№ 360
гр. Смолян, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ан. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С Разпореждане № 376/15.06.2022 г. по ч. гр. д. № 146/2022 г.
Девински районен съд е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД срещу
длъжника Р. Н. Х., в частта на искането за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по договор за потребителски кредит №
**********/04.04.2018 г. за сумите: за разликата от уважена част 119, 04 лева
– непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от
10.12.2018 г. до 03.09.2019 г. – дата на предсрочната изискуемост между
претендираната сума от 451, 30 лева и извършено плащане в размер на 332, 26
лева по предоставен пакет от допълнителни услуги; 1 568, 90 лева –
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 20. 00
лева – непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
дължими за периода от 25.07.2018 г. до 03.09.2019 г. – дата на предсрочната
изискуемост; 804, 70 лева – законна лихва, дължима от 03.09.2019 г. – датата
на предсрочна изискуемост до 30.09.2022 г., на основание чл. 411 ал. 2 т. 2 и т.
3 от ГПК – искането в тази част е в противоречие със закона или с добрите
нрави и е налице обоснована вероятност да се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, съгласно § 13 т. 1, във вр. с чл. 143
ал. 1 от ЗЗП.
Това разпореждане се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
заявителят „Профи кредит България“ ЕООД, чрез пълномощник юрк. Р. Ил., с
оплаквания, че е незаконосъобразно.
Твърди се, че съдът в това производство не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката. По отношение
отхвърленото искане за договорно възнаграждение се твърди, че уговореният
1
годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не
противоречи на добрите нрави. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, в редакция от 23.07.2014 г. Твърди се, че в случай че съдът
постави граница за максимално допустима размер на възнаградителна лихва
до 30 процента, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничава и
размера на годишния процент на разходите до 35-40 преценка, каквото
правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или
дописване на изключения към тях не е предоставено. Твърди се, че не може да
е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това,
което е позволено с императивна правна норма.
По отношение възнаграждението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, в частната жалба се прави позоваване на разпоредбата
на т. 14 от ДР на ЗЗП, като се твърди, че между страните е сключено
споразумение за предоставяне на услуги, в смисъл на дейности, които ще се
извършат по повод на договора за кредит в полза на кредитополучателя. ; тези
дейности представляват услуга, тъй като това не е част от обичайната дейност
по кредитиране. Прави се позоваване на § 1 от ДР на ЗПК; с оглед
разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК се сочи, че дължимата цена по
закупените допълнителни услуги е ясно и точно посочена в самия договор за
кредит. Твърди се, че допълнителните услуги не представляват и действия по
отпускане и усвояване на кредита, тъй като пакетът предоставя на длъжника
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на
исканата сума и с неговото конкретно житейско положение – възникване на
непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява
задълженията съгласно уговорения погасителен план.
По отношение претендираната законна лихва в размер на 804, 70
лева за периода от 03.09.2019 г. до 30.05.2022 г. в жалбата се твърди, че
заявителят е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост с
уведомително писмо с обратна разписка до посочения в договора адрес, което
писмо е получено от брата на длъжника, като се възразява срещу извода на
съда, че длъжникът не бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост;
твърди се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася относно въпроса за възникването на
предсрочната изискуемост.
Твърди се в частната жалба, че предвид уговорените между
страните задължения, съдът неоснователно и неправилно е направил
прихващане от дължимата главница, с което изцяло изменя заявената
претенция, която евентуално трябва да бъде доказана в исково производство.
С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
разпореждане и вместо това се постанови да бъде издадена заповед за
изпълнения относно обжалваните вземания; иска се да бъде присъдено
договорно възнаграждение над сумата от 119, 04 лева до разликата от
2
заявената сума в размер на 451, 30 лева.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
внесена е ДТ, а по същество установи следното:
Със заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК „Профи
кредит България“ ЕООД претендира сумата от 4 288, 36 лева, от които сумата
от 3 396, 40 лева, включваща: 1 356, 20 лева остатъчна предсрочно изискуема
главница; 451, 30 лева падежирало договорно възнаграждение за периода от
10.12.2018 г. до 03.09.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/; 1 568, 90 лева
– непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 20
лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; както и 87, 26
лева – лихва за забава от 11.06.2018 г. до 03.09.2019 г. и сумата от 804, 70
лева – законна лихва от 03.09.2019 г. до 30.05.2022 г. /подаване на
заявлението/.
Несъстоятелни са доводите в частната жалба за превишаване
правомощията от страна на районния съд, тъй като районният съд
законосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 411 ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че е
налице противоречие със закона и с добрите нрави, както и е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи.
Споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги
напълно противоречи на императивна разпоредба на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Претендираното възнаграждение прикрива такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Защото възнаграждението за
приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит е такса за
усвояване на кредита. Другите предвидени в споразумението възможности –
право да се иска намаляване размера на погасителните вноски, необявяване
на кредита за предсрочно изискуем, всъщност касаят и са свързани с
дейности на управление на кредита. В посочената императивна разпоредба
законът забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен посоченото противоречие със закона, това допълнително
възнаграждение се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.
Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени, каквото е
законовото изискване, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите по отделно.
Споразумението се явява нищожна сделка и поради противоречие
с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. І-во от ЗЗД. Налице е
очевидна нееквивалентност на насрещните престации. Понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие са прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. Касае се за драстично изразена липса на
еквивалентност. Същевременно услугите, от които длъжникът би могъл да се
възползва не са от такова естество, че да са съизмерими по някакъв начин с
размера на претендираното възнаграждение, нито се сочи някаква стойностно
изражение на загуба от страна на кредитодателя.
По повод наблягането в частната жалба, че длъжникът се е
съгласил да сключи споразумението за допълнителен пакет услуги, следва да
се посочи, че крудитополучателят е икономически по-слабата страна в тези
отношения. Именно поради това законодателството въвежда редица
императивни изисквания с цел да се защити по-слабата страна в
3
икономическите отношения.
Наред с гореизложеното, следва да се допълни, че заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само
за „възможността за предоставянето“ на тези услуги и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципът на добросъвестността и
справедливостта при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че
липсва надлежно уведомяване от кредитора до длъжника, че обявява кредита
за предсрочно изискуем. Такова уведомление-писмо, в което да е видно при
какви просрочия се обявява кредита за предсрочно изискуем и какви са
дължимите в резултат на тази предсрочна изискуемост суми за главница,
лихви и др., липсва. Доказателства за връчване на уведомление са
представени само за постоянния адрес на длъжника, където не е намерен; в
договора е посочен друг адрес за кореспонденция, за който не се твърди да е
извършено връчване. Не се подкрепят направените с жалбата твърдения за
връчване на уведомление чрез брата на длъжника Х.. Поради това не се
установява настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а към момента на
депозиране на заявлението е изтекъл срока на кредита.
С оглед недължимостта на възнаграждението по пакет за
допълнителни услуги, с платената от длъжника сума по този пакет в размер на
332, 26 лева районният съд е намалил задължението за договорна лихва
предвид разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД.
Следва да се допълни, че не може да бъде възприето тълкуването
в жалбата на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, в който смисъл е
Определение № 527/09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ІІІ г.о. на ВКС, но
тъй като районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в
настоящото производство съдът не може да обсъжда размера на
възнаградителната лихва и на ГПР.
По отношение отхвърлянето на претенцията за законна лихва от
датата на твърдяната предсрочна изискуемост до подаване на заявлението,
следва да се посочи, че освен неустановяване на уведомление на длъжника за
обявяване на кредита за предсрочна изискуемост, заявлението в тази част не е
съобразено и с разясненията, дадени в т. 4.а по ТР № 4/18.06.2014 г. в частта
за законната лихва от падежа до подаване на заявлението.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което
Смолянски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 376/15.06.2022 г. по ч. гр. д. №
146/2022 г. на Девински районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5