№ 117
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500513 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3072 от 30 април 2020г. по гр. д. № 306/2009г. Софийски
градски съд, I ГО, 2 състав е отхвърлил следните искове: на Р. Г. Т. и Д. Г. Т.
срещу М. М. А. - иска на всеки един от ищците по чл. 73 от Закон на
Кралство Испания 50/1980 от 08.10.1980 г. за застрахователните договори за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Г.,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 31.07.2003 г.; -
иска на всеки един от ищците по чл. 20 от Закон 50/1980 за обезщетение за
забава върху обезщетенията за неимуществени вреди; срещу К. С. А. -
исковете на всеки един от ищците по чл. 1902 от Испанския граждански
кодекс за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р.
Г.; - исковете на всеки един ищец по чл. 1108 от Испанския граждански
кодекс за обезщетение за забава върху обезщетенията за неимуществени
вреди; на Д. Г. Т. срещу М. М. А. - иска по чл. 73 от Закон на Кралство
Испания 50/1980 от 08.10.1980г. за застрахователните договори за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Р. Г., настъпила
вследствие на пътно-транспортно произшествие от 31.07.2003г.; - иска по чл.
1
20 от Закон 50/1980 за обезщетение за забава върху обезщетението за
имуществени вреди; срещу К. С. А.: - иска по чл. 1902 от Испанския
граждански кодекс за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
смъртта на Р. Г.; - иска по чл. 1108 от Испанския граждански кодекс за
заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени
вреди; осъдил Р. Г. Т. и Д. Г. Т. да заплатят на М. М. А. сумата 22 407,90 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С решение № 4515 от 23 юли 2020г. СГС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението си, като е постановил заличаване на
името Д. В. в диспозитива на решението.
С определение № 26289 от 9 февруари 2021г., постановено по реда на
чл. 248 ГПК, СГС е отхвърлил молбата от 18.06.2020г. на ищците за
изменение на решението в частта му за разноските.
С решение № 266916 от 9 декември 2021г. СГС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението си е постановил навсякъде вместо
М. М. А., да се чете М. М. А..
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищците
Р. Г. Т. и Д. Г. Т. срещу решението № 3072 от 30 април по гр. д. № 306/2009г.
на СГС, ГО, 1 – 2 състав, поправено с решение № 4515 от 23.07.2020г. и с
решение № 266916 от 09.12.2021г., с което исковете им до определен размер
са отхвърлени – до размера на по 30 000 евро – исковете за неимуществен
вреди и до 6 000 евро – искът за имуществени вреди. С доводи, че са
допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните допустими
доказателствени средства и при приемане за доказани на обстоятелства, които
не са установени с такива средства, – въз основа на показания, дадени в
наказателното производство, в това число показания на евентуалния
ответник, - жалбоподателите считат, че съдът е следвало да формира извод,
че К. А. е причинил противоправно и виновно смъртта на пострадалата
пешеходка, като е следвало да се движи на дълги светлини съгласно
испанското материално право без да има доказана причина да се движи на
къси светлини, като е бил длъжен и да съобрази скоростта си със зоната на
осветеност на фаровете. Поддържат, че доколкото водачът е допуснал
нарушение на задължението да се движи в най-дясна лента, това също е в
пряка връзка с настъпилото ПТП, като съдът не е обсъдил в тази връзка
2
Техническия доклад на пътна полиция в частта му относно причините за
ПТП, и въпреки, че пострадалата е допринесла значително за настъпването на
ПТП, обезщетението следва да бъде само намалено, като им се присъди, след
съответна частична отмяна на първоинстанционното решение, обезщетение в
размер на по 45 000 евро, от които по 15 000 евро като наследници на Д. Н.
както и обезщетение за имуществени вреди, търпени от Д. Т., в размер на 6
000 евро.
Р. Г. Т. и Д. Г. Т. са подали и частна жалба срещу определението на
съда по чл. 248 ГПК и искат отмяната му – искат да се отмени присъждането
на разноски в полза на ответника – юридическо лице.
М. М. А. е оспорил въззивната жалба. Счита, че единственият пропуск
на съда е, че не се е произнесъл по възражението за погасителна давност, но
правилно е достигнал до извод, че отговорността му не може да бъде
ангажирана поради липса липсата на отговорност от страна на водача К. А.,
като въпросите относно отговорността на последния не могат да бъдат
пререшавани. Иска решението да се потвърди, а евентуално да се определи
значителен принос на пострадалата към ПТП.
М. М. А. е оспорил и частната жалба.
К. С. А. не е подал отговор на въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
Р. Г. е наследодател на ищците и е участвала в ПТП, покрито от застраховка
„Гражданска отговорност“, от което тя е починала, но К. А. – сочен за
причинител на ПТП, не е причинил ПТП, а това е направила Р. Г.. Тя се е
намирала на автомагистрала – забранено за пешеходците място, и то без
светещ или светлоотразяващ елемент и К. А. не е могъл да предвиди, че тя
може да се намира там, за да се движи с по-ниска скорост, при положение че
не се е движил с неразрешена скорост, а тази, при която е могъл да избегне
удара е в порядъка на скорост, която е щяла да го направи опасен за
останалите автомобили в неговата пътна лента, като управлението на къси
светлини е било правомерно, за да не заслепи водача пред себе си.
С определението си по чл. 248 ГПК, отхвърляйки молбата на ищците
за изменение на решението в частта за разноските, съдът е приел, че правилно
е определил разноските на ответника, за които са представени доказателства.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
3
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаваща си дейност счита същото и за правилно и като
резултат в тези части.
Съдът е сезиран с искове за заплащане на обезщетения за вреди на
увредени от ПТП лица срещу застраховал гражданската отговорност на
причинителя на ПТП, евентуално срещу самия причинител.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство,
въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че
Р. Г. е загинала при ПТП от 31.07.2023г., настъпило в Кралство Испания.
Предявените на 14.07.2008г. искове за заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди – за Д. Г. поради пропуска да получава
издръжка, са основани, както се посочи, на претърпяно ПТП на 31.07.2003г.
от майката на двамата ищци, загинала при ПТП (ищцата Д. Н. – майка на
загиналата е починала в хода на производството – на 22.02.2018г. - и нейното
процесуално положение е преминало върху другите двама ищци). С
твърдения, че са били изключително близки с пострадалата, която се грижила
сама за децата си, и, че тримата ищци понесли изключително трудно смъртта
на Р. Г., причинила им постоянни мъки и страдания, искат осъждането на
застрахователя на сочения като причинител на ПТП – К. С. А., а евентуално,
при отхвърляне на исковете срещу този ответник, осъждане на причинителя
на ПТП за заплащане на обезщетения за вреди (съобразно и уточнение на
исковата молба с молба от 20.02.2015г.) ведно със законната лихва от
31.07.2003г. Твърдят, че на 20.07.2007г. са предявили претенция до „Корис
България“ ООД като представител на ответника за заплащане на обезщетения
за неимуществени вреди.На етапа на въззивното производство спорът е
пренесен за горепосочените размери на търсените обезщетения, редуцирани
от жалбоподателите поради съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, ведно със законната лихва. До образуване на производството по
гр. д. № 306/2009г. по описа на СГС се е стигнало след разделяне на исковете,
предявени първоначално и срещу Сдружение НББАЗ.
В срока за отговор на исковата молба ответникът - застраховател е
оспорил основателността на исковете с възражения, посочени по-горе,
4
преповторени в отговора на въззивната жалба. Ищците са оспорили
възражението за погасителна давност с твърдения, че са узнали за
обстоятелствата около ПТП най-рано през 2007г., когато са предявили
извънсъдебна претенция до представителя на ответника. Ответникът е
уточнил в хода на първоинстанционното производство възражението си за
съпричиняване от страна на пострадалата, която според него е предприела
пресичане на пътното платно на забранено място, а след запознаване с
наказателното производство, съдържащо и материалите от воденото в
Кралство Испания и прекратено наказателно производство срещу К. С. А., е
заел и становище, че е недопустимо пререшаването на въпросите по
извършването на деянието, неговата противоправност и вина.
К. С. А. не е подал отговор на исковата молба.
Между страните се спори, съобразно оплакванията във въззивната
жалба, на първо място по наличието на основание за ангажиране на
отговорността на ответниците, евентуално по наличието на принос на
пострадалата към вредоносния резултат, а евентуално се поддържа
направеното в срока за отговор на исковата молба от предпочитания ответник
правопогасяващо възражение за давност, по което съдът, с оглед естеството
на възражението, дължи произнасяне в случай, че приеме исковете,
предявени срещу него, за основателни.
За да се произнесе, САС взе предвид следното:
В техническия доклад, съставен по повод процесното ПТП от
служител на Гражданската гвардия – звено Пътна полиция, е установено, че
ПТП, на което са основани исковете, е станало около 0.20 ч. на 31.07.2003г. на
км 265, 050 на шосе А-30 Албасете – Мурсия на пътното платно в посока
Албасете, скоростта на движение по пътя е била 120 км/ч; при това ПТП
пешеходката Р. С. Г. е била ударена отзад от лек автомобил Ситроен, модел
Ксара, с рег. № **** – ВКR. В доклада е посочено, че в момента на удара
пешеходката е вървяла в лявата пътна лента, не известно дали е пресичала
или е ходила надлъжно, в посока Албасете, облечена в тъмни дрехи, без да е
носила светлотражателна или светоизлъчваща дреха. В доклада е
обективирано изявление на водача на автомобила К. С. А., че се е движил по
лявата пътна лента на къси светлини със скорост от 120 – 130 км/ч, тъй като в
5
посока към Мурсия минавали други автомобили и, че според него удареното
от него лице се е хвърлило пред автомобила. В т.9 от доклада са записани
причини за произшествието: - като основна възможна причина е посочено
поведението на пешеходката, намирала се на пътното платно по
нерегламентиран начин без да е носела светлотражателна или светоизлъчваща
сигнализация, за да бъде забелязана и водачът не я е видял и не е разполагал с
достатъчно пространство и време, за да избегне удара и не е извършил
маневра да го избегне. Като допълнителна възможна причина за ПТП е
записано, че е възможно това да е фактът, въпреки че не е разполагал с
достатъчно пространство и време, за да избегне удара, че водачът се е движил
в лявата от двете ленти за движение, въпреки че в дясната не е имало други
автомобили и, че самият той е посочил, че се е движил така, за да „среже“
завоя преди това.
На настоящия етап от производството не се спори, че ищците са
синове на Р. Г., а Д. Н. (родена 1934г.) нейна майка. От показанията на св. В. –
съсед на ищците, бивша колежка на загиналата, е установено, че Р. се
грижила сама за децата си, заедно с майка си. Р. заминала за Испания да
търси работа, изпращала пари оттам и всяка вечер се обаждала по думите на
Д., която останала да се грижи за децата; след като около година по-късно Р.
починала в Испания, ищците не могли да отидат на погребението й, а след
като Р. (роден 1987г.) завършил училище едва тогава отишъл на гроба на
майка си.
Не е спорно на настоящия етап и, че Д. Т. (роден 1998г.) е бил настанен,
на основание чл. 28, ал. 3 от Закона за закрила на детето, в семейството на
баба си Д. с решение по гр. д. № 255/2003г. на РС - Етрополе, влязло в сила на
30.12.2003г.
В грама на посолството на РБ в Мадрид от 11.08.2003г. е посочено, че е
получено съобщение за процесното ПТП, при което е загинала Р. Г., блъсната
от автомобил, управляван от К. С. А.. От своя страна МВнР-Дирекция
„Консулски отношения“ е посочило в писмото си до ВКП, НСлС и МП, че е
уведомило Д. Н. за отговора на посолството. В приложеното писмо от
12.08.2013г. до ищцата е посочено кога и къде е станало ПТП, при което Р. Г.
е била блъсната и е загинала.
Смъртният акт на Р. Г. от 05.08.2003г. и препис – извлечение от него от
6
30.09.2003г. е изпратен от МВнР на община Етрополе през м.10.2003г.
През м.02.2004г. в посолството в Мадрид от МВнР са изпратени
документи, касаещи изплащане на застрахователни обезщетения на
наследниците на Р. Г..
На 20.07.2007г. ищците Р. Т. и Д. Н. са поискали от „КОРИС
БЪЛГАРИЯ“ ООД да им заплати обезщетения за вреди от смъртта на Р. Г..
Не се спори, че образуваното в Република България наказателно
производство срещу К. С. А. е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК поради наличие на влязло в сила определение на съд за
същото деяние срещу същото лице, с което наказателното производство е
прекратено, като актът (окончателен от 26.11.2004г.), с който образуваното
предварително производство по съкратена процедура на съд в Кралство
Испания за същото престъпление, за което е образувано наказателно
производство в България, е било прекратено (поради това, че „разследваните
факти не представляват основание да се считат за престъпление“) е зачетен на
основание чл. 50 ХОПЕС, установяваща приложението на принципа нон бис
ин идем в единното правно пространство на Съюза (нохд № 3051/2013 г., по
описа на СГС, НО, 28 състав, определение по внчд № 1086/2013г. на САС,
НО, 7 състав).
Повдиганото обвинение срещу К. С. А. е било за нарушение на чл. 45
от Общия правилник за движението в Кралство Испания - приет с Кралски
декрет 13/17.01.1992г.,който гласи, че : "Всеки водач е длъжен да спазва
установените граници на скоростта и да има предвид освен това ...всички
обстоятелства в дадения момент, с цел да приспособи скоростта на своето
МПС към същите, така че винаги да може да спре в границите на своето
зрително поле и пред всяка пречка, която може да се появи пред него".
Преди прекратяването на наказателното производство в РБ, в
удостоверение от 02.07.2008г. от НСлС, издадено на ищеца Р. Т., е записано,
че следственото дело за ПТП, при което е загинала Р. Г., е образувано срещу
неизвестен извършител, а в хода на разследването е установено, че лекият
автомобил е управляван от К. С. А., както и, че автомобилът е имал
застраховка за всички рискове съгласно цитирана полица.
От заключението на изслушаната по делото комплексна медицинска и
автотехническа експертиза е установено по делото, че разследващият орган е
7
определил мястото на удара по местонахождението на намерените вещи –
дамска чанта, обувка и детски панталон, тези вещи според вещото лице,
обаче, не биха могли при удар с около 120 км/ч да се намират на едно място,
поради което изчислено със съответни математически модели мястото на
удара като се изхожда и от диапазона на отхвърляне на тялото е на около 83 м
преди ориентира; при скорост от 120 км/ч опасната зона за спиране е 146 м, а
при 130 км/ч – 166 м; като опасност пешеходката е могла да бъде възприета
само от светлинния сноп на фаровете; в случая не е известно, липсват
обективни данни, как се е движила пешеходката преди удара и ако е
пресичала отдясно на ляво то тя е могла да бъде забелязана странично на 6 м;
само при тичане – спокойно и бързо, ударът е бил непредотвратим и при
скорост от 120 км/ч, и при 130 км/ч, в случай на движение с дълги светлини,
които осветяват напред пътя на 170-180 м; при движение на къси светлини
пешеходката е станала видима от разстояние около 45 (вляво) – 65 м (средно)
и не е имало техническа възможност автомобилът, движил се в лявата пътна
лента, да задейства спирачките, като в разглеждания случай е ударил
пешеходката с предната си лява част. Ако пешеходката се е движила отляво
надясно, стояла е или се е движила надлъжно, безопасната скорост на
движение е до 54 км/ч, а ако се пресичала отдясно на ляво безопасната
скорост е до 70 км/ч. В случая не е ясно откъде се е появила пешеходката, но
според местата на получаване на травмите (съчетана травма) – тя е била с
лявата си страна, частично завъртяна и с лице срещу автомобила, поради
което може да се заключи, че тя е пресичала косо отдясно наляво и в осветено
пространство тя вероятно е изминала около 6 м, както се посочи, а при косо
движение около 8.5 м. При косо пресичане отдясно наляво, ударът, съобразно
и посоченото по-горе, е бил непредотвратим само при спокойно и бързо
тичане при движение със скорост от 120 и 130 км/ч, при която не може да се
спре в рамките на осветената зона, той е непредотвратим във всички случаи
при движение с къси светлини. При положение обаче, че пешеходката е била
облечена в светлоотразителни дрехи или ако е носила светлинен фенер,
водачът бил могъл да я възприеме от разстояние 150 – 200 м и да не допусне
ПТП, а не са установени данни да е открит фенер у нея. Вещото лице съдебен
лекар е изразило категоричното становище на двамата експерти, че в случая
пострадала е стояла спокойно.
По делото не се спори и по наличието на сключен застрахователен
8
договор на сочения за виновен за ПТП водач, сключен с предпочитания
ответник - застраховател, установен в Кралство Испания, със застрахователно
покритие към датата на ПТП.
В настоящото исково производство увредените лица следва да
установят осъществяването на всички предпоставки за отговорността на
ответника – застраховал гражданската отговорност на сочения за причинител
на ПТП водач (при прилагане на установени съгласно приложимото
материално право презумпции), а ответникът да докаже своите
правоизключващи правата на увредените и отговорността си възражения.
Въз основа на приложимото материално право ще се определи налице
ли е противоправно деяние, вреда, има ли причинна връзка между вредата и
противоправното деяние, необходимо ли е установяване на вина (или
съществува законова презумпция), кои лица са претърпели подлежащи на
обезщетение вреди; размера на търсените обезщетения, погасителната
давност (чл. 105, ал. 1 вр. чл. 114 вр. чл. 116 КМЧП). В конкретната
разглеждана хипотеза, доколкото вредоносният резултат от процесното ПТП
– смъртта на Р. Г. - е настъпил от ПТП на територията на Кралство Испания,
то приложимото право, съгласно чл. 105, ал. 1 КМЧП, е обективното
материално право на тази държава, в която е настъпила вредата (lex loci
damni), съгласно което ще се определят елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, което се твърди, че има характер на
застрахователно събитие, независимо къде се търпят непреките вреди по
повод смъртта на починалата от близките й роднини.
С оглед приетото за приложимо материално право, информация за
относимото за разрешаване на спора испанското материално право,
действащо към 31.07.2003г., е събрана чрез съдебни поръчки до Кралство
Испания, такава се съдържа частично и в приложеното към настоящото дело
наказателно производство.
От събраната информация е установено, а и не е спорно, че в
съответния участък от пътя, където е станало ПТП, максимално допустимата
скорост е била 120 км/ч, както и, че движение с къси светлини е допустимо,
когато съществува възможност да бъдат заслепени останалите участници (чл.
101 от Общия правилник за движението в Кралство Испания). Извън
населените места, по шосетата с повече от една лента, запазена за неговата
9
посока на движение, водачът ще се движи нормално по тази лента, която му е
най-отдясно, макар че би могъл да използва останалите ленти в същата
посока, когато условията на движението или на пътя го позволяват, при
условие че няма да пречи на движението на друга кола, която се движи след
него (чл. 31, ал. 2 от Правилника). Забранено е движението по магистрални
пътища със скорост под 60 км/ч (чл. 49, ал. 1 от Правилника). При движение
през нощта извън населено място пешеходецът следва да бъде снабден с
осветително тяло или фенерче, което да бъде видимо минимум на 150 м за
приближаващите се водачи (чл. 123 от Правилника); забранява се движението
на пешеходци по магистрали (чл. 125 от Правилника).
Нормата на чл. 1902 от Гражданския кодекс на Испания, дефинираща
непозволеното увреждане, гласи, че онзи, който с действие или бездействие
причинява вреда на друго лице, имайки вина или проявявайки небрежност, е
длъжен да поправи причинените вреди.
Съгласно чл. 73 от Закона за застрахователните договори № 50/1980 от
08.10.1980г. (ЗЗД) със застраховката за гражданска отговорност
застрахователят се задължава, в постановените в закона граници и съгласно
договора, да покрие риска от възникване на задължение за осигурения да
обезщети трето лице за щети и вреди, причинени от събитие, предвидено в
договора, за чиито последици е граждански отговорен застрахованият,
съгласно правните норми. Съгласно чл. 20 от същия закон, ако в срок от 3
месеца след настъпване на произшествието застрахователят не е възстановил
щетата или не е изплатил обезщетението в брой по неоснователна причина
или по своя вина, обезщетението се увеличава с 20 процента на година
(срокът за плащане е предвиден в чл. 18 от закона). Съгласно чл. 76 ЗЗД,
уреждащ прекия иск на увредените лица, пострадалото лице или неговите
наследници ще имат право на пряк иск срещу застрахователя да искат
изпълнение на задължението за обезщетение, без оглед на правото на
застрахователя да предяви иск срещу застрахования в случай, че вредата или
щетата се дължат на умишлено поведение на същия….. като застрахователят
може да възрази, че вредите са причинени по изключителна вина на
увреденото лице.
Със съдебна поръчка до Кралство Испания е събрана информация и за
размерите на обезщетения при смърт през 2003г., включени в Закона за
10
гражданската отговорност и застраховането при движението на МПС,
диференцирани по различни критерии. В случай като при загиналата
обезщетенията са на всяко ненавършило пълнолетие дете – по 36 662, 63 евро
и 7 332, 52 евро за майката.
Давностният срок, приложим за случаите на вреди, произтичащи от
непозволено увреждане, какъвто е случаят на щети, причинени от ПТП, е
една година (чл. 1968, ал. 2 ГК) , считано от момента, в който действието на
отговорността може да бъде упражнено (чл. 1969 ГК). Пояснено е в
изпратената информация от съдебната поръчка, че в случай на щети,
произтичащи от ПТП, този момент съвпада с този, в който увреденото лице
има пълни познания за последствията от своя инцидент и обикновено съвпада
с датата на изписване от медицинското заведение, но не непременно.
Основният критерий за определяне на началната дата на изчисляване на
давностния срок е пълното познаване на всички вредни последици,
произтичащи от инцидента, като се вземат предвид освен това, че
възникналите в това отношение съмнения трябва винаги да се решават в
полза на съществуването на правото на обезщетение: в испанското
законодателство предписанието (за давностния срок) винаги е предмет на
ограничително тълкуване. Ако тази година, изчислена по горепосочения
начин, а искът за отговорност не е бил упражнен, той може да бъде обявен за
такъв с изтекла давност. Съгласно испанското законодателство прекъсване на
давността може да възникне за неопределено време. Съгласно член 1973 от
ГК прекъсването на давността се извършва по три начина: а) при неговото
упражняване (на иска) пред съдилищата, б) при всяка извънсъдебна жалба,
подадена от длъжника до кредитора, при условие че има основателно
доказателство, че правото съществува и (в) при всеки акт за признаване на
дълг, направен от самия длъжник. Пояснено е още, че следва да се има
предвид, че тъй като тези фактори обикновено са свързани не само с прекия
причинител на вредата, но и със застрахователното дружество, съгласно
испанското законодателство причинителя на вредата и застрахователят са
солидарно отговорни, поради което във връзка с прекъсването на давността
всяко прекъсване срещу един от длъжниците (водач или застраховател)
прекъсва давността срещу двамата (член 1974 от ГК). Давностният срок от
една година започва да тече отново от датата на прекъсването.
С оглед събраните в настоящото исково производство доказателства
11
при спазване на принципа на непосредственост, въззивният съд намира, че в
разглеждания случай не може да се приеме за доказано, че поведението на
водача на автомобила, с който е ударена пострадалата, облечена в тъмната
част на денонощието с тъмни дрехи без да е разполагала с източник на
светлина, изразяващо се в управление в лявата лента за движение, където е
настъпило ПТП, е било противоправно, нито може да се приеме, че водачът
на автомобила е действал виновно, управлявайки го с избраната скорост на
къси светлини (съобразно признанието му) на конкретното място на
магистралата. Съобразно установеното съдържание на приложимото право
скоростта му в порядъка на 120 км/ч е била в рамките на допустимата (не се
твърди и не е доказано тя да е била превишена), като се установи, че е било
допустимо да се движи и в лявата пътна лента (чл. 31, ал. 2 от Правилника),
независимо по какви съображения той е изтъкнал, че е избрал именно нея. В
техническия доклад, съставен след настъпване на ПТП и отразяващ пътната
обстановка, така както е заварена от съставителя на доклада, са отразени само
„възможни“ причини за ПТП и съдържанието му не е обвързващо съда при
преценката му за факторите, довели до настъпването на ПТП, и налице ли е
противоправно и виновно поведение на водача на МПС. При тази преценка
съдът съобрази, че не може да се направи извод, че водачът е бил длъжен да
очаква възникване на такава опасност като реализиралата се на пътя, където е
забранено присъствието на пешеходци. Не е установена такава пътна
обстановка, - с оглед поведението на пострадалата, за чийто начин на
придвижване се спекулира и само се допуска от заключението на
комплексната експертиза, че тя е пресичала отдясно на ляво, но
същевременно е уточнено и, че е „стояла“, - при която водачът е могъл да
възприеме пострадалата като опасност още, когато тя е приближавала или
навлизала в пътното платно – доколкото моментът и начинът на навлизането
й в пътното платно са неизвестни величини. При положение обаче, че
пострадалата е била снабдена с фенер или е била облечена в
светлоотразителни дрехи, би била забелязана от разстояние, по-голямо от
опасната зона за спиране за скорост от 120 км/ч, с каквато съдът приема, че е
управлявал водачът, при забрана да управлява със скорост до 54 км/ч и
неустановеност на такива неблагоприятни фактори, които да предпоставят
необходимост от управление на превозното средство с по-ниска скорост от
фактически избраната. Във връзка с гореизложеното, че появата на
12
пешеходец, стоящ на магистралата, не е могло да бъде предвидено,
движението на къси светлини, което е допустимо при конкретни пътни
условия, въпреки невъзможността водачът да спре в зоната на осветеност от
фаровете, не представлява такова поведение, за което да бъде ангажирана
отговорността на К. С. А. в конкретната пътна обстановка.Действително
нерегламентираното пресичане на пътното платно принципно не освобождава
водача на МПС от задължение да вземе мерки, с цел недопускане на сблъсък,
за безопасността на пешеходеца, като намали скоростта и при нужда да спре,
водачът обаче няма задължение да съобразява движението си с абстрактни,
хипотетични и непредвидими пътни ситуации.
По така изложените съображения установеното по делото не налага
категоричен извод, че с поведението си водачът на автомобила е осъществил
непозволено увреждане чрез нарушаване на конкретно правило за движение,
реализирайки ПТП с пешеходката, намирала се на забранено за пешеходци
място и неосигурила източник на светлина, така че, да бъде възприета от
голямо разстояние. Тъй като ПТП е причинено поради поведението на
пострадалата, не може да бъде ангажирана отговорността и на застраховалия
гражданската отговорност на водача при управление на МПС (вж. чл. 76 от
приложимия ЗЗД). Същият краен извод относно поведението на водача на
МПС е направен и в образуваното срещу него наказателно производство, в
което при по-обемен доказателствен материал е прието като правна
последица, че той не е извършил престъпление и производството е
прекратено. Доколкото не е установено, че актът за прекратяване на
наказателното производство изключва възможността в гражданското
съдопроизводство да се ангажира отговорността на лицето, сочено като
причинител на ПТП, съответно на обезпечилия гражданската му отговорност
застраховател, съдът в настоящото производство, въз основа на приетите за
установени по делото обстоятелства, извърши самостоятелна преценка
извършено ли е непозволено увреждане при управлението на МПС и прие, че
не е доказано такова да е извършено. При това положение всички предявени в
настоящото производство искове, основани на деликтно поведение на водача
на МПС, са неоснователни. Поради извода за неоснователност на исковете
поради недоказан фактически състав на непозволеното увреждане е
безпредметно произнасянето по правопогасяващото възражение за давност на
ответника-застраховател, въпреки събраните доказателства във връзка с това
13
евентуално по своя характер възражение.
Така мотивиран въззивният съд прие, след анализ на допустимите
доказателствени средства, че решението, предмет на инстанционен контрол, е
правилно като резултат в обжалваните части и следва да се потвърди, а
доводите на жалбоподателите счете за неоснователни откъм целени правни
последици. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК в
полза на ответника – застраховател, съобразно искането му, се присъжда
сумата 6 000 лв. – адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена във
въззивното производство. То е намалено до посочения размер по искане на
насрещните страни с оглед обстоятелството, че разглеждането на делото е
приключило в едно съдебно заседание пред въззивния съд и без да се събират
нови доказателства, въпреки спецификата на производството и прилагането
на материалното право на Кралство Испания.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
Представените платежни документи ведно със декларация от името на
ответното застрахователно дружество (л. 21 – том втори от делото)
удостоверяват в достатъчна степен сторването на разноски за адвокатско
възнаграждение от 10 000 евро – 19 558, 30 лв. от името и за сметка на
ответника. Доказано е и сторването по делото на разноски за преводи от
името и за сметка на застрахователя, които представляват разноски за
производството като разходи, необходими за извършването на поискани от
страните и по инициатива на съда процесуални действия (във фактурите с
получател ответникът, в които е остойностен превод, е цитиран номерът на
делото и няма основание да се приеме, че преводът е самоволен, а не по повод
процесуални действия).
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3072 от 30 април 2020г. по гр. д. №
306/2009г. на Софийски градски съд, I ГО, 2 състав, поправено с решение №
4515 от 23.07.2020г. и с решение № 266916 от 09.12.2021г., в обжалваните
14
части.
ОСЪЖДА Р. Г. Т., ЕГН ********** и Д. Г. Т., ЕГН ********** да
заплатят на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК на М. М. А. сумата 6 000 лв. –
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Г. Т. и Д. Г. Т. срещу
определение № 26289 от 9 февруари 2021г., постановено по гр. д. №
306/2009г. от СГС, I ГО, 2 състав по реда на чл. 248 ГПК.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ, а в частта, в която има
характер на определение може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15