страна деянието е извършено от П. И. П. виновно при
условията на непредпазливост по отношение на причинения вредоносен
резултат, тъй като не е предвиждал общественоопасните последици на
деянието си, но е била длъжн да ги предвиди и е могл да ги предвиди, като по
отношение нарушенията на правилата за движение по пътищата е действал
умишлено, като е съзнавал, че при тяхното нарушаване създава предпоставки
за възникване на ПТП. Наличието на възможност за предвидимост на
процесният престъпен резултат - ПТП, в това число и причиняването на
5

средна телесна повреда на пострадалото лице и кумулативно с това наличието
на задължение за подсъдимия, като водач на МПС, да предвиди настъпването
на тези противообществени последици от деянието си при нарушаване на
разпоредбата на ЗДвП, несъмнено налагат извода за извършване на
процесното престъпление от страна на П. при условията на форма на вината -
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1-во от НК.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отчетат
пренебрежителното отношение на обвиняемия към установения правен ред
относно задълженията му, като водач на МПС.
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78а. от НК за
освобождаване на обв. П. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Извършено е непредпазливо деяние, за което НК
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, респ. пробация /чл.
78, ал. 1, б. "а" НК/; към датата на деянието обв. П. не е бил осъждан
/реабилитиран/ или освобождаван от наказателна отговорност/ справка за
съдимост-л. 8 от делото/; От престъплението няма невъзстановени
имуществени вреди на трети лица. На възстановяване подлежат само
съставомерните имуществени вреди. С измененията в материалноправната
уредба на чл. 78а НК с ДВ-бр. 21/2000 г. се въведе задължително прилагане на
института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като прилагането на този институт е изключен от
преценката на съда и е задължително при наличието на материалноправните
предпоставки за това. /в тази насока конст. Практика - пр. р. 445/10.07.2003 г.
ІІ н. о. и др. /.
При така изложените обстоятелства, съдът определи наказанието в
размер на минималния, предвиден в чл. 78 а, ал.1 от НК, а именно 1000.00 лв.
(хиляда лева) приемайки, че е достатъчен за реализиране на наказателната
превенция спрямо него, като в същото време ще бъде гаранция и за
неизвършване на нови подобни прояви. Съдът не наложи на обвиняемия П.
наказание лишаване от право да управлява МПС, с оглед смекчаващите
вината обстоятелства, а именно направените самопризнания на ДП, чистото
му съдебно минало, помощта, оказана на пострадалия след настъпването на
ПТП.
Съдът се произнесе и по въпроса за направените разноски, като
предвид изхода на делото осъди обв.П. И. П. да заплати сумата 915.93 лв. за
вещи лица от ДП – в полза на ОД МВР - Варна и 30.00 лв. в полза на РС -
Варна

Водим от горното, съдът постанови Решението си.
6

Номер на акта:	6
Дата:	5 февруари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20203110203271
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 август 2020 г.

Решение по дело №3271/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите