№ 50
гр. Асеновград, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20245310200685 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №30-0239-001649/15.12.2023г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. П. Б., ЕГН********** от град
Асеновград , обл. Пловдивска, * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от
ЗДвП, са наложени административни наказания -”ГЛОБА” в размер на 3000 лева и 12
месеца „лишаване от право да управлява МПС” за нарушение по чл.104Б, т.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят А. П. Б. не се явява в последното проведено по делото съдебно
заседание. Чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото с НП нарушение и счита, че
то следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.
Сходно становище изразява и упълномощения защитник от страна нарушителя.
Макар и да не се явява в последното проведено по делото заседание, чрез
депозираното писмено становище, адв. М. К. изцяло поддържа подадената жалба, като
счита, че обжалваното НП следва да се отмени поради недоказаност на нарушението и
допуснати процесуални нарушения в хода на воденото производство. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище счита, че подадената жалба е
неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди изцяло. Алтернативно,
1
при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения
минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелите К. И. С. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на
длъжност мл.автоконтрольор. Св. Б. С. К., също работи като полицейски служител в
Полицейски участък /ПУ/ гр.Садово, който към 22.11.2023г. бил на подчинение на
Началника на РУ Асеновград. По утвърден от началника на Управлението график, на
22.11.2023г. , за времето от 19.30 часа до 7.30 часа на другия ден, двамата свидетели
били включени в състава на смесен патрул на територията на гр. Асеновград. Около
22.50 часа, свидетелите се намирали в обозначен полицейски автомобил, ситуиран в
източната част на ул. „Васил Левски“ в града, в близост до магазин „Лидъл“. /схема на
лист 57 от съд.дело/. Автомобила бил с вдигнати прозорци и ориентиран с предната си
част спрямо автомобилите идващи от кръгово кръстовище сключено между бул.
„България“ и ул. „Васил Левски“. В района имало добро улично осветление,
0
видимостта била добра, пътната настилка суха, а температурата на въздуха около 13С.
Докато се намирали в автомобила служителите забелязали, че през кръстовището
насреща им, преминава лек автомобил, чийто водач с десен завой се включил към ул.
„Васил Левски“. При самото излизане от обаче от завоя задната част на лекия
автомобил поднесла, което било прието от служителите, че е следствие от действията
на водача на автомобила, който в случая извършвал т.н. „дрифт“. Това именно ги
мотивирало да подадат светлинен и звуков сигнали на водача на приближаващия към
тях лек автомобил и да го спрат за проверка. При спирането на автомобила, те
изискали документите на водача и на возещия се на предна дясна седалка пътник,
който бил без поставен колан. При това се установило, че автомобилът е „БМВ 320Д“
с ДК№ *, като същия се управлявал от А. П. Б. от гр. Асеновград. Предвид
констатираното в хода на проверката, спрямо Б. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1076321/22.11.2023г. с който му бил вменен
състав на административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Текстово то било
затова, че управлявайки лек автомобил „БМВ 320Д“ с ДК№ *, при движение в
кръстовището сключено между ул. „Васил Левски“ и бул. „България“, извършвайки
маневра десен завой, да за излезе от него в посока към ул. „Васил Левски“, водачът
преднамерено е извел МПС-то извън контрол, чрез рязко подаване на газ, което води
да загуба сцеплението на задните гуми и извъртане задницата на автомобила /дрифт/ с
което използва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,като създава
опасност за ПТП с останалите участници в движението. Така съставения АУАН бил
връчен срещу подпис на водача, който отразил саморъчно, че има възражения. Въз
основа на съставения АУАН и събраните в хода на проверката доказателства било
2
издадено и обжалваното НП. В хода на същата проверка, бил съставен АУАН и на
пътника стоящ, без поставен колан, на предната дясна седалка, който се оказал св.М.
К. К. също от гр. Асеновград. В хода на съдебното следствие проведено от съда се
установи, че освен водача Б. и св. М. К., в автомобила като пътник отзад, се е намирал
и свидетелят Б. Е. Д. също от гр. Асеновград
Приетата от съда фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските
показания на свидетелите К. И. С., Б. С. К. и М. К. К., както и събраните и приложени
по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна.
Безспорно по делото се установи, че 22.11.2023г. в 22.50 часа, в гр. Асеновград,
нарушителя А. Б. е бил установен да управлява лек автомобил „БМВ 320Д“ с ДК№ *.
Безспорно е и това, че след преминаване му през кръговото кръстовище сключено
между бул. „България“ и ул. „Васил Левски“ и последвалото включване по ул. „Васил
Левски“ , той е бил спрян за проверка от полицейските служители К. И. С. и Б. С. К..
Причината за това е факта, че в десния завой за включването му по ул. „Васил
Левски“, задната част на автомобилът управляван от А. Б. е поднесъл. Това поднасяне
е било квалифицирано като т.н. “дрифт“, което е било и прието като нарушение на
задължението на водача да използва пътя отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение. В действителност в закона няма легална
дефиниция за понятието „дрифт“, но според наложилата се съдебна практика след
приемането на чл.104б,т.2 от ЗДвП то това следва да се разбира, като специфична
техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана,
изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни
действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя,
задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва. В действителност при съставяне на АУАН, а в
последствие и издаването на НП се установява, че описвайки текстовата част на
вмененото на А. Б. нарушение, голяма част от елементите на посочената техника
управление чрез „дрифт“ са били изписани. С изключение на страничното поднасяне
на автомобила управляван от А. Б., останалите обаче елементи посочени във
вмененото нарушение, нито са били възприети, нито са били установени по друг
начин от контролните органи, така щото да се заключи в крайна сметка, че водача е
управлявал превозното средство използвайки именно тази техника. Не е било
възприето от тях, нито че той е извел преднамерено автомобила извън контрол, нито
пък че това е станало чрез рязко подаване на газ, което пък да е довело до загуба на
сцепление на задните гуми. Налице са само едни предположения, които не почиват на
реално възприети от страна контролните органи факти. Както се установи по делото,
полицейския автомобил е бил с вдигнати прозорци, поради която причина двамата
полицейски служители са имали възможност само визуално, но не звуково да
3
възприемат другите елементи от начина на движение, включително работата на
двигателя и триенето на гумите по асфалта, на автомобила управляван от А. Б..
Констатираното от съда прави недоказано вмененото с НП нарушение, което и налага
неговата отмяна като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно, а разгледано по същество обаче, то не следва да бъде уважено
изцяло. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–оригинали на пълномощно и договор за правна защита и съдействие
/листr17,18 и 61 от съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателя А. П. Б. е бил
изплатен хонорар на адв. М. К. в размер на 1300 лева. Това именно се явяват и
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото
адв. М. К. е изготвила подадената жалба и е депозирала допълнително становище по
хода на делото, както и се е явила в съдебно заседание по делото, то е видно, че тя е
изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“ Макар и спрямо жалбоподателя да са били
наложени две административни наказания, едното от които глоба в размер на 3000
лева, а другото лишаване от право за срок от 12 месеца, то съдът е на становище, че
размера на адвокатското възнаграждение се явява не изцяло съобразен с Наредбата,
тъй като 10% върху горницата от 2000лв. се явява сумата от 200лв. В този смисъл
направеното искане от АНО за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д,
ал.2 от ЗАНН се явява основателно. Делото все пак се отличава с известна степен на
фактическа и правна сложност, като следва да се отчете, че то приключи в рамките на
четири заседания, на две от които, след първото проведено такова, се яви и
повереника. Предвид и което, като се съобрази и с текста на чл.7, ал.9 от Наредбата,
искането за присъждане на разноски, но в размер на 1100лв. се явява основателно и
следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято
структура се намира РУ Асеновград чийто Началник е издател на процесното НП
(чл.37, ал.2 от ЗМВР).
4
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №23-0239-001649/15.12.2023г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. П. Б., ЕГН********** от град
Асеновград , обл. Пловдивска, * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от
ЗДвП, са наложени административни наказания -”ГЛОБА” в размер на 3000 лева и 12
месеца „лишаване от право да управлява МПС” за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на А. П. Б., ЕГН********** от град
Асеновград , обл. Пловдивска, * сумата от 1100.00 лв. /хиляда и сто лева/ за
адвокатско възнаграждение, като за разликата от присъдената сума от 1100лв. до
претендираната сума от 1300лв. отхвърля искането, като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5