Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 05.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1087 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 308 ГПК и
се развива след отмяна по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като с решение
№81/30.04.2018г. по т.д. №419/18г. по описа на ВКС е отменено Определение
№1656/20.05.2015г. по гр.д. №890/15г. по описа на ВОС, с което е обезсилено решение
№ 488/30.01.2015 год., постановено по гр.д. № 10016/2014 г. по описа на ВРС, XLI състав, както и е прекратено производството по
гр.д. № 10016/2014 г. по описа на ВРС, XLI състав и по в.гр.д. № 890/2015 по описа на ВОС.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №
258, Варна Тауърс Г, срещу решение № 488/30.01.2015 год., постановено по гр.д.
№ 10016/2014 г. по описа на ВРС, XLI състав, с
което е осъдено „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г“ да заплати
на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Георги Живков № 22, сумата от 528,14
лв., като платена без основание сума за недоставена и непотребена
електроенергия по дебитно известие № **********/17.12.2012 г., представляваща
корекция на сметка за периода от 22.05.2009 г. до 26.10.2009 г., начислена
служебно по констативен протокол за обект, находящ се в с.Езерово,
ул.„Александър Стамболийски“ № 17, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 01.08.2014 г. до окончателното и
изплащане, на основание чл.55 ал.1
предл.1 ЗЗД, както и е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 590 лв., представляваща
сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с
материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на релевантните за спора
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Сочи се, че
неправилен е изводът на съда за действителност на цесията, както и че същата е
породила действието по отношение на длъжника. Моли се за отмяна на решението и
за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане
на сторените в двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна „КНМ Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр. Варна. Същата оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.99 ал.1 вр.
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът „КНМ Варна“ ЕООД твърди, че
по силата на договор за цесия от 06.05.2014 год. е придобил от E. M. E., негово вземане срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД –
Варна за сумата от 528,14 лева,
представляваща платена без основание от Ехлиманов сума, съставляваща заплатена
сума по корекция на сметка за периода от от 22.05.2009 г. до 26.10.2009 г. Вземането
произтичало от извършена проверка на електромер на обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление с.Езерово, ул.
„Александър Стамболийски“ №17 и титуляр на партидата E. M. E.. При корекцията
била начислена ел. енергия на абоната за периода от 22.05.2009г. до
26.10.2009г. на стойност 528.14 лева, за която била издадена фактура №
**********/17.12.2009г. Ищецът твърди, че праводателят му Ехлиманов е заплатил без
основание на ответника сумата 528,14 лева и претендира връщане на платената без
основание сума. Излага възражения по корекционната процедура във връзка с
нейната действителност, оспорва констативния протокол, правомощията на
служителите на “Енерго Про Мрежи” АД. Сочи, че цедентът е заплатил суммата
единственото поради страх от спиране на захранването. Моли да бъде осъден
ответника да заплати платената от цедента без основание сума на цесионера-
ищец.
В писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – Варна, оспорва
иска. Твърди, че договорът за цесия от 06.05.2014 год. е нищожен поради липса
на предмет, тъй като прехвърленото вземане не съществува. Не оспорва, че с
праводателя на „КНМ Варна“ ЕООД по цесията- Е. са в договорни отношения.
Твърди, че за периода от 22.05.2009г. до 26.10.2009г. е доставена до обекта ел.
енергия, като не оспорва, че Е.
е заплатил сумата. Твърди, че сумата е платена на годно правно основание
– съществуващо между страните облигационно отношение по доставка на ел. енергия
и представлява стойността на доставена и реално потребена ел. енергия за
посочения период, за която ел. енергия праводателят на ищцовото дружество дължи
и съответната цена, а не е платена на основание справката за корекция и
издаденото въз основа на нея дебитно известие. Сочи, че плащането е станало въз
основа на споразумителен протокол №ДР 03978/09.07.2010г. Навежда също, че
потребената ел. енергия е отчетена на основание Правилата за измерване на
количеството ел.енергия, след извършена проверка на място на 26.10.2009 год. от
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД- Варна. За проверката е съставен констативен
протокол, според който при проверката е установено, че в електромера е нарушена
схемата на свързване.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните, че между цедента и ответното дружество е налице
твърдяната договорна връзка по повод
доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, че процесната сума е начислена
като корекция на сметката на ищеца, както и че същата е заплатена от цедента в
полза на ответника.
От представения по делото протокол от 26.10.2009г. се установява, че на същата
дата, в присъствието на свидетеля К. Г. Г., служители на „Е.он България Мрежи“
са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на
обекта на абоната, и са констатирали, че същото измерва преминаващата през него
ел. енергия с грешка „-71,19%“.
При извършена на 28.05.2010г. в Български
институт по метрология, регионален отдел гр.Варна метрологична експертиза на
процесното СТИ е установено, че има вмешателство в схемата на същото – между
двата края от шунта към платката е запоено мостче от съпротивителен проводник,
чуждо на схемата. Преминаващата през СТИ ел. енергия се е отчитала от същото с
грешка „-90,01%“.
Въз основа констатациите от извършената на
място проверка на СТИ „Енерго-про Мрежи” АД е начислило служебни количества ел.
енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на сметката на
потребителя за период от общо 157 дни, на база на което за този период
„Енерго-про Продажби” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е съставило дебитно
известие № **********/17.12.2009г. на стойност 528,14
лева, с получател E. M. E..
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесното СТИ е
преминавало цялото количество потребена
от ползвателя ел. енергия, но на дисплея съшата е отчитана с грешка „-71,19%“,
като не може да се изчисли неотчетеното количество ел. енергия поради
неизвестност на параметъра „време“. Причина за неточното измерване е
неправомерно вмешателство върху СТИ -
монтиран допълнителен проводник между изводите на шунта. Математическите
изчисления при извършената корекционна процедура са аритметично точни.
Технически е било възможно начисленото количество ел. енергия да бъде доставено
на абоната в процесния период от 157 дни.
В хода на производството е допусната и
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата се
установява, че процесната сума от 528,14 лв. е изплатена изцяло
на ответното дружество, чрез частични плащания извършени в периода от
09.07.2010г. до 27.08.2010г.
На 09.07.2010г. в гр.Варна между „Е.ОН България“
ЕАД и E. M. E. бил сключен споразумителен протокол № ДР 03978, с който е
уговорено изплащане на съществуващите към него момент задължения на абоната за
консумирана ел. енергия за периода от м.05.2009г. до м.10.2009г. да бъде извършено
на пет вноски.
С договор за прехвърляне на вземане от
06.05.2014г. E. M. E., представляван от пълномощника си адв. Красимир Димов
Тодоров е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си за сумата от 528,14
лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия, за периода от 22.05.2009г. до 26.10.2009г. за обект с аб. № **********
и кл.№ **********.
Ответното дружество е уведомено за
извършената цесия на 29.07.2014г. от цедента E. M. E., чрез пълномощника и адв.
Красимир Тодоров. По делото е проведена и процедура по реда на чл.193 от ГПК по
оспорване на документ – представеното от ищеца пълномощно. От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установи, че
подписът за упълномощител в посочения документ е положен от посочения в
документа автор на същия – E. M. E., а ръкописния текст в долната част на
пълномощното не е изпълнен от Е. Е.
С пълномощно, с нотариална заверка на подписите
от 03.12.2014г. E. M. E. е упълномощил адв. Красимир Тодоров да се разпорежда с
всички негови вземания срещу „Енерго Про Продажби” АД, като изрично потвърждава
сключеният от негово име договор за цесия от 06.05.2014г., както и уведомяването
на длъжника.
В хода на производството ищецът „КНМ Груп“
ЕООД е прехвърлил процесното вземане на трето за делото лице – „Интейк“ ЕООД, с
ЕИК *********, за което е уведомил ответника на 26.10.2014г.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Възраженията за недопустимост на
производството предвид депозирания с молба от 19.05.2015г. отказ от иска са
неоснователни. С влязло в сила решение по реда на чл.307 ГПК делото е върнато
за разглеждане от онова процесуално действие, послужило като основание за
отмяна. Настоящият състав счита, че това е разглеждането на депозираната от
Диденко молба за отказ от иск. Съдът, като съобрази влязлото в сила решение
№39/01.03.2017г. по т.д.№722/16г. по описа на ВОС, с което е прието, че
вписването на Катерина Диденко като управител на „КНМ Груп“ ЕООД и заличаването
на П.К. като такъв, ка несъществуващи обстоятелства, както и факта, че отказът
от иск е депозиран от Диденко, е оставил молбата без движение, тъй като е подадена
от лице без представителна власт. Не е изразено становище за поддържане на
молбата, поради което и в съотвествие с разпореждане №3587/22.05.2018г. молбата
следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид горното и не е налице валиден
отказ от иска, заявен от лице, разполагащо с представителна власт по отношение
на ищцовото дружество. Затова и съдът не е десезиран и производството е
допустимо.
За да се приеме, че предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК е основателен, в тежест на
ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и пълно, при
наличието на изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия, както и че
праводателят по същата е платил процесната сума като стойност на потребена, но
незаплатена ел. енергия за процесния обект, за периода 22.05.2009 год. –
26.10.2009 год. В тежест на ответника – въззивник е да установи чрез главно и
пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице е основание
да задържи платената сума.
Въз основа събраните доказателства съдът
намира договора за прехвърляне на вземане от дата 06.05.2014 год. за валиден.
Предмет на прехвърляне по същото е съществуващо, макар и спорно вземане,
представляващо вземане от неоснователно обогатяване – платена без основание
/при начална липса на основание/ от цедента Ехлиман Ехлиманов стойност на
потребена, но неплатена ел. енергия за периода от 22.05.2009г. до 26.10.2009г.,
за обект, находящ се в с.Езерово, ул.„Александър Стамболийски“ № 17, с абонатен
№ ********** и клиентски № **********.
По делото не се спори, че праводателят на
ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата
редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът, където е бил
монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Установено е
също, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 528,14 лева, съставляваща стойността на
служебно начисленото му количество ел. енергия за периода 22.05.2009 год. –
26.10.2009 год.
Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право
на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като
основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след корекция)
ел. енергия е за периода 22.05.2009 год. – 26.10.2009 год., в който период са
били в сила Общите условия на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с
променено понастоящем наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които
следва да намерят приложение в отношенията между страните, тъй като съобразно
чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не се
съдържа в пряко договореното от страните съдържание на договора, а в тази му
част представлява ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ
на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на
действащите към процесния период императивни разпоредби на законодателство и
основни принципи на правото. Настоящият състав намира, че този спор е разрешен
от константната съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл.
290 ГПК и имаща задължителен характер за настоящия съд. Тези решения
на касационната инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване
именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали
клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение
№ 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение №
189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по
г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. №
885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год.
на ВКС на РБ, Второ т. о. Настоящият състав е обвързан от възприетото в горните
решения. За процесния период отношенията между страните се регламентират от
Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в
енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от
11.05.2007 г. /понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и издадената въз
основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена
възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители от 2000 год., за извършване на едностранни корекции на подадената
електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава
възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2007 год.,
действали до 15.11.2013 год. и приложими в случая. При липса на предвидена в
действащото през процесния период законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките
за минал период, не съществува законно основание такава клауза да се уговаря в
Общите условия.
Наведените от ответника доводи, че
възможността за корекция на сметките на абонатите за минал период е предвидена
в чл. 45 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 38/2007 год., действали през процесния период,
са неоснователни. Разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ от 2007
год. /отм./ не съдържа уредба различна от тази в Правилата от 2004 г., които са
взети предвид от ВКС при постановяването на посочените решения. Разпоредбата на
чл. 45, ал. 1 от Правилата от 2007
г. е идентична с тази на чл. 64, ал. 1 от Правилата от 2004
г. Ето защо и ответното дружество не може да черпи основание за едностранна
корекция на сметката на потребителя, позовавайки се на чл. 45, ал. 1 от Правилата от 2007
г. във вр. с чл. 24 и чл. 25 от Общите си условия. Възможността за едностранна
корекция на сметки за изминал период е била уредена в Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000
г., но същата е отменена с Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не
е предвидена, поради което ВКС на РБ в задължителната си практика приема, че
след 2004 г. не е налице законово основание за съществуването и уговарянето на
такава корекция в ОУ. По реда на чл. 290 ГПК с Решение
№ 177/12.12.2011 г. по т. д. 1008/2010 г. II т. о. ВКС се е произнесъл за
случай, касаещ извършена от въззивника едностранна корекция на сметки през 2009
г. (след приемането на ПИКЕЕ от 2007
год.) и е приел, че досегашната практика на ВКС по този въпрос намира
приложение и понастоящем.
С оглед нищожността на клаузите на
чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката
за потребена ел. енергия за минал период на праводателя на ищеца, съответно и
нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът счита, че
сумата от 528,14 лева е заплатена от цедента
Ехлиманов на ответното дружество без основание – при начална липса на
основание и подлежи на връщане на цесионера „КНМ Варна“ ЕООД.
Относно твърдението, че процесната
сума е на основание извънсъдебно признание направено от страна на ищеца за
дължимостта на процесната сума, чрез споразумителен протокол между страните
съдът намира следното:
Поради нищожността на посочената
клауза за корекционна процедура, същата не обвързва страните и не намира
приложение в техните провоотношения. Това е достатъчно, за да се приеме, че
вземането на ответното търговско дружество е изцяло недължимо, респективно
платената от ищеца сума от 528,14 лева е при липсата на валидно правно
основание. Без оглед за този извод на съда е сключено споразумение за
разсрочване плащането на сумата, което не може да изключи отговорността на
ответното дружество за връщане на даденото при липса на основание.
Дори и да се приеме, че споразумителният протокол е подписан от ищеца
с праводателя на ответното дружество, прави впечатление, че посочения в
споразумителения протокол предмет е посочен общо – визирана е сума и период за
плащане, без конкретно посочване на
правното основание въз основа на което ищецът се е задължил, а в последствие и
платил исковата сума. В хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД в тежест на ответника
е да установи основание, с оглед на което е извършено плащането на спорната
сума от страна на ищеца. И доколкото представеният споразумителен протокол не
попадат сред предвидените източници на облигационно право /договор, деликт,
неоснователно обогатяване, гестия и т.н./, то само фактът, че е
споразумителният протокол съдържа и установителна част, в която страните са
признали наличие на задължение за въззиваемия и неговия размер, не може да
игнорира липсата на основание за възникване на признатото задължение. Това е
така, тъй като липсата на основание за възникването на едно задължение,
произтичащо от каузална сделка, каквато е договорът за доставка на еленергия,
не може да бъде заместена чрез сключването на абстрактна сделка, какъвто
характер има по своята същност подписаният споразумителен протокол, доколкото
липсва посочване на кауза за начисляване на посочената сума. Затова и
констатираната нищожност на клаузите, въз основа на които е извършена
едностранната корекция и които представляват основание за начисляване на
процесната сума, не може да бъде санирана от подписания споразумителен
протокол. Същият няма основание за начисляване на процесната сума като дължима.
Нито пък представлява абстрактна сделка, предвидена по силата на закона. И не
на последно място съдът приема, че Споразумителният протокол не представлява по
своята правна същност извънсъдебно признание на вземането, тъй като
единствената причина, поради която е съставен, е да не се стигне до прекъсване
на електрозахранването на абоната с ел.енергия, което е ноторна последица при
наличие на задължения по отношение на въззивното дружество.
Неоснователно е възражението и
относно нищожността на извършената цесия, като в тази насока се приема, че
изложените от ВРС мотиви относно действителността на извършената цесия
съответстват с установената задължителна практика на ВКС. Доколкото предмет на
договор за цесия могат да бъдат всякакви вземания, включително и такива за бъдещи
и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне, то по аналогия и спорните права могат да бъдат цедирани
при постигната между страните уговорка. Спорното вземане е прехвърлимо и
респективно е годен предмет на договор за цесия. От момента на даването,
доколкото същото е осъществено при първоначална липса на основание, настъпва и
изискуемостта за връщане на даденото. Т.е., към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията е съобщена от цедента чрез
неговия пълномощник съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД.
По изложените съображения съдът
намира, че е налице валидно цедирано в полза на въззиваемата страна вземане към
въззивника, поради което и предявеният иск за събиране на вземането е
основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение в цитирания смисъл
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид
направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред инстанцията разноски в размер на 300 лв.- за адвокатско възнаграждение. Въззивникът следва да понесе и разноските,
направени в производството по т.д. №419/18г. по описа на ВКС съобразно т.4 на
ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС и съобразно правилата на чл.78 ал.1 ГПК. Молбата
за отмяна е изрично оспорена от въззивника и макар и същият да не е дал повод
за завеждането й, не е налице другата предпоставка по чл.78 ал.2 ГПК, тъй като
ответникът по молбата не я признава. Затова и въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна общо 725 лв., от които 300 лв.- пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, а 425 лв. – 25 лв. държавна
такса и 400 лв. адвокатски хонорар пред ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 488/30.01.2015 год., постановено по гр.д.
№ 10016/2014 г. по описа на ВРС, XLI състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна
Тауърс Г, да заплати на „КНМ Варна“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Бук №
1, ет. 5, ап. 10, сумата от 725 лева /седемстотин
двадесет и пет лева/ – разноски за настоящата инстанция и в производството
по отмяната, съставляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса, на осн.
чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.