РЕШЕНИЕ
№ 949
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501329 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по жалба на Медицински университет - ****, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представляван от Ректора М. А. М., със съдебен
адрес: гр. *****, Адвокатско дружество „Б. и К.“, чрез адв. Д. Б. –против решение
№1116/01.04.2022 г. на Пловдивския районен съд- 8 гр.с. по гр.д.№12977/2021 г., в частта, с
което са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ на И. Х. Ч. за признаване за
незаконна и отменянето на уволнителната Заповед № Р-991/22.06.2021 г. на Ректора на
Медицински университет - ****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, представляван от Ректора М. А. М., с която на основание чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО във
връзка с чл.26, ал.8, т.9 от ЗВО във връзка с чл.1,ал.2, т.3 от ЗРАСРБ във връзка с чл.37, ал.1,
т.9 и чл.56 от ПУД на МУ във връзка с чл.12, чл.13, чл.18-20 от Правилника за атестиране на
академичния състав (ПААС) на МУ - ****, при спазване на установените процедурни
правила и след Решение на ФС на МФ по Протокол № 5/16.06.2021 г., считано от 24.06.2021
г., е било прекратено трудовото му правоотношение и с което решение е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност - „*****" на непълно работно време с
продължителност четири часа, с място на работа „*****“ и са му присъдени разноски за
производството. Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият И. Х. Ч., ЕГН **********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр.
*****,Адвокатско дружество „Ж.“, чрез адв. М.Ж. –счита жалбата за неоснователна; моли да
1
се остави в сила решението. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обективно съединени искове с пр.основание чл.344 ал. 1,2 3 от КТ и чл.225 ал.1 от
КТ.
Решението на РС, в частта, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5778 лв. за периода 23.6.-23.12.2021г., както и в частта, с
което е оставено без уважение искането на страните по чл.248 ГПК и искането на Ч. за
признаване на неистински документи - Отчет за академичното развитие, научната и учебно-
преподавателка дейност за периода 2012-2014г. и Атестационен лист по Протокол
№66/27.04.2017г. – не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че в
уволнителната заповед не е посочено въз основа на коя разпоредба и на какво основание от
КТ се прекратява трудовото правоотношение. Счита се, че с нормите на чл. 58 и чл. 58а ЗВО
са предвидени и други основания по отношение освобождаване от длъжност и
дисциплинарно уволнение на членовете на академичния състав на университета; че
Кодексът на труда се прилага доколкото не е предвидено друго в закон или международен
договор, който да е в сила за РБ съгласно чл. 10, ал. 1 КТ; Счита, че е осъществена
предвидената в специалния закон хипотеза и само на основание на специалния закон
законосъобразно може да бъде прекратено трудовото правоотношение, цитира практика на
ВКС; счита, че уволнителната заповед е законосъобразна, че не са допуснати законови
нарушения при издаването й, че не е нарушена процедурата по атестирането за периода
2012 г. - 2014 г., за която д-р Ч. е не само уведомен, но и лично е участвал в нея, че
подписите върху атестационния лист и отчета са положени от него, според заключението на
съдебната почеркова експертиза, неоспорена от ищеца. Счита възражението на ищеца, че не
му е връчен протокола № 66/27.4.2017 г. за неоснователно, тъй като Правилникът не
съдържал изискване за връчване на протокола на атестираните лица. Относно процедурата
за периода 2015 г. - 2017 г.- д-р Ч. е депозирал становище от 8.10.2021 г., в което изрично е
заявил, че няма възражения по нея. В случая били налице две последователни отрицателни
атестации за д-р Ч.,като било доказано по делото, че са изпълнени процедурните изисквания
в двете атестационни процедури. По втората е признато от ответника, че е напълно точна и
законосъобразна, а по първата процедура, доколкото се оспорвало, че д-р Ч. не бил участвал
в нея, категорично се установило, че той е присъствал на самото заседание на
атестационната комисия, бил е уведомен за това задание, подписал е атестационния си лист
с оценките, подписал е отчета си, лично и ги е предал на комисията, че е налице участието
му в първата атестационна процедура, която не е нарушена, а напротив било е осигурено на
д-р Ч. право на участие и на защита на правата му в административната атестационна
процедура; тази процедура не била оспорена или обжалвана по административен или
съдебен ред, поради което е приключила и е влязла в сила, а втората, по която е освободен
също не е била оспорена.
2
В отговора на въззивната жалба от въззиваемия, са изложени доводи, че в
уволнителната заповед няма посочено основание за прекратяване на трудовото
правоотношение съгласно КТ, което я правило неправилна и незаконосъобразна, че
необходимостта от посочване на основания за прекратяване по КТ е абсолютна
предпоставка за прекратяване на трудовите правоотношения. Излага оплаквания, че няма
налични две редовно проведени атестационни процедури, по които ищецът да е получил
незадоволителна оценка. Счита, че незаконосъобразно е проведена първата атестационна
процедура по всички посочени съображения в исковата молба и последвалите становища и
защити, а именно: атестационната преписка не отговаря на чл.11 от Правлника за атестиране
на академичния състав при МУ-****, т.к. нямало уведомяване нито за началото на
атестационната процедура, нито за провеждането й, нито за приключването й; ищецът не е
получил предизвестие от 15 дни за прекратяване на склюния допълнителен тр.договор по
чл.334 /1 КТ ; че неправилно са му отнети точки, че д-р Ч. не е участвувал в конференции и
че имал 75% натовареност; за I атестация за пероида 2015-2017 г. не му е връчен протокола.
По направените доводи и оплаквания, съдът намира следното:
От представените тр.договор от 01.01.2001 г. и допълнително споразумение към него
от 07.01.2021г. се установява, ищецът е заемал длъжността „****“ в МУ-****, в катедрата
по ортопедия и травматология /КОТ/.
От представената уволнителна заповед №Р-991/22.06.2021г. е видно, че ТПО с Ч. е
прекратено на основание чл.58,ал.1,т.6 от ЗВО във вр. с чл.26,ал.8,т.9 от ЗВО, във вр. с
чл.1,ал.2,т.3 ЗРАСРБ, във р. с чл.37,ал.1,т.9 и чл.56 от ПУД на МУ във вр. с
чл.12,чл.13,чл.18-20 от Правилника за атестиране на академичния състав /ПААС/ на МУ-
**** и решение на ФС на МФ по протокол №5/16.06.2021г.
Конкретно, в заповедта е казано, че уволнението е наложено въз основа на решение
от 16.6.2021 г. на ФС на МС поради наличие на 2 последователни отрицателни атестации.
Оплакването на ищеца в исковата молба, че не е посочена в ув.заповед разпоредбата
от КТ, въз основа на която се прекратява ТПО, който довод е възприет от РС и е приел, че
заповедта е немотивирана, ПОС намира за неоснователен, тъй като освен в КТ, основания за
освобождаване от дръжност и дисциплинарно уволнение на членовете на академичния
състав са и разпоредбите на специалния закон за висшето образование - чл.58, чл.58а от
ЗВО, с които се въвеждат специални основания за прекратяване на трудовото
правоотношение, в т.ч. при две последователни отрицателни атестации. Този извод намира
опора и в чл.10,ал.1 от КТ, където е казано,че разпоредбите на КТ се прилагат доколкото не
е придвидено друго в закон или в международен договор. В този смисъл е и съдебната
практика на ВКС, цитирана от въззивника – р.№172/15.01.2020 по гр.д.№3825/18 на ВКС,3
ГО; р.№29/18.02.21 по гр.д.№2474/2020 на ВКС, 4ГО; В р.№103/18.7.2018 по гр.д.
№2119/2017 на ВКС,4 ГО е казано, че чл.58/1/,т.6 ЗВО и чл.35,ал.1,т.3 от ЗРАСРБ
предвиждат, че членовете на академичният състав се освобождават със заповед на ректора
при получаване на две последователни отрицателни атестации, от което следва, че
фактическият състав на чл.58,ал.1,т.6 от ЗВО – прекратяване на ТПО при получени две
3
последоватални отрицателни атестации е налице в заповедта на ректора, т.е. налице е
законово основание за прекратяване на ТПО – заповедта е мотивирана от формална страна –
описано е точно в какво се състои основанието, на което е наложено наказанието, вкл. е
посочено коя разпоредба е нарушена.
Поради което и спора следва да бъде разгледан по същество:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил
атестиран с две последователни атестации, при които е получил незадоволителна оценка –
първата за периода 2012-2014г и двтората за периода 2015-2017г.
В р.№103/18.7.2018г на ВКС,4 ГО по гр.д.№2119/2017г е казано, че негативните
резултати от оценяването в два последователни атестационни периода са материално-правна
предпоставка и основание запрекратяване на ТПО, съгласно чл.58,ал.1 ,т.6 от ЗВО; че
съдебният контрол по делото по трудовия спор обхваща само въпросът дали са спазени
редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл.57 ЗВО и в Правилника за
атестиране на учебното заведение като преценката по отношение на законността на
уволнението по чл.58,ал.1,т.6 от ЗВО не обхвалща съдържанието на получената от лицето
оценка и нейната обективност, респ.правилност, която е изцяло в правомощията на органите
на висшето училище.
Пред РС ищецът е депозирал становище на л.102 от д.РС, с което е заявил, че
оспорва атестационната процедура за периода 2012-2014г с твърдение, че документите не му
представени и не са подписани от него.
По отношение на проведената втора атестационна процедура за периода 2015-2017г –
д-р Ч. изрично е заявил, че няма възражения – л.102 от д.РС.
По направените оплаквания за нарушения на атестационната процедура за периода
2012-2014г от събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото са разпитани свидетелите Р. М. Б. – **** на отдерение по спешна
травматология към УМБАЛ „****“, работил и към МУ и А. Х. А.-***** към комисията по
атестациите на академичния състав.
Св.Б. установи, че почти няма спомен за своята атестация за периода 2012-2014г, че
ако д-р Ч. е бил уведомен за атестирането, той щял да знае. Св.,обаче, установи, че в
катедрата /КОТ/ има поставено табло за уведомление.
Св.А. установи, че за атестацията за периода 2012-2014г. д-р И.Ч. се запознал с
протокола и оценката без възражения и саморъчно е подписал документите, с които му била
поставена оценката – атестационен отчет и атестационен лист – пред нея и пред цялата
атестационна комисия.
Съдът не кредитира показанията на св.Б., тъй като от факта, че той няма спомен за
своята атестация за периода 2012-2014г, не може да се направи логически извод /поради
липса на причинно-следствена връзка/, че д-р Ч. д-р Ч. не е бил уведомен за атестирането,
както и че свидетелят е щял да знае за това. Съдът кредитира показанията на св.А. като
обективни и безпристрастни, възпроизвеждащи непосредствените й впечатления от
4
казаното, поради което приема, че ищецът е бил уведомен за атестирането. Видно от
приетия по делото Атестационен лист за резултатите от атестацията на д-р Ч. /л.119 от
делото, приети с решение на комисията по атестиране с протокол №66/27.04.2017г. –л.120
от д.РС, както и отчет за периода 2012-2014г. /л.122 от д.РС/, същите са подписани от ищеца
без възражение. Съгласно чл.18,т.2 от Правилника за атестиране на академичния състав при
МУ-**** /л.126-131 от д./- атестирането лице може да обжалва неспазването на
предвидената в правилника процедура чрез председателя на КА до АС в 15-дневен срок от
връчването на атестационния лист. Тъй като няма данни за обжалване ПОС намира, че
процедурата по атестирането е била законосъобразно проведена.
В във връзка с направеното оспорване на подписа на ищеца в атестационния лист и
отчета, по делото е назначена СГЕ, изпълнена от ВЛ С. С.. От заключението на в.л. от
24.01.2022г., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява,
че подписите след „запознал се с атестацията„ и след „Подпис на атестирания“ в
Атестационен лист на л.11-120 от д.РС и след „Подпис„ в отчет на л.121-122 от д.РС, са
изпълнени от д-р И.Ч..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че д-р Ч. е уведомен за
започване на процедура по атестиране чрез залепване на обявлението на таблото за
уведомления в Катедрата по ортопедия и травматология, както и че лично е участвувал в
атестационната процедура като сам е донесъл атестационна си лист и отчет, запознал се е с
поставената му оценка и е подписал атестационния лист пред комисията; Ч. не е изложил
възражения по оценката, респективно не е е обжалвал същата по административен или
съдебен ред, поради което оценката се е стабилизирала.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице визираното в
ув.заповед уволнителното основание.
Ето защо жалбата е основателна – ТПО с ищеца е прекратено законосъобразно. Като
е стигнал до други изводи РС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове по
чл.344,ал.1, т.1 и 2 КТ за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност
следва да се отхвърлят като неоснователни.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК– следва да се осъди въззиваемия да заплати направените от
въззивника разноски по делото в размер на 1050лв., направени пред ПРС и 902лв.,
направени пред ПОС, съгласно приложените списъци на разноските, или общо 1952 лв.
ПОС намира, че възражението на въззиваемия за прекомерност на платеното от
въззивника адв.възнаграждение по делото е неоснователно, тъй като за първа инстанция е
заплатено АВ в размер на 750 лв. без ДДС, а за втора – 710 лв.без ДДС, което е в рамките на
определените в чл.7, ал.1 отНРМАВ №1/2004 г.размери и съответства на правната и
фактическа сложност на делото и неговата продължителност в РС /8 с.з./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1116/01.04.2022 г. на Пловдивския районен съд- 8 гр.с. по гр.д.
№12977/2021 г., в частта, с което са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ на И. Х.
Ч. за признаване за незаконна и отменянето на уволнителната Заповед № Р-991/22.06.2021 г.
на Ректора на Медицински университет - ****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представляван от Ректора М. А. М., с която на основание чл.58, ал.1,
т.6 от ЗВО във връзка с чл.26, ал.8, т.9 от ЗВО във връзка с чл.1,ал.2, т.3 от ЗРАСРБ във
връзка с чл.37, ал.1, т.9 и чл.56 от ПУД на МУ във връзка с чл.12, чл.13, чл.18-20 от
Правилника за атестиране на академичния състав (ПААС) на МУ - ****, при спазване на
установените процедурни правила и след Решение на ФС на МФ по Протокол №
5/16.06.2021 г., считано от 24.06.2021 г., е било прекратено трудовото му правоотношение и
с което решение е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „*****" на
непълно работно време с продължителност четири часа, с място на работа „****“, както и в
частта за разноските и вместо него в тези части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Х. Ч., ЕГН ********** против Медицински
университет - ****, ЕИК: ***** искове за признаване за незаконна и отмяната на Заповед №
Р-991/22.06.2021 г. на Ректора на Медицински университет - ****, ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: гр. *****, представляван от Ректора М. А. М., с която е прекратен
трудовият му договор, както и искът му за възстановяване на заеманата длъжност „*****".
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Х. Ч., ЕГН ********** да заплати на Медицински университет - ****,
ЕИК: ***** направените по делото разноски в размер на 1952 лв.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6