Решение по дело №2446/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - София, чрез процесуален представител – ю.к. С.С. , против Решение № 96/31.08.2023г., постановено по АНД № 160 по описа за 2023г. на Районен съд - Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** от 26.03.2023г., издаден от АПИ- София, с което на „Л. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Л.Н.Л., за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 л. на осн. чл.179 ал.3б, вр. чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП.

В касационната жалбата се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните норми и на материалния закон. Конкретно се оспорват мотивите на въззивния съд за изтекла погасителна давност по чл.34 от ЗАНН, като се твърди неприложимост на цитираната разпоредба. Сочи се, че с оглед правното естество на електронния фиш, относимите разпоредби уреждащи давността са тези по НК – чл.80 и чл.81. В тази връзка и доколкото въззивният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, обуславяща извършване на вмененото нарушение, се моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното НП. Претендират се разноски – ю.к. възнагражение, а в условията евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация - „Л. “ ЕООД в депозиран писмен отговор и допълнително становище от 05.12.2023г., чрез пълномощник – адв.В., оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е допустимо, законосъобразно и правилно и като такова моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски – адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване процесуалните правила и закона, поради което няма основания за отмяната му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Л. “ ЕООД, против гореописания ЕФ, с който на дружеството за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 л. на осн. чл.179 ал.3б, вр. чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 26.03.2021г., в 10, 29 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „Рено Премиум Ландер“, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 26 000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС. На 03.02.2023 г. бил издаден обжалвания електронен фиш № **********, който бил връчен на въззивника на 16.05.2023г.

Описаната фактическа обстановка ДРС е приел за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. В тази връзка е счел, че събраните доказателства обуславят извод за извършване на вмененото нарушение и неговия автор, доколкото безспорно се установява, че за регистрирания час на нарушението няма подадена тол декларация, предвид липсата на регистриран в системата ползвател на процесното МПС и безспорно установения факт, че въззивникът е негов собственик.

За да отмени процесния електронен фиш, въззивният съд е счел, че по отношение на процесното нарушение са изтекли погасителните давностни срокове по чл.34 ал.1 и ал2 от ЗАНН, доколкото датата на установяване на нарушението, в това число и авторството му е 26.03.2021г., а ЕФ е издаден едва на 03.02.2023г., при което административнонаказателното производство /АНП/ е следвало да бъде прекратено. Изложил е подробни мотиви, поради които счита, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са приложими и в производството по издаване на електронни фишове. Посочил е, че Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел. фиш дори без да се обсъжда въпроса по същество, макар и нарушението да е установено.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Изцяло се споделят изводите на въззивния съд за изтекли погасителни срокове по чл.34 от ЗАНН. Мотивите в тази връзка са подробни, поради което и настоящия състав на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК не намира за необходимо да преповтаря същите и препраща към тях.

Допълнително, във връзка с наведените в касационната жалба възражения, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр.105/2018г./ и създаването на новите разпоредби на чл.189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на АНП и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден.

Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Следва да се посочи, че горните мотиви не са в противоречие с цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл.189ж от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство.

Т.е. отликата по отношение на форма, съдържание и реквизити на ЕФ спрямо НП, по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване на давността по чл.34, ал. 1 от ЗАНН. Давността, изключваща наказателното преследване е три години от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а абсолютната давност /съгласно чл. 81, ал. 3 от НК/, е четири години и шест месеца от момента на извършване или довършване на нарушението по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК.

Практиката, на която се позовава касатора в жалбата е известна съда, но към настоящия момент същия не я поддържа, доколкото е налице преобладаваща и актуална практика в гореизложения смисъл, както на Административен съд – Варна, така и на останалите административни съдилища. Освен това горните изводи са в унисон и с последвалите изменения на чл.186а от ЗДвП /ДВ бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023/, към който препраща чл.189ж ал.8 от ЗДвП.

В процесния случай не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от изявленията на процесуалния представител на касатора във въззивното производство, че нарушението е извършено на 26.03.2021г., а ЕФ е издаден едва на 03.02.2023г., т.е. много след изтичане на едногодишния, давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, искането на ответника по касацията за присъждане на съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, следва да се уважи на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.1 от АПК, в размер на 550 лв., за които разноски са представени доказателства за реалното им плащане в брой. Възражението на ответника за прекомерност, се преценява като неоснователно, доколкото посоченият размер е минималният такъв съобразно чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/31.08.2023г., постановено по АНД № 160 по описа за 2023г. на Районен съд - Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** от 26.03.2023г., издаден от АПИ- София, с което на „Л. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Л.Н.Л., за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 л. на осн. чл.179 ал.3б, вр. чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати на „Л. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Л.Н.Л., съдебно-деловодни разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: