Решение по дело №4907/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2092
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20225330204907
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2092
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204907 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 50/18.08.2022 г. на директор на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, с което на Община Стара
Загора, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Цар Симеон Велики“, № 107, на основание чл. 200, ал. 1, т.4 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 194б, ал. 1 от Закона за
водите.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание взема становище за неоснователност
на жалбата. Моли обжалваният акт да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка на 14.03.2022 г. от служители в Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“ било установено, че Община Стара Загора, като титуляр
на разрешително за водовземане от повърхностни води № 31120070/09.05.2016 г.,
издадено от Директора на БД ИБР, с краен срок на действие 05.05.2021 г., в срок до
31.01.2022 г. включително, не е изпълнила задължението си за представяне на
информация за изчисляване на дължимата такса по образец за периода 01.01.2021 г.-
05.05.2021 г. Същото било сторено на 11.02.2022 г., като от страна на титуляря била
заплатена в срок (а именно на 15.02.2022 г.) дължимата по заявлението такса в размер
1
на 32,60 лв. Въз основа на така констатираното неподаване на справката в срок, бил
съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с което
Община Стара Загора била санкционирана с глоба в размер на 150 лева за нарушение
на чл.194б, ал.1 ЗВ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. М. Х.,
от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, Констативен протокол
№ СЗ-079 от 14.03.2022г., оправомощителна заповед № РД -03-310/09.12.2021 г.,
пълномощно, възражение от кмета на Община Стара Загора, покана за съставяне на
АУАН, известие за доставка, 9 броя декларации за 2021 г. по чл. 194б от ЗВ, ведно с
придружително писмо с вх. № КД-04-2017/17.02.2022 г. ведно с 9 бр. наказателни
постановления за нарушения по чл. 194б ал.1 от ЗВ г.
Разпитана в съдебно заседание свид. Х. потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения
констативен протокол и всички писмени доказателства.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа
обстановка, по която и самите страни не спорят.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН
жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от
това. Актът е съставен в присъствието на упълномощено лице.
Не се оспорва по делото компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган, а освен това напълно се установява, че АУАН е
съставен от компетентно лице съгласно т. 11 от представената по делото Заповед №
РД-03-310/09.12.2021г. Компетентността на издателя на НП произтича от чл. 201, ал. 2
пр. посл. от Закона за водите. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено).
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 194б, ал. 1 от ЗВ. Със нея се въвежда задължението ежегодно към 31
януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на
комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на
2
околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и
на Министерството на околната среда и водите. Това не е било сторено като
въпросната декларация е била подадена с 10 дни закъснение, а изчислената такса е
била 32,60 лв.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице то субективната
страна не се изследва.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ в размер от 150 лв., като
правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената норма.
С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът приема,
че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите
на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният
процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 година на ВКС предмет
на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи
се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и
степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон
обществени отношения. Нормата на чл. 194б от ЗВ има за цел създаване на условия за
отчетност и събиране на определени такси от страна на лицата субекти на
разрешителни за водоползване. Съдът счита, че деянието, осъществено от страна на
Общината макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение е с
изключително ниска степен на обществена опасност, тъй като на първо място е била
изпълнена целта на закона – а именно да се декларират данните и да се заплати
дължимата такса и то в предвидените срокове. Налице е минимално забавяне от 10 дни
и нарушителя самоволно е отстранил нарушението като е изпълнил дължимото
поведение преди установяване на нарушението с констативен протокол и доста преди
съставяне на АУАН. В този смисъл е и трайната практика на административен съд
Пловдив, която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен
случай на такъв тип нарушения е обстоятелството дали то е отстранено по собствената
инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН
(Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. №
2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1470 от
02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.). В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за нарушение, което обхваща
ограничен период от време и дори не става въпрос за недеклариране, а за такова
направено със закъснение. Всички тези обстоятелства определят конкретното
нарушение като явно малозначително. Тъй като конкретното нарушение е формално,
на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен
съставомерен резултат, изразяващ се в настъпване на някаква вреда, но то на практика
не води до възпрепятстване на обсъжданите обществени отношения или до ощетяване
3
на фиска.
По отношение на представените наказателни постановления, съдът констатира,
че в АУАН и НП липсва отразяване на факти за множество нарушения (което пък от
своя страна би довело до приложение на квалифицирания състав по чл. 200, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 4 от Закона за водите). Видно от приложените наказателни постановления
съдът намира, че същите носят същите характерни белези и са извършени по сходен
начин, което не влияе на обществената опасност на всяко едно от тях, тъй като
нарушителя не е бил предупреждаван или не му е била налагана санкция с цел да го
дисциплинира, поради което не могат да бъдат взети предвид при квалификацията на
обществената опасност на настоящия случай.
Затова съдът намира, че е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил санкция в размер на 150
лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което на това
основание подлежи за отмяна. По правните си последици това представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Със законодателните промени въведени в ЗАНН в сила от 24.12.2021 г. е
въведена ал. 4 на чл. 63 от ЗАНН, която гласи, че когато съдът отменя наказателното
постановление на основание чл. 28 от ЗАНН, то следва да предупреди нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Същата норма
следва да се приложи в случая и лицето да се предупреди.
За разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя,
като същият се представлява от юрисконсулт следва на основание чл. 63д от ЗАНН да
му бъде определено възнаграждение и да бъдат присъдени в негова полза. Съдът
намира с оглед фактическата и правна сложност на делото и протичането му в едно
заседание , че следва да определи възнаграждение на минимума определен от чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 50/18.08.2022 г. на директор на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, с което на Община Стара
Загора, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Цар Симеон Велики“, № 107, на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 194б, ал. 1 от Закона за
водите.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Община Стара Загора че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й
бъде наложено административно наказание
ОСЪДЖА Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ да ЗАПЛАТИ на
Община Стара Загора, с ЕИК: ********* сумата от 80.00 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5