О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
24.02.2020 г. гр.Балчик
Районен
съд-Балчик,
гражданско отделение
в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов
секретар
прокурор
изслуша
докладваното от съдия Иванов
гр.д. № 855 по описа за 2019 г.и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК130460283, седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано Джейсън Кристос Кинг
и Марек Слачик, чрез адв. З.Ц. от САК, съдебен адрес *** против Ж.Ж.С. с ЕГН**********
***, с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, цена 695.05лв.
Ищеца
твърди, че между
Ж.Ж.С. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ ЕАД) са сключени договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги №
********* от 30.01.2016 г. и Договор за лизинг от 30.01.2016 г.
Съгласно
Договора на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Samsung
Galaxy A5 Black. Ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в
периода м.април 2016 г.-м. август 2016 г. След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника
Ж.Ж.С. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена
и Фактура №
**********/05.08.2016 г., която включва
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договора в
общ размер на 478.62 лв. с вкл. ДДС. Моли след като съдът се увери в истинността
на твърденията му да постановите решение, с което да се приеме за установено
наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д № 323/2019 г. по описа на
Районен съд - Балчик, против длъжника-ответник Ж.Ж.С. с ЕГН **********, както
следва: 695.05 лв. (шестстотин деветдесет и пет лева и пет стотинки), дължима
се съгласно фактура № **********/05.04.2016 г., фактура № **********/05.05.2016
г., фактура № **********/05.06.2016 г., фактура № **********/05.07.2016 г. и
фактура № **********/05.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Моли да се осъди ответника
да заплати на „Теленор България“ ЕАД присъдените в полза на дружеството
деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385лв.(триста
осемдесет и пет лева), от които 25,00лв. внесена държавна такса и 360лв. изцяло
изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички сторени от ищеца разноски в
настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на
75лв.(седемдесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на
360лв./триста и шестдесет лева/ с вкл. ДДС (300 лв. без ДДС), определен
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и дои. ДВ. бр. 7 от 22 Януари 2019 г. Моли да се присъедини
ч.гр.д № 323/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик. Моли, ако са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, съдът да постанови решение при
условията на чл. 239 от ГПК. Моли, с оглед становището на ответника и да се допусне
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответника Ж.Ж.С., ЕГН **********,***, чрез особен представител адв. Г.Н.,
ДАК, намира предявения иск за недопустим поради изтеклия преклузивен срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако се приеме, че не липсва процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните такива, каквато е именно спазването на преклузивните
срокове с оглед наличието на материално право и се допусне иска до разглеждане,
намира иска за неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.Видно от представения от ищеца договор е, че
погасителният план няма
уговорени падежи на вноските (вж. таблица по чл. 6 от договора за
лизинг), следователно и няма как да се установи тяхната изискуемост. Счита, че
по договора за лизинг не е
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като същата
следва да бъде съобщена на длъжника. В условията на евентуалност, ако се допусне
до разглеждане иска, то оспорва неговата основателност. Искът към настоящия момент остава
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Неоснователно като акцесорно се явява и искането за заплащане на законната
лихва, поради което и то следва да бъде отхвърлено.
Счита, че с оглед установяване
дължимостта на твърдяните вземания и размера им следва да бъде назначена ССчЕ.
С оглед горното
съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за
разглеждане предявените искове.
С оглед изложеното и след
запознаване с представените досега материали по делото, на основание чл.146 от ГПК, съдът изготви проект на доклад по делото :
Обстоятелствата от които произтичат
претендираните права и възражения : за ищца-твърдения, че ответника не е
заплатил мобилна услуга, лизингови вноски, неустойка; възражение за преклузия
на подадения иск..
Правна квалификация на иска е чл. 415 във вр.
с чл.422 ГПК, чл.86 ЗЗД.
Права и обстоятелства които се
признават – не се установяват засега такива.
Обстоятелства които не се нуждаят от
доказване – процесуалната легитимация на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения :
ищцовата страна- съобразно разпределението на доказателствената тежест, следва да докаже по надлежния ред при пълно и главно доказване, че е подал иска в засоновия срок; че ответника дължи претендираните суми и законовото основание за претендираната неустойка.
Да представи писмени доказателства за заплатени от ответника мобилни услуги и лизингови вноски.
ответната
страна-съобразно разпределението на доказателствената тежест, следва да докаже,
че не дължи претендираната сума и законовите основания за нищожността на
претендираната от ищеца неустойка.
На
осн. чл.146, ал.3 ГПК съдът предоставя възможност на страните да изложат
становището си по доклада, като предприемат съответните процесуални действия
относно установяване на релевантните факти предвид изложеното по-горе.
На
осн. чл.146, ал.4 ГПК относно доказателствените искания на страните съдът
определи : ДОПУСКА приложените с исковата молба писмени доказателства, като
допустими, относими и необходими за изясняване на правния спор, като същите
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал, което ще бъде
сторено в с.з., след изслушване на страните.
За ССчЕ съдът ще се произнесе в първото съдебно засадание.
НАПЪТВА страните към медиация,
като им указва, че имат възможност да предприемат и друг способ за доброволно
уреждане на спора, за което да информират съда.
УКАЗВА на страните, че следва да
вземат становище във връзка с доклада по делото.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие ответника може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Същото указание касае и ответника по делото.
На осн. чл.140, ал.3 ГПК насрочва
делото за 07.04.2020 г. от 15.00ч., като страните се призоват и им се връчи
препис от настоящото определение имащо характер на проект на доклад по делото.
Препис от отговора да се връчи на
ищеца, чрез пълномощника му.
Да се изиска за прилагане ч.гр.д. № 323/2019
г. на Районен съд-Балчик.
Съдия :