Р Е Ш Е Н И Е № 130
гр. Монтана, 9 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 02 03 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 60 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ „С*** С*** –
Р*** С.” ЕИК * , с. В*** , представлявано от Р. С*** Д., чрез адв. Е.И.К. от
САК против Решение № 12/06 01 2023 г. на Министър председател на МС за
отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ
с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по
съществуващ път I-1/ съвпадащ с км.99+193 /километраж по проект/ на територията
на областите Видин и Монтана, В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размера на паричното
обезщетение за поземлен имот с идентификатор 11137.148.35 от КК на с. В*** ,
целият имот с площ от 11.802 дка, като отчуждената площ от 6,393 дка е оценена
на 1237 лева.
В писмена защита адв. К. моли решението
да бъде изменено като се увеличи определеният размер на паричното обезщетение
съобразно реалната пазарна цена. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1850 лв.
Ответната страна – Министерски съвет на
Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени
становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Позовава се на изискванията
на чл. 32 от ЗДС § 1а, т. 4, б. "в" ДР на
ЗДС и счита че за землището има два пазарни аналога, които следва да се вземат
предвид при определяне на обезщетението. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник гл. юрисконсулт Б*** Б*** оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представено писмено становище от пълномощник юрисконсулт В*** И. оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.П.,
излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част. Претендира юрисконсутско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министър на
земеделието, чрез пълномощника си юрк Г*** счита, че не е заинтересована страна
в производството.
Заинтересованата страна М*** Д*** А*** не
се явява, не се представлява и не изразяват становище по жалбата.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 325/19 май 2011г. на
Министерски съвет „Участък от път I-1 /Е-79/, М*** – Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на гр.
Монтана” е обявен за републикански път и обект с национално значение по смисъла
на § 5, т. 62 от ДР към Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и § 1 от ДР към ЗДС.
С оспореното Решение № 12/06.01.2023 г.
се отчуждават за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на
път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по
съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км.
102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 99+193 /километраж
по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, подробно описани в
приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение,
размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение № 1 към
Решението, в землището на с. В*** , обл. Монтана, се отчуждава
поземлен имот – земеделска територия с идентификатор 11137.148.35 от КК на с. В***
, целият имот с площ от 11.802 дка, като отчуждената площ от 6,393 дка е оценена
на 1237 лева.
Въз основа на възложена от АПИ, съгласно
писмо от 30.05.2022 г. и във връзка с договор за възлагане на обществена
поръчка, независим оценител - "Б*** консулт" ООД е изготвил
Оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план за обект "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък
от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47
/километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/
съвпадащ с км. 99+193 /километраж по проект/.
Съгласно допуснатата и изслушана съдебно
- оценителна експертиза от вещото лице инж. И.И.Ц., притежаваща правоспособност
на независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители за
извършване на съответната оценка за земеделски земи и трайни насаждения, ПИ с
идентификатор 11137.148.35 от КК на с. В*** , целият имот с площ от 11.802 дка,
като отчуждената площ от 6,393 дка е оценена на 1237 лева., общ. Монтана, обл.
Монтана е нива четвърта категория. Имотът се намира на 1735 м от с. В*** .
Разстоянията са определени по кадастралната карта. По делото и към материалите,
приложени към оценителския доклад не е предоставена характеристика на имота,
както и удостоверение за поливност и информация за рентни бонификации за
ориенталски тютюн и картофи и характеристики. Достъпът до имота се осъществява
по полски пътища. От СВ Монтана за землище с. В*** са представени документи за
вписани сделки за периода от 30.05.2021
г. до 30.05.2022 г. във формат .pdf (сканирани копия), съдържащ 79 страници. В
периода са сключени 8 сделки за покупко-продажба на поземлени имоти,
представени подробно в таблица 2 на заключението. При анализ на извършените
сделки вещото лице установява две приложими, отговаряща на критериите поставени
в чл. 32, ал. 2 от ЗДС, тъй като в пет от представените документи предмет на сделката са и
поземлени имоти от други землища. Описаната в съответния Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти от няколко землища цена по сделката е обща
и не може да се определи или изведе отделна цена на поземлените имоти, находящи
се само на територията на землище с. В*** . Една от сделките е за земеделска
територия с начин на трайно ползване – пасище, която също е неприложима, поради
несъответствие на характеристика. И двете установени сделки са формално
приложими, отговарящи на критериите поставени в чл. 32, ал. 2 от ЗДС, тъй като са
извършени от едно и също лице: Представляващият на юридическото лице С*** Д. С***
в ролята на КУПУВАЧ и същото лице С*** Д. С*** същевременно в ролята на
ПРОДАВАЧ, като пълномощник на физически лица, както и че цената декларирана по
двете сделки е много близка до данъчната оценка на имотите, което също поставя
под съмнение приложимостта на съответните сделки. Съгласно данните на НСИ за
2021 година средните цени за ниви в землищата на общините на територията на
Област Монтана са дадени в табл. 3 на заключението, като за Община Монтана са в
размер на 1547 лв/дка. Осреднената цена на поземлени имоти с начин на трайно
ползване нива за землище с. В*** , съгласно формално приложимите сделки е: (127,91+92,28)/2=110,09
лв/дка, която осреднена цена е по-ниска и от нормативно определената по чл. 3,
ал. 1 на Наредбата за реда за определяне на цени за земеделски земи начална
цена за IV - та категория – 430 лв./дка. Равностойното парично обезщетение за
имота по чл. 32, ал. 2 от ЗДС не може да бъде изведено поради това, че за
разглеждания период от 30.05.2021 г. до 30.05.2022 година за землище с. В*** ,
общ. Монтана, обл. Монтана липсват достатъчно на брой приложими сделки –
пазарни аналози. Равностойното парично обезщетение за имота по чл. 32, ал. 3 от ЗДС е 6,393 дка х 682 лв/дка=4360,03 лева, закръглено 4360 лева.
С допълнително изслушаното заключение и
въз основа на преглед на всички сделки за землищата на с. Б*** , с. В*** , с. В***
, с. Г*** В*** , с. Д*** В*** , с. К*** Р*** , с. К*** и с. С*** за периода от
30.05.2021 г. до 30.05.2022 година, вещото лице установява, че за землище с. В***
е възможно да се изведе отделна цена в три от сделките, приети в първоначалната
експертиза за неприложими. Сделката обективирана с НА № 180, т. 6, рег. № 2368
на СВ Монтана, която е за имоти само от землище с. Д*** В*** , се извежда
единична цена от 1878,11 лв/дка за имоти в землище с. Д*** В*** . Сделките по
НА № 181, т. 6, рег.№ 2369 от 02.06.2021 г. на СВ Монтана, по НА № 175, т. 6,
рег. № 2362 от 01.06.2021 г на СВ Монтана и сделка по НА 176, т. 6, рег. № 2363
от 01.06.2021 г. на СВ Монтана, включват имоти само за землища с. В*** и
землище с. Д*** В*** . Средната единична цена по тези три сделки също е 1878,11
лв/дка. От изложеното прави заключение, че тези три сделки могат да се ползват
като приложими сделки при определяне на равностойното парично обезщетение за
землище с. В*** . Разработени са два варианта, при първият са включени
сделките, приети за формални, поради близката им стойност до стойността на
данъчната оценка, а именно: 1170,90 лв./дка и втори вариант от 1878,11
лева/дка, в който са изключени сделките, приети за формално приложими, по
изложените от вещото лице съображения.
В с.з. вещото лице Ц. на въпросите на
съда пояснява, че изведените резултати са на база от сделки, които са от
справката на МС. Те са приложени към преписката и към оценителския доклад на „Б***
консулт”. Въпросът е, че всички те при изготвянето на доклада не са взети
предвид, тъй като в един НА присъстват сделки в различни землища. Поради това,
че е вещо лице и по други дела, е направила комбиниран списък на сделките от
всички землища за периода от 30.05.2021 г. до 30.05.2022 г., от който за НА, в
които има включени имоти от различни землища, могат да бъдат изведени
индивидуални резултати за конкретно землище. На база на това е разработила
вариантите, които са представени с това допълнително заключение. Държи да
отбележи, че резултата, който е даден като вариант едно, където се включват две
сделки, по които обявената цена е почти равна на данъчната оценка, не показват
пазарна цена и по тази причина реален вариант за определяне на равностойно
парично обезщетение е вторият вариант. По отношение на
начините/методите/параметрите при формиране на пазарната цена и данъчната
оценка, вещото лице заявява, че двете оценки са много различни и нямат една
база за сравнение. Данъчна оценка и пазарната цена не са едно и също нещо, тъй
като базата на данъчната оценка е различна. Към момента с настоящото равнище на
цените, между девет и десет пъти има разлика между данъчна оценка и пазарната
цена.
По разпореждане от 16 02 2023 г. на
сьдия М*** Н*** , Агенция по вписванията София предоставя на Административен
съд Монтана справка за всички извършени сделки за периода 2021 – 2022 г. в
землищата, в които се отчуждават поземлени имоти, която справка е предоставена
и на вещото лице, последното такова и по други дела и за други землища.
По делото са представени договор за
покупко-продажба на недвижим имот държавна земя-частна държавна собственост по
чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ прозе 2009 г. (с цена 685 лв/дка) и предварителни
договори за покупко-продажба на недвижими имоти – земеделски земи, ведно с
Нотариалните актове въз основа на тях (последните с дата 01 06 2021 г.), от
които е видно отделната договорена цена за всяко едно землище.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена против акт подлежащ
на оспорване – индивидуален административен акт, от лице, имащо правен интерес
от оспорване – собственик на имот, отчужден с процесното Решение. По делото са
дадени указания за представяне на доказателства за надлежното връчване на Решението,
не са представени такива, поради което съдът приема жалбата за подадена в
законоустановения срок и за процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Предмет на съдебен контрол е Решение №
12 от 06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, с което се
отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км.
58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път
I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана намиращи се в землищата на с. Р*** , с. Г*** , с. П*** и с. Ч*** поле,
община Р*** , обл. Видин, с. К*** Р*** , общ. Георги Д*** , с. Б*** , с. В*** ,
с. В*** , с. Д*** В*** , с. С*** , с. В*** и с. К*** , община Монтана, област
Монтана, единствено В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размерът на
паричното обезщетение за поземлен имот с идентификатор 11137.148.35 от КК на с.
В*** , целият имот с площ от 11.802 дка, като отчуждената площ от 6,393 дка е
оценена на 1237 лева.
Извън предмета на делото е законосъобразността на цитираното Решение № 12 от
06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, в частта и по
отношение самото отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за
държавна нужда.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на
имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с Решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите.
Съгласно § 1 от ДР на ЗДС - Национален обект е
обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти:
изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения -
пътища от републиканската пътна мрежа ..., определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет.
При така действащата нормативна уредба и
с оглед на Решение № 325/19 май 2011 г. на Министерски съвет, оспореното
Решение, постановено от Министерски съвет, по предложение на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите, се явява
издадено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и
материалноправна компетентност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от
имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с
предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен
план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания –
чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - В
случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната
служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи - за земеделски земи.
Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС - По смисъла на този
закон "равностойно парично обезщетение" – това е цената на
отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо
само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от
оценката на този имот.
Съгласно § 1а, т. 1а от ДР на ЗДС - По
смисъла на този закон "Равностойно имотно обезщетение" е това
обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в
собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от
държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв
произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято стойност,
определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 86, ал.
2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на
отчуждавания имот.
Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - "Пазарни
цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР
на ЗДС - "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите,
които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските
територии.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституция -
Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да
става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат
задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Съгласно член 1 „Защита на
собствеността” от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от Народното събрание
на 31.07.1992 г. - Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се
ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост
освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в
общите принципи на международното право.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията
- Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.
Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА -
Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен.
Така действащата цялостна нормативна
уредба има за цел, в случаите на принудително отчуждаване на собственост,
собственикът на отчуждения имот да бъде възмезден като предварително му се
изплати равностойно обезщетение – чл. 5 от Конституцията на РБьлгария, чл. 32,
ал. 1 от ЗДС. Това равностойно обезщетение е пазарната цена за имота, която
този собственик би получил при свободното договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда и която пазарна цена
гарантира и защитава неговите пазарни интереси.
Самите текстове на чл. 32, ал. 2 и ал. 3
от ЗДС, въвеждат противоречиви материално-правни предпоставки на предвиденото в
първата алинея на тази норма от закона изискване, че отчуждаване на имоти и
части от имоти - собственост на физически или юридически лица се извършва след
предварително и равностойно обезщетение. От една страна законът предвижда, че
равностойното парично обезщетение следва да се определя въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания,
а от друга обратно на това изискване въвежда такива допълнителни условия, с
които на практика не се постига това първостепенно условие, респ. цел за
определяне пазарната цена на отчуждения имот. Същевременно § 1а от ДР на ЗДС
дава легални дефиниции за понятията „пазарни цени”, „равностойно парично
обезщетение” и "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", които
на практика не обуславят предвидената в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от същия този
закон основна предпоставка и цел за равностойно обезщетяване. Това безспорно е
така, предвид необосновано голямата амплитуда в стойността на процесния имот
спрямо стойността на други поземлени имоти в близост до него, но в съседни
землища, за които в Службата по вписванията има вписани сделки. Оцененият имот
е с драстично по-ниска стойност и от стойността на друг имот продаден в същото
землище – В*** и сключена октомври 2022 г., в която продавач е самата държава,
въпреки че принципът на определяне е еднакъв, т.е. този на пазарния механизъм.
С оглед на противоречивата правна уредба
в ЗДС, този състав на съда счита, че това противоречие следва да бъде
преодоляно с разпоредби, както от по-висок ранг, в случая Конституцията на
Република Бьлгария и ратифицираните международни договори, последните
действащи, валидни, относими като част и с предимство пред вътрешното право на
страната, когато им противоречат – чл. 5, ал. 4 от Конституцията, така и с
оглед на преследваните от ЗДС цели и императивни условия.
В случая от заключението на вещото лице
се установяват пазарни аналози, от които може да бъде изведена пазарната цена
за имота. Заключението не е оспорено, като съдът го кредитира като дадено
обективно и меродавно, съответно на останалите по делото доказателства. От
сключените/договорени и вписани сделки се извежда пазарна цена за съответния
имот в размер на 1878.11 лева/дка при пазарни аналози, в които не се включват
сделките с близки до данъчната оценка и в размер на 1170.90 лв. при пазарни
аналози, два от които са близки до данъчната оценка на имотите. В тази връзка
този състав приема, че различните сделки между различните контрагенти могат да
имат и обикновено са с различна цена, но тази цена е близка и съответна. С
оглед на това следва да се има предвид, че пазарната цена не е равнозначна на
данъчната оценка. Двете стойности стъпват на различна база, без да могат да
бъдат сравнявани, поради което и сделки с цени близки до данъчната оценка не
могат да служат и да бъдат взети като пазарни аналози. Данъчните оценки,
каквито са и поясненията на вещото лице в с.з,. са в пъти по-ниски от пазарните
и същите не могат да служат и да бъдат релевантни и меродавни за определяне на
пазарната оценка за даден имот. Самият законодател е определил отделен и
самостоятелен ред за изчисляване на данъчна оценка, разграничил е същата от
пазарната и не я счита за равностоен показател на последната. По отношение на
предоставените от вещото лице статистически данни, за които действително няма
яснота въз основа на какви стойности са съставени, а декларираните стойности са
и значително по-ниска, като в случая същите показват една осреднена цена от
1547 лв/дка, която цена дори и декларирана, остава в пъти по-висока спрямо
определената от 193,49 лв/дка, с оглед на което тези данни биха могли да служат
като условен ориентир и съпоставка с останалите методи за оценка на това каква
би могла да бъде пазарната цена за отчуждения имот.
В съответствие с направените по-горе
правни изводи е Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ постановено по делото Костов и
други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., която практика
е задължителна по аргумент от чл. 46 от КЗПЧОС. В решението изрично
се казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на
стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена
/т. 63 и т. 107/, като в случая това е датата на оспореното Решение – 06 01
2023 г., което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно
обезщетение от собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. В същото решение на
ЕСПЧ се казва, че размерът на обезщетението следва да бъде в съответствие със
стойността на отчужденото имущество, за да отговаря на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Постоянна е практиката
на ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на пълната
пазарна стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел държавите
имат отговорността и задължението да въведат такава законодателна рамка, която
да осигури пълно осъществяване и защита на тези права. С оглед на това определеното
обезщетение от 193,49 лв/дка (0,19 лв/кв.м. – средната пазарна цена на едно
яйце е 0.60 лв.) не удовлетворява принципа на съразмерност, не е разумно и не е
свързано със стойността на земята. В тази връзка този състав следва да
отбележи, че от 2021 г. до настоящия момент, пазарните цени на имотите,
включително земеделските такива, растат и това е общоизвестно и съответно
проверимо, като дадените от вещото лице цени са за период повече от половин
година преди постановяване на Решението, с което се отчуждава имота.
С оглед на всичко изложено този състав
на съда счита, че даденият втори вариант, при който от пазарните аналози са
изключени сделките на стойност близка до стойността на данъчната оценка,
обусловя едно равностойно парично обезщетение за периода от 2022 г. като
най-близък период до 06.01.2023 г., която стойност е в размер на 1878.11
лева/дка, която цена се явява обективна, меродавна и релевантна на установения
пазар на земеделските земи за този период от време. Предвид отчуждената площ от
6,393 дка паричното обезщетение възлиза на 12006,76 лева, закръглено 12 007
лева (6,393 дка х 1878,11 лв/дка=12006,76 лева).
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че обезщетяването собствениците на имоти с пълната пазарна стойност
за отчуждения им имот, на практика защитава правата на държавата повече
отколкото оставянето в сила на решение, с което е определена стойност, която би
била основание за завеждане на редица дела и заплащане на значителни
обезщетения, тъй като вземането на имущество без плащане на сума, разумно
свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса в
основните права на отделния индивид - & 62 и & 63 на цитираното на ЕСПЧ
Решение. С получаването на адекватно обезщетение каквото собственикът би
получил при свободно договаряне се изпълнява и изискването на & 62 от
цитираното Решение на ЕСПЧ, да бъде постигнат "справедлив баланс"
между изискванията на общите интереси на общността и основните права на
отделния индивид, в случаите на намеса в правото на мирно ползване на техните
притежания.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Е.К., и
на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, следва да му се присъдят направените в производството
разноски, които са общо в размер на 1850 лева разноски в производството, от
които 50,00 лева държавна такса, 500,00 лева депозит за вещо лице и 1300 лева
адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото списък с разноски.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 12/06 01 2023 г. на Министър председател на МС за отчуждаване на
имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км.
61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж
по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с
км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, В
ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размера на паричното обезщетение за поземлен имот с
идентификатор 11137.148.35 от КК на с. В*** , целият имот с площ от 11.802 дка,
като отчуждената площ от 6,393 дка е оценена на 1237 лева като УВЕЛИЧАВА
размера на паричното обезщетение в размер на 12 007 лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „С***
С*** – Р*** С.” ЕИК * , с. В*** , представлявано от Р. С*** Д., сумата от общо 1850 лева разноски в
производството, от които 50,00 лева държавна такса, 500,00 лева депозит за вещо
лице и 1300 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: