Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 41, Дата
05.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение - трети
търговски състав
Председател:
Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Нели Богданова
открито съдебно заседание на 02. 10. 2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 304/ 2019 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „Ю.Б. „АД,понастоящем с наименование
„Б.П.Б.“АД ЕИК********* против Решение № 104 от 26.02.2019 г., постановено от П.
окръжен съд по
търг. дело№ 290/2017 г.
Във
въззивната жалба се поддържа
оплакването ,че съдът неправилно е
приел, че клаузите на чл.3,ал.1 и чл.3,ал.5 от договора за банков кредит са нищожни, тъй като са неравноправни. Жалбоподателят счита,
че съдът неправилно е приложил
материално-правните разпоредби на
чл.143,т.10 ЗЗП и чл.143,т.12 ЗЗП,без
да отчете обстоятелството,че действието на
посочените разпоредби се изключва от специалната разпоредба на чл.144,ал.3,т. ЗПП. Претендира се отмяната на
обжалваното решение и
постановяване на въззивно решение по
същество, по силата на което да се
уважи изцяло иска.
Въззиваемата страна
З. А.Г. не взема становище
по основателността на въззивната жалба.
Пловдивският апелативен
съд след преценка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е установителен с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК.
Ищецът претендира ,че има съществуващо вземане към ответницата,произтичащо от договор за потребителски банков кредит. От приложеното ч. гр. д. № 14530/2016 г. по
описа на П. районен съд се констатира,
че по това дело срещу ответницата е
издадена заповед от 03.11.2016 г. за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,
както и изпълнителен лист от същата дата. По
силата на изп.лист ответницата З.Г. е осъдена да заплати на банката
дължимите суми,описани в исковата молба – главница, възнаградителни
лихви,наказателни лихви и такси по договора за
потребителски кредит. В предвидения от закона срок длъжникът по издадената заповед за изпълнение е подал
възражения по чл.414 ГПК,поради което
банката-кредитор е предявила
иска по чл.422,ал.1 ГПК – за
установяване съществуването на вземането си към
длъжника-кредитополучател.
Безспорно установено по делото е ,че страните са сключили договор
за потребителски банков кредит по програма премия НЛ5499 от 31.10.2011 г.,съгласно който
банката е предоставила на ответницата З.Г.
потребителски кредит в размер на
20 000 евро. Документално установено е, че кредита е изцяло усвоен от ответницата еднократно на дата 15.11.2011
г.,от която дата е издадено банково бордеро.
Съгласно чл.3,ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на БЛП
на Ю. и Е. Д. АД за жилищни кредити в
евро,действащ за съответния период, намален с 0.25 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП за жилищни кредити в евро е в размер на 8.45%.
Съгласно чл.3,ал.5 от договора действащият
базов лихвен процент на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните.
Банката
уведомява кредитополучателя за
новия размер на Базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата от
който той е в сила, чрез уведомяването на видно място в банковите салони.
Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
Съгласно
чл.6 от договора
кредитополучателят погасява
кредита на равни/анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница , с размер на всяка вноска 157.02
евро. Броят размерът и педежът на месечните погасителни вноски се
посочват в Погасителния план, който е неразделна част от договора.
В
отговора на исковата молба ответницата
поддържа становището, че клаузите на
чл.3,ал.1 и чл.3,ал.5 от договора за банков кредит са нищожни,тъй като са неравноправни
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и
чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП.
Наред с това се поддържа, че договорът
противоречи на чл.58,ал.1 т.2 от ЗКИ,като възнаградителната лихва трябва да съдържа два елемента – методика/ метод/ за изчисляване на съответната лихва и
предпоставките за нейната промяна през времетраене на договора.
П. окръжен съд е приел, че клаузите
на чл.3,ал.1 и ал.5 са неравноправни и следователно нищожни.
ПАС не споделя това становище по следните
съображения:
Съгласно
чл.3,ал.1 от договора за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на БЛП на Ю.
и Е. Д. АД за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, намален с .0.25 пункта. Към момента
на сключването на договора БЛП за жилищни кредити
в евро е
в размер на 8.45%.
Клаузите
на чл.3,ал.1 и чл.3,ал.5 от договора трябва да се
тълкуват във връзка чл.3,а,ал.1
от договора, съгласно която кредитополучателят декларира, че е запознат
с обстоятелството, че ползва преференциални
лихвени условия по договора / спрямо
стандартните лихвени условия на банката, приложими към момента на
сключването на договора.
В
разпоредбата на чл.3а ,ал.1 от договора са посочени три конкретни условия,които
кредитополучателят е следвало да изпълни към момента на сключването му.
Очевидно
и трите кумулативно определени условия са били изпълнени от него, поради което размера на
възнаградителната лихва е намален с 0.25 пункта и същата е 8.20%, при 8.45 %,която
е при стандартните лихвени условия.
С
клаузата на чл.3,ал.1 от договора се предвижда кредита да се олихвява с преференциална лихва от 8.20 %,,поради
което същата не е неравноправна по смисъла на чл.143,ал.1 ЗЗП.
Следва да
се отчита ,че кредитополучателят
е бил наясно, че ще ползва
преференциални условия, но също е бил предварително запознат с
обстоятелствата,водещи до отпадането на преференциалните условия. Съгласно
чл.3а,ал.2 от договора кредитополучателят безусловно се съгласява и
приема, че Банката ще преустанови
прилагането на всички преференциални лихвени условия,в случай че настъпи което и да е от следните обстоятелства
по време на действието на договора
Първо:преустановяване на постъпването на
средства, представляващи възнаграждение по трудово или служебно правоотношение по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката за период, надвишаващ
3-три последователни месеца;
второ: при неплащане в срок на три или
повече дължими месечни застрахователни премии по личната застраховка или
кредитополучателят прекрати или престане да поддържа Личната застраховка;
трето: кредитополучателят прекрати
договора / регистрацията/ на услугата „Универсален платец“.
Кредитополучателят предварително е бил наясно и с последиците от
отпадането на преференциалните лихвени условия.
Съгласно чл.3а,ал.3 от договора
при настъпването на което и а е от посочените в предходната алинея
обстоятелства, приложимата за срока на погасяване на кредита годишна лихва,
посочена в чл.3,ал.1 се увеличава автоматично с 0.70 процентни пункта. Към
момента на сключването на договора БЛП за жилищни кредити в евро е уговорен
преференциално в размер на 8.20%.
След отпадането на
преференциалните лихвени условия БЛП се
увеличава автоматично с 0.70 процентни пункта и става 8.90 %.
Клаузите на чл.3,ал.1 и ал.5 от
договора не са неравноправни по смисъла на чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП.
Съгласно
чл.143,т.10 ЗЗП неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредявено в него основание;
В случая
банката не е променила
едностранно условията на договора, т.е. не е променила едностранно размера на
възнаградителната лихва на непредявено в договора основание. Банката е
предоставила кредита при преференциални лихвени условия, посочила е три конкретни условия, които кредитополучателят трябва да изпълни
предварително. В чл.3а,ал.2 са посочени изчерпателно
при настъпването на кои конкретни обстоятелства
ще отпаднат преференциалните условия. Кредитополучателят е бил
предварително наясно и с последиците от отпадането на претеференцията и същата е предвидена в чл.3а,ал.3 ,съгласно която БЛП се увеличава автоматично с 0.70 процентни
пункта. По този начин се изравнява със стандартните лихвени условия, при които банката
предоставя потребителни кредити.
Не е налице неравноправност по смисъла на
чл.143,т.12 от ЗЗП, съгласно която е налице неравноправна клауза ,
която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнения с
цената,уговорена при сключването на договора.
В
конкретния случай банката изобщо
не е увеличила цената на услугата, т.е. размера на възнаградителната лихва. Тя е предоставила
кредит при преференциални лихвени
условия, които са отпаднали поради неизпълнение от страна на кредитополучателя.
Надбавката от 0.70 процентни пункта не е увеличение размера на лихвата,а изравняване на стандартните лихвени
условия,при които банката предоставя
потребителски кредити. От
заключението на в.л.Т. Р. се
изяснява, че за времето от 15.11.2011
г.до 08.05.2013 г редовната главница се е олихвявала с преференциалния лихвен процент от 8.20%.
За времето от 09.05.2013 г. до
25.10.2016 г.,през което преференциалните условия са отпаднали главницата се е олихвявала със
стандартния годишен лихвен процент от
8.90 %.
Изложеното служи като илюстрация , че през
този период от 5 години не е имало
увеличение размера на възнаградителната
лихва,а само отпадане на преференциалните условия. Това обаче е свързано с неизпълнение на
определени задължения от страна на кредитополучателят, който предварително е
бил наясно с последиците от отпадане на тези преференциални условия.
Всичко
изложено до тук се отнася и до клаузата по чл.3,ал.5 от
договора,съгласно която базовият лихвен процент на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. В
случая няма увеличение на БЛП ,а както вече стана ясно –отпаднали
са преференциалните условия на банката, но и след това ГЛП не е надхвърлил стандартния
размер от 8.90 %. Това се потвърждава и от заключението на
експерта Т.Р. / стр.152 от делото .
В
заключение на казаното до тук за
времето от 09.05.2013 г. до 25.10.2016 г. редовната главница се е олихвявала с
ГЛП от 8.90 %,но това не е увеличение размера на лихвата,а последица от
отпадането на преференциалните условия. Тази последица е предвидена в
чл.3а,ал.3 от договора със съдържанието на която кредитополучателят е бил
запознат и се е съгласил.
Клаузите на чл.3,ал.1 и ал.5 от
договора са пределно ясни и напълно
разбираеми. Те не са сключени във вреда на
кредитополучателя,който е
отговарял на определени изисквания на банката , поради което му са предоставени
преференциални лихвени условия. Отпадането на последните е свързано с неизпълнение на определени задължения от страна на
кредитополучателя,а не поради това , че банката едностранно
е променила условията на договора.
Условията ,при които преференциалания лихвен процент отпада са точно и ясно определени в договора и
с тези условия кредитополучателят е бил предварително запознат.
Банката
е спазила изискването на чл.58,ал.1,т.2 от Закона за кредитните
институции, съгласно който банката трябва да предостави информация за
лихвения процент,изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата,както и условията , при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Тези условия са ясно посочени и са свързани с
отпадането на първоначално определените преференциални условия.
Никаква
методика за изчисляване на лихвата не е
била необходима след като годишният лихвен процент е ясно посочен като размер и
след като същият никога не е надхвърлял
8.90%,т.е. размера на възнаградителната лихва при стандартните лихвени
условия за този вид кредити.
Следва да се отчете, че към делото е приложен двустранно
подписан погасителен план, в който е
посочен размера на месечната погасителна
вноска -157.02 евро,падежа на всяка погасителна вноска и изплащането на кредита
на 301 месечни погасителни вноски. Този погасителен план не е бил променен,.е.
размера на погасителната вноска не е променен, което е доказателство ,че
размера на възнаградителната лихва не е
бил увеличаван.
Съгласно чл.18,ал.1 от договора при
непогасяване на която и да е вноска по
кредита,както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем.
За да
отхвърли иска първият съд е
приел, че не са били налице условията по чл.18 от договора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
От
заключението на вещото лице Т.Р. се установява ,че към 17.06.2016 г. кредитополучателят е имал 17 непогасени вноски по главница,
считано от10.06.2015 г.и 17 непогасени вноски по лихвите или е допуснал просрочие от 504 дни.
Обективните условия за предсрочната
изискуемост са налице.
Банката е отправила до длъжника нотариална покана чрез нотариус Т.К.,в която
се съдържа волеизявлението, че обявява целият кредит за предсрочно изискуем.Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване на уведомлението от длъжника, което е станало
на 21.07.2016 г. На тази дата нот.покана
е връчена лично на длъжника З.Г.-факт, който последната не е
оспорила.
От заключението на в.л.Т.Р. става ясно
,че кредитополучателят е извършил плащания по главницата в размер на 924.73 евро .
Тази сума следва да се приспадне от главницата
в размер на 20 000 евро ,при което разликата от 19 075.27 евро- това е непогасената
главница към дата 31.10.2016 г., на която дата е подадено заявлението по чл.417 ГПК.
Договорната възнаградителна лихва е в размер на
2 452.90 евро,дължима за времето от 10.06.2015 г. до 26.10.2016 г.
На
основание чл.3,ал.3 от договора
се дължи наказателна лихва върху
непогасената главница в размер на 62.20 евро.
Неплатените
такси по обслужването на кредита са
в размер на 326 евро.
Банката
е направила разходи за нотариални покани, които са документално установени в
размер на 126 лева.
Следва да се отмени обжалваното решение ,
като вместо него се постанови решение по
същество, с което на основание
чл.422,ал.1 ГПК бъде признато за
установено , че банката има
съществуващо вземане към ответницата
З.А.Г. , произтичащо от договор за банков кредит в общ размер
на 21 916.40 евро и 126 лева – разходи за нот.покани.
В полза
на банката следва да се присъдят
направените от нея разноски в заповедното производство в общ размер на 2 269.65 лева, от които 859.82 лева
платена ДТ и 1409.83 лв,представляваща
адвокатско възнаграждение.
С
оглед на този изход на спора в
полза на ищеца следва да ес присъдят
направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции: пред първата
инстанция разноските са в размер на 688 лева,а пред въззивната инстанция са в
размер на 917.11 лева.
Общият размер на разноските,които следва да
се присъдят в полза на ищеца е 1605.11 лева.
Следва да се отмени обжалваното решение ,при постановяването на
което първоинстанционният съд неправилно е
приел, че клаузите на чл.3,ал.1 и ал.5 от договора са неравноправни по
смисъла на чл.143,ал.1 т.10 е т.12 от
ЗЗП и следователно нищожни.
Следва да се постанови
въззивно решение по съществото на спора, по силата на което се уважи изцяло предявеният
установителен иск по чл.422,ал.1
ГПК в размер, съгласно неоспореното заключение на вещото лице Т.Р..
По
изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 104
от 26.02.2019 г.,постановено от П. окръжен съд по търг.дело № 290/2017
г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на З.
А.Г., ЕГН:**********, че в полза на „Ю.Б. „АД ЕИК********* съществува
вземане към З. А. Г.
ЕГН: **********,произтичащо от договор от 31.10.2011 г. за потребителски кредит по програма „Премия“ HL 54599 в общ размер от 21 916.40
евро,включващо:
а/
непогасена главница в размер на 19 075 евро;
б/
договорни лихви в размер на 2 452.90 евро, дължими за времето от 10.06.2015
г. до 26.10.2016 г.;
в/
наказателни лихви в размер на 62.20
евро, дължими за времето от 10.06.2015
г. до 26.10.2016 г.;
г./ неизплатени банкови такси в размер на 326.03
евро.
д/ разходи
за нотариални покани -126 лева
ведно
със законната лихва върху главницата в размер на 19 075 евро,
считано от 31.10.2016 г. до окончателното
й изплащане, за които суми
по ч. гр.дело № 14 530/2016
г.на ПРС е издадена по реда на чл.417 ГПК Заповед за незабавно изпълнение №
8356 от 3.11.2016 г. и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З. А.Г.
ЕГН:********** да заплати на „Ю.Б.“АД ЕИК
********* сумата 2 269.65 лева, представляващи разноски направени
от ищеца в заповедното производство,както
и сумата 1605.11 лева, представляваща съдебни разноски, направени от ищеца пред
двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.