№ 49
гр. Кубрат , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100165 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание в разпоредбата на чл. 92
ЗЗД, предявен по реда на чл. 415 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** чрез пълномощник адв. В.П. Г. от САК
твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 10.10.2017 г. ответникът
П. В. В. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по
мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 18.99. По силата
на Допълнително споразумение от 16.11.2018 г. абонатът е предпочел да
ползва абонаментна програма Тотал 24.99 лв. със срок на действие 24 месеца
до 16.11.2020 г. Във връзка с новирания на 16.11.2018 г. договор, абонатът
предпочел и втори мобилен номер *** с избран абонамент Тотал 26.99 със
срок на действие 24 месеца до 16.11.2020 г.
Абонатът сключил и Договор за лизинг от 16.11.2018 г., по силата на
който е взел мобилно устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Blue за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 9.39 лв.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор,
потребителят се задължил да заплаща ползваните услуги въз основа на
месечно издавана фактура.
Ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги,
като потреблението за мобилни номера *** и *** било фактурирано под
1
клиентския номер на абоната – № *********.
Ищецът твърди, че за отчетния период на потребление 20.12.2018 г. –
19.03.2019 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните услуги в общ размер на 203.55
лева по 3 броя издадени фактури – № **********/20.01.2019 г., №
**********/20.02.2019 г. и № **********/20.03.2019 г. Неизпълнението на
абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, е
ангажирало договорната му отговорност по т.IV-3 от сключените
допълнителни споразумения, като във връзка с счл.75, вр. с чл.19б, в) от ОУ,
дружеството е прекратило едностранно индивидуалните договори на П. В. В.
за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № **********/20.05.2019
г.
Поради неизпълненето на ответника да плати в срок ползваните
мобилни услуги, довело до прекратяване на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ, ищецът е обявил
за предсрочно изискуеми и лизинговите вноски, дължими от месец май 2019
г., когато е издадена крайната фактура № **********, съгласно уговорения
погасителен план, както следва: по Договор за лизинг от 16.11.2018 г. към
мобилен номер *** за устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Blue – цена в размер
на 169.02 лева и по Договор за лизинг от 10.10.2017 г. към мобилен номер ***
дължи цена в размер на 17.95 лв. Заявява, че ответникът не е изпълнил своите
парични задължения,
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
па парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу П. В. В. е
образувано ч. гр. д № 619/2020 г. по описа на PC–Кубрат. Издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът в настоящото
производство в срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на П. В. В., ЕГН ********** с
пост. и наст. адрес ***, че съществува изискуемо вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 203.55 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода от 20.12.2018 г. до 19.03.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда, както и сума в размер на 186.97
лева, представляваща дължими лизингови вноски по договори за лизинг от
16.11.2018 г. и от 10.10.2017 г., като претендира и сторените разноски в
настоящото и в заповедното производство. Исковете намират правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 205 ЗЗД.
Ответникът П. В. В., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** чрез
особения си представител адв.Д.Г. ангажира становище за допустимост на
исковата претенция. Доколкото участва в процеса като особен представител
на ответната страна и не разполага с доказателства, установяващи извършено
2
плащане по така предявените искове, изразява становище, че претенциите са
основателни и следва да бъдат уважени.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Във връзка с договор за мобилни услуги от дата 10.10.2017 г., сключен
с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и
титуляр на мобилен номер *** по избран абонамент Тотал 18.99 лв. При
възползване от преференциални условия на оператора, ответникът е сключил
и Договор за лизинг към мобилен номер *** от същата дата 10.10.2017 г., по
силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство
ALCATEL U5 Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 3.59 лв., съгласно уговорения погасителен план
по лизинговия договор. По силата на Допълнително споразумение от дата
16.11.2018 г. абонатът предпочул нова абонаментна програма – Тотал 24,99
със срок на действие 24 месеца до 16.11.2020 г.
Абонатът предпочел и втори мобилен номер *** съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 16.11.2018 г. с избран абонамент Тотал 26,99 със срок
на действие 24 месеца до 16.11.2020 г. При възползване от преференциални
условия, абоантът е сключил и Договор за лизинг към мобилен номер *** от
същата дата 16.11.2018 г., по силата на който му е предоставено за ползване
мобилно устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Blue за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 9.39 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за
мобилни номера *** и *** е фактурирано под клиентския номер на абоната №
*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.12.2018 г. до
19.03.2019 г. „Теленор България“ ЕАД е издал следните фактури:
–Фактура №**********/20.01.2019 г. за отчетния период на
потребление от 20.12.2018-19.01.2019 г. с дължима стойност 71.85 лв.,
3
платима в срок до 04.02.2019 г.
–Фактура №**********/20.02.2019 г. за отчетния период на
потребление от 20.01.2019-19.02.2019 г. с дължима стойност 66.75 лв.,
платима в срок до 07.03.2019 г.
– Фактура №**********/20.03.2019 г. за отчетния период на
потребление от 20.02.2019-19.03.2019 г. с дължима стойност 64.95 лв.,
платима в срок до 04.04.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 138.60 лв.,
при което общодължимото задължение възлиза на сума в размер на 203.55 лв.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на ищцовото дружество дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 203.55
лв. Към всяка от фактурите е било приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 203.55 лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
„Теленор България“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №
********* Крайна фактура № **********/20.05.2019 г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги автоматично на
дата 14.05.2019 г. и преустановяване на предоставяните услуги, на основание
т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори,
дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни
устройства също са били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг,
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
договора за лизинг, са били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от месец 05/2019 г., когато е издадена крайната фактура №
**********, съгласно уговорения погасителен план, както следва:
4
–По Договор за лизинг от 16.11.2018 г. към мобилен номер *** за
устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Blue в размер на 169.02 лв.;
–По Договор за лизинг от 10.10.2017 г. към мобилен номер *** за
устройство ALCATEL U5 Black в размер на 17.95 лв.
Така приложените по делото договори, допълнителни споразумения и
фактури не са оспорени от ответната страна.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и същата е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заявителят следва да предяви
установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за
изпълнение. Между страните по делото са сключени процесните договори за
предоставяне на мобилни услуги. Налице е валидно облигационно
отношение, договорите са подписани от страна на потребителя и неоспорени
от ответника.
В договорите е посочена цената, която се дължи месечно за ползване на
услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер,
абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща
стойността на услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване
на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението
за плащане. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимите
по договора суми за мобилни услуги, отразени в издадените фактури –
Фактура №**********/20.01.2019 г., Фактура №**********/20.02.2019 г. и
Фактура №**********/20.03.2019 г. Налице е валидно облигационно
отношение, договорите са подписани от страна на потребителя и неоспорени
от ответника, поради което дължи претендираната сума в размер на 203.55 лв.
По отношение на претендираната сума в размер на 186.97 лв. по
договорите за лизинг за предоставени устройства NOKIA 5.1 Plus Dual Blue и
ALCATEL U5 Black. Същият се е задължил да плаща месечни лизингови
вноски, съгласно уговорен погасителен план, като изискуемостта на всяка
лизингова вноска възниква след издаването на съответната месечна фактура
за отчетните периоди по договора за мобилни услуги. Ответникът не
представя доказателства, че е платил всички уговорени лизингови вноски.
Така в крайната фактура с № **********/20.05.2019 г. са фактурирани
лизинговите вноски, дължими от месец 05/2019 г. до месец ноември 2020 г.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, месечните вноски и
другите плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на
абонамента за мобилната услуга. В случая договорите за мобилни услуги са
предсрочно прекратени, поради което и считано от месец май 2019 г., когато
5
е била издадена крайната фактура, за ответника е възникнало задължението да
плати преди уговорения падеж всички останали непогасени лизингови
вноски, които възлизат на общо 186.97 лв.
Предвид изложеното претенцията на ищеца се явява основателна и
доказана до претендирания размер
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
съразмерно уважената част от иска направените по настоящото производство
разноски, които са в общ размер на 505 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в това производство
се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по
отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането
на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради
което ответникът следва да заплати на ищеца от направените разноски по
ч.гр.д. № 629/2020г. на РСКт сума в размер на 145 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. В., ЕГН ********** с пост. и
наст. адрес *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д.К.К.
– изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите следната
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № 260106/30.12.2020 г. по ч.
гр. д. № 619/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат: 390.52 лева (триста и
деветдесет лева, петдесет и две стот.), представляваща неизпълнени парични
задължения на потребителя, съгласно сключени договор за мобилни услуги от
10.10.2017 г. и договор за мобилни услуги от 16.11.2018 г., от които 203.55 лв.
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
186.97 лв. незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението – 22.12.2020 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** представлявано от Д.К.К. –
изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите сумата от
505.00 лева (петстотин и пет лева, нула стот.) представляваща направени в
настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете, както и сумата от 145.00 лева (сто четиридесет и
пет лева, нула стот.), представляваща направени разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
6
Указва на ответника да изплати горепосочените суми на „Теленор
България“ ЕАД по следната банкова сметка: IBAN:
BG52CITI92501000104111, BIC: CITIBGSF при „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7