№ 114
гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500152 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадени въззивни жалби от К. Т. К. и Прокуратурата на
Република България против Решение № 561/ 23.12.2024 г. по гр.д. № 492/ 2024 г. по
описа на ОС – Плевен, с което съдът е осъдил Прокуратурата да заплати на К. сумата 8
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 800 лв. обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда
по НОХД № 1588/ 2017 г. по описа на ОС – Плевен, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 03.07.2021 г. до окончателното им изплащане и е отхвърлен
искът на К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8
000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв.
Жалбоподателят К. Т. К. счита решението в частта, с която е отхвърлена
исковата му претенция за обезщетение за неимуществени вреди за неправилно като
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Сочи,
че в акта били изложени обстоятелства, неотносими към конкретния казус, както и
такива, които не съответствали на установената фактическа обстановка. Съдът не
съобразил, че макар обвинение да му е било повдигнато през 2017 г., действията по
разследване срещу него били предприети още през 2015 г.; че обвинението срещу него
било „поръчково“, тъй като имал съвместен бизнес с бащата на прокурора, повдигнал
1
обвунението. Съдът не обсъдил всички, релевантни към определяне размера на
обезщетението, обстоятелства – дискредитирането му пред обществото и търговските
му партньори още преди осъждането му, последиците за личния му живот –
влошеното му здравословно състояние и това на близките му, вследствие изживения
стрес. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковата му
претенция да бъде уважена.
Прокуратурата на Република България обжалва осъдителното решение по иска
за неимуществени вреди, като счита, че присъденото обезщетение е завишено с оглед
конкретните обстоятелства по делото. Съдът не отчел обстоятелството, че докато е
траело наказателното производство, по което ищецът е оправдан, срещу него са
водени други две наказателни производства, приключили с осъдителни присъди, като
по едното ищецът е бил обвинен в извършването на по-тежко престъпление. Съдът
безкритично възприел свидетелските показания на сина на ищеца и на свидетел, който
живеел в друго населено място и рядко се виждал с последния. Моли решението по
този иск да бъде изменено, като бъде определен по-нисък размер на обезщетението.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби. В
съдебно заседание страните поддържат, че насрещните жалби са неоснователни и
молят те да бъдат оставени без уважение.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и
следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от
ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността и
допустимостта на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите
на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. Решението на ОС – Плевен по иска за обезщетение за имуществени
вреди е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
намира следното:
Жалбоподателите не спорят възприетата от ОС при събраните по делото
доказателства фактическа обстановка и формираният въз основа на нея правен извод
за основателност на заявената от К. Т. К. искова претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
поради което настоящата инстанция не следва да преповтаря релевантните за спора
обстоятелства и да излага мотиви за осъществяване на фактическия състав на
цитираната норма, обуславящ ангажиране отговорността на Държавата чрез нейния
процесуален субституент Прокуратурата на Република България за поправяне на
2
причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконното повдигане и
поддържане срещу него на обвинение в извършване на престъпление. Спорът пред
въззивния съд е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение.
Неимуществените вреди обхващат всички, намиращи се в причинно-следствена
връзка с повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, физически и
психически увреждания на пострадалия, претърпяните от него в определен период от
време болки, страдания и социален дискомфорт, които в своята съвкупност формират
цялостните му негативни емоционални изживявания. Трайна е практиката на ВКС и
съдилищата, че при преценката на вредите съдът не е ограничен от формалните
доказателства за наличието им, защото настъпването на редица вреди е закономерна
последица от упражнената наказателна репресия и те са нормално присъщи в подобни
случаи. Нормално е да се приеме, че привличането на едно лице към наказателна
отговорност и поддържането на обвинение по отношение на него е такова събитие,
което по естеството си създава сериозен психически дискомфорт и поставя лицето в
състояние на стрес за целия период още от започване на разследване срещу него, но
особено след повдигане на обвинение, до влизане в сила на оправдателната присъда.
Поради това пострадалият не следва да доказва негативните си изживявания на страх
и притеснения от неоснователно осъждане и търпене на наказание, чувството за
несигурност, неудобство, унижение, засегнатите самооценка, чест и достойнство,
чувствителност към негативното отношението на обществото. Само при твърдени
вреди, различни от присъщите, настъпили в резултат на специфични за случая
обстоятелства като например личността на увредения, обичайната му среда,
общественото му положение, професионалната му заетост, последиците за личния му
и социален живот и пр., ищецът е длъжен да ги докаже, за да бъдат съобразени от съда
при преценка на обема и интензитета на вредите и съответно – размера на дължимото
обезщетение. Съгласно постановките на ППВС № 4/ 1968 г. и съдебната практика,
базирана на същите, относимите към преценката за справедливия размер на
обезщетението обстоятелства са естеството, продължителността и интензитета на
търпените нематериални вреди, личността на увредения, начинът му на живот и
обичайната среда, интереси и ценностна система, отражението на обвинението и
наказателното производство върху личния му, обществен и социален живот,
последиците за физическото и психическото му здраве, обществено-икономическите
условия в страната към момента на проявление на вредите, съдебната практика по
сходни казуси.
За определяне размера на обезщетението в настоящия казус ВТАС взе предвид
следните установени по делото факти:
На ищеца К. – на 46 г. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.206, ал.3 вр. ал.1 НК – обсебване в големи размери за това, че в периода от 11.03.
3
до 14.03.2014 г. в гр.Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ – парична
сума в размер на 105 000 лв., собственост на „Вивамед“ ЕООД гр. Плевен. Касае се до
обвинение в тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, тъй като предвиденото
за него наказание „лишаване от свобода“ е за срок от 3 до 10 години, като наред с това
кумулативно е предвидено и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК, както и
възможност съдът да постанови конфискация на част или цялото имущество на
подсъдимия. С оглед на това страхът и притесненията от евентуално осъждане са
нормално присъща човешка реакция, като в случая следва да се отчете, че това
обвинение е повдигнато на лице, което към него момент е с чисто съдебно минало.
Наказателното производство срещу ищеца е протекло в разумен срок по смисъла на
чл.6 ЕКПЧОС – в двете фази е продължило 2 години, 6 месеца и 25 дни – К. К. е
привлечен като обвиняем по ДП № В-5436/2015 г. по описа на РУ на МВР – Плевен на
03.04.2017 г., а оправдателната присъда е влязла в сила след потвърждаването й с
Решение от 28.10.2019 г. по ВНОХД № 650/2019 г. на ОС – Плевен. Следва да бъде
съобразено обаче, че разследването за извършено престъпление е започнало още през
м.10.2015 г. и макар ДП да е било образувано срещу неизвестен извършител, законният
повод е бил заявителски материал срещу ищеца и спрямо него още тогава са
предприети редица процесуални действия, сочещи, че той е субект на разследването –
разпитван е, извършено е претърсване и изземване на счетоводни документи от офиса
на дружеството, на което е бил управител. Съдът приема, че и в този времеви период
от 1 година и 6 месеца ищецът е търпял негативни емоции, макар и със значително по-
ниска интензивност. За размера на обезщетението е от съществено значение, че при
първоначалното разглеждане на делото на двете инстанции К. е бил осъден ефективно.
С Присъда № 239/ 30.11.2017 г. по НОХД № 1588/2017 г. на РС – Плевен той е признат
за виновен по обвинението и е осъден на „лишаване от свобода“ към максималния
срок – на 8 години, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, както и
е лишен от правото да бъде управител на търговско дружество в пределите на
Република България за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Уважен е и гражданският иск на „Вивамед“ ЕООД за сумата 105 000 лв.,
представляваща размера на причинената имуществена вреда в резултат на деянието,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. С Решение от 14.03.2018 г. по ВНОХД № 28/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен
постановената осъдителна присъда е била потвърдена изцяло. Предвид това, че
решението не е подлежало на жалба и протест, присъдата е влязла в сила и е била
приведена в изпълнение от РП – Плевен, като на 18.04.2018 г. ищецът е бил задържан
и отведен в Затвора гр. Плевен, където е търпял ефективно определеното му наказание
до 24.04.2018 г. – общо 6 дни, при това при строг режим. Тези обстоятелства
несъмнено са засегнали в най-висока степен неимуществената сфера на ищеца. С
Решение № 112/ 10.07.2018 г. по КНД № 140/2018 г. по описа на ВТАС наказателното
4
производство по ВНОХД № 28/2018 г. по описа на ОС Плевен е възобновено,
решението на ОС – Плевен и присъдата на РС – Плевен са отменени поради допуснати
съществени нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на PC –
Плевен. С Присъда № 91/ 02.07.2019 г. по НОХД № 1799/2018 г. по описа на РС –
Плевен К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 НК. Прокуратурата е продължила да
поддържа обвинението, като е подала протест срещу присъдата. С Решение от
28.10.2019 г. по ВНОХД № 650/2019 г. на ОС – Плевен тя е потвърдена. По делото е
безспорно установено, че прокурорът, поддържал обвинението срещу ищеца при
първоначалното разглеждане на делото, В. Р., е син на лице, което също като
подсъдимия се занимава със земеделска продукция и с когото К. е имал търговски
отношения и по негови твърдения са имали конфликт. Прокурорът е отведен по искане
на защитника на подсъдимия при новото разглеждане на делото пред РС – Плевен след
представяне на доказателства за тези бизнес-отношения. Наличието на основания по
чл.47, ал.2 вр. чл.29 НПК за самоотвод на прокурора и непредприемането на действия
от негова страна да се отстрани от производството е обстоятелство, годно да породи
основателно съмнение в непредубедеността на магистрата и рефлектиращо върху
доверието на гражданите в правозащитните институции и правосъдието като цяло. В
този смисъл и с оглед постановената осъдителна присъда с наложено особено тежко
наказание, а впоследствие отмяната й и оправдаването му по повдигнатото обвинение,
трудно би могъл да бъде разубеден ищецът в поръчковия характер на наказателната
репресия спрямо него, както той счита. По отношение на К. от привличането му като
обвиняем е била взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка“, при което
и с оглед липсата на доказателства за противното не може да се приеме, че е бил
подложен на сериозни ограничения, засегнали социалното му и професионално
функциониране.
При определяне на степента на засягане на неимуществената сфера на ищеца
съдът взе предвид, че паралелно с наказателното производство – предмет на
настоящия иск – срещу него е водено разследване по ДП № ЗМ-208/ 2015 г. по описа
на ОД на МВР – Стара Загора за идентично престъпление по чл.206, ал.4 вр. ал.1 НК –
обсебване на ечемик в особено големи размери, извършено през периода 31.10.2014 г. -
13.02.2015 г. и че той е бил привлечен като обвиняем по него. Производството е
приключило с влязла в сила осъдителна присъда на 01.06.2021 г., като първоначално на
31.10.2019 г. ищецът е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 6 г. ефективно
при първоначален „строг“ режим, лишаване от право да упражнява длъжността
„управител“ на търговско дружество за срок от 2 г. и конфискация на ½ от
притежавани недвижими имоти, въззивната инстанция е преквалифицирала деянието
по чл.206, ал.3 НК, намалила срока на наказанието на 4 г., изменила е режима на
изтърпяване на „общ“ и е отменила конфискацията, а ВКС е намалил наказанието на 3
5
г. и е отложил изтърпяването на същото с 5 г. изпитателен срок. Факт е, че към
момента на осъждането му за това престъпление, процесното наказателно
производство срещу ищеца вече е било приключило окончателно с оправдателна
присъда, при което негативните емоции вследствие на новата присъда не се
припокриват във времеви период с тези от предходното производство. Срещу ищеца е
водено наказателно производство през 2017 г. – 2018 г. и за извършени престъпления
по чл.277, ал.1 НК и чл.270, ал.1 НК – за съзнателно премахване на поставени върху
МПС удостоверителни знаци и печати на ЧСИ и противозаконно пречене на ЧСИ да
изпълни задълженията си по изп. дело, които престъпления не са тежки по смисъла на
НК и предвидените наказания за тях са съответно до 2 г. и до 3 г. „лишаване от
свобода“. За двете деяния ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда на 13.03.2018
г., като първоначално му са му били наложени най-тежките наказания за всяко едно от
тях, но условно. Водените по едно и също време наказателни производства и особено
това за идентичното престъпление обсебване, наказуемо еднакво, обуславят идентични
негативни изживявания и търпените вреди не могат да бъдат разграничени, като
следва да се държи сметка, че по едното обвинение по чл.206, ал.3 НК ищецът е бил
признат за виновен и наказан, както същото се отнася и до двете по-леки
престъпления.
Настоящата инстанция приема, че водените наказателни производства срещу К.
са се отразили на здравословното му състояние предвид установеното, че е страдал от
хипертония още към датата на предприемане на разследване срещу него и присъщия
за тази житейска ситуация стрес безспорно влияе негативно на обективното състояние.
По делото не е доказано обаче, че здравният му статус се е влошил в степента,
твърдяна с исковата молба – че хипертонията му се е влошила, че е развил захарен
диабет и то в причинна връзка с воденото наказателно производство. Налице са
единствено твърдения на ищеца /вкл. и по снета му анамнеза при преглед
непосредствено преди предявяване на иска/ и на сина му – св. К. К., но не са
ангажирани никакви медицински доказателства за поставена такава диагноза, за
провеждано лечение и за актуалното състояние. Не е искана и медицинска експертиза,
която да потвърди изложеното от ищеца и да установи от какви заболявания той
страда, от кога датират, какъв е генезисът им. Не е доказана и причинно-следствена
връзка нито между смъртта на майка му от мозъчен инсулт, нито между заболяването
на съпругата му от онкологично заболяване, диагностицирано през 2020 г.
Притесненията му и страданията, търпени във връзка със здравословното състояние на
неговите близки, са се насложили върху негативните емоции, обусловени от
множеството наказателни производства, но не се намират в пряка причинно-
следствена връзка с последните.
ВТАС приема за установено от събраните гласни доказателства, че
привличането на К. като обвиняем и медийното оповестяване на това обстоятелство,
6
видно от представената разпечатка от сайта Инфоплевен от 22.06.2017 г., е довело до
злепоставяне на доброто му име пред обществото и доколкото се касае до
престъпление, извършено във връзка с упражняваната от него по професионално
занятие търговска дейност, е житейски логично това да доведе до промяна в
отношението на търговските му партньори. Съдът съобразява, че по същия начин,
същия ефект има и разследването му и обвинението по ДП № ЗМ-208/ 2015 г. по описа
на ОД на МВР – Стара Загора за идентично престъпление, отново свързано с
търговската дейност на ищеца, и както бе посочено по-горе, вредите не биха могли да
бъдат разграничени. По делото не е доказано какви кредити е имал К. и че същите са
били обявени за предсрочно изискуеми от съответните Банки, че е получил откази за
предоставяне на кредити за финансиране на търговската му дейност, че срещу
дружеството, на което е бил управител – „ТЕРА-1“ ЕООД са образувани изпълнителни
дела и наложени запори върху транспортните му средства. Съдът обсъжда тези
обстоятелства само доколкото се твърди да са създали притеснения и страх у ищеца за
финансовата стабилност на дружеството му и за възможността му да осигурява
издръжката си и тази на домакинството и близките си. Евентуалното увреждане на
имущественото състояние на ищеца не е предмет на предявения иск за обезвреда.
За определяне на размера на справедливото обезщетение съдът съобрази и
икономическата конюнктура в Р България към датата на деликта – 2019 г., ориентир за
която са минималната работна заплата – 560 лв. и средната работна заплата в страната
по данни на НСИ – около 1 170 лв., както и съдебната практика.
При съвкупния анализ на всички изложени обстоятелства ВТАС намира, че
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер
на 15 000 лв., при което определеният от първоинстанционния съд размер е занижен, а
оплакванията на Прокуратурата в обратния смисъл са неоснователни. Решението на
ОС – Плевен следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
К. иск за обезщетение за сумата над 8 000 лв. до 15 000 лв., ведно със законната лихва,
а в останалата му отхвърлителна част съдебният акт следва да бъде потвърден.
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение над 15 000 лв. до 80 000 лв. е
неоснователна и правилно е отхвърлена.
По разноските: На К. не следва да се присъждат допълнително разноски за
производството пред ОС – Плевен. Видно от доказателствата по делото, той е
заплатил за защита и процесуално представителство по делото адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв. – л.40 от делото, при което съразмерно на
уважената част от исковата претенция се дължат разноски в размер на 187.90 лв.
Първоинстанционният съд е посочил, че договореното възнаграждение е в размер на
2 930 лв., но настоящата инстанция не открива документ, удостоверяващ подобно
обстоятелство, а и присъдените разноски за адвокатско възнаграждение – сумата
7
319.11 лв. – не съответстват на така посоченото възнаграждение по съразмерност с
уважения иск – 8 000 лв. и отхвърлената част – 72 000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 561/ 23.12.2024 г. по гр.д. № 492/ 2024 г. по описа на ОС
– Плевен в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Т. К.
против Прокуратурата на РБ иск за обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1
НК, за което е оправдан по НОХД № 1588/2017 г. на РС – Плевен с влязла в сила
присъда на 28.10.2019 г., за разликата над 8 000 лв. до 15 000 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца К. Т. К., ЕГН **********, от
гр. Плевен, допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 НК, за
което е оправдан с влязла в сила на 28.10.2019 г. присъда, в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лв. /разликата над 8 000 лв. до 15 000 лв./, ведно със законната лихва, считано
от 03.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8