Р Е
Ш Е Н
И Е
967/6.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 3707 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба подадена от „Т.“АД,
против НП № 03-009892/18.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1вр. 416 ал.5 от КТ на „Т.“АД
е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2200 лева за нарушение на чл. 151 ал.1 от КТ.
В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП
фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено, като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се
представлява от процесуален представител които подържа жалбата и моли НП да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща
представител, който оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 21.06.2018 г.
служители на ДИТ-Варна – св. Н. извършили проверка в обект – склад за
строителни мателиали, гр. Варна, стопанисван от дружеството-жалбоподател с цел
спазване правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Проверката била извършена сутринта преди
9.00 часа. В хода на проверката били представени
за попълване декларации на работещите в дружеството лица. В тях те попълнили за
кого работят, работно време, трудово възнаграждение и прочие, като в графата
почивки в работния ден всички служители на въззивнито дружество посочили като
отговор „не“.
В хода на проверката бил предоставен
Правилник за вътрешния трудов ред в които било фиксирано, че служителите
ползват 30 минутна почивка за хранене.
Поради това против „Т.“ АД бил
съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено, че дружеството
в качеството на работодател на 21.06.2018г.
на работниците и служителите почивка за хранене. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.151 ал.1. При предявяването на акта на надлежно упълномощено
лице възражения не били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които извършеното нарушение било оспорено. В
заключение било формулирано искане издадения акт да бъде отменен. Тези
възражения били разгледани и с мотивирано становище приети за неоснователни.
Въз основа
на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите
констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.151
ал.1 и наложил на „Т.“ АД наказание
“Имуществена санкция” в размер на 2200 лв. на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3
от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел
бе разпитан н., които сочи, че
проверката била извършена рано сутринта и нарушението било установено въз
основа на посоченото от работниците в попълнениет от тях декларации.
По делото бяха разпитани работници на
въззивното дружество, които са попълнили представените декларации.
Свид. Катя Станишева работеща на длъжност
продавач-консултант за въззивното дружество в разпита си пред съда заяви, че в
декларацията представена и за попълване
от проверяващите е посочила, че не е ползвала почивка за деня, тъй като
проверката е била рано сутринта и не е било настъпило времето и за почивка.
Свидетелката заявява, че почивка през деня за хранене ползва винаги, макар и
понякога да не е в едно и също време тъй като потока от клиенти в магазина не
спира. Почивката ползва в обедните часове като се заместват с колежките си
така, че винаги в магазина да има продавач. Идентични показания дава и свид.
Вълчева, която също е категорична, че не е била ограничавана да ползва обедната
си почивка и така и е била осигурена от работодателят.
По делото бе разпитана и свид.Т. работила за
дружеството по време на проверката на длъжност „организатор база“, като към
настоящия момент работи при друг работодател. Свидетелката е категорична, че
обедната почивка не била регламентирана в конкретен час, а се ползвала според
натоварването в обекта посредством заместване на почиващия от друг колега. В
почивка не излизали едновременно всички работещи, а на смени. Не е имало забрана за ползване на почивки за
хранене.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от
съда за разглеждане.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Варна., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” и видно от заверено копие на Заповед №
8-071/12.01.2010 г.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми,
като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Правната регламентация относно почивките се
съдържа в чл.151 и сл. от Кодекса на труда. Съгласно ал.1 от този текст
работното време на работника и служителя се прекъсва с една или няколко
почивки, като работодателят осигурява на работника или служителя почивка за
хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивката е период от
време, през който работникът или служителят не е длъжен да изпълнява работа по
трудовото си правоотношение. Тя е субективно право на работника или служителя
по индивидуалното трудово правоотношение. Осигуряването на право на почивка
през работния ден е задължение на работодателя. На основание чл.4а от Наредба
за работното време, почивките и отпуските, почивките се определят от правилника
за вътрешния трудов ред. С него се установява конкретната продължителност и
разпределението на почивките през
работния ден. За упражняването на правото на почивка е необходимо и достатъчно
границите на съответната почивка да бъдат установени от правилника за вътрешния
трудов ред, като не се изисква специално волеизявление нито на работника или
служителя, нито на работодателя.
В разглеждания случай работодателят „Т.“АД
е изпълнил това си задължение, като видно от към глава IV от Правилника за
вътрешния трудов ред е разпределил работното време на работниците и служители
така, че се ползва един час обедна почивка през работния ден. Началният и крайния час на почивката се определя по график. Правилникът за вътрешния трудов ред, не се изисква специално
волеизявление нито на работника или служителя, нито на работодателя, за да бъде
ползвана такава. Следователно работниците не са били лишени по никакъв начин да
ползва такава, а като се има предвид, че по делото липсват каквито и да било
други данни за неосигуряване на почивка, то следва да се приеме, че извода за
недоказаност на вмененото административно нарушение е правилен.
Обстоятелството, че контролните органи са извършили проверка на място рано
сутринта преди настъпване на времето за
ползване на регламентираната обедна почивка също не води до извод, че те са
констатирали такова нарушение.
Принципно
правилно е била определена санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ. Същата норма
предвижда за работодател – юридическо лице имуществена санкция при нарушение на
трудовото законодателство от 1500 до 15 000 лв. АНО не е изложил мотиви защо е
определил наказание над минимума.
Съдът въпреки проведеното
съдебно следствие и събирането на доказателства включително и разпит на
свидетели не можа да установи по несъмнен начин посоченото от АНО нарушение.
Всички свидетели и приложените документи сочат, че въззивното дружество е
осигурило възможност на работниците си да ползват един час обедна почивка на
ден, според предварително определен график, тъй като в обекта се извършва
дейност без прекъсване. Всички разпитани свидетели са категорични, че не е
имало пречка да ползват обедна почивка. Съдът напълно кредитира показанията на
свид.Т., която към настоящия момент не е служител на въззивното дружеството, че
пречка за ползване на почивка за хранене не е имало.
В хода
на АНП не са били събрани безспорни и категорични доказателства, че на
работниците не е осигурено ползване на почивка за хранене поради което съдът
намира, че налагането на административно наказание за нарушение, за което не е
било безспорно, че е извършено от конкретния нарушителя, обуславя и неправилно
приложение на материалния закон. В тежест на АНО е да докаже извършеното
нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил, АНО е следвало да събере
допълнителни доказателства в подкрепа на приетото за установено нарушение,
преди да се произнесе по преписката.
Водим от
горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
поради което и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-009892/18.07.2018г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл.
414, ал.1 от КТ на „Топливо“АОД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2200
лева за нарушение на чл. 151 ал.1 от КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- Варна: