№ 15250
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110133385 по описа за 2021 година
при участието на съдебния секретар Валерия Димитрова, за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от „З....“ АД, ЕИК ....,
седалище и адрес на управление град София, район „Оборище“, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ ..., съдебен адрес град София, ул. „Узунджовска“ № 16 (ищец)
чрез Адвокатско дружество „....“ чрез адвокат С. М.. Според твърдяното с
исковата молба ищецът е застраховал моторно превозно средство, което е
претърпяло пътнотранспортно произшествие на 10. 06. 2018 г. в Пловдив.
Пътнотранспортното произшествие било причинено виновно от водач на
автомобил, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие застрахованият от ищеца
автомобил бил увреден, ищецът описал щетите и заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2 235 лева и 84 стотинки, като сторил и
ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Ищецът твърди, че с така
заплатеното застрахователно обезщетение е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор срещу застрахователя на гражданската отговорност
на причинителя на вредите. Макар и да му отправил покана, ответникът не
изплатил задължението. Иска от Софийския районен съд да осъди ответника
да му заплати сумата 2 250 лева и 84 стотинки, представляваща платеното
застрахователно обезщетение ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и сумата
296 лева и 38 стотинки, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 24. 02. 2020 г. – 11. 06. 2021 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „..“ АД, ЕИК ..., седалище, адрес на управление и съдебен адрес
град София, ж. к. „Дианабад“, .. чрез процесуалния представител
юрисконсулт Петьо П.. Намира, че исковата молба е нередовна, защото не
съдържа достатъчно подробно описание на твърдяното пътнотранспортно
произшествие, във връзка с което прави анализа на доказателствата, както и
понеже липсва конкретизация „по пера“ на отделните увредени части и
детайли и на отделните суми, а се претендира една глобална сума. Освен това
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва водачът, чиято гражданска
отговорност е бил застраховал, да е нарушил императивните правни норми на
Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Отрича да е настъпвало твърдяното
от ищеца пътнотранспортно произшествие. Оспорва представения от ищеца
двустранен протокол. Оспорва водачът, чиято гражданска отговорност е бил
застрахова, да е действал виновно. Оспорва освен това описания от ищеца
механизъм на пътнотранспортно произшествие и отрича да е налице
причинна връзка между твърдените имуществени вреди и предполагаемото
пътнотранспортно произшествие. Намира, че размерът на претенцията е
прекомерно завишен и не отговаря на средните пазарни цени за
ремонтирането на увреден товарен автомобил. Прави евентуално възражение
за съпричиняване на вредите от водача на увреденото моторно превозно
средство. Във връзка с акцесорния иск излага доводи, че е неоснователен
поради неоснователността на главния иск, а освен това и във връзка с размера
и началния момент, от който се търси. Претендира разноски. Оспорва размера
на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, като
заявява, че няма доказателства за регистрация по ЗДДС.
След като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и
правни изводи.
Ищецът е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 411 от
Кодекса за застраховането, съответно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД). Ответникът е направил евентуално възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Във връзка с доводите на ответника за нередовност на исковата молба
съдът приема следното. Исковата молба следва да съдържа изложение на
обстоятелствата, от които ищецът твърди, че се е породило спорното
материално право (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), тоест неговото основание. Законът
не въвежда изрични изисквания колко подробно и детайлно трябва да бъде
описанието на тези твърдени обстоятелства – за разлика от изричните
изисквания за съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт
(чл. 246, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс). Такива изисквания обаче
все пак могат да бъдат изведени поради необходимостта от ясно формиране
на обективните предели на силата на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК), а
също така и за да бъдат надлежно очертани конкретните фактически
обстоятелства, които подлежат на доказване. Затова описанието на
2
съответните обстоятелства в исковата молба трябва да е достатъчно
подробно, така че да може спорното материално право обективно да бъде
разграничено от други сходни материални права, които може да са
възникнали, съответно ответникът да може да формулира доказателствени
искания, ако прецени това за необходимо с оглед на правото си на защита (в
сходен смисъл са разясненията, дадени с т. 4. 2. от мотивите към
Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. по тълк. дело № 2 от 2002 г. на ОСНК
на ВКС). В правен спор между застрахователи като разглеждания това
означава, че твърдяното пътнотранспортно произшествие трябва да е описано
до такава степен, че да може да бъде разграничено от други
пътнотранспортни произшествия. Необходимо е по-точно в исковата молба да
са изложени твърдения за времето и мястото на предполагаемото
пътнотранспортно произшествие, във връзка с което е достатъчно да бъдат
посочени датата и относителният му час, съответно населеното място или
пътят и районът от населеното място или от пътя. По-нататък в исковата
молба следва да се съдържат твърдения за конкретните моторни превозни
средства, които са участвали в пътнотранспортното произшествие, като е
достатъчно те да бъдат описани с марка, модел и регистрационен номер. От
гледна точка на механизма на пътнотранспортното произшествие е
достатъчно ищецът да опише маневрите, които твърди, че са предприели
съответните моторни превозни средства. Не се изисква от ищеца да даде
правна квалификация на нарушението на правилата за движение по пътищата,
което твърди, че е осъществил някой от водачите с предприемането им, а е
достатъчно да твърди подобно нарушение и че то е било извършено виновно.
Трябва обаче да има твърдения за мястото на контакт между автомобилите
(предна, задна и/или странична част). Когато се твърди застраховане на
моторно превозно средство срещу вреди от пътнотранспортно произшествие
и заплащане на застрахователно обезщетение, както в разглеждания случай,
достатъчно е ищецът да посочи като глобална сума заплатеното
застрахователно обезщетение, а не размера на застрахователното обезщетение
„по пера“ за всяка една увредена част. Това е така, защото автомобилът е
съставна вещ и следва да се разграничава от отделните вещи, които го
изграждат. Твърди се застраховане и заплащане на застрахователно
обезщетение за целокупната съставна вещ, а не за отделните части, които
влизат в състава й. Дали твърдяната от ищеца глобална сума съответства на
уврежданията по съставната вещ и по частите й е въпрос по съществото на
спора, а не по редовността на исковата молба.
В конкретния случай в исковата молба се съдържа описание на
твърдените от ищеца обстоятелства, което отговаря на изложените по-горе
изисквания, поради което исковата молба е редовна. По съществото на спора
съдът приема следното.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване валидното сключване на застрахователен договор, по силата на
който е застраховал товарния автомобил марка „Ивеко“, модел „35-12 35 С
3
12“, рег. номер СВ 5280 АН, че в периода на застрахователното покритие на
10. 06. 2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие с друго моторно
превозно средство марка и модел „Фолксваген Пасат“, рег. номер ..., че към
съответната дата гражданската отговорност на водача на моторното превозно
средство „Фолксваген Пасат“ е била застрахована при ответника, че
вследствие на пътнотранспортното произшествие моторното превозно
средство „Ивеко“ е претърпяло вреди в страничната лява част, че стойността
на вредите и обичайните ликвидационни разходи е в размер на общо 2 250
лева и 84 стотинки, че е заплатил съответното застрахователно обезщетение,
както и че е поканил ответника да му възстанови така заплатеното
застрахователно обезщетение на 23. 01. 2020 г.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че водачът на моторното превозно средство „Фолксваген Пасат“ не
е действал виновно, а по евентуалното възражение за съпричиняване: че
водачът на товарния автомобил „Ивеко“ е нарушил правилата за движение по
пътищата и че е налице причинна връзка между това негово нарушение и
настъпването на вредите по товарния автомобил. Вината на водача на
товарния автомобил „Ивеко“ не е елемент от фактическия състав на
съпричиняването (Решение № 88 от 1962 г. по гр. дело № 83 от 1962 г. на
ОСГК на ВС).
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 24. 07. 2017 г. ищецът е сключил застрахователен договор
„Пълно Каско“, застр. полица № 17-0300/380/5000253, по силата на който е
поел задължението да осигури застрахователно покритие спрямо моторното
превозно средство „Ивеко“, модел „35-12 35 С 12“, рег. номер СВ 5280 АН,
през периода 04. 08. 2017 г. – 03. 08. 2018 г., като покритите застрахователни
рискове са включвали и настъпването на вреди от пътнотранспортно
произшествие. Страните освен това не спорят, че към 10. 06. 2018 г.
гражданската отговорност на водача на моторното превозно средство марка и
модел „Фолксваген Пасат“ с рег. номер ... е била застрахована при ответника.
Страните спорят дали е настъпило твърдяното от ищеца
пътнотранспортно произшествие, дали водачът, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника, е нарушил правилата за
движение по пътищата, ако ги е нарушил, дали това нарушение е било
извършено виновно, какъв е механизмът на пътнотранспортното
произшествие и дали е налице причинна връзка между него и настъпилите
вреди по застрахования при ищеца товарен автомобил, какъв е
действителният размер на вредите и дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат вследствие на нарушение на правилата за движение по
пътищата от водача на застрахования при ищеца товарен автомобил.
По делото е представено писмено доказателство – двустранен
констативен протокол от пътнотранспортно произшествие. Според
съдържанието на този документ на 10. 06. 2018 г., около 09, 00 часа, на
4
околовръстния път на Пловдив, при разклона за Белащица, е настъпило
пътнотранспортно произшествие между моторните превозни средства „VW
Пасат“ с рег. номер „...“ и „Ивеко 35-12“ с рег. номер „СВ 5280 АН“ (съдът
констатира, че това описание съответства на описанието на моторните
превозни средства в исковата молба), с водачи В. М., съответно К. Г..
Отбелязано е, че пътнотранспортното произшествие е настъпило „при
изпреварване“ и че видимите щети по автомобила „Ивеко 35-12“ са „отляво
резервоар, праг, товарен блок“. Документът освен това е подписан от двамата
водачи.
Както правилно изтъква ответникът, двустранният протокол за
пътнотранспортно произшествие е частен документ, който се ползва
единствено с формална доказателствена сила. При това положение отразените
в него обстоятелства относно настъпването на пътнотранспортно
произшествие и констатираните видими щети по процесния автомобил
„Ивеко“ следва да бъдат внимателно преценявани в съвкупност с всички
останали събрани по делото доказателства. В разглеждания случай съдът е
събрал по делегация и показания от свидетелите В. Х. М. и К. А. Г..
Показанията им са в значителна степен еднопосочни и взаимно допълващи се,
като от тях се установява, че на 10. 06. 2018 г. К. Г. е управлявал товарния
автомобил „Ивеко“ по околовръстния път на Пловдив, като пътувал от
фабрика в село Царацово към склад, намиращ се на околовръстния път и
близо до разклона за село Белащица. Зад товарния автомобил „Ивеко“ се
движел автобус, който превозвал деца, а зад него се движел автомобилът
„Фолксваген Пасат“, управляван от свидетеля М.. И трите моторни превозни
средства се движели със скорост около 60 км/ч. Времето било слънчево и
пътят бил сух. Лентите за движение били две (по една за всяка посока) и били
разделени с пътна маркировка във формата на непрекъсната линия, като
наблизо имало бензиностанция „OMV“, а в насрещната лента не се движели
автомобили. Свидетелят Г. видял бездомни животни от дясната страна на
пътя и решил, че трябва да ги заобиколи. Погледнал в двете странични
огледала (товарният автомобил „Ивеко“ нямал средно огледало) за задно
виждане и видял само автобуса. Тогава предприел маневра, за да заобиколи
животните, за което подал светлинен сигнал (водачът на автобуса след това
казал на свидетеля М.: „и мигач Ви е пуснал“) и навлязъл в лентата за
насрещно движение. Свидетелят М. видял, че водачът на автобуса също
подава светлинен сигнал, но въпреки това решил да предприеме маневра
изпреварване. Преминал непрекъснатата линия и навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което ускорил и изпреварил автобуса. След това
видял, че товарният автомобил „Ивеко“ излиза пред автобуса и също навлиза
в лентата за насрещно движение, но нямал време да реагира. Ударил се с
предната част на автомобила си в страничната лява част на товарния
автомобил „Ивеко“, който заобикалял бездомните животни. Товарният
автомобил бил увреден. По-точно били увредени ръба на товарния отсек,
шасито, резервоарът, горивопроводът и шофьорската врата. Свидетелят Г. не
5
можел да запали товарния автомобил и трябвало да повика пътна помощ. За
пътнотранспортното произшествие двамата свидетелите съставили
двустранен протокол, при което свидетелят М. признал вината си, защото
предприел маневрата изпреварване въпреки непрекъснатата линия.
Съдът не кредитира единствено онази част от показанията на свидетеля
М., в която той заявява, че колата на другия участник в пътнотранспортното
произшествие не е имала право да завие и че е предприела тази маневра, за да
влезе в бензиностанцията. В тази част всъщност става въпрос за един
фактически и един правен извод, направени от свидетеля, а не за негови
сетивни възприятия. При това фактическият извод на свидетеля е неверен.
При изпреварването водачът на автобуса е бил подал светлинен сигнал
(„някакъв мигач“), но свидетелят М. „не могъл да го асимилира“ и помислил,
че автобусът ще спре, за да отидат децата в тоалетната на бензиностанцията.
Всъщност обаче съдът приема, че водачът на автобуса, също както свидетеля
Г., е видял бездомните животни в дясната част на пътното платно и е
подготвял предприемането на идентична маневра за заобикалянето им, във
връзка с която е подал светлинния си сигнал. Затова и товарният автомобил
„Ивеко“, и автобусът са били подали светлинни сигнали. Съдът не споделя
направеното от ответника с писмената защита тълкуване на показанията на
свидетеля М., че автобусът е бил подал „някакъв мигач“, в смисъл, че
автобусът е бил подал „десен мигач“. Всъщност свидетелят свързва
„някаквия мигач“ със спиране на автобуса, за да отидат превозваните деца в
бензиностанцията. Бензиностанцията се е намирала от лявата страна на
посоката им на движение, което се установява от графичната част на
съдебната автотехническа експертиза. Следователно възприетият от
свидетеля М. светлинен сигнал всъщност е бил ляв, макар и крайният извод
на свидетеля от него, че водачът на автобуса е възнамерявал да спре в
бензиностанцията, да е неверен. Освен това светлинният сигнал, подаден от
водача на автобуса, не е бил десен, защото по логиката на свидетеля М.
евентуално спиране в дясната част на пътното платно би означавало след това
да бъде пресечен околовръстен път на голям град от група деца със
свързаните с това рискове (в това число рискове и за лицата, които
упражняват надзор над децата). Най-сетне, ако автобусът действително е бил
с десен светлинен сигнал, за да спре в дясната част на пътното платно, то след
отклоняването му вдясно маневрата изпреварване на свидетеля М. е щяла да
бъде улеснена и той е щял да види движещия се пред автобуса товарен
автомобил. Свидетелят М. обаче заявява, че не е видял товарния автомобил,
защото той бил „скрит от рейса“. Щом като и товарният автомобил, и
автобусът са били подали светлинни сигнали за отклонение наляво, то в
дясната част на лентата за движение е имало препятствия, поради което съдът
възприема показанията на свидетеля Г. за наличието на бездомни животни,
които са били навлезли в платното за движение.
С оглед на обсъдените поотделно и в съвкупност по-горе свидетелски
показания и двустранен констативен протокол съдът приема, че механизмът
6
на пътнотранспортното произшествие се състои от удар на предната част на
автомобила „Фолксваген Пасат“ в страничната лява част на товарния
автомобил „Ивеко“ при едновременно предприемане на маневра
изпреварване от първото моторно превозно средство и маневра за
заобикаляне на животни от второто превозно средство. Установява се и
наличието на пряка причинна връзка между излизането на бездомни животни
в дясната част на пътното платно, предприемането на всяка една от двете
маневри и настъпването на вредите по товарния автомобил „Ивеко“.
Последният извод се подкрепя и от експертното заключение по съдебната
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно,
обосновано и професионално издържано.
По спора за противоправността на маневрите, предприети от
свидетелите М. и Г., съдът намира следното. С предприемането на маневрата
изпреварване свидетелят М. е нарушил задължението си да се увери, че
автобусът, който ще изпреварва, не е подал сигнал за изменение на посоката
си на движение наляво (чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП), както и задължението си да
се съобразява с пътната маркировка и да не навлиза в лентата за насрещно
движение (чл. 6, т. 1 ЗДвП във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за
прилагане на ЗДвП). Що се отнася до предприетата от свидетеля Г. маневра за
изпреварване на бездомни животни, тя също е обективно противоправна. При
предприемането й свидетелят Г. обективно е нарушил задължението си да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него (чл. 25, ал. 1 ЗДвП), както и задължението си да се
съобразява с пътната маркировка и да не навлиза в лентата за насрещно
движение (чл. 6, т. 1 ЗДвП във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за
прилагане на ЗДвП). Действително, тези правила за движение са били
нарушени от него поради крайна необходимост – за да избегне настъпването
на вреди от сблъсък с бездомните животни, навлезли в дясната част на
платното за движение (чл. 13, ал. 1 НК). Крайната необходимост обаче
изключва само наказателната противоправност на поведението му, не и
гражданската противоправност (чл. 46, ал. 2 ЗЗД). Съответно тя не може
изключи приноса на водача на увредения товарен автомобил „Ивеко“ за
настъпването на вредите.
По изложените съображения съдът приема, че възражението на
ответника за съпричиняване е основателно. За да определи степента на
съпричиняването на вредите съдът отчита естеството и тежестта на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, които са допуснали
двамата водачи. В частност съдът съобразява, че макар и да е предприел
маневрата за заобикаляне в нарушение на правилата за движение по
пътищата, свидетелят Г. все пак подал ляв светлинен сигнал за нея.
Движещият се зад него автобус също подал съответен ляв светлинен сигнал.
Въпреки че видял подадения от автобуса ляв светлинен сигнал, свидетелят М.
предприел маневрата изпреварване в нарушение на правилата за движение по
пътищата. При това положение поведението на свидетеля М. има значително
7
по-голям принос в причиняването на вредите по товарния автомобил „Ивеко“,
отколкото поведението на свидетеля Г.. Затова съдът приема, че свидетелят
М. с противоправното си поведение обективно е допринесъл за настъпването
на 2/3 от вредите по товарния автомобил „Ивеко“, докато свидетелят Г. е
допринесъл за настъпването на останалата 1/3 от вредите.
Вината на свидетеля М. за нарушаването на правилата за движение по
пътищата и за причиняването на вредите се предполага на основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, като ответникът не е представил доказателства, които да оборят
законовото предположение. Освен това то се подкрепя и от установената
фактическа обстановка, от която съдът приема, че свидетелят М. е можел и е
бил длъжен да съобрази левия светлинен сигнал на автобуса и непрекъснатата
пътна маркировка и съответно да се въздържи от предприемането на
маневрата изпреварване, но не го е сторил. Що се отнася до водача на
увредения товарен автомобил „Ивеко“, както вече беше изложено, при
възражението за съпричиняване на вредите от увредения въпросът дали
поведението му е било виновно е правноирелевантен.
Съгласно експертното заключение по съдебната автотехническа
експертиза пазарната стойност за възстановяването на товарния автомобил
„Ивеко“, изчислена по средни пазарни цени от различни доставчици на
резервни части и сервизи, изчислена към датата на пътнотранспортното
произшествие, възлиза на 3 727 лева и 1 стотинка. Страните не спорят, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в по-малък размер, а именно
в размер на 2 235 лева и 84 стотинки, както и че е сторил ликвидационни
разходи в размер на 15 лева. При това положение той е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор до размера на сумата 2 250 лева и 84 стотинки.
Поради основателността на възражението за съпричиняване съдът намира, че
ответникът е бил длъжен да му заплати 2/3 от тази сума, а именно 1 500 лева
и 56 стотинки.
Ищецът е поканил ответника да му заплати сумата 2 250 лева и 84
стотинки, като поканата е била получена на 23. 01. 2020 г. (л. 29). С нея е
предоставил на ответника тридесетдневен срок за изпълнение, който е
изтекъл на 23. 02. 2020 г. От следващия ден насетне ответникът е изпаднал в
забава, но само за сумата в размер на 1 500 лева и 56 стотинки. Тогава
дължимото от него обезщетение за забава, изчислено от съда чрез лихвен
калкулатор за периода 24. 02. 2020 г. – 11. 06. 2021 г., възлиза на 197 лева и
59 стотинки.
В обобщение, съдът намира, че следва да уважи частично предявените
искове поради съпричиняване на вредите от водача на увреденото моторно
превозно средство.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди
пропорционално разноски на двете страни по делото.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 140 лева и 3
стотинки, за уговорено и реално заплатено по банков път адвокатско
8
възнаграждение в размер на 489 лева и 97 стотинки с ДДС (договорът за
правна защита и съдействие се съдържа във фактура № 5560 на л. 35 – 36 от
делото, а доказателство за реалното заплащане по уговорения начин е
приложено на л. 166), депозит за разпит на свидетел в размер на 40 лева и
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева, тоест общо 820
лева. Неоснователно е възражението на ответника във връзка с начисления и
заплатен на адвокатското дружество ДДС, защото от самата фактура се
установява, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС с номер
BG131425370. От така сторените разноски пропорционално на основателните
части от исковете следва да бъдат присъдени 546 лева и 67 стотинки.
Ответникът е сторил разноски за депозит за разпит на свидетел в размер
на 40 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и
за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед на ниската фактическа и
правна сложност на делото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на
80 лева, тоест общо 520 лева. От тях пропорционално на неоснователните
части на исковете следва да бъдат присъдени 173 лева и 33 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането ответника
„..“ АД, ЕИК ..., седалище, адрес на управление и съдебен адрес град София,
ж. к. „Дианабад“, .., да заплати в полза на ищеца „З....“ АД, ЕИК ...., седалище
и адрес на управление град София, район „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ ..., сумата 1 500 лева и 56 стотинки, представляваща заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение и сторени от него ликвидационни
разходи, свързани с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10. 06.
2018 г. на околовръстния път на град Пловдив в района на разклона за село
Белащица между моторните превозни средства „Ивеко 35-12 35 С 12“, рег.
номер СВ 5280 АН, и „Фолксваген Пасат“, рег. номер ..., ведно със законната
лихва от 11. 06. 2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1 500 лева и 56 стотинки до пълния претендиран размер от 2
250 лева и 84 стотинки.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите „..“ АД, ЕИК ..., седалище, адрес на управление и съдебен адрес
град София, ж. к. „Дианабад“, .., да заплати в полза на ищеца „З....“ АД, ЕИК
...., седалище и адрес на управление град София, район „Оборище“, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ ..., сумата 197 лева и 59 стотинки, представляваща мораторна
лихва върху главницата заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и
сторените от него ликвидационни разходи, начислено през периода 24. 02.
2020 г. – 11. 06. 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 197 лева и 59
стотинки до пълния претендиран размер от 296 лева и 38 стотинки.
9
ОСЪЖДА ответника „..“ АД, ЕИК ..., да заплати на ищеца „З....“ АД,
ЕИК ...., сумата в размер на 546 лева и 67 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „З....“ АД, ЕИК ...., да заплати на ответника „..“ АД,
ЕИК ..., сумата в размер на 173 лева и 33 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10