Р
Е Ш Е
Н И Е № 363
гр.Пловдив, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на десети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от
съдията търг. дело № 78 по описа за 2018 година намери за установено следното:
Производство
по реда на чл.694, ал.2, т. 1 и т. 2 от ТЗ.
Корпоративна търговска банка АД
/н/, ЕИК 83184677, съдебен адрес:**** – адв. С.О., претендира да бъде съдебно
установено спрямо „Ди Енд Ди Джи Петрол продукт“ ЕАД /н/, ЕИК *********,
съществуването на следните вземания:
I.1. Сумата от 124 070,49 лв.,
представляваща разликата до предявената сума от 194 113,52 лв. за просрочени
лихви върху просрочена главница по Договор за банков кредит от 02.06.2007 г.,
сключен между страните;
I.2. Сумата от 31 226,29 лв.,
представляваща неустойка върху просрочени лихви по договор за банков кредит от
02.06.2017 г. и анекси към него, сключени между страните,
ведно със законната лихва върху
посочените вземания, за периода от деня, следващ датата на решението за
откриване производство по несъстоятелност (27.05.2016 г.) до окончателното
плащане,
които вземания за изключени от
списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г. по ч.т.д. №
652/2017 г. по описа на ОС Пловдив, на основание подадено от ответника
възражение.
II.1. Сумата от 295 744,31 лв. –
левовата равностойност на 151 211,67 евро, представляваща част от прието
вземане в размер на 394 417,88 лв. /левова равностойност на 201 662,66 евро/,
представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
25.04.2015 г. до 27.07.2015 г. по Договор за банков кредит от 14.03.2007 г. и
анекси към него, сключени между Банката и „Джи еф Груп“ ЕООД, дължими на
основание договор за встъпване в дълг от 26.03.2007 г. и анекси към него.
II.2. Сумата от 44200,53 лв. –
левовата равностойност на 22 599,37 евро, представляваща част от прието вземане
в размер на 65 590,03 лв. /левова равностойност на 33 535,65 евро/,
представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
25.04.2015 г. до 27.05.2016 г. по Договор за банков кредит от 14.03.2007 г. и
анекси към него, сключени между Банката и „Джи еф Груп“ ЕООД, дължими на
основание договор за встъпване в дълг от 26.03.2007 г. и анекси към него,
ведно със законната лихва върху
посочените вземания за периода от деня, следващ датата на решението за
откриване производство по несъстоятелност до окончателното плащане,
които вземания за изключени от
списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г. по ч.т.д. №
652/2017 г. по описа на ОС Пловдив, на основание подадено от ответника
възражение.
II.3. Сумата от 1466,25 лв. –
левовата равностойност на 749.68 евро, представляваща разноски по кредита за
периода от 22.04.2015 г. до 27.05.2016 г. по Договор за банков кредит от 14.03.2007 г. и анекси към него, сключен
между банката и „Джи еф груп“ ЕООД, и дължими съгласно Договор за встъпване в
дълг от 26.03.2007г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху
посочената сума за периода от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност до окончателното изплащане, което вземане по
т.3 е включено в съставен от синдика на ответника списък на неприети вземания
на кредиторите в производството по несъстоятелност, като възражението срещу
него, отправено от ищеца е отхвърлено като неоснователно с определение от
08.01.2017 г. по ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на ПОС.
III.1. Сумата от 6160,87 лв. -
левова равностойност на 3150 евро, представляващи просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г. по Договор за
банков кредит от 21.05.2008 г. и анекси към него;
III.2. Сумата от 112 096,40 лв. - левова равностойност на 57 313,98 евро,
представляващи просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
25.04.2015 г. до 27.07.2015 г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. и
анекси към него, и дължими на основание Договор за встъпване в дълг от
22.05.2008 г. и анекси към него;
III.3. Сумата от 570 818,84 лв. - левова равностойност на 291 855,04 евро,
представляваща присъдена част от главницата по Договор за банков кредит от
21.05.2008 г. и анекси към него, и дължими на основание договор за встъпване в
дълг от 22.05.2008 г и анекси към него, за периода 15.01.2015 – 22.04.2015 г.;
III.4. Сумата от 530,87 лв. - левова равностойност на 271,43 евро,
представляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.05.2016 г. до 27.05.2016 г. по Договор
за банков кредит от 21.05.2008 г. и анекси към него, и дължими на основание
договор за встъпване в дълг от 22.05.2008 г. и анекси към него;
III.5. сумата от 8604,81 лв. - левовата равностойност на 4 399,57 евро,
представляващи неустойка върху просрочени лихви за периода от 22.04.2015 г. до
27.05.2016 г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. и анекси към него, и
дължими на основание договор за встъпване в дълг от 22.05.2008 г. и анекси към
него,
ведно със законната лихва върху
посочените вземания по договора от 21.05.2008 г. и анекси към него, за периода
от деня следващ датата на решението за откриване производство по
несъстоятелност до окончателното плащане,
които вземания за изключени от
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г. по ч.т.д. №
652/2017 г. по описа на ПОС, на основание подадено от ответника възражение.
III.6. Сумата от 3 786 лв. – левова равностойност на 1935.75 евро,
нотариални такси и разноски по кредита към 27.05.2016 г. по договор за банков
кредит от 21.05.2008 г. и анекси към
него, сключен между банката и „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД, дължими съгласно
договор за встъпване в дълг от 22.05.2008г. и анекси към него, ведно със
законната лихва върху посоченото вземане по договора от 21.05.2008 г. и анекси
към него, за периода от деня, следващ датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност до окончателното плащане, което вземане е
включено в съставен от синдика на ответника списък на неприети вземания на
кредиторите в производството по несъстоятелност, като възражението срещу него,
отправено от ищеца е отхвърлено като неоснователно с определение от 08.01.2018
г. по ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на ОС Пловдив.
IV.1. сумата от 20 340 632.00 лв.
– левова равностойност на 10 400 000 евро, просрочена главница по Договор за
банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между кредитора и
„Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,
за периода от 05.05.2015 г. до 27.05.2016 г.;
IV.2. сумата от 2 990 009,65 лв. -
левова равностойност на 1 528 767,66 евро – главница по Договор за
банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между кредитора и
„Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,
за периода от 07.07.2014 г. до 22.04.2015 г.;
IV.3. сумата от 417 608,82 лв. – левова равностойност на 213 520 евро,
представляващи просрочени лихви върху редовната главница по Договор за банков
кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между кредитора и
„Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,
за периода от 27.04.2015 г. до 27.07.2015 г.;
IV.4. сумата от 3 436 785,34 лв. – левова равностойност на 1 757 200,44
евро, представляващи просрочени лихви върху просрочена главница по Договор за
банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между кредитора и
„Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,
за периода от 27.04.2015 г. до 25.05.2016 г.;
IV.5. сумата от 21 470,67 лв. – левова равностойност на 10977,78 евро,
представляващи текущи лихви върху просрочена главница по Договор за банков
кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между кредитора и
„Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,
за периода от 25.05.2016 г. до 27.05.2016 г.;
IV.6. сумата от 219 665,76 лв. – левова равностойност на 112 313,32 евро,
представляващи неустойка за периода от
22.04.2015 г. до 27.05.2016 г. върху просрочена лихва по Договор за банков
кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между кредитора и
„Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.;
IV.7. сумата от 281 162,24 лв. – левова равностойност на 143 755,97 евро,
представляващи законна лихва върху главницата от 2 990 009,65 лв. по Договор за
банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между кредитора и
„Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,
за периода от 25.06.2015 г. до 27.05.2016 г.
ведно със законната лихва върху
приетите вземания, по Договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към
него, сключени между Банката и „Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за
поръчителство от 05.10.2010 г., за периода от деня, следващ датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност до окончателното плащане,
които вземания за изключени от
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г. по ч.т.д. №
652/2017 г. по описа на ПОС, на основание подадено от ответника възражение.
IV.8. Сумата от 2 319 155,25 лв. –
левова равностойност на 1 185 765.25 евро, представляваща присъдени вземания за
лихви и неустойки за периода от 26.05.2014 г. до 22.04.2015 г. по договор за
банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключен между банката и
„ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД, дължими съгласно
договор за поръчителство от 05.10.2010г. и анекси към него;
IV.9. Сумата 668 761,61 лв. – левова равностойност на 341 932.38 евро,
представляваща присъдени и признати вземания за такси и разноски по кредита към 22.04.2015 г. по договор за
банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси
към него, сключен между банката и „ИНТЕРХОТЕЛИ“
АД, дължими съгласно договор за поръчителство от 05.10.2010г. и анекси
към него,;
IV.10. Сумата 2 008,26 лв. – левова равностойност на 1 026.81
евро, представляваща вземания за разноски
по кредита към 27.05.2016 г. по договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключен
между банката и „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД,
дължими съгласно договор за поръчителство от 05.10.2010г. и анекси към него,
ведно със законната лихва върху
посочените вземания по договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към
него, сключени между ищеца и „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД за периода от деня, следващ
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност до
окончателното плащане,
които вземания по т.8-10, са
включени в съставен от синдика на ответника списък на неприети вземания на
кредиторите в производството по несъстоятелност, като възражението срещу него,
отправено от ищеца е отхвърлено като неоснователно с определение от 08.01.2018
г. по ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на ПОС.
V.1. Сумата от 682 389,08 лв. –
левова равностойност на 348 900 евро, главница по Договор за банков кредит от
07.10.2010 г. и анекси към него, сключени между кредитора и „Джи еър“ ЕАД,
дължими съгласно Договор за поръчителство от 07.10.2010 г. и анекси към него;
V.2. Сумата от 23 883,62 лв. – левова равностойност на 12 211,50 евро,
представляващи просрочени лихви върху просрочена главница по Договор за банков
кредит от 07.10.2010 г. и анекси към
него, сключен между кредитора и „Джи еър“ ЕАД, дължими съгласно Договор за
поръчителство от 07.10.2010 г. и анекси към него, начислени за периода от
22.04.2015 г. до 25.06.2015 г.;
V.3. Сумата от 3 993,59 лв. – левова равностойност на 2 041,89 евро,
представляващи неустойка върху просрочената лихва по Договор за банков кредит
от 07.10.2010 г. и анекси към него,
сключен между кредитора и „Джи еър“ ЕАД, дължими съгласно Договор за
поръчителство от 07.10.2010 г. и анекси към него, начислени за периода от
22.04.2015 г. до 27.05.2016 г.;
V.4. Сумата от 64 167,69 лв. – левова равностойност на 32 808,42 евро,
представляващи законна лихва върху неизплатената главница от 682 389,09 лв. по
Договор за банков кредит от 07.10.2010 г.
и анекси към него, сключен между кредитора и „Джи еър“ ЕАД, дължими
съгласно Договор за поръчителство от 07.10.2010 г. и анекси към него, начислени
за периода от 23.06.2015 г. до 27.05.2016 г.,
ведно със законната лихва върху
посочените вземания по договор за банков кредит от 07.10.2010 г. и анекси към
него, сключени между ищеца и „Джи еър“ ЕАД, за периода от деня следващ датата
на решението за откриване производство по несъстоятелност до окончателното
плащане,
които вземания за изключени от
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г. по ч.т.д. №
652/2017 г. по описа на ПОС, на основание подадено от ответника възражение.
V.5. Сумата от 101 026,82 лв. – левовата равностойност на 51 654.19 евро,
представляваща присъдени вземания за лихви и неустойки за периода
от 27.10.2014 г. до 22.04.2015 г. по договор за банков кредит от 07.10.2010 г. и анекси към него, сключен
между банката и „Джи еър“ ЕАД, дължими
съгласно договор за поръчителство от 07.10.2010г. и анекси към него;
V.6. Сумата от 1 200,49 лв. – левовата равностойност на 613.80 евро,
представляващи разноски по кредита към 27.05.2016 г. по договор за банков кредит от 07.10.2010 г. и анекси към него, сключен
между банката и „Джи еър“ ЕАД, дължими съгласно договор за поръчителство от
07.10.2010г. и анекси към него;
ведно със законната лихва върху
посочените вземания, сключени между ищеца и „Джи еър“ ЕАД, за периода от деня
следващ датата на решението за откриване производство по несъстоятелност до
окончателното плащане,
които вземания са включени в
съставен от синдика на ответника списък на неприети вземания на кредиторите в
производството по несъстоятелност, като възражението срещу него, отправено от
ищеца е отхвърлено като неоснователно с определение от 08.01.2018 г. по ч.т.д.
№ 649/2017 г. по описа на ПОС.
Ищецът твърди, че посочените
вземания съществуват на основание сключените и подробно описани договори и анекси към тях, както и че са в
посочените размери.
Ответникът „Ди Eнд Ди Петрол продукт“ ЕАД, представлявано от „Фърст
Априлци“ ЕООД, чрез Р.И.И., в отговор на исковата молба, оспорва предявените
искове както по допустимост, така и по основание и размер. По отношение на
недопустимостта не са изложени конкретни правни и фактически твърдения.
Изложени са аргументи срещу претенциите на ищеца по същество.
В становище от 19.03.2018 г.,
подадено от адв. И.В.В., в качеството му на синдик на ответното дружество, на
основание чл. 694, ал.4 от ТЗ, се оспорва основателността на исковите претенции
по същество по аргументи, подробно изложени срещу всяка претенция.
В допълнителна искова молба,
ищецът отговаря на направените възражения; сочи, че не твърди предсрочна
изискуемост на договора за кредит от 02.06.2007 г.
Пловдивски
окръжен съд, Търговско отделение, ХІI
състав, като разгледа приложените от страните доказателства във връзка с
твърденията им, намери за установено следното:
Исковете
са допустими. Претенцията изхожда от легитимирано лице на основание чл.694 от ТЗ.
Вземанията
на ищеца срещу ответника по т. I, т. II.1, т. II.2., т. III.1, т. III.2, т.III.3,
т.III.4, т.III.5, т. IV.1 - 7 вкл. и по т. V.1 - 1 вкл., са били включени в изготвения от синдика списък на приетите вземания на
кредиторите на длъжника. Срещу списъка е било подадено възражение от длъжника
„ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ като е било
образувано ч.т.д. № 652/2017 г. по описа на ОС Пловдив. С Определение № 85 от
15.01.2018 г. по същото дело, съдът е уважил изцяло направеното възражение.
Вземанията
на ищеца - Корпоративна търговска банка АД /н/ по т. II.3,
т. III.6, т. IV.8 -10 вкл. и по т. V. 5 - 6 вкл. от исковата молба са били включени в списъка
на неприетите вземания на кредиторите на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД
/н/, срещу който е подадено възражение от кредитора
КТБ АД /н/. Образувано е било ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на ОС Пловдив, като
с Определение № 41 от 08.01.2018 г. съдът е приел направеното възражение за неоснователно
и го е оставил без уважение.
С
Определение № 94 от 15.01.2018 г. по чл. 692, ал.4 от ТЗ изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите, предявени в
срока по чл. 685 от ТЗ, вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност, са одобрени от съда със
съответните промени, съобразно постановените по възраженията на ищеца и на
ответника определения. Определението на съда, постановено по реда на чл. 692,
ал.4 ТЗ е обявено в ТР при АВ на 18.01.2018г., настоящата исковата молба е
постъпила в канцеларията на съда на 01.02.2018г., видно от датата на
товарителницата, поради което се налага извод, че срокът по чл. 694, ал. 6 от ТЗ е спазен.
Доколкото
предявените искове са допустими, същите следва да бъдат разгледани по същество.
I. За установяване съществуването на претендираните от ищеца суми по договор
за банков кредит от 02.06.2007 г. и анекси към него, сключени между страните по
делото, е представен самият договор, както и сключените във връзка с него
четиринадесет анекса. Договорът е сключен между ищеца Корпоративна търговска
банка АД /н/, като кредитор и ответника (с предишно наименование „ГЕНИМЕКС ОЙЛ“
АД), като кредитополучател, като е договорено предоставяне на кредит с разрешен
размер 3 500 000 лв. (чл.1) и краен срок на погасяване 01.05.2013 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 12 от Договора при нарушаване на срока за погасяване на
вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката освен договорената
лихва, начислява върху просрочената главница и наказателна надбавка в размер на
10 пункта годишно, а съгласно чл. 13 начислените, но неплатени в срок лихви се
отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателя
дължи на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но
неплатена лихва, до окончателното ѝ издължаване.
В
периода от 02.06.2008 г. до 09.01.2014 г. във връзка с посочения договор за
кредит между страните са сключени четиринадесет анекса, с които са предоговорили
условията и сроковете за погасяване. Съгласно последния сключен анекс (Анекс №
14 от 09.01.2014 г.), страните са констатирали, че непогасената и дължима от
кредитополучателя главница по договора за кредит, към датата на подписването на
анекса, е в размер на 973 000 лв., като са уговорили краен срок за
погасяването на същата - 10.10.2015 г.
Категорично
се установява по делото изпълнението на задълженията по договора от страна на
ищеца, в качеството му на кредитор да предостави сумата по кредита. Посоченото
обстоятелство се потвърждава освен от констатациите, направени от страните в
анексите към договора, неоспорени от ответника, но и от заключението по
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Според вещото лице М. М., по Договор за банков кредит от 02.06.2007 г.
с разрешен размер на кредита 3 500 000 лева, са усвоени 3 497 735
лева от кредитополучателя на 9 транша за периода от 05.06.2007 г. до 17.07.2007
г. С изпълнение задължението на едната страна по договора е възникнало и
насрещното задължение на другата -кредитополучателя, да върне предоставената му
за временно ползване парична сума. Тежестта за установяване на факта на
изпълнението на задълженията за заплащане на съответните месечни вноски изцяло
и в срок се носи от ответника по делото, който не е ангажирал каквито и да е
доказателствени средства в тази насока. Напротив - въз основа на приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обосновано и компетентно изготвено, се установява че непогасените задължения
на ответника по посочения договор, към 27.05.2016 г. (датата на която е открито
производството по несъстоятелност на длъжника), са както следва:
-
Просрочена главница за периода от 12.01.2015 г.
до 27.05.2016 г. - 973 000 лв.;
-
Просрочени лихви върху редовна главница за периода от 26.05.2014 г. до 26.10.2015 г. - 105 639,56 лв.;
-
Текущи лихви върху просрочена главница за периода
25.05.2016 - 27.05.2016 г. - 1081,11 лв.;
-
Просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г. до 25.05.2016 г. - 194 113,52 лв.;
-
Неустойка върху просрочени лихви за периода 26.05.2014 г. - 27.05.2016 г. - 31
226,29 лв.;
-
Разноски по кредита към 27.05.2016 г. -
42 343,00 лв.
С
настоящата искова молба се претендира установяване съществуването на вземанията
на ищеца Корпоративна търговска банка АД /н/ към ответника, представляващи
сумата
от 124 070,49 лв. (разликата до 194 113,52 лв.) -просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 26.01.2015 г.
до 25.05.2016 г., както и сумата от 31 226,29 лв. - неустойка върху
просрочени лихви за периода 26.05.2014
г. - 27.05.2016 г. Същите се установяват от събрания доказателствен материал,
както по основание, така и по размер, следователно исковите претенции за тези
суми се явяват основателни и като такива ще се уважат, ведно с поискана законната
лихва върху тях, считано от деня, следващ датата на решението за откриване
производството по несъстоятелност на длъжника 27.05.2016 г. до окончателното им
плащане.
II. За установяване съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника на
основание Договор за банков кредит от 14.03.2017 г. и сключения във връзка с
него Договор за встъпване в дълг от 26.03.2007 г., по делото са представени
следните писмени доказателства, неоспорени от ответника: Договор за банков
кредит от 14.03.2017 г., сключен между ищеца като кредитор и „ГЕНИМЕКС ГРУП“ ЕООД,
като кредитополучател, с размер на договорения банков кредит -
4 200 000 евро (чл. 1.) и краен срок на погасяване - 15.03.2014
г. (чл. 17.1.). На основание чл. 12 от
Договора за банков кредит, при нарушаване на срок за погасяване на вноска по
главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката освен
договорената лихва, начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от
кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, а
според чл. 13 от Договора начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за
отчитане по отделна сметка, като в този
случай кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10 % годишно
върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното ѝ издължаване. Към
договора между същите страни, в периода 15.10.2008 г. - 14.01.2013г., са
сключени единадесет анекса, също представени по делото, с които са променяни
условията и срокове за погасяване на дължимите суми по договора за кредит.
Съгласно последния сключен анекс - Анекс № 11/14.03.2013 г. страните са
констатирали, че дължимата и непогасена към момента на подписването му главница
е в размер на 4 198 875,54 евро, като е уговорен нов краен срок за
погасяването ѝ, а именно -
15.06.2015 г. Представен е също Договор за встъпване в дълг, сключен на
26.03.2007 г., съгласно който ответникът и трето за делото лице - „АПРИЛЦИ
ХОЛИДЕЙС“ ООД встъпват като солидарни длъжници във всички задължения на
кредитополучателя, в това число за главница в размер на 4 200 000
евро, заедно с всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки, разноски и
др., възникнали на основание Договор за банков кредит от 14.03.2007г. Посоченият
договор за встъпване в дълг е изменян от страните, със сключени между тях девет
броя анекси, в съответствие с извършваните промени на договора за банков кредит,
също
представени по делото и неоспорени от ответника. Представена е нотариална
покана (л. 207) от ищеца - Корпоративна търговска банка АД /н/ до ответника за
обявяване предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит от 14.03.2007
г. Същата е връчена на ответника на 03.07.2015 г. По делото е представен
изпълнителен лист от 20.08.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК, с който кредитополучателят е осъден да заплати на Корпоративна
търговска банка АД /н/, сумата от 4 198 875,54 евро, представляваща
просрочена главница по Договор за банков кредит от 14.03.2007 г. и единадесет
броя анекси към него; 182 313,32 евро - просрочени лихви върху редовна главница
за периода 26.05.2014 г. - 25.03.2015 г.; 346 390.53 евро - просрочени
лихви върху просрочена главница за периода
25.07.2014 г. - 25.03.2015 г.; 59 833,98 евро - текущи лихви върху
просрочена главница за периода - 25.03.2015 г. - 22.04.2015 г.; неустойка върху
просрочена лихва в размер на 29 607,41 евро за периода 26.05.2014 г. -
22.04.2015 г. и разноски в размер на 178,12 евро, както и законна лихва върху
главницата от датата на заявлението
(23.07.2015 г.) до окончателното изплащане.
На
основание посочените писмени доказателства се установява, че между ищеца,
ответника и трети за делото лица „ГЕНИМЕКС ГРУП“ ЕООД и „АПРИЛЦИ ХОЛИДЕЙС“ ООД са
възникнали облигационни отношения, свързани с договор за банков кредит по чл.
430 ТЗ и встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД.
Установява
се също, че Банката е изправна страна по договора, доколкото е изпълнила
договорните си задължения и е предоставила сумата по кредита на
кредитополучателя- „ГЕНИМЕКС ГРУП“ ЕООД, който я е усвоил в пълен размер. Последното
обстоятелство се доказва и от приетото и неоспорено заключение по назначената
по делото съдебно- счетоводна експертиза, според което цялата сума по кредита е
усвоена на 1 транш, на 29.03.2007 г.
Същевременно,
установява се, че ответникът е сключил с банката и кредитополучателя договор за
встъпване в дълг, с който се е задължил да отговаря солидарно с последния за
изпълнението на задължението му по договора за кредит и всички анекси, сключени
към него, включително и за заплащането на всички дължими суми до окончателното
му погасяване.
Съгласно
уредбата на солидарността и по-конкретно - чл. 122, ал.1 ЗЗД, кредиторът може
да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните
длъжници. Следователно, той може да иска изпълнение на кредита изцяло от
настоящия ответник. Провеждането на пълно насрещно доказване на изпълнението на
паричното задължение на ответника е в тежест на последния. Доказателства в тази
насока не са представени, а събрания по делото доказателствен материал подкрепя
твърдението на ищеца за наличие на договорно неизпълнение.
Както
се посочи, кредитополучателят е признал дълга си за непогасена и дължима
главница към 14.01.2013 г. с Анекс № 14 от същата дата, в размер на
4 198 875,54 евро. Посоченото обстоятелство е отразено и в Анекс № 9
от14.01.2013г., подписан от ответника. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, освен посочената главница, дължими
по договора за кредит са и следните суми:
-
201 662,66 евро - за просрочени лихви върху
просрочената главница за периода 25.04.2015 - 27.07.2015 г. (с настоящата
искова молба се претендират 295 744,31 лв. – левовата равностойност на 151
211,67 евро, представляваща част от прието вземане в размер на 394 417,88 лв.;
-
33 535,65 евро - неустойка върху просрочените
лихви за периода 22.04.2015 - 27.05.2016 г., (с исковата молба се претендира
сума в размер на 44 200,53 лв. или 22 599,37 евро, представляваща разликата до
предявеното вземане в размер на 65 590,03 лв. или 33 535,65 евро);
-
749,68 евро - разноски по кредита за периода
22.04.2015 - 27.05.2016 г., с левова равностойност - 1466,25 лв. (каквато е и
исковата претенция).
С оглед посоченото,
претендираните с исковата молба вземания на ищеца по Договор за банков кредит
от 14.03.2007г. и анекси към него и Договор за встъпване в дълг от 26.03.2007
г. и анекси към него, се установяват от доказателствата по делото, както по
основание, така и по размер и исковите претенции в тази част следва да се
уважат изцяло. Следва да се присъди и законната лихва върху установените
вземания, считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност
на длъжника 27.05.2016 до
окончателното плащане.
III. За установяване
съществуването на вземанията по Договор за банков кредит от
21.05.2008 г. и анекси към него, и дължими от ответника на основание Договор за
встъпване в дълг от 22.05.2008 г. и анекси към него, а именно: 1/ 6160,87 лв. -
левова равностойност на 3150 евро, представляващи просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г.; 2/ 112 096,40
лв. - левова равностойност на 57 313,98 евро, представляващи просрочени лихви
върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г.; 3/ 570
818,84 лв. - левова равностойност на 291 855,04 евро, представляваща присъдена
част от главницата по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. и анекси към него,
и дължими на основание договор за встъпване в дълг от 22.05.2008 г и анекси към
него, за периода 15.01.2015 – 22.04.2015 г.; 4/ 530,87 лв. - левова
равностойност на 271,43 евро, представляваща текущи лихви върху просрочена
главница за периода от 25.05.2016 г. до
27.05.2016 г. 5/ 8604,81 лв. - левовата равностойност на 4 399,57 евро,
представляващи неустойка върху просрочени лихви за периода от 22.04.2015 г. до
27.05.2016 г.; 6/ 3 786 лв. – левова равностойност на 1935.75 евро, нотариални
такси и разноски по кредита към 27.05.2016 г. ищецът е представил следните
писмени доказателства:
Договор за банков кредит от
21.05.2008 г., неоспорен от страните, сключен между ищеца като кредитор и трето
за делото лице „ ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД (с предходно наименование „ГЕНИМЕКС
ИНВЕСТ“ ЕАД). Съгласно чл. 1 от същия, размерът на уговорения кредит е
600 000 евро, а според чл. 17.1. крайният срок за погасяването му е
01.05.2011 г. В разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 са уговорени лихви и неустойки
при просрочие. В периода 25.06.2009 г. - 14.01.2014 г. са сключени
единадесет анекси, с които
страните са предоговаряли начина и сроковете на погасителните вноски, като с
последният сключен анекс, а именно Анекс № 11/14.01.2014 г., страните са
установили в отношенията помежду си, че дължимият остатък по договора за кредит
към датата на анекса е 548 997,04 евро и същият следва да бъде окончателно
погасен на 15.07.2015 г.
Представен е Договор за встъпване
в дълг от 22.05.2008 г., сключен между Корпоративна търговска банка АД /н/, „
ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД (с предходно наименование „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ ЕАД). „ГЕНИМЕКС
ИНВЕСТ“ ЕАД и ответника (с предходно наименование „ГЕНИМЕКС ОЙЛ“ ЕАД), съгласно
който ответникът се задължава солидарно с първоначалния длъжник за всичките
задължения на последния, произтичащи от Договор за кредит от 21.05.2008 г. Посоченият договор е изменян последователно
със сключени между страните 11 броя анекси, в съответствие с измененията на
договора за кредит.
Представена е нотариална покана
от ищеца - Корпоративна търговска банка АД /н/ до ответника за обявяване
предсрочната изискуемост на договора за кредит от 21.05.2008 г. Същата е
връчена на ответника на 03.07.2015 г.
Представена е Заповед № 1804 от
02.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
издадена от РС Плевен, с която ответникът е осъден да заплати солидарно с „ДИ
ЕНД ДИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД (с предходно наименование „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ ЕАД) сумите:
291 855,04 евро- просрочена главница по договор за банков кредит от
21.05.2008 г. и анекси към него; 43 656,13 евро - просрочени лихви върху
редовна главница за периода 26.05.2014 г. - 25.03.2015 г.; 3 453,87 евро -
просрочени лихви върху просрочена главница за периода 26.01.2015 г. до
25.03.2015 г.; 2164,28 евро - текущи лихви върху редовна главница за периода
25.03.2015 г. - 22.04.2015 г.; 3 254,18 евро - текущи лихви върху
просрочена главница за периода 25.03.2015 г. - 22.04.2015 г.; 3 059,31 евро -
неустойка за периода 26.05.2014 г. - 22.04.2015 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.07.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане и 10 607.35 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Представен е и изпълнителния лист, издаден въз основа на
цитираната заповед за изпълнение.
Според изготвената по делото ССЕ,
сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя в пълен размер на два транша,
в периода от 23.05.2008 г. - 04.06.2008 г. Не са представени доказателства за
плащането ѝ, при доказателствена тежест за установяване на това
обстоятелство на ответника.
Претендираните от ищеца суми се
установяват в пълен размер от заключението по допуснатата по делото ССЕ, според
заключението по която дължимата главница е в размер на 291 855,04 евро
(или 570 818,84 лева); просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.04.2015 - 27.05.2016 г. в размер на 3150 евро (6 160,87 лв.);
просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2015 - 25.05.2016
г. в размер на 57313,98 евро ( 112 096,40 лв.); текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.05.2016 - 27.05.2016
г. в размер на 271,43 евро (или 530,87 лв.) ; неустойка
върху просрочени лихви за периода 22.04.2015 - 27.05.2016 г. в размер на
4399,57 евро (или 8 604,81 лева) и нотариални и други такси и разноски по
кредита към 27.05.2016 г. - 1935,75 евро. ( с левова равностойност - 3786 лв.).
Следователно исковите претенции по отношение на тези суми са основателни и
следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва върху тях, считано от
деня, следващ датата на откриване на производство по несъстоятелност на
ответника до окончателното им плащане.
IV. За установяване съществуването
на вземанията на ищеца срещу ответника, посочени в т.IV oт петитумната част на исковата
молба, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към
него, сключени между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Интерхотели“ АД и
сключения за обезпечаване на същия Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,
ищецът е представил посочените два договора. Видно от представените
доказателства на 05.10.2010 г., между ищеца и „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД е сключен
договор за банков кредит в размер на 10 000 000 евро с право на
усвояване на кредита на два транша - първи в размер до 8 000 000 евро
и втори - в размер на 2 000 000 евро и краен срок на погасяване
05.09.2020 г. ( чл. 17). Съгласно чл. 9 от Договора, при ползване на кредита,
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 9% върху
фактически усвоените средства по кредита. Уговорено е също, че при нарушаване
на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на
кредита, освен договорената лихва кредитополучателят дължи на банката и
наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, начислявана върху
просрочения размер на главницата (чл. 12). Съгласно чл. 13 от договора, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 10 % върху начислената, но неплатена лихва по
кредита до окончателното ѝ издължаване. В чл. 14 е уговорена комисионна
за управление в размер на 1 % върху остатъка от кредита, а в чл. 15 е
уговорено, че кредитополучателят заплаща на банката и всякакви други такси и
комисионни, предвидени в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага при операциите си с клиентите. Към договора между същите страни
е сключен Анекс № 1 от 28.09.2012 г., съгласно който страните са установили в
отношенията помежду си, че към датата на подписването му, размерът на усвоената
и непогасена част от главницата е 7 974 291 евро, а също е уговорено,
че влиза в сила т.4.1.2. и може да бъде усвояван втория транш от кредита в
размер до 2 000 000 евро. На 19.06.2013 г. е сключен и втори анекс,
според който на датата на подписването му, задължението на кредитополучателя е
9 954 141 евро - дължима главница, уговорено е отпускането на
допълнителни 2 000 000 евро, в резултат на което общият размер на
разрешения кредит е изменен на 12 000 000 евро.
На датата на подписването на
договора за кредит (05.10.2010 г.) е сключен и договор за поръчителство между
страните по договора за кредит и ответника в настоящото производство, съгласно
който последният се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, както
за главницата по кредита, така и за всички дължими лихви, надбавки, неустойки и
разноски, възникнали на основание договора за кредит. Към договора за поръчителство е
сключен анекс от 19.06.2013 г., с който е уговорена солидарната отговорност на
поръчителите за задълженията на „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД към Корпоративна търговска
банка АД /н/ в размер на 12 000 000 евро - главница по договора за
кредит от 05.10.2010 г., както и за евентуални бъдещи вземания на банката за
лихви за просрочие, неустойки, наказателни надбавки, и/или разноски по
договора.
По делото е представена нотариална
покана от Корпоративна търговска банка АД /н/, изпратена до кредитополучателя
за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, връчена на последния
при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК на 16.07.2015 г. Представена е и
нотариална покана, изпратена от кредитора Корпоративна търговска банка АД /н/ до
настоящия ответник с покана за изпълнение задълженията по договора за кредит,
връчена на ответника на 03.07.2015 г.
Представена е също заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 02.07.2015 г.,
издадена от РС София по ч.гр.д. № 36329/2015 г. и издаден въз основа на същата
изпълнителен лист в полза на Корпоративна търговска банка АД /н/ срещу
„ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД за следните суми:
1 528 767.66 евро
-непогасена главница с настъпил падеж на вноските в периода 07.07.2014 г. -
22.04.2015 г. по договор за кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, ведно
със законната лихва, считано от 25.062015 г. до изплащане на вземането;
937 125,52 евро - просрочени лихви върху редовна главница, чиито падеж е
настъпил в периода 26.05.2014 г. - 25.03.2015 г., 96 447,19 евро -
просрочени лихви върху просрочена главница, чиито падеж е настъпил в
периода 25.07.2014 г. - 25.03.2015 г.,
70640 евро - текущи лихви върху редовна главница за периода 25.03.2015 г. -
22.04.2015 г.; 20 856,05 евро - текущи лихви върху просрочена главница за
периода 25.03.2015 г. - 22.04.2015 г.; 60 696,49 евро - неустойка върху
просрочена лихва за периода 26.05.2014 г. - 22.04.2015 г.; 76,69 евро- разноски
и 341 855,69 евро - дължими такси по кредита.
Представен е и втори изпълнителен
лист, издаден в полза на банката на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 3834 от 08.08.2016 г. за задължения на „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД по същия договор
за кредит, а именно за:
10 400 000.00 евро - непогасена главница с настъпил
падеж на вноските в периода 05.05.2015 г. - 18.07.2016 г.; 213 520,00 евро
- просрочени лихви върху редовна главница за периода 27.04.2015 г. - 27.07.2015
г., 1 932 844,88 евро - просрочени лихви върху просрочена главница за
периода 27.04.2015 г. - 27.06.2016 г.,
115 266,67 евро - текущи лихви върху просрочена главница за периода
27.06.2016 г. - 18.07.2016 г.; 141 256,46 евро - неустойка върху
просрочена лихва за периода 22.04.2015 г. - 18.07.2016 г.; 1026,81 евро-
нотариални такси и разноски по кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.08.2016 г., както и 376 196.86 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
По жалба на „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД, по
реда на чл. 419 ГПК, Окръжен съд Плевен
е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.08.2016 г., издадена по ч.гр.д. №
5954/2016 на РС Плевен и е обезсилил издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
На 28.10.2016 г. е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 5954/2016 на РС Плевен за същите суми.
Съгласно заключението по приетата
по делото ССЕ, дължимите суми по договора за кредит от 05.10.2010 г. са:
-
10 400 000 евро - просрочена главница за периода от 05.05.2015 г. до
27.05.2016 г.;
-
1 528 767,66 евро – главница за периода от 07.07.2014
г. до 22.04.2015 г.;
-
1 185 765,25 евро - присъдени вземания за лихви и неустойки за периода
26.05.2014 г. - 22.04.2015 г.;
-
341932,38 евро - присъдени вземания за такси и разноски към 22.04.2015 г.;
-
213 520 евро - просрочени лихви върху редовната главница за периода от
27.04.2015 г. до 27.07.2015 г.;
-
1 757 200,44 евро - просрочени лихви върху просрочена главница за периода
от 27.04.2015 г. до 25.05.2016 г.;
-
10977,78 евро - текущи лихви върху просрочена главница за периода от
25.05.2016 г. до 27.05.2016 г.;
-
112 313,32 евро - неустойка за периода
от 22.04.2015 г. до 27.05.2016 г.;
-
1026,81 евро - разноски по кредита.
Според вещото лице законната
лихва върху главницата от - 1528 767,66 евро с левова равностойност от
2 990 009,65 лв. за периода от 25.06.2015 г. до 27.05.2016 г. възлиза на сумата
от 281
162,24 лв. – левова равностойност на 143 755,97 евро.
Установено е по делото, че кредитополучателят
"ИНТЕРХОТЕЛИ" АД е усвоил на 172 транша, в периода от 28.12.2010 г. до 31.05.2014 г., сумата от 11 930 435,00 евро (видно
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза).
Следователно, ищецът е изпълнил задължението си по договора да преведе в полза
на кредитополучателя уговорената сума, с което е възникнало и насрещното
задължение в тежест на последния да върне предоставената му за временно
ползване пари. Едновременно с това задължение за кредитополучателя акцесорни
задължения към банката със същия предмет са възникнали и в тежест на
поръчителствалите лица - един от които е ответникът по делото.
Тежестта за установяване на факта на изпълнението на задълженията за
заплащане на съответните месечни вноски изцяло и в срок се носи от ответника по
делото, който не е ангажирал каквито и да е доказателствени средства в това
направление. Напротив - въз основа на приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява наличието на подробно
описаните по-горе задължения по договора
за банков кредит.
При така установената по делото забава в плащанията и нарочната уговорка,
съдържаща се в чл. 35.1. от неговите разпоредби, уреждаща правните последиците
на това неизпълнение, а именно банката без да разваля договора да обяви
едностранно за изискуемо преди срока, цялото кредитно задължение или част от
него, настоящият състав намира, че в полза на банката е възникнало правото
едностранно да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост представлява изменение в съдържанието на кредитното правоотношение
в частта, отнасяща се първоначално уговорените падежи на задълженията на
кредитополучателя, което в отклонение на диспозитивното правило на чл.20а, ал.2
от ЗЗД, настъпва по силата на едностранно волеизявление на едната страна в
правоотношението. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление
на кредитора, че ще счита непогасения и неизискуем към момента на отправяне на изявлението
остатък от задълженията за главницата по кредита за предсрочно изискуем.
Длъжникът изгубва преимуществото на уговорения в негова полза срок от момента
на получаване на волеизявлението на кредитора, съответно от изтичане на
предоставения от последния допълнителен срок за изпълнение.
В разглеждания случай, банката е пристъпила към упражняване на това свое
право чрез отправяне на нотариална покана до кредитополучателя като съдът
намира, че приложената от нотариуса и допустима на основание чл. 50 ЗННД
процедура по връчването на поканата чрез залепване на уведомление при условията
на чл.50, ал.4 във вр. чл. 47, ал.1 ГПК, е била надлежно спазена, съответно
приложение намира фикцията, визирана в чл. 47, ал.5 ГПК и поканата трябва да се
счита връчена с изтичане на двуседмичния срок за получаването й в кантората на
нотариуса, който в случая е настъпил на 16.07.2015 г. С така установеното
получаване на нотариалната покана от кредитополучателя, изявлението на банката
се счита за достигнало до главния длъжник и всички вноски по кредита, включващи
задължение за главница, чийто падеж настъпва след съответната дата, са станали
изискуеми незабавно с изтичане на допълнителния едноседмичен срок за доброволно
изпълнение - 24.07.2015 г.
Доколкото поръчителите са страни по акцесорни правоотношения, то
отговорността им е обусловена от тази на главния длъжник, съответно датата на
която задълженията на поръчителите стават предсрочно изискуеми по необходимост
съвпада с тази по главното правоотношение, стига възможността на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието на предвидените в договора
за кредит предпоставки да е била елемент от съдържанието на главното
правоотношение към датата на сключване на договорите за поръчителство и в
последните да не се съдържат уговорки, ограничаващи отговорността на
поръчителите. В обсъждания казус поръчителите са се задължили да отговарят при
същите условия, при каквито се е задължил и кредитополучателя, за изпълнение на
задълженията на последния по договора за банков инвестиционен кредит, по
акцесорни, зависими, но отделни от това на главния длъжник правоотношения с
банката, съответно съгласили са се с възможността й да направи кредита изцяло
предсрочно изискуем при настъпване на условията заложени в чл. 35.1. от
договора. С оглед на така изложеното следва, че с изтичане на предоставения на
кредитополучателя с нотариалната покана допълнителен едноседмичен срок за
доброволно изпълнение, което както се установи се е случило на 24.07.2015 г.,
изискуемостта на целия непадежирал остатък от задължението за връщане на
главницата по кредита е настъпила незабавно, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на лицата, поръчителствали по дълга.
Поради тази причина без правна значимост към момента на настъпването на
предсрочната изискуемост спрямо поръчителите се явява и отделното връчване на
всеки от тях на нотариална покана в този смисъл.
Така приетата дата на
предсрочната изискуемост се явява и началният момент на шестмесечния срок по
смисъла на чл. 147, ал.1 от ЗЗД по отношение на непадежиралия остатък от
задължението, в рамките на който кредиторът следва да предяви иск срещу главния
длъжник, чието изтичане води до погасяване по право на правата му спрямо
поръчителите.
Що се отнася до падежиралите до
обявяване предсрочната изискуемост на кредита вноски, то практиката на ВКС е
последователна, че шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече за всяка отделна
вноска от съответната дата на настъпването на падежа ѝ.
Съгласно текста на чл. 147, ал.1
от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. От
доказателствата по делото се установява, че кредиторът - Корпоративна търговска
банка АД /н/ е подала заявления за издаване заповед за изпълнение въз основа на
документ срещу главния длъжник, както следва: Заявление с вх.№ 3040074 от
25.06.2015 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 36329/2015 г. на СРС;
Заявление вх. № 3039709 от 25.06.2015 г., въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 36091/2015 г. на СРС и Заявление от 05.08.2016 г., подадено в РС –
Плевен, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 5954/2016 г. на РС – Плевен.
Въз основа на тези заявления са издадени цитираните по-горе изпълнителни
листове.
От страна на ответниците не се
твърди, а и не се установява по делото, срещу издадените заповеди за изпълнение
въз основа на документ да е подавано възражение. Ето защо, съдът приема, че
такова възражение не е подавано.
В този случай, налага се извод,
че за кредитора „КТБ“ АД не е бил налице правен интерес от предявяване на иск
за установяване на вземанията му със сила на пресъдено нещо. Казаното, наред с
нормата на чл.422, ал.1 от ГПК означава, че датата на подаване на заявление от кредитора
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, е онзи краен
момент, към който следва съдът да прецени дали е изтекъл преклузивния срок по
чл. 147, ал.1 от ЗЗД.
За непадежиралите вноски, както
се посочи по-горе, началният момент на този срок е датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, посочена по-горе – 24.07.2015 г., а за
падежиралите – от датата на настъпване на падежа на всяко отделно парично
задължение по договора.
И така, установява се от
допълнителното заключение на вещото лице М.М., че задълженията по процесния
договор с настъпил падеж са общо в размер на 13 696 746.40 евро.
Претенциите за всички тях са били предявени с подадените заявления като при
съпоставка с датата на падежа на всяко от тях до датата на подаване на
заявлението, се налага извод, че шестмесечния преклузивен срок не е изтекъл и е
бил спазен.
Същият извод се налага и относно
задълженията по договора, които са с ненастъпил падеж – общо в размер на
100 822.22 евро, от които 52520 евро – лихва върху редовната главница и
48 302.22 евро – лихви върху просрочена главница, за които срокът започва
да тече от 24.07.2015 г., но претенциите за които са били предявени с
подадените вече заявления.
Следователно, срокът по чл. 147,
ал.1 ЗЗД за отговорността на поръчителя за задълженията на кредитополучателя е
бил спазен.
Следва да се посочи също, че в договора
за поръчителство се съдържа клауза, според която поръчителите остават задължени
и след падежа на оформения кредит, дори ако Банката не е предявила иск против
длъжника в течение на шест месеца (чл. 5). Ответникът е направил възражение за
нищожност на посочената клауза, но дори и без съответно възражение, за
нищожност съдът следи служебно. Клаузата действително е нищожна, поради
противоречието ѝ със закона. Съгласно приетото в т. 4б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, срокът по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с
изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се
прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от
давностните, се прилагат от съда служебно – арг. от чл. 120 ЗЗД ( В този смисъл
е и Решение № 351 от 1995 г. по гр. д. № 2635/1994 г., V г. о. на ВКС). Доколкото
преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ
от тях след изтичането им, както и продължаването им. Хипотезата на чл.147 ал.2 ЗЗД, не може да се тълкува като допускаща възможността за предварително
съгласие, дерогиращо правилото на чл.147 ал.1, предл.1 ЗЗД. (В този смисъл Решение
№ 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Дария Проданова).
Посоченото обаче би имало правно
значение в настоящия случай единствено, ако съдът бе установил, че шестмесеният
срок по чл. 147 от ЗЗД не е бил спазен, а ищецът се е позовал на посочената
договорна клауза.
V. За установяване съществуването
на вземанията на ищеца срещу ответника на основание Договор за банков кредит от
07.10.2010 г. и
анекси към него, сключен между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „ДЖИ ЕЪР“ ЕАД и сключения за обезпечаване на
същия Договор
за поръчителство от същата дата и анекси към него, ищецът е представил посочените писмени доказателства. Видно от същите на 07.10.2010 г., между ищеца като кредитор и „ДЖИ ЕЪР“ ЕАД като кредитополучател, е сключен договор
за банков кредит в размер на 350
000 евро (чл. 1), с
уговорен краен срок за усвояване - 31.12.2010 г. (чл. 6) и краен срок на
погасяване - 20.10.2012 г. (чл. 17.1.). Към договора между
същите страни са
сключени четири анекса, с които страните са предоговарили начините и сроковете
за погасяване на кредита, като с последния анекс - № 4 от 22.01.2013 г. е
прието, че дължимата към момента на подписването му главница е в размер на
348 900 евро и същата следва да бъде погасена до 20.12.2014 г. За
обезпечаване задълженията на кредитополучателя, на 07.10.2010 г. с ответника и
още пет лица е сключен договор за поръчителство, съгласно който последният се е
задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, както за главницата по
кредита, така и за всички дължими лихви, надбавки, неустойки и разноски,
възникнали на основание договора за кредит. Към договора за поръчителство в периода 26.10.2011 г. -
22.01.2013 г. са сключени и четири анекса, с които поръчителите са дали съгласието
си за промяна на срока на погасяване на вноските по банковия кредит, ползван от
„ДЖИ ЕЪР“ ЕАД.
По делото е
представена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
от 04.05.2016 г., издадена от РС София по
ч.гр.д. № 36091/2015 г. и издаден
въз основа на същата изпълнителен лист в полза на Корпоративна търговска банка
АД /н/ срещу „ДЖИ
ЕЪР“ ЕАД, ответника и останалите поръчители по договора за поръчителство от
07.10.2010 г. за сумите: 348
900
евро - непогасена главница, ведно със законната лихва за
периода от 25.06.2015 г. до окончателното изплащане; 19931,86 евро - просрочени лихви върху
редовна главница за
периода 26.05.2014
г. - 29.12.2014 г., 24 009,95 евро - лихви върху
просрочена главница
за
периода 27.10.2014
г. - 25.03.2015 г., 5233,50 евро - текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2015 г.
- 22.04.2015 г.; 2388,88 евро - неустойка
върху просрочена лихва за периода 26.05.2014 г. - 22.04.2015 г.; 12281,24 лева - разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
От съдебно-счетоводната
експертиза се доказва изпълнението на
задължението на кредитора да предостави договорена сума по кредита на
кредитополучателя, като съгласно констатациите на в.л. М. М., на 12 транша, в
периода 08.10.2010 г. - 28.02.2011 г. са усвоени 348 900 евро. Доказателства
за изпълнение на задължението на ответника да върне предоставената му сума пари
по договора за кредит, не са представени.
Неоснователно е възражението му
за загубване на субективните права на кредитора спрямо него като поръчител,
поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. С последния
сключен анекс към договора за банков кредит страните са се споразумели
констатираният размер на дължимата към подписването му главница от 348 900
евро да се изплати на три равни вноски от 116 300 евро, платими ежемесечно
на 20-то число на съответния месец, считано от 20.10.2014 г. до 20.12.2014 г.
вкл. С подписания Анекс № 4 към договора за поръчителство, поръчителите изрично
са се съгласили с посочените промени в сроковете на погасителните вноски. Преклузивният
шестмесечен срок е започнал да тече от падежирането на всяка от посочените суми
поотделно, а именно – от 20.10.2014 г. – за сума в размер на 116 300 евро,
20.11.2014 г. – за сума в размер на 116 300 евро и от 20.12.2014 г. – за
сума в размер на 116 300 евро.
Видно от приетото като
доказателство заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
относно вземанията по този договор, същото е подадено в законоустановения
шестмесечен срок, поради което исковете са допустими и основателни.
На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото. Съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, ищецът
е направил разноски в размер на 750 лв.- платено възнаграждение за изготвяне на
експертиза. Ищецът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящата инстанция, същият обаче не е
представляван от юрисконсулт, а от упълномощен адвокат, поради което не му се
следва юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на спора и предвид
разпоредбата на чл. 694, ал.4, според която държавна такса за водене на
настоящите искове не се заплаща предварително, държавната такса за разглеждане
на настоящия спор общо в размер на 327 726 лева следва да се възложи в
тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694, ал.1 от ТЗ, съществуването на вземанията
на Корпоративна търговска банка АД /н/, ЕИК 83184677, съдебен адрес:**** –
адвокат С.О., против „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ №
18, ет. 1, ап. 1, представлявано от „Фърст априлци“ ЕООД, ЕИК: *********, както
следва за:
I.1. Сумата 124 070,49 лв., представляваща разликата
до предявената сума от 194 113,52 лв., дължима за просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 26.01.2015 г. - 25.05.2016 г. по Договор за
банков кредит от 02.06.2007 г. и анекси, сключени между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „ДИ ЕНД
ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/;
I.2. Сумата 31 226,29 лв. - неустойка върху просрочени
лихви за периода 26.05.2014 г. - 27.05.2016 г. по Договор за банков кредит от
02.06.2007 г. и анекси, сключени между
Корпоративна търговска банка АД /н/ и „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“
ЕАД /Н/;
ведно
със законната лихва върху посочените вземания, за периода от деня, следващ
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ
ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/ (27.05.2016 г.) до окончателното плащане,
които
вземания за изключени от списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите
в производството по несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г.
по ч.т.д. № 652/2017 г. по описа на ОС Пловдив, на основание подадено от
ответника възражение.
II.1. Сумата 295 744,31 лв. – левовата равностойност на
151 211,67 евро, представляваща част от прието вземане в размер на 394 417,88
лв. /левова равностойност на 201 662,66 евро/, представляваща просрочени лихви
върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г. по
Договор за банков кредит от 14.03.2007 г. и анекси към него, сключени между Корпоративна
търговска банка АД /н/ и „Джи еф Груп“
ЕООД, дължими на основание договор за встъпване в дълг от 26.03.2007 г. и
анекси към него.
II.2. Сумата 44200,53 лв. – левовата равностойност на 22 599,37 евро,
представляваща част от прието вземане в размер на 65 590,03 лв. /левова
равностойност на 33 535,65 евро/, представляваща просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.05.2016 г. по Договор за
банков кредит от 14.03.2007 г. и анекси към него, сключени между Корпоративна
търговска банка АД /н/ и „Джи еф Груп“ ЕООД, дължими на основание договор за
встъпване в дълг от 26.03.2007 г. и анекси към него,
ведно
със законната лихва върху посочените вземания, за периода от деня, следващ
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ
ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/ (27.05.2016 г.) до окончателното плащане,
които
вземания за изключени от списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите
в производството по несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г.
по ч.т.д. № 652/2017 г. по описа на ОС Пловдив, на основание подадено от
ответника възражение.
II.3. Сумата 1466,25 лв. – левовата равностойност на
749.68 евро, представляваща разноски по кредита за периода от 22.04.2015 г. до
27.05.2016 г. по Договор за банков кредит
от 14.03.2007 г. и анекси към него, сключен между Корпоративна търговска
банка АД /н/ и „Джи еф груп“ ЕООД, и дължими съгласно Договор за встъпване в
дълг от 26.03.2007г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху
посочената сума за периода от датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/ (27.05.2016 г.) до
окончателното изплащане,
което
вземане е включено в съставен от синдика на ответника списък на неприети
вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност, като възражението
срещу него, отправено от ищеца е отхвърлено като неоснователно с определение от
08.01.2017 г. по ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на ПОС.
III.1. Сумата 6160,87 лв. - левова равностойност на 3150
евро, представляващи просрочени лихви върху редовна главница за периода от
25.04.2015 г. до 27.07.2015 г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. и
анекси към него;
III.2. Сумата 112 096,40 лв. - левова равностойност на
57 313,98 евро, представляващи просрочени лихви върху просрочена главница за периода
от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г.
и анекси към него, и дължими на основание Договор за встъпване в дълг от
22.05.2008 г. и анекси към него;
III.3. Сумата 570 818,84 лв. - левова равностойност на
291 855,04 евро, представляваща присъдена част от главницата по Договор за
банков кредит от 21.05.2008 г. и анекси към него, и дължими на основание
договор за встъпване в дълг от 22.05.2008 г и анекси към него, за периода
15.01.2015 – 22.04.2015 г.;
III.4. Сумата 530,87 лв. - левова равностойност на 271,43
евро, представляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.05.2016 г. до 27.05.2016 г. по Договор
за банков кредит от 21.05.2008 г. и анекси към него, и дължими на основание
договор за встъпване в дълг от 22.05.2008 г. и анекси към него;
III.5. Сумата 8604,81 лв. - левовата равностойност на 4
399,57 евро, представляващи неустойка върху просрочени лихви за периода от
22.04.2015 г. до 27.05.2016 г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. и
анекси към него, и дължими на основание договор за встъпване в дълг от
22.05.2008 г. и анекси към него,
ведно
със законната лихва върху посочените вземания по договора от 21.05.2008 г. и
анекси към него, за периода от деня, следващ датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/ до
окончателното плащане,
които
вземания за изключени от списък на приетите от синдика вземания на кредиторите
в производството по несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г.
по ч.т.д. № 652/2017 г. по описа на ПОС, на основание подадено от ответника
възражение.
III.6. Сумата 3 786 лв. – левова равностойност на 1935.75
евро, нотариални такси и разноски по кредита към 27.05.2016 г. по договор за
банков кредит от 21.05.2008 г. и анекси
към него, сключен между банката и „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД, дължими съгласно
договор за встъпване в дълг от 22.05.2008г. и анекси към него ведно със законната
лихва върху посоченото вземане за периода от деня, следващ датата на решението
за откриване производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“
ЕАД /Н/ до окончателното плащане,
което
вземане е включено в съставен от синдика на ответника списък на неприети
вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност, като възражението
срещу него, отправено от ищеца е отхвърлено като неоснователно с определение от
08.01.2018 г. по ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на ОС Пловдив.
IV.1. Сумата 20 340 632.00 лв. – левова равностойност
на 10 400 000 евро, просрочена главница по Договор за банков кредит от
05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между Корпоративна търговска банка АД
/н/ и „Интерхотели“ АД и дължими, съгласно Договор за поръчителство от
05.10.2010 г., за периода от 05.05.2015 г. до 27.05.2016 г.;
IV.2. Сумата 2 990 009,65 лв. - левова равностойност на 1 528 767,66 евро –
главница по Договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него,
сключени между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Интерхотели“ АД и дължими,
съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г., за периода от 07.07.2014 г.
до 22.04.2015 г.;
IV.3. Сумата 417 608,82 лв. – левова равностойност на 213
520 евро, представляващи просрочени лихви върху редовната главница по Договор
за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между
Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Интерхотели“ АД и дължими, съгласно
Договор за поръчителство от 05.10.2010 г., за периода от 27.04.2015 г. до
27.07.2015 г.;
IV.4. Сумата 3 436 785,34 лв. – левова равностойност на 1
757 200,44 евро, представляващи просрочени лихви върху просрочена главница по
Договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между
Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Интерхотели“ АД и дължими, съгласно
Договор за поръчителство от 05.10.2010 г., за периода от 27.04.2015 г. до
25.05.2016 г.;
IV.5. Сумата 21 470,67 лв. – левова равностойност на
10977,78 евро, представляващи текущи лихви върху просрочена главница по Договор
за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между
Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Интерхотели“ АД и дължими, съгласно
Договор за поръчителство от 05.10.2010 г., за периода от 25.05.2016 г. до
27.05.2016 г.;
IV.6. Сумата 219 665,76 лв. – левова равностойност на 112
313,32 евро, представляващи неустойка за периода от 22.04.2015 г. до 27.05.2016 г. върху
просрочена лихва по Договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към
него, сключени между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Интерхотели“ АД и
дължими, съгласно Договор за поръчителство от 05.10.2010 г.;
IV.7. Сумата 281 162,24 лв. – левова равностойност на 143
755,97 евро, представляващи законна лихва върху главницата от 2 990 009,65 лв.
по Договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него, сключени между
Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Интерхотели“ АД и дължими, съгласно
Договор за поръчителство от 05.10.2010 г., за периода от 25.06.2015 г. до
27.05.2016 г.
ведно
със законната лихва върху вземанията за периода от деня, следващ датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ
ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/ до окончателното плащане,
които
вземания са изключени от списък на приетите от синдика вземания на кредиторите
в производството по несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г.
по ч.т.д. № 652/2017 г. по описа на ПОС, на основание подадено от ответника
възражение.
IV.8. Сумата 2 319 155,25
лв. – левова равностойност на 1 185 765.25 евро, представляваща
присъдени вземания за лихви и неустойки за периода от 26.05.2014 г. до
22.04.2015 г. по договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси към него,
сключен между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД, дължими съгласно договор за поръчителство
от 05.10.2010г. и анекси към него,
IV.9. Сумата 668 761,61 лв. – левова равностойност на 341
932.38 евро, представляваща вземания за такси и разноски по кредита към 22.04.2015 г. по договор за
банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси
към него, сключен между Корпоративна търговска банка АД /н/ и
„ИНТЕРХОТЕЛИ“ АД, дължими, съгласно
договор за поръчителство от 05.10.2010г. и анекси към него;
IV.10. Сумата 2 008,26 лв. – левова равностойност на 1
026.81 евро, представляваща вземания за разноски по кредита към 27.05.2016 г. по договор за
банков кредит от 05.10.2010 г. и анекси
към него, сключен между банката и „ИНТЕРХОТЕЛИ“
АД, дължими съгласно договор за поръчителство от 05.10.2010г. и анекси
към него,
ведно
със законната лихва върху посочените вземания за периода от деня следващ датата
на решението за откриване производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ
ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/ до окончателното плащане,
които
вземания са включени в съставен от синдика на ответника списък на неприети
вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност, като възражението
срещу него, отправено от ищеца е отхвърлено като неоснователно с определение от
08.01.2018 г. по ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на ПОС.
V.1. Сумата 682 389,08 лв. – левова равностойност на
348 900 евро, главница по Договор за банков кредит от 07.10.2010 г. и анекси
към него, сключени между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Джи еър“ ЕАД,
дължими съгласно Договор за поръчителство от 07.10.2010 г. и анекси към него;
V.2. Сумата 23 883,62 лв. – левова равностойност на 12
211,50 евро, представляващи просрочени лихви върху просрочена главница по
Договор за банков кредит от 07.10.2010 г.
и анекси към него, сключен между Корпоративна търговска банка АД /н/ и
„Джи еър“ ЕАД, дължими съгласно Договор за поръчителство от 07.10.2010 г. и
анекси към него, начислени за периода от 22.04.2015 г. до 25.06.2015 г.;
V.3. Сумата 3 993,59 лв. – левова равностойност на 2 041,89 евро,
представляващи неустойка върху просрочената лихва по Договор за банков кредит
от 07.10.2010 г. и анекси към него,
сключен между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Джи еър“ ЕАД, дължими
съгласно Договор за поръчителство от 07.10.2010 г. и анекси към него, начислени
за периода от 22.04.2015 г. до 27.05.2016 г.;
V.4. Сумата 64 167,69 лв. – левова равностойност на 32
808,42 евро, представляващи законна лихва върху неизплатената главница от 682
389,09 лв. по Договор за банков кредит от 07.10.2010 г. и анекси към него,
сключен между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Джи еър“ ЕАД, дължими
съгласно Договор за поръчителство от 07.10.2010 г. и анекси към него, начислени
за периода от 23.06.2015 г. до 27.05.2016 г.,
ведно
със законната лихва върху посочените вземания за периода от деня, следващ
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ
ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/ до окончателното плащане,
които
вземания за изключени от списък на приетите от синдика вземания на кредиторите
в производството по несъстоятелност на ответника с определение от 15.01.2018 г.
по ч.т.д. № 652/2017 г. по описа на ПОС, на основание подадено от ответника
възражение.
V.5. Сумата 101 026,82 лв. – левовата равностойност на 51
654.19 евро, представляваща присъдени вземания за лихви и неустойки за периода
от 27.10.2014 г. до 22.04.2015 г. по договор за банков кредит от 07.10.2010 г. и анекси към него, сключен
между Корпоративна търговска банка АД /н/и „Джи еър“ ЕАД, дължими съгласно договор за
поръчителство от 07.10.2010г. и анекси към него;
V.6. Сумата 1 200,49 лв. – левовата равностойност на
613.80 евро, представляващи разноски по кредита към 27.05.2016 г. по договор за банков кредит от 07.10.2010 г. и анекси към него, сключен
между Корпоративна търговска банка АД /н/ и „Джи еър“ ЕАД, дължими съгласно
договор за поръчителство от 07.10.2010г. и анекси към него,
ведно
със законната лихва върху посочените вземания за периода от деня, следващ
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на „ДИ ЕНД ДИ
ДЖИ ПЕТРОЛ ПРОДУКТС“ ЕАД /Н/ до окончателното плащане,
които
вземания са включени в съставен от синдика на ответника списък на неприети
вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност, като възражението
срещу него, отправено от ищеца е отхвърлено като неоснователно с определение от
08.01.2018 г. по ч.т.д. № 649/2017 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА „Ди
Енд Ди Джи Петрол продукт“ ЕАД /н/, ЕИК ********* да заплати на Корпоративна
търговска банка АД /н/, ЕИК 83184677, съдебен адрес:**** – адв. С.О. на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК направените по делото разноски в размер на 750 лв.
ОСЪЖДА „Ди
Енд Ди Джи Петрол продукт“ ЕАД /н/, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Пловдив държавна такса, дължима
за разглеждане на исковете в размер на 327 726 лв.
Решението
е постановено с участието на синдика на „Ди Енд Ди Джи Петрол продукт“ ЕАД /н/,
ЕИК *********, И.В.В..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: