Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 16.07.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
юни, през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело № 151 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба с
вх.№901/11.03.2019г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“, №496, чрез пълномощника адв.Р.Ж.М., съдебен адрес
***, ат.2, против Р.И.С. с ЕГН ********** ***.
В исковата си молба ищецът излага, че на
23.05.2008г. е сключен договор за потребителски кредит между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД с ЕИК ********* от една страна и Р.И.С. от друга страна като кредитополучател.
По силата на договора кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на
12 600 лева със срок на издължаване 120 месеца. кредитът е следвало да
бъде изплатен на 120 месечни вноски в размер на 173,21 лева всяка една от тях,
платими на 23-то число на всеки календарен месец. Падежът на връщане на цялата
сума бил 23.05.2018г.
Посочва, че след усвояване на кредита,
кредитополучателя не е заплащал редовно месечните си вноски, поради което непогасено
задължение по кредита било в размер на 14 044,17 лева, от които 12 118,22 лева
главница и 1 920,95 лева договорна/възнаградителна лихва и 5,00 лева такса
разноски по усвояване и обслужване на кредита.
Излага още, че на 18.01.2016г. бил сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземане между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който задължението по потребителския кредит било
изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. На 05.10.2018г. на длъжника било изпратено
уведомление за извършената цесия. Длъжникът
отказал получаването на уведомлението, което било надлежно оформено. Със
съобщаването за цесията, на същия бил предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение, а при липса на доброволно изпълнение следвало предявява на заявление
по чл.410 от ГПК.
Тъй като длъжникът не е изпълнил
доброволно на 23.05.2018г. кредитът станал изискуем изцяло.
По искане на ищеца било е образувано
ч.гр.д.№872/2018г. по описа на РС Каварна и издадена заповед, на която
длъжникът възразил. Горното породило необходимостта от образуване на
настоящото производство. И към настоящия момент длъжникът не бил извършвал
погасявания по кредита.
Горното е породило правния интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането по Договор за потребителски
кредит за сумата от 3 000,00 лева,
представляваща част от общото задължение в размер на 14 044,17 лева, от които
2000,00 лева главница и 100,00 лева договорна/възнаградителна лихва от общо
дължимата 1920,95 лева.
Моли съда да признае за установенопо
отношение на ответника дължимостта на горните суми. Претендира разноски в настоящия
процес.
В с.з., ищецът не се явява, не се
представлява, депозирано е писмено становище, с което поддържа исковете.
Ответникът е депозирал писмен отговор по
реда на чл.131 от ГПК. Счита иска за неоснователен, като твърди, че
задължението е погасено по давност, тъй като последната вноска по кредита била
на 23.02.2009г. и след тази дата не били правени плащания. Твърди, че към
18.01.2016г., когато вземането е прехвърлено на ищеца, същото е било погасено
по давност. Моли за отхвърляне на иска.
В с.з., ответникът, редовно призоваван не
се явява, представлява се от адв.Г.Г., който оспорва исковете и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни и погасени по давност.
Каварненският
районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. дело №872/2018г. на РС Каварна,
е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
сумите от: 1) 2000,00 лева, представляваща главница – частична претенция от
общо дължимата 12 118,22 лева за неизпълнение на парично задължение по
Договор за потребителски кредит от 23.05.2008г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението – 27.12.2018г., до окончателното
изплащане на вземането и 2) сумата от 1 000,00 лева, представляваща
договорна/възнаградителна лихва – частична претенция от общо дължимата 1920,95
лева за периода от 23.05.2008г. до 18.01.2016г., както и от 60,00 лева внесена
държавна такса.
Заповедта
е връчена лично на длъжника на 09.01.2019 г.
На 21.01.2019
г., длъжникът е подал писмено възражение, в което е заявил, че не държи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, с разпореждане
№ 49/21.01.2019 г., заповедният съд указал на заявителя, че в едномесечен срок
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
Съобщението
с указанията на съда е връчено на заявителя на 06.02.2019 г.
На 11.03.2019,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по
същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за
установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против
която е подадено възражение от длъжника и ответник в настоящото производство.
Към
исковата молба ищецът е представил Договор за потребителски кредит №*** /23.05.2008г., който е сключен
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника Р.И.С., за сумата от
12 600 лева. Уговорено е, че крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е до 23.05.2018г.
На
18.01.2016г. е сключен договор за прехвърляне на вземане между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По силата на този договор и съгласно
Приложение 1 към него, е прехвърлено и вземането към ответника Р.С.. Съгласно
него задължението на ответника към 31.12.2015г. е в размер на 14 044,17
лева, от които 12 118,22 лева главница и 1 920,95 лева лихви.
По
делото е представено пълномощно от новия кредитор - цедента, с което същият е
преупълномощил "Адвокатско дружество –И. и Д., гр. Стара Загора, с правото
да уведоми всички длъжници за прехвърлянето към преупълномощителя на вземанията
на банки, финансови институтии, кредитни институции и др. небанкови търговски
дружества, т. е и вземания на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, съгласно
съответния договор за прехвърляне на вземания.
Представено
е и пълномощно, с което "Адвокатско дружество –И. и Д., гр. Стара Загора
преупълномощава адв.Р.Ж.М. – Варненска адвокатска колегия за подаване на
заявления, за представителство пред всички съдебни инстанции и институции на
изпълнителната власт и др.
Представен
е препис от уведомление, адресирано до ответника, съгласно което пълномощникът
по преупълномощаване адв. Р.М. уведомява длъжника, че с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г. задължението му към "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД по договора от 23.05.2008 г. е изкупено от ищцовото дружество
и същото е станало кредитор.
Уведомлението
е изпратено до ответника, като видно от представеното известие за доставяне е върнато
на изпращача с отметка „отказва“ да получи.
От изготвената
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че между „Юробанк
И ЕФ Джи България“ АД и Р.И.С. като кредитополучател е сключен договор за
паричен кредит в размер на 12600,00 лева. Договорената сума е била предоставена
на ответника на 23.05.2008г. по негова банкова сметка. ***, според погасителния
план ежемесечно да погасява главница и лихви в общ размер на 173,21 лева. Последната
негова вноска била на 19.05.2009г.
Според
вещото лице, чието заключение съдът счита за компетентно изготвено, ответникът
дължи сумата от 12 118,22 лева главница и 1920,95 лева
договорна/възнаградителна лихва за периода от 23.05.2008г. до 18.01.2016г.
(датата на прехвърляне на вземането към ищеца).
За да се
уважи искът следва да са налице следните предпоставки: наличието на договор за
кредит и изпълнение на задължението по договор за кредит, изискуемост на цялото
вземане, поради неплащане на вноски по кредита от страна на длъжника, наличие
на договор за цесия, съобщаване на длъжника за наличието на договор за цесия.
С
договор за потребителски кредит № *** / 23.05.2008г. между Р.С. и "Юробанк И
Еф Джи България“ АД, ответникът е получил сумата от 12 600 лева, срещу
задължение да погасява определени вноски на определен срок. Срокът на договора
е десет години. Съгласно чл.15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти
на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение
по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно
изискуем изцяло, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта
настъпва, без да е необходимо каквото и
да е волеизявление на страните. Видно от приложените писмени доказателства и
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза последната вноска по кредита
от страна на ответника е била на 19.05.2009г. към тази дата и кредитът е станал
предсрочно изискуем. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК е подадено на 27.12.2018г., т.е девет години след като кредитът е станал
предсрочно изискуем.
С
писмения отговор, както и в съдебно заседание процесуалният представител на
ответника поддържа становището си, че искът на ищеца е неоснователен, като
погасен по давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Горното
води до извод за неоснователност на исковете, предявени от ищеца „Еос Матрикс“
ЕООД, срещу ответника Р.С., като погасени по давност.
В
допълнение следва да се посочи и неоснователност на исковете по същество. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
при прехвърляне на вземане, предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предадена новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането. Доколкото по делото има доказателства за
намиращите се у новия кредитор на документите за дължимост на вземането, то
липсват доказателства за уведомяване на длъжника от страна на предишния
кредитор, т.е. цесионера. Приложеното по делото уведомление за извършената
цесия е изпратено от адв.Р.М.. Тя е упълномощена от Адвокатско дружество „И. и Д.“
да представлява ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, пред трети лица с права, вкл. и да
подава уведомления. Приложено е и пълномощно от управителя на ищцовото
дружество Райна Иванова Миткова за преупълномощаване с права „Адвокатско
дружество И. и Д.“. Липсват обаче доказателства първоначалния кредитор –
(цедента) да е упълномощавал новия кредитор (цесионера) да извърши
уведомяването на длъжника от негово лице. Длъжникът не е бил уведомен за
извършената цесия от кредитора „Юробанк“ България“ АД, поради което и искът
следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед неоснователността на главния
иск, следва да бъде отхвърлен и аксесорния – за договорна/възнаградителна
лихва.
При този
изход на спора, ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски, които
са в размер на 300,00 лева, за платен адвокатски хонорар.
Водим от
горното Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“,
№496, чрез пълномощника адв.Р.Ж.М., съдебен адрес ***, ат.2, ПРОТИВ Р.И.С. с
ЕГН ********** ***, искове за признаване на установено, че ответникът Р.И.С.
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 3000,00 (три хиляди) лева, представляваща
част от общото задължение в размер на 14 044,17 (четиринадесет хиляди и
четиридесет и четири лева и седемнадесет стотинки) лева по Договор за
потребителски кредит от 23.05.2008г., от които 2000,00 (две хиляди) лева от
общо дължимата в размер на 12 118,22 (дванадесет хиляди сто и осемнадесет
лева и двадесет и две стотинки) лева – главница и 1000,00 (хиляда) от общо
дължима 1920,95 (хиляда деветстотин и двадесет лева и деветдесет и пет стотинки)
лева договорна/възнаградителна лихва,
начислена за периода 23.05.2008г – 18.01.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК
в съда, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и погасени по
давност.
ОСЪЖДА „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“, №496, чрез
пълномощника адв.Р.Ж.М., съдебен адрес ***, ат.2,, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.И.С. с ЕГН **********
*** сторените в производството разноски в размер на 300,00 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………