О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./……………2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1020/2019г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Производството е образувано
по въззивна жалба на КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Д.Я. от ВАК, срещу
решение №1905/07.05.2019г., постановено по гр.дело №12010/2018г. на 30 състав
на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения
от „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул. „Бук” №1, ет.5, ап.10,
представлявано от управителя П Н К, срещу К.Д.Т., ЕГН **********,
служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/, иск за заплащане на сума в размер на
480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, ведно със законната лихва от
предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението,
представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му на довереник
по договор за цесия от 14.01.2015г., която сума не е предадена на доверителя
„КНМ ГРУП“ ЕООД, на основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД.
С жалбата се твърди, че
постановеното от ВРС решение е неправилно и необосновано. На първо място се
излага, че правните изводи на съда, въз основа на което е взето обжалваното
решение, са противоречиви – едновременно съдът приема, че ответникът е върнал
получената сума, а същевременно приема, че не е получил парична сума, която да
е бил длъжен да предаде на ищеца. Постановеното решение и изградено изцяло въз основа
на събраните гласни доказателства. Неправилно съдът е отказал преценка на
възражението на ищеца за недействителност на представения от ответника анекс с
арг. на чл.40 ЗЗД. Поддържа се, че основният спор е относно отчетната сделка на
пълномощника /ответника/ за предаване на доверителя му на получената по
договора за цесия сума. Запазвайки средствата у себе си, ответникът се е
обогатил без основание, за сметка на упълномощителя си. Поддържа се, че от
момента на транслативната сделка, получените въз основа на нея суми са били
дължими на упълномощителя КНМ Груп ЕООД, без оглед вътрешните отношения между
последното дружество и ИНТЕЙК ЕООД. /въззивникът цитира съд.практика/ За да
обоснове жалбата си въззивникът се позовава както на съдебна практика по сходни
казуси, така и на нарушаване разпоредби от Закона за адвокатурата доколкото
ответникът е действал и в качеството си на професионален пълномощник – адвокат.
Въззивникът цитира и влязло в законна сила решение по друго дело между същите
страни – гр.дело №12008/2018г. на 9 състав на ГО на ВРС, в което сделките,
сключени между Интейк и КНМ Груп, са приети за нищожни, съобразно служебното
правомощие на съда да следи за нарушаване на императивни правни норми. Поради
това, въпреки че нищожността не се обхваща от диспозитива на съдебния акт,
въззивникът се позовава на мотивите на влязлото в сила съд.решение касателно
нищожността на цесиите.
В жалбата си въззивникът твърди, че сключените
договори противоречат на добрите нрави и на закона. Единствената цел за функциониране
на дружеството КНМ Груп ЕООД, контролирано от ответника, се твърди, че е да
постави в невъзможност Енерго Про Продажби АД да събира разноските по водените
от дружеството дела както и данъчни цели – да се декларира продажна цена с
нисък марж на печалба като де факто Интейк консолидира печалбите при съмнително
ниски цени на договорите. Твърди се, че ответникът чрез дружеството Интейк ЕООД
е извършвал скрита търговска дейност. Поради това, въззивникът твърди, че
анексът от 14.01.2015г. е недействителен като противен на добрите нрави,
заобикаляне на закона и поради явната и значителна нееквивалентност на
престациите, а така също и поради намерение да се обогати едно дружество
Интейк, а се ощетят други две – КНМ Груп и Енерго Про Продажби.
Прави се довод, че вероятно
анексът от 14.01.2015г., доколкото е изготвен при подписване на цесията, а не е
представен по гр.дело №9795/2014г. ведно с договора за цесия, не е съществувал.
/антидатиран/ Ако се приеме обратното, въззивникът поддържа, че анексът е нищожен
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като заобикалящ закона, поради невъзможен
предмет/липса на основание.
Твърдят се за неоснователни
и недоказани възраженията на ответника, че бил заплащал лично държавни такси и
разноски по водените дела. Въззивникът сочи, че това не е установено с писмени
доказателства, каквито единствено допуска ГПК, а освен това се позовава и на
чл.39 от ЗАдв.относно статута на клиентската сметка на адвоката.
Процесният анекс е
недействителен и поради договаряне във вреда на представлявания съгл.чл.40 ЗЗД.
/цит.ТР №5/2016г. на ОСГТК на ВКС/
Прави се довод, че
извършената реституция на средства от упълномощения /ответника/ на Интейк е без
правно значение за правото на ищеца да претендира от пълномощника си сумата по
сключения договор за цесия от 14.01.2015г. Изтъкват се установени посредством
св.показания факти за зависимостта на Интейк от контрола и управлението на
ответника по спора.
Претендира се отмяна на
постановеното решение на ВРС с постановяване на ново по същество за уважаване
на исковата претенция ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК спрямо претендирания хонорар от
насрещната страна.
Не се правят
доказателствени искания.
С отговор на въззивната
жалба от 06.06.2019г., насрещната страна К.Д.Т., чрез пълномощник адв.П.Г. от
ВАК оспорва основателността и. Поддържа се доказаност на тезата на ответника,
че въз основа на анекса, адв.Т. е върнал получената по договора за цесия сума
на ИНТЕЙК ЕООД. Поддържа се, че след като адв.Т. е имал представителна власт да
сключва договори за цесия, то неминуемо е можел и по-малкото, да сключва
договори за изменението на договора. Не е оспорен подписа на упълномощителя П К
в представеното пълномощно на адв.Т.. Без значение се твърди, че е причината,
поради която Интейк не е предоставила анекса към договора на Енерго Про
Продажби. Оспорва се твърдението за недействителност на анекса поради
договаряне във вреда на представлявания. Твърди се, че именно анексът сочи на
липсата на обедняване. Освен това се твърди, че анексът не е безвъзмездна
сделка тъй като Интейк е встъпил в правата на длъжника по договора за цесия с
първоначален цедент – абонат на Енерго Про Продажби. Оспорват се твърденията за
наличие на зависимост между представляващия Интейк – Д А и ответника по спора К.Т..
Страната твърди липса на доказаност и поради това неоснователност на състава на
чл.40 ЗЗД.
Оспорва се наличието на
договор за поръчка между К.Т. и КНМ Груп ЕООД. Въззиваемата страна се позовава
на постановени по сходни казуси решения на състави на ВОС. Дори да се приеме,
че цитираното от въззивника решение по гр.дело №12008/2018г. на ВРС има СПН, то
се твърди, че отново предявения иск е неоснователен тъй като се основава на
нищожен договор, както самият въззивник твърди. Поради изложеното се претендира
отхвърляне на жалбата като неоснователна ведно с присъждане на сторените в това
производство разноски вкл.адв.възнаграждение по реда на чл.38, т.3 от ЗАдв.
Направено е и възражение за прекомерност на претендирано адв.възнаграждение от
насрещната страна в евентуалност, при надвишаване на минималните размери по
Наредбата.
Страните не правят
док.искания.
Съдът, при преценка
редовността на ВЖ, намира, че същата е подадена от надлежно легитимирана
страна, чрез упълномощен проц.представител, вкл. за въззивна инстанция, в
преклузивния срок. Редовен е и постъпилият срещу жалбата отговор – становище на
насрещната страна. След връщане на делото на ВРС са отстранени констатираните в
предходно производство пропуски при администрирането.
Съдът не констатира и не се
твърдят процесуални пропуски на първата инстанция, които да налагат промяна на
доклада на спора и разпределената док.тежест, респ. събиране на др.доказателства.
Въз основа на горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
въззивна жалба вх.№36972/23.05.2019г. на КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Д.Я.
от ВАК против решение №1905/07.05.2019г., постановено по гр.дело №12010/2018г.
на 30 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул. „Бук”
№1, ет.5, ап.10, представлявано от управителя П Н К, срещу К.Д.Т., ЕГН **********,
служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/, иск за заплащане на сума в размер на
480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, ведно със законната лихва от
предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението,
представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му на довереник
по договор за цесия от 14.01.2015г., която сума не е предадена на доверителя
„КНМ ГРУП“ ЕООД, на основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по
в.т.дело №1020/2019г. на Трети състав на ВОС в открито съдебно заседание на
16.10.2019г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: