Решение по дело №1268/2013 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Радомир, 05.03.2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.

 

При секретаря М.М., като разгледа граждански дело № 1268/2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1  от КТ, и чл. 86 от ЗЗД .

Образувано е по искова молба от М.Л.В., ЕГН ********** *** против „Б. ТМ” – Р. ПАД – гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е.Т.Е. и А.П.М..

Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 22.07.2013 г.

Сочи, че за периода месец април 2012 г. – месец юли 2013 г. ответникът не му е изплащал пълният размер на дължимите му се трудови възнаграждения, като общата сума е 8852.31 лв. Твърди, че върху неизплатените части от трудови възнаграждения ответникът му дължи и лихва за забава в общ размер от 837.26 лв., считано за периода 01.06.2012 г. – 27.11.2013 г.

Твърди, че ответникът не му е заплатил и дължимото му се обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 426.31 лв., като му дължи и лихва за забава върху тази сума в размер на 10.44 лв., считано от 22.07.2013 г. до подаване на исковата молба – 27.11.2013 г.

Искането към съда е да осъди ответника да изплати на ищеца сумата от 8852.31 лв., представляваща неизплатени части от трудови възнаграждения за периода месец април 2012 г. - месец юли 2013 г., ведно с лихва за забава върху всяко от вземанията, в общ размер от 837.26 лв., считано за периода 01.06.2012 г. – 27.11.2013 г., сумата от 426.31 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно с лихва за забава върху нея в размер на  10.44 лв., считано за периода 22.07.2013 г. – 27.11.2013 г.

Заявена е претенция за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответното дружество. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който са оспорени предявените искове. Признават се фактите, че ищецът е бил в трудово правоотношене с ищцовото дружество и същото е прекратено. Сочи се, че предявените искове са недоказани. Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът чрез процесуалния представител – юрисконсулт К.. Поддържа отговора. Моли съда да се съобрази с приетата съдебно-икономическа експертиза и да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на 10.56 лв. върху претендираното обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

Като прецени допустимостта на предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

За уважаване на предявените искове по чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера на трудовото възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасителните факти.

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства – удостоверение № …/03.09.2013 г., издадено на основание чл. 128, т. 3 от КТ и приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, че през процесния период -  месец април 2012 г. – месец юли 2013 г., ищецът е работил при ответника по трудов договор. Установява се също, че за посочените месеци ответникът не е заплатил на ищеца изцяло дължимото му се трудово възнаграждение. Размерът на дължимите трудови възнаграждения е безспорно установен от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и е в общ размер от 8852.31 лв. Затова предявените искове за трудови възнаграждения са основателни и следва да се уважат.

Основателни са и акцесорните искове за присъждане на лихва за забава върху неизплатените размери за трудови възнаграждения. От съдебно – икономическата експертиза се установява, че трудовите възнаграждения на ищеца са дължими в края на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Затова периодът на олихвяване е 01.06.2012 г. – 27.11.2013 г. А размерът на дължимото обезщетение за забава е установен от вещото лице и е 837.26 лв. Затова предявените искове за присъждане на обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения са основателни и следва да се уважат.

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 221, ал. 1 от КТ ищецът трябва да установи, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на някое от посочените в цитираната разпоредба основания. Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношения по между си през процесния период. Трудовото правоотношение между ответника и ищеца, възникнало на основание трудов договор и е прекратено, считано от 22.07.2013 г. на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ.

         Размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е равен на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В тежест на ищеца е да установи основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение и размерът на брутното му трудово възнаграждение.

         Видно от представената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, същото е прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради което му се дължат обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ.

         Трудовият договор на ищеца е безсрочен, поради което срокът на предизвестието за прекратяването, съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ е тридесет дни.

         Размерът на обезщетението се установява от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и е 426.31 лв.

         В тежест на ответника е да установи, че е изплатил дължимите се на ищеца обезщетения. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че задължението не е погасено. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

         Основателен е и акцесорния иск за присъждане на лихва за забава върху дължимото обезщетение. Последното е изискуемо в момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно 22.07.2013 г., затова и от този момент се дължи лихва за забава. Предвид заключението на вещото лице предявеният иск за присъждане на такава в размер на 10.44 лв. е основателен и следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 405.10 лв. и 50 лв. – разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в полза на бюджета на Съдебната власт.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА „Б. ТМ – Р.” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е.Т.Е. и А.П. М. да заплати на М.Л.В., ЕГН ********** *** сумите както следва:

- на основание чл. 128, т. 2 от КТ, 8852.31 лв. /осем хиляди осемстотин петдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляващи неизплатени части от трудови възнаграждения за периода месец април 2012 г. – месец юли 2013 г., ведно с лихва за забава върху всяко от вземанията, в общ размер 837.26 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, считано за периода 01.06.2012 г. – 27.11.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2013 г. до окончателното плащане;

 - на основание чл. 221, ал. 1 от КТ 426.31 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 10.44 лв. /десет лева и четиридесет и четири стотинки/,                   ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2013 г. до окончателното плащане;

         ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Б. ТМ – Р.” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е.Т. Е.и А.П.М. да заплати по сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 405.10 лв./четиристотин и пет лева и десет стотинки/, представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски за експертиза.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са присъдени трудови възнаграждения.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./