МОТИВИ към решение № 629 постановено по АНД № 919/
2019г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което
се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу Д.Г.Т. ЕГН **********, за това, че на 07.08.2014
година в гр. Разград е потвърдила неистина в писмена декларация – декларация по
чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-157/01.10.2002 година на МВР за условията и реда за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, а именно, че
обичайното пребиваване на декларатора /повече от 185 дни през всяка календарна
година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз, която по силата на
закон - 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на властта – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР г. Разград за
удостоверяване истинността на посоченото обстоятелство.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.
В с.з. нарушителката Т., редовно призована не се явява, за
нея упълномощен защитник, който не оспорва описаното от фактическа страна в
Постановлението на РРП, моли за минимално наказание.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Н.
Петрова, който поддържа предложението, като моли съда да определи размера на
наказанието около минималния предвиден в НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
От
07.03.2013г. обв. Д.Г.Т. живеела заедно със семейството си в гр. Регенсбург,
Германия,където била адресно регистрирана.
Обв. Д. Т. е
правоспособен водач на МПС.
На
07.08.2014 г. обвиняемата се явила в сградата на ОД МВР в гр. Разград, където
подала до Началник сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Разград, чрез св. Й.
И. А. - служител на длъжност „Системен оператор” в същият сектор, заявление за
издаване на документ за самоличност на български граждани с № 5273/07.08.2014г.
С посоченото заявление тя поискала да й бъде издадено ново СУМПС, поради
обстоятелството, че е изгубила издаденото на нейно име СУМПС с №*********. Към
заявлението обвиняемата представила декларация по чл.13,т.6 от Наредба № 1-157
от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, изискуема по закон - съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата, която попълнила и подписала лично същият ден. В нея тя
декларирала, че обичайното й пребиваване /повече от 185 дни през всяка
календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз, въпреки
че знаела, че това не отговаря на обективната действителност.
Ha 14.08.2014г. обв. Д. Т. получила новоиздадените й СУМПС № ********* и КТ №5503948,
след което отпътувала за Германия.
С писмо вх №
328600-11460/06.03.2019г., Главна дирекция „Национална полиция” при МВР била
уведомена от КВА - компетентен орган по издаване на СУМПС във ФРГермания, че
издаденото от ОД на МВР - Разград СУМПС № *********,
на името на Д.Г.Т., е в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“
съгласно Директива 2006/126/ЕО, тъй като от 07.03.2013г. същата живее
непрекъснато в Германия и съответно има „обичайно пребиваване“ в Германия. Тази
информация била препратена към ОД на МВР-Разград и след извършена проверка било
образувано настоящото досъдебно производство.
Видно от
заключението по назначената по делото графическа експертиза, ръкописните
текстове и подписите за „заявител“ в заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин с вх.№ 5273/07.08.2014г. и за „декларатор“ в декларация
от 07.08.2014г. по чл.13, т.6 от Наредба № 1-157/01.10.2002г., са изпълнени от Д.Г.Т..
Обв. Д. Т. е
неосъждана.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното: Деянието на обвиняемата от обективна и субективна страна е съставомерно по чл. 313, ал.1 от НК.
Обект на
процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.
"лъжливо документиране". Обвиняемата е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдила неистина.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемата е
съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
От една страна процесното престъпление е на просто извършване – с
декларирането на неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред
органа на власт, деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във
връзка са неверното деклариране или съставемерни последици.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 96/2019г.
по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
както и Справка за съдимост, Характеристична
справка за обвиняемата, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и
необремененото съдебно минало на обв. Д. Т. и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Д.Г.Т. ЕГН **********, следва да
бъде освободена от наказателна отговорност, като бъде реализирана
административно-наказателната й такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и
самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
ПИСМЕНИТЕ доказателства по делото - бланка на СУМПС, заявление за издаване
на документ за самоличност на български граждани № 5273/07.08.2014 г.,
декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на БДС, данни за издаване
на СУМПС, 2 бр. вносни бележки,
декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-156/01.10.2002 година на МВР,
разписка, съдът определи след влизане в сила на решението, да бъдат върнати на
ОДМВР гр. Разград, като заверени копия от същите останат по делото.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: