Р Е Ш Е Н И Е
№589
Гр. Перник, 24.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02794/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу
А.Г.А. кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 739,64 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ
се в ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане и сумата от 145,70 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2014 г. до 06.12.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 08700/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник, ГО, IV-ти състав е издадена Заповед № 7134 от 18.12.2017 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена
сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на
имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация
и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
през исковия период до процесния имот в размер от 739,64 лв. и на падежа.
Поддържа, че в съответствие с клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва, възлизаща на сумата от 149,31 лв. за
периода от 08.07.2014 г. до 12.01.2018 г. С тези съображения ищецът отправя искане
за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А.Г.А.
не е депозирал отговор на исковата молба. В производството по ч. гр. дело № 08700/2017
г. по описа на Районен съд – Перник същият не е подал писмено възражение по чл.
414 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, като препис от заповедта за
изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5, вр.
ал. 1 ГПК.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване
със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 08700/2017 г. по
описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за
изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр.
ал. 1 ГПК, установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената
защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно
доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между
него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия,
че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния
топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния
иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството
му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на
купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на
собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо
изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с
Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.
82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт *** от 07.03.2000 г. на нотариус
Н.З. при Районен съд – Перник третите за процеса лица И. Н. Г.а и В. Г. И., в
качеството си на продавачи, са прехвърлили на А.Г.А. /настоящият ответник/, в
качеството му на купувач, притежаваните от тях 5/6 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот – апартамент ***, находящ
се в ***, , като продавачът И. Г.си е запазила – пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване върху продавания от нея имот. В нотариалния акт е
удостоверено, че заедно с притежавана от него по наследство 1/6 идеална част
купувачът става изключителен собственик на процесния имот.
С
Декларация с вх. № 35886/25.03.2000 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот ответникът А.Г.А. *** правото на собственост върху процесния
недвижим имот – апартамент № 24, находящ се в ***, с посочено придобивно основание – „покупко-продажба“ въз основа на акт
№ 30 от 07.03.2000 г.
По
делото не се твърди, а и не се установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост върху
имота.
Ето
защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г. процесният
имот – апартамент № 24, находящ се *** в изключителна
собственост на ответника А.А., чийто права произтичат
от наследствено правоприемство /за 1/6 идеална част/
и по силата на транслативния характер на договора за покупко-продажба
от 07.03.2000 г. Същевременно се установи, че с този договор един от
продавачите – третото за процеса лице И. Н. Г. си е запазила вещното право на
ползване върху продавания от нея имот, а именно върху 5/6 идеални части, докато
е жива. Предвид това и доколкото по делото няма данни ограниченото вещно право
да е било погасено /въпреки дадената му възможност ищцовото
дружество не ангажира доказателства в подкрепа на такъв извод/, то съдът
приема, че през процесния период клиенти на доставяната до жилището топлинна
енергия, а с това и задължени лица за заплащането на стойността ѝ при
доказана реална доставка/потребление са били лицето И. Г. качеството си на
вещен ползвател на имота, носеща отговорност за 5/6 части от задължението с
оглед учредяване на правото върху продавания от нея имот /т.е. върху 5/6
идеални части/ и ответникът А.Г., в качеството си на собственик на апартамента,
носещ отговорност за останалата 1/6 част от общото задължение, върху която не е
било учредено ограничено вещно право в полза на трети лица. В подкрепа на
горния извод е и разпоредбата на чл. 57 ЗС съгласно която именно ползвателят
/носителят на ограничено вещно право на ползване/ е длъжен да заплаща
разноските, свързани с ползването на вещта, какъвто характер имат процесните притезания. В случая обема на отговорността
на вещния ползвател и собственика на имота е определен от частта, върху която е
било учредено правото на ползване.
Предвид
изложеното, ответникът А.Г., като собственик и клиент на топлинна енергия,
поначало дължи заплащане на 1/6 част от цената на доставеното количество
топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1
от приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл.
139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за
дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и
отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда в режим на етажна собственост, изчислена като разликата между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода, включва три основни елемента – топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и
индивидуално дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“
АД е доставило до процесния топлоснабден
имот топлинна енергия на твърдяната цена.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно
и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало
неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество, както и предоставени от фирмите за дялово
разпределение като трети, неучастващи по делото лица, конкретно „Данувиус“ ЕООД /правоприемник на „Иста
– България“ ЕООД/ и „Директ“ ЕООД, като подизпълнител
на „Техем Сървисис“ ЕООД. От
заключението се установява, че монтираното в абонатната станция средство за
търговско измерване – топломер е преминало през задължителните периодични
метрологични проверки. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи
в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото
дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. От заключението следва, че през релевантния
период в имота на абоната е имало работещо едно отоплително тяло – щранг-лира в
помещението баня, свързано към сградната инсталация и проектирано да отдава
топлоенергия, както всяко друго отоплително тяло, но без ИР поради техническа
невъзможност за монтирането му. Това тяло отдава топлинна енергия непрекъснато
през отоплителните сезони. Начислявана е прогнозна топлоенергия в съответствие
с определената от ФДР топлинна мощност на тялото и екстраполация по максимален
специфичен разход. През процесния период в имота е осигуряван достъп за отчет,
като в съставените карти е отразено, че отоплителните тела в помещенията хол,
стая и кухня са затапени, т.е.
отсъединени от сградната инсталация, поради което за същите не е начисляван
разход на топлинна енергия. Такъв е начислен за топлоенергията, отдадена от
сградната инсталация, в съответствие с отопляемия обем на имота,
отразен в изравнителните сметки – 158 м3. В експертизата се
изяснява, че връзката на имота със сградната инсталация за битова гореща вода е
прекъсната и за процесния период е отразен статус на ползване на топла вода
„0“, т.е. „запечатан“,
не се ползва, поради което и не е отчитан и начисляван такъв разход. Ежемесечно
са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово
разпределение“ в общ размер от 12,96 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са
начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. В заключението е отразено,
че начислените суми по партидата на абоната са в съответствие с действащата
нормативна уредба. Експертизата достига до извод, че общата дължима сума за целия
процесен период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е на стойност от 739,64 лв.
С
оглед изложеното и при съобразяване с достигнатия извод, че А.А. отговаря за 1/6 част от задължението за заплащане
стойността на доставената до имота топлинна енергия, начислено за процесния
период, то предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явява основателен за сумата от 123,27 лв.
/представляваща 1/6 част от сумата от 739,64 лв./ и в тази част следва да бъде
уважен. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 739,64 лв. или
за сумата от 616,37 лв. исковата претенция се явява недоказана по основание и
следва да бъде отхвърлена.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му
характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в
този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането
на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този
смисъл. От приложеното по делото извлечение от сметка за абонатен № ********** /останало
неоспорено от ответника/ следва, че размерът на законната лихва за забава на
месечните плащания, начислена за периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017 г.
върху главницата възлиза на сумата от 145,70 лв. С оглед обема на отговорността
на ответника за 1/6 част от задължението, предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
за сумата от 24,28 лв. /1/6 част от 145,70 лв./ и за тази част следва да бъде
уважен. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 145,70 лв. или
за сумата от 121,42 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 08700/2017
г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена
сумата от 12,50 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 51,66 лв. – платени държавни такси,
депозит за вещото лице и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът не е претендирал
и не е доказал направени, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино
срещу А.Г.А., с ЕГН: **********,*** № 82, ап. 24 и настоящ адрес:***, установителен
иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 410 ГПК, вр.
чл. 150 ЗЕ, че А.Г.А. *** АД сумата от 123,27
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се *** и законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 15.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане за които суми по ч.
гр. дело № 08700/2017 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, IV-ти състав е
издадена Заповед № 7134 от 18.12.2017 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 123,27 лв. до пълния предявен размер от 739,64
лв. или за сумата от 616,37 лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино
срещу А.Г.А., с ЕГН: **********,*** № 82, ап. 24 и настоящ адрес:*** установителен
иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.Г.А. *** АД
сумата от 24,28
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017 г., за която сума по ч. гр. дело № 08700/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник, ГО, IV-ти състав е издадена Заповед № 7134 от 18.12.2017 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 24,28 лв. до пълния предявен размер от
145,70 лв. или за сумата от 121,42 лв.
ОСЪЖДА А.Г.А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино
сумата от 12,50 лв., представляваща
сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 08700/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник, ГО, IV-ти състав и сумата от 51,66 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 08700/2017 г.
по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към
същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: