Мотиви
към Присъда № 260033 / 25.Х.2021г. постановена по НОХД № 62
по описа на Районен съд Харманли за 2020г.
Обвиненията против
подсъдимите Г.М.Г. ЕГН ******** 80 и
Т.Д.Т. ЕГН ********** *** са съответно за
престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и престъпление по чл.325
ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура-Харманли поддържа
в съдебно заседание предявените обвинения като
доказани по категоричен и несъмнен начин и пледира за постановяване на
осъдителна присъда с която подсъдимите бъдат признати за виновни по предявените
обвинения и налагане на наказания „Лишаване от свобода“. Предвид липсата на
предходни осъждания на подсъдимите, счита че за постигане целите на
наказанието, изтърпяването на наложените наказания може да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимите - редовно
призовани се явяват и представляват от упълномощени защитници : адв. П. К. и адв. Н. П. *** за
подсъдимия Тр. Т. и адв. П. К.- за подс. Г.Г.. На
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, подсъдимите не се
признават за виновни и се възползват от правото си да не дават обяснения по
случая.
Подсъдимите и
защитата им пледират за постановяване на оправдателна присъда, с която бъдат оправдани
по предявени им обвинения.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Г.Г. ***,
поч.на 18.ІV.2019г.), се познавал от години с подсъдимите Г.Г. и Т.Т. , като
тримата поддържали приятелски отношения помежду си. Подсъдимите многократно
помагали на Х. включително и финансово, като дори били осигурили средства за
извършаването на належаща операция на Х..
Приживе Г.Х.,
живеел заедно с баба си - Т.П.Ж.б.ж. на гр. Любимец. Имота в който живеели,
преди години бил закупен от св. Г.Г. от бабата на Х., като по между им имало
уговорка имота да се ползва от Ж. докато е жива. Със съгласието и разрешението
на св. Г., Х. се нанесъл да живее при баба си, като преди това живял в гр.
Харманли. Г.Х. имал брат -св. Б.Х., който живеел в чужбина, като двамата не
поддържали връзка помежду си.
От времето
когато се преместил в гр. Любимец, Х. работел в магазин, стопанисван от
семейството на св. П.К., където транжирал и обезкостявал месо.
През м. март 2019г.
св. П.Т. (роднина на Х. по майчина линия) и съпруга й- св. В. Т., прехвърлили
на Г.Х. собствеността на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.№ ***. Въпреки
че документите били оформени като покупко-продажба , Х. не заплатил нейната
стойност , като между тях имало уговорка изплащането на автомобила да стане
напред във времето - на вноски.
В началото на
2019г., Т.Ж.се разболяла, като грижи за нея започнали да полагат съседите й,
включително и св. Г.Г., като и носел храна от време на време. При тези посещения Ж. споделила на св.Г. , че
внука и не са грижи за нея и дори започнал да и взема пенсията. Когато разбрал
за това св. Б.Х. се свързал с брат си и
му казал да напусне дома обитаван от Ж..
След като Х. бил
принуден да напусне жилището на баба си, той споделил за това с познатия си св.
А.Т. - брат на подс. Т. . В разговор по между им св. Т. предложил на Х. да
предостави стая в притежавания от него хотел в гр. Харманли, но той
отказал. По това време свидетеля
притежавал и търговски обект в гр. Любимец намиращ се на паркинг на изхода на
града в посока гр. Харманли, който не функционирал. Обекта бил пригоден за
живеене и след като свидетеля го предложил, Х. се съгласил да се настани там.
На 16.ІV.2019г. Г.Х. се настанил в търговския обект, като си пренесъл личните
вещи и друг багаж.
Приживе Х.
много често посещавал бензиностанция стопанисвана от „МГМ-КА“ ООД с ЕИК ****(„Бившия
Петрол“), намираща се на изхода на пътя от гр. Харманли в посока гр. Любимец,
където подсъдимия Г.Г. работел - давайки само нощни смени. Почти винаги когато
подсъдимия бил на работа, той бил посещаван от Х.. С течение на времето подс. Г.
забелязал, че от касата на обекта в който работи, изчезват дребни суми пари и
предположил че те са взети от Г.Х., като споделил тези си съмнения с подс.Т..
На
17.ІV.2019г., Г.Х. бил на работа в магазина за месо в гр. Любимец. След като
приключил с работата си, той взел от магазина предварително поръчано месо от
Бистро „Пчелата“ гр. Харманли и тръгнал. Около 21.30ч. Х. , с автомобила си
пристигнал в гр. Харманли, където на св. Н.Г. предал носеното от него месо.
След като получил от свидетелката цената за носената стока -сумата от 87лв., Х.
си тръгнал.
Около 22.00ч.
на 17.ІV.2019г. Х., както обичайно когато под. Г. не на смяна, пристигнал на
посочената по-горе бензиностанция. След като паркирал автомобила от вън, той
влезнал вътре в сградата, където по това време се намирали двамата подсъдими,
св. И.Я. и св. Г.Р.. По това време на паркинга пред бензиностанцията се
намирала и св. К.К. (съпруга на св.Р.), която стояла в автомобила, с които
двамата били пристигнали на мястото.
По някое време
цялата компания която била вътре в сградата тръгнала да излиза навън, при което
се разминали със св. К. - по това време тя решила да влезне вътре в сградата.
Когато вече
били навън на паркинга, подсъдимите Г. и Т. започнали да се карат с Г.Х. , като
на висок тон и ръкомахайки, подсъдимите притискали и заплашвали Х. да си
признае, че е откраднал от касата на бензиностанцията сумата от пет евро. В
това време Х. стоял мълчаливо срещу тях и по никакъв начин не ги предизвикал.
Не след дълго той признал за стореното.
Силно раздразнен и ядосан от това му поведения подсъдимия Г. отишъл до
автомобила на подс. Т. (намиращ се на паркинга на бензиностанцията), от където
взел един копач - кирка и боя на спрей - син цвят. Тези вещи били закупени по-рано през деня от
подс. Т. - от св. Н.Г. – продавач
консултант в магазин „Б. ***.
С кирката
подсъдимия Г. нанесъл удари по автомобила на Х. - „Фолксваген Голф“ с peг.№ ***,
като по този начин той пробил дупки на няколко места - по различни детайли на
автомобила: преден капак, врати и калници. След това подсъдимия оставил кирката
и със спрея синя боя започнал да изписва отвън по автомобила на Г.Х. : „Крадец“
, „5€“ , нецензурни изрази и нарисувал изображения наподобяващи мъжки полов
член. Напръскана със син спрей била и вътрешността на автомобила : арматурно
табли и радио.
След като
автомобила бил напръскан със синята боя, подсъдимия Г. накарал Х. да си вдигне
нагоре ръкавите си. Той от своя страна безропотно се подчинил . Със същия спрей
подс. Г. напръскал и боядисал и ръцете, а след това и лицето на Х..
По това време
на бензиностанцията спрял и св. К.К. – приятел на подс. Г., който често го
посещавал -когато е нощна смяна на работа. При спирането си той видял навън
пред бензиностанцията двамата подсъдими, св. Я. и напръскания със синя боя Х.- който познавал
от преди като Г. от Любимец. Като видял боядисаното лице и ръце на Х., св. К.
извадил телефона си и го снимал, като по това време той дори не разбрал, кои го
е напръскал.
Малко след
това Г.Х. се качил на автомобила си и потеглел в посока гр. Любимец (по стария
път).
След неговото
тръгване на бензиностанцията останали двамата подсъдими, св. Я., св. Р.,
съпругата му св. К. и св. К.. Малко след това св. Я.поискал от св. К. да го
откара до дома му и след като той се съгласил двамата с автомобила на К. си
тръгнали. По някое време с автомобила си тръгнал и подс. Т.. В бензиностанцията
останали само подс. Г., св. Р. и св. К., които до 05.00ч. на 18.ІV.2019г.
гледали телевизия и си говорили.
На 18.ІV.2019
около 08.00ч. св. А.Т., решил да отиде и до притежаваната от него земеделска
земя- находяща се в землището на гр. Любимец, за да прибере оставения там
поливен мотор. Придвижвайки се на там с автомобила си , той преминал по моста
на р.Бисерска . След моста той видял спрян автомобил – марка „ Фолксваген“ ,
червен на цвят. На свидетеля му направило впечатление, че в автомобила няма
човек и че целия е нашарен със синя боя.
Той подминал и не спрял при автомобила. На връщане от нивата около
09.00ч. св. Т. отново видял автомобила , като този път решил да съобщи за него,
като уведомил Полицейски участък гр. Любимец.
На място били
изпратени дежурните полицейски служители от ПУ Любимец - св. В.К. и св.Д.Б. .
При пристигането си полицейските служители огледали автомобила и след справка
установили , че той е собственост на Г.Х.. При оглед на мястото около
автомобила, в близост до колона на моста , свидетелите видели и изправена мъжка
фигура. В последствие те видели , че от мантинелата на моста има спуснато синьо
метално въже посредством което мъжът се е обесил. Видяното свидетелите докладвали на
оперативния дежурел при ПУ Любимец, и предприели действия по запазване на
местопроизшествието.
Пристигналата
на място оперативно следствена група извършила оглед на местопроизшествие , за
което бил съставен надлежен протокол и изготвен фото албум. Намерените по време
на огледа на трупа на обесения мъж вещи, както и лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ с peг.№ ***, били надлежно описани и иззети като веществени
доказателства.
От намерената
при огледа лична карта се установило, че обесеното лице е Г.Х.Г. ЕГН **********.
При
проведените в последствие оперативно издирвателни мероприятия насочени към
разкриване на престъплението, на 18.ІV.2019г. в землището на гр. Харманли в
частния си имот подс. Т. предал доброволно 1бр.кирка и 1 бр. флакон със спрей
за боядисване, със синя капачка , които вещи били приобщени като веществени
доказателства.
На 18.ІV.2019г.
в гр. Харманли при извършен оглед на Бензиностанция стопанисвана от „МГМ-КА“ ЕООД
, ЕИК ****(на изхода на пътя от гр. Харманли за гр. Любимец) – местоработата на
подс. Г. били намерени и иззети - 7бр. камъчета с тъмносиньо зацапване, 2бр.късове
хартия с надпис „Кредити от 100 до 5000лв.“ със сини на цвят зацапвания, червени
на цвят фрагменти с неправилна форма , които били приобщени като веществени
доказателства посредством съставения надлежен протокол и изготвения фотоалбум.
На същата дата
в гр. Любимец бил извършен оглед на помещението обособено, като търговки обект,
пригодено за живеене, намиращо се на паркинг на главен път І-8 на входа на гр.
Любимец от гр. Харманли, което било използвало приживе от Г.Г. *** , при който
бил намерен и иззет 1 бр. таблет марка „Prestigo Grасе“ – приобщен като веществено
доказателство.
На
18.ІV.2019г. в гр.Любимец подс. Г.Г. предал доброволно собствения си
1бр.мобилен телефон марка „Самсунг“ -златист на цвят с поставена в него СИМ
карта „Виваком" с IMEI
1: *** и IMEI 2: ***.
На 19.ІV.2019г.
в гр. Свиленград св. К.К. е предал доброволно собствения си 1бр. мобилен
телефон марка „Самсунг“ - бял на цвят, с IMEI: ***, с поставена в него СИМ карта на „МТЕЛ.
От
заключението на назначената по досъдебното производство оценъчната експертиза и
разпита ва в.лице О.Б. се установява , че общата пазарна стойност на щетите
нанесени по лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № *** възлизат на 1050.00лв.
От назначената
в хода на съдебното следствие Съдебно трасологическа експертиза и разпита в
съдебно заседание на вещото лице изготвело заключението, по категоричен начин
се установява, че с приобщената като веществено доказателство - кирка е
възможно да се направят отворите по корпуса на иззетия като веществено
доказателство лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с peг.№ ***. Вещото лице прави уточнение, че различията в размерите се
дължат на това , че отворите са се получили при различна сила на нанасяне на
ударите за всеки поотделно.
От
заключението на изготвената по делото Физикохимичеса експертиза -приобщена като
доказателство по делото, със съгласието на страните , без изслушване на вещото
лице се установява, че при извършеното сравнително изследване между синята боа
от флакона , сравнителните образци иззети от лекия автомобил и седемте броя
камъчета ( всички приобщени като веществени доказателства ) е налице сходство
по морфологични признаци (цвят, нюанс и миткорморфология) и органичен
компонентен състав и може да се направи извода, че боята произхожда от
представения за изследване флакон със синя боя.
Така
изложеното от фактическа страна съдебния състав установи от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. В съвкупната си преценка те допринасят за изясняване
на фактическата обстановка по делото досежно самото извършване на деянието,
установяват отделни елементи от състава на инкриминираното престъпление -
времето на осъществяването му, мястото,
начина по който се извършено, обекта на посегателство и неговото авторство. Непротиворечиви
и еднопосочни са показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Г.Г.,
П.К. ,А.Т., П.Т., В.Т., К.К., И.Я., К.К., Н.Г. и Т.К.. Показанията на тези
свидетели, преценени поотделно и отнесени помежду им, обсъдени във връзка с показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие полицейски служители: св. В.К., Д.Б.,
Т.Д., Г.Д. и Н.К., се подкрепят от заключенията на приобщените по делото
експертизи и събраните писмени и веществени доказателства, комплексно
установяват изложената по-горе и възприета от съда фактическа обстановка.
Така
установената фактическа обстановка дава основание на настоящия съдебен състав да
приеме, че от събраната в хода на производството доказателствена съвкупност се
налага извода, че подсъдимия Г.Г. е извършил деяние, което от обективна и
субективна страна осъществява състав на престъплението по чл. 325 ал.2 вр ал.1
от НК. Според състава на съда, от събраните в хода на процеса гласни и писмени
доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че на 17.ІV.2019г.
в гр. Харманли, обл. Хасково на публично място - бензиностанция стопанисвана от
„МГМ-КА“ ООД , подсъдимия Г. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е напръскал
със спрей с боя, син цвят лицето и ръцете на Г.Г. ***, и нанесъл удари с кирка
по лек му автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № *** – като нерад с това го е напръскал
със същия спрей, като извършеното от него се отличава с изключителна цинизъм и
дързост.
В теорията и
практиката се приема, че обект на престъплението хулиганство са редът,
установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект
на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325 ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство, са „непристойни действия“.
Такива действия са онези които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Според съда в настоящия случай напраскването със спрей и нанасянето
на удари по автомобила, в следствие на което той е повреден, следва да се
приемат като прояви които скандализират обществото Грубо нарушение на
обществения ред има и когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни,
обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има и когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността – каквото е налице в
разследваното деяние. При това антиобщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.
Не следва да се
игнорира обстоятелството, че действия на подсъдимия Г., са продиктувани от
личен мотив - да накаже Г.Х., тъй като го е подозирал в кражба, за което и
последния си е признал.
В тази връзка
следва да се посочи, че личния мотив изключва хулиганския такъв, като за да е
налице такова изключение следва личният
да не бъде надхвърлен- когато се цели засягане на личността или имуществото на
конкретно лице. Не така стои въпроса, когато личния мотив да бъде надхвърлен,
т.е. когато и с тези си действия насочени към засягане на личността или
имущество, дееца иска и да се демонстрира пренебрежителното и неуважителното си
отношение към обществото, като засягането на личността е начинът за постигането
на другата цел, а именно - засягането на обществените отношения, регламентиращи
обществения ред /Решение №70/05.ІV.2011г. на ВКС по н.д.№737/2010г., III н.о.,
НК/. Според настоящия състав на съда, в
конкретния случай, от събраните гласни доказателства с действията си подсъдимия
е целял точно такава демонстрация на отношенията му към обществото – публично
да изобличи и накаже Х..
Деянието е осъществено от подсъдимия и при
наличието на квалифициращите признаци на нормата на чл. 325 ал.2 от НК - изключителна дързост и цинизъм. Съгласно Постановление
№ 2/74 г. на Пленума на ВС, квалифицираният състав на престъплението се
отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е
подчертана значително по-висока обществена опасност. Хулиганството се отличава
с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, а е налице изключителна дързост, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Тези
признаци изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към
други обществени или лични интереси.
Именно такива според
съдебния състав са действията на подс. Г.Г., като те не са били провокирани по
никакъв начин от Г.Х. и се отличават като непристойни, грубо нарушават
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Обидното и дръзко
отношение към Х., не може да се квалифицира по никакъв друг начин, освен
като скандализиращи обществото. Чрез
действията си подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение към
личността на конкретното лице, а оттам и към представителите на обществото като
цяло. Поведението на подсъдимия се отличава с изключителен цинизъм и действията
му са особено неприемливи и безсрамни, нарушаващи нравствените принципи и
чувства на гражданите, с които е предизвикал възмущение у присъстващите.
Антиобщественият характер на тези действия се е съзнавал, както от дееца, от
адресатите на действията му, а така също се е възприемал и от присъстващите. С
поведението си подсъдимия е нарушил общоприетите норми на поведение, като чрез
физически действия, макар и първоначално да е бил налице личен мотив, той целял
да изрази явно неуважение към обществото, да демонстрира незачитане на приетите
норми на поведение, пренебрежение към личността и
собственото си превъзходство над останалите.
От субективна
страна, престъплението е извършено при пряк умисъл -подсъдимия Г.Г. е съзнавал
обективните елементи от състава на престъплението, както и е съзнавала и обществено-опасния
характер на деянието, като е предвиждала и пряко е целяла настъпването на
общественоопасните последици.
По изложените
съображения съдът намира, че следва да признае за подсъдимия Г.Г. за виновен за
извършено от него престъплението по чл. 325 ал.2 вр ал.1 от НК.
По отношение на
предявеното спрямо подсъдимия Т.Т. обвинение - за престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК,
съдебния състав въз основа на установената в хода на настоящото производство
фактическа обстановка счита, че това обвинение се явява недоказано и подсъдимия
следва да бъдат оправдан. Съображенията на съда в тази насока са следните:
За да бъде
признато едно лице за виновно в
извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин (чл.303 ал.2 от НПК). Това означава, че събраният и провереният
в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва
да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на приписваното
му престъпление. Само такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна
присъда, което е в съответствие и с разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК. Винаги
когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен. Според съда, от събраните както по време на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, гласни
доказателства не се доказа по безспорен и категоричен начин, подсъдимите Г.Г. и
Т.Т. да са осъществили изпълнителното
деяние на престъплението хулиганство при условията на съучастие по смисъла на
чл.20 от НК. В предмета на доказване се включват обстоятелства които обуславят, изключват или погасяват
отговорността на подсъдимия за престъплението в което се обвинява. Касае се до
обстоятелства свързани с въпроса, участвал ли е подсъдимия в извършването на престъплението. В настоящия случай обвинението
по отношение на подс. Т., не е ангажирано с доказателства които пряко и
непосредствено да установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт и
даващи отговор на въпроса, участвал ли е той в престъплението.
Съгласно чл.20
ал.4 от НК помагач е онзи, който умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след
деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
Съучастието в престъпление е задружна умишлена дейност. Всеки участник в
престъпната дейност, независимо от формата на съучастие, действа от една страна
със субективно отношение за конкретното престъпление, което се извършва, а от
друга страна с т.нар. „общ умисъл за съучастие“, който включва представи у
съзнанието на дееца за престъпната дейност на останалите участници.
Съдът на базата на събраните по делото доказателства намира,
че от обективна страна, не се установиха в достатъчна степен нито преки, нито
косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза спрямо подс.Т.. Установената
фактическа обстановка не дават основание да се приеме, че действията на този подсъдим
попадат в някоя от неизчерпателно посочените хипотези на помагачество по смисъла
на разпоредбата на чл.20 ал.4 от НК.
Безспорно
установено е, че на 17.ІV.2019г. подс. Т. е закупил от св. Н.Г., кирка и боя на спрей - син цвят. От
друга страна не се установи, че този подсъдим предварително е бил запознат с
начина по който подс. Г. възнамерява да „накаже“ Г.Х.. Не се установи също така
закупените от него вещи, да са закупени по заръка на подс. Г. или с намерение
да бъдат улеснени извършването на предварително намислените от него действия по
отношения на Х.. Не на последно място следва да се отчете и поведението на
подсъдимия Т. по време на случилото - установеното от показания на
присъстващите на бензиностанцията свидетели. Те са еднопосочни, че подс. Г. сам
е взел кирката и спрея от автомобила на Т..
При липса на
доказателства за авторство на деянието от обективна страна по отношение на подс.
Т., според съдебния състав не следва да подлага на анализ деянието от неговата
субективна страна.
По изложените
съображения съдът счита, че подсъдимия Т.Д.Т.
следва да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение за престъпление
по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал. 4 от НК.
Предвид постановяването
на оправдателната присъда спрямо подс. Т., съдът оправда и подс. Г. по тази
част от обвинението, съгласно която той е осъществил горепосоченото деяние в съучастие
като съизвършител с Т.Т. (като помагач).
Подсъдимият Г.М.Г.
е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан към
датата на деянието, работи, род. на 22.ІV.1994г. в гр. Харманли, живущ ***, ЕГН
**********.
Съдът като
отчита обществената опасност на престъплението и на подсъдимия Г.Г. намира, че
за постигане целите на генералната и личната пре-венция, визирани в нормата на
чл.36 от НК, за осъщественото престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от
Наказателния кодекс той, следва да бъде санкциониран с наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 1 година. Наказанието е
отмерено при условията на чл. 54 от НК - при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства съда отчита: невисоката
степен на лична опасност на подсъдимия, който е човек в зряла възраст, без
осъждания към датата на деянието, с нелоши характеристични данни и добро
процесуално поведение. Като от отегчаващи обстоятелства следва да бъдат
отчетени : престъпната му упоритост при причиняване на съставомерния резултат
както и сравнително високата степента на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от характера на засегнатите обществени отношения.
Така
определеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1година, следва да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Видно
от свидетелството за съдимост подсъдимия не е осъждан към датата на деянието и
състава на съда намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наложеното наказание. През време на
изпитателния срок следва да се възложи полагането на възпитателни грижи за
подсъдимия на Кмета на Община – Харманли.
Съдебния състав
намира, че с оглед изтъкнатите по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
не са налице предпоставките на чл.55 от НК (а именно не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и
най-лекото в закона наказание да се явява несъразмерно тежко) по отношение на
подсъдимия Г..
С така
наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия съдът, счита, че ще могат да
се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на обществото.
Приобщеното по делото
веществено доказателство - лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № *** - собственост на Г.Г. *** - находящ се
на съхранение в РУ Свиленград при ОД МВР Хасково, следва да се върне на право имащите.
С оглед
постановената осъдителна присъда, съда следва да осъди подсъдимия Г.Г. да
заплати по сметка на ОД
МВР Хасково и РС Харманли правените по делото разноски, съответно
84.00лв. и 516.00лв. – за възнаграждение на вещи лица , съобразно разпоредбата
на чл. 189 ал.3 от НПК .
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия : ..................
/В. Коларов /