Р
Е Ш Е
Н И Е №
…..
27 януари 2015 г.
град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
I
гражданско отделение, 16 състав, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар: Е. Попова
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 8004 по описа за 2013 година съобрази, че:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) и чл.59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Софийският градски съд е сезиран искова молба, уточнена с молби от 16.07.2013 г. и 14.08.2013 г. от М.А.Ц. и В.А.Ц. против П.Г.М., У.И.М., Ч.И. В. и Б.-С. А.А., действащ лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Ч.В. с твърдения, че са собственици на основание реституция и наследство, на недвижим имот, съставляващ апартамент № 5 в жилищна сграда, находяща се в гр.С., ул.”Н.Р.”№1 (ъгъла с бул.”-*******”), на първия надпартерен етаж на сградата, със застроена площ от 109 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, две входни предверия, кухня, коридор, баня с тоалетна, балкон и други сервизни помещения, заедно с избено помещение №5 и таванско помещение №8, както и 70/812 ид.части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ с площ от 427 кв.м., парцел ХIII – 7 от кв.347 по плана на гр.С., м.”ГГЦ-Г-6-I част”, при съседи по нот. акто : н-ци на А.Р., М.И.К., ул.”Н.Р.” и бул.”-*******” и съседи по скица :ул.”Н.Р.”, бул.”-*******”, УПИ I-8 и УПИ ХII-6 в същия квартал, който ответниците владеели без правно основание и въпреки отправената покана отказвали да го освободят.ИСКАНЕТО е съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че те – ищците, са собственици на процесния недвижимия имот и да ги осъди да им предадат владението върху същия. ИСКА се, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да бъдат осъдени всеки един от ответниците П.Г.М., У.И.М. и Ч.И.В., да заплати на обезщетение за неоснователното ползване на имота за периода 12.06.2008 г. до 12.06.2013 г. в размер на по 3000 лв. – на ищцата М.Ц., и всеки от тях по 3000 лв. - на ищцата В.Ц., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират присъждане на разноски.
С писмения си отговор, ответниците П.М. и У.М., чрез адв. Д.З., оспорват предявеният ревандикационен иск, като поддържат, че постановеното на 08.02.2010 г. съдебно решение по гр.дело № 2731/2008 г. на ВКС им е непротивопоставимо, тъй като не е вписано, а втората от тях не е била страна в производството по чл.7 от ЗВСОНИ. Ответницата У.М. оспорва иска и с доводи, че не владее имота и липсва пасивна процесуална легитимация за нея да отговаря по предявения иск. Оспорват изцяло предявените искове за обезщетение за неоснователното обогатяване; правят възражение за погасителна давност на претенцията за обезщетение за периода от три години преди завеждане на исковата молба, както и по отношение на претенция за лихва.
Ответниците Ч.В. и Б.-С.В., чрез адвокат Й.М., оспорват изцяло иска по чл.108 от ЗС с доводи, че ищците не са собственици на недвижимия имот и за непротивопоставимост на съдебното решение на ВКС и на съставения констативен нотариален акт, от който ищците черпят правата си спрямо трети лица. Оспорват изцяло иска за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот, тъй като спрямо тях не било отправяно писмено искане от неползващия собственик, респ. няма отказ от ползващия го да освободи имота и не е възникнало правото на обезщетение. Оспорват и наличието на причинна връзка между обедняването на ищците и обогатяване на ответниците от ползване на процесния имот, тъй като не са настъпили от същия юридически факт. Също така изтъкват, че преди предявяването на исковата молба не са били поканени да заплатят обезщетение за неоснователно ползване на имота и не са в забава на възникнало задължение; оспорват изцяло претенцията за лихви, тъй като изпадането в забава е от момента на поканата, правят и евентуално възражение за погасяването им по давност с изтичането на тригодишния давностен срок от чл.111, б.”в” от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от нот.акт № 30 от 19.04.2013 г., том I, дело №27/2013 г. на Нотариус с рег. № 432 на НК и район на действие СРС ищците са признати за собственици на основание реституция по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) и наследство по закон на процесния недвжим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 5 в жилищна сграда находяща се в гр.С., ул.”Н.Р.”№* (ъгъла с бул.”-*******”) находящ се в гр.С., район Триадица, на първия надпартерен етаж на сградата (втори етаж), със застроена площ от 109 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, две входни предверия, кухня, коридор, баня с тоалетна, балкон и други сервизни помещения, при съседи: Р. П.П., стълбищна площадка, Д.Ат.А.,***, отгоре- Б.Ст.П. и отдолу В.Ст.П., заедно с избено помещение №5 с площ от 10 кв.м., при съседи: Р.К., общо избено помещение, Я.Т.КП., ул.”Н.Р.”, заедно с таванско помещение №8 с площ от 10, 40 кв.м., при съседи:общо таванско помещение, Я.Т.КП., Д.Ат.А. ***, заедно с 70/812 ид.части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ с площ от 427 кв.м., парцел ХIII – 7 от кв.347 по плана на гр.С., м.”ГГЦ-Г-6-I част”, при съседи по нот. акт: н-ци на А.Р., М.И.К., ул.”Н.Р.” и бул.”-*******” и съседи по скица: ул.”Н.Р.”, бул.”-*******”, УПИ I-8 и УПИ ХII-6, от същия квартал.
Видно от удостоверениe за наследници № 002134 от 27.06.2012 г. ищците са низходящи и наследници по закон - дъщери на А.А.Г., починала на 25.02.2001 г. и внучки на М. Ангелова Г., починала на 24.01.1989 г. Ответниците П.М. и У.М. са майка и дъщеря, а ответницата Ч.В. – респективно тяхна внучка и дъщеря. Ответникът Б.А.А., е син на ответницата Ч.В. и А.Б..– видно от акт за раждане №2186/30.12.1997 г.
С договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от Държавния жилищен фонд от 01.08.1963 г. сключен между Председателя на Изпълкома на Благоевски райсъвет, като представител на ИК на СГНС и от друга страна - И.В.И., ответницата П.Г.М. и Г.В.К., първите двама от тях са закупили 6/7 идеални части, а последния- 1/7 идеална част, от апартамент № 5, находяща с в гр.С., ул.”Н.Р. “№1, ет.1 и припадащите му се избено и таванско помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел ХIII в кв.347, м.Центъра. Същият недвижим имот е бил собственост на наследодателката на ищците М.Г., видно от нотариален акт №120, том ХХII, рег.4520 дело №552/1936 г. на Нотариус при Софийския областен съд и записка за вписването му от 17.12.1941 г., представени по делото, а в последствие отчужден с акт за ДС № 3460/12.10.1949 г., на основание ЗОЕГПНС (отм.) по преписка №4712/1948 г.
С решение № 857/09 от 08.02.2010 г. по гр.дело № 2731/2008 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, при повторно разглеждане на делото, след като с решение №225 от 18.07.2008 г. по гр.д.№590/2007 г. на 5 членен състав на ВКС предходното решение на касационнната инстанция е било отменено на основание чл.231, ал.1, б.”е” от ГПК (отм.), съдът е отменил решението на СГС от 10.02.2005 г. по гр.д.№5352/2002 г. и е ОБЯВИЛ за НИЩОЖЕНпосочения Договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от Държавния жилищен фонд, предоставен на Народните съвети, сключен на 01.08.1963 г., на основание чл.7 от ЗВСОНИ като сключен в нарушение на закона – чл.5, ал.2 и ал.3 от НПЖДЖФПНС.
От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на 29.06.1990 г. е видно, че ответницата У.И.В. (или М., съгласно у-ние за идентичност №002113/23.10.2002 г.) е придобила собствеността върху апартамент №4 на етаж 10 в жилищна сграда – ***********”, ведно с избено помещение №20 и 0, 861 % от идеалните части на общите части на сградата и правото на строеж. Представени са писмени доказателства от 06.08.1991 г. адресната й регистрация е на същия адрес (у-ние от СДВР Сектор “БДС”изд. на 15.11.2013 г.; удостоверения за постоянен и настоящ адрес, изд. на 14.11.2013 г., копие от лична карта, изд. на 19.02.2012 г.) в подкрепа на твърдението на ответницата У.М., че тя не е живяла в процесния апартамент и притежава апартамент в кв.Б., в който живее и ползва.
Относно обстоятелството
кой владее и ползва процесния апартамент, през периода посочен в исковата молба
и до момента на приключване на устните състезания по делото, бяха събрани и
гласни доказателства – показанията на две групи свидетели. Тези групи са
обособени не само с оглед на това, от коя страна по делото са посочени, а и с
оглед на отношенията им със страните и по какъв начин са възприели, откъде са
узнали значимите за делото факти. Първата група са показанията на свид. П. и И.,
които не познават лично и не са контактували със страните, не са посещавали
процесния апартамент и показанията им се основават на предположения относно установяваните
обстоятелства, които те са си изградили. Втората група са показанията на свид. М.,
която е живеела на същия адрес – ул.”Н.Р.” №1 и израснала заедно с отв.У.М., и
на свид. К., която е нейна дългогодишна съседка в собственото й жилище в кв.Б..
Обстоятлествата относно те които свидетелстват, са възприети от тях лично, през
продължителен период. Така – оценявайки в съвкупност показанията на свидетелите
и писмените доказателства, съдът даде вяра на дадените от свидетелите от
втората група показания, че ответницата У.М.
не е живяла в процесния апартамент за периода от
Видно от нотариална покана акт № 1854, том I Б на Нотариус П. П. *** действие СРС, връчена на ответницата У.М. на 06.07.2007 г. ищците са поискали в двуседмичен срок да бъде освободен собствения им имот - процесния апартамент №5, както и да им бъде заплатено обезщетение за неоснователното ползване на имота от 1992 г. до момента на отправяне на поканата, равняващо се на месечната наемна цена за имота от 2000 лв., или общо 100 000 лв. Поканата е адресирана до И.В.И. и ответниците П.М., У.М. и Ч.В., но е била връчена единствено на отв. У.М.. По делото няма доказателства, че това изявление на ищците е достигнало до останалите ответници, отпреди завеждането на настоящата искова молба.
От основното и допълнителното заключение на вещите лица по СТЕ, по делото се установи какъв е размера на пазарната наемна цена за процесния имот, за периода от 13.06.2008 г. до предявяването на исковата молба - - 32167 лв. и съдът ги кредитира изцяло, като изготвени обективно и при съобразяване на информацията за пазарната цена на недвижими имоти със сходни характеристики, в същия район и за същия период и предвид конкретното техническо състояние на имота, месторазположението му и инфраструктурата.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Предявени са субективно съединени искове по
чл.108 от Закона за собствеността, като ищците претендират да са собственици на
процесния недвижим имот на основание реституция и наследство. Ищците, като
правоимащи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗВСОНИ са провели успешно производство
по чл.7 от ЗВСОНИ, чиито предмет е
установяване на недействителността на основанието, по силата на което третото
лице е придобило от Държавата процесния недвижим имот, отчужден от праводателя
им по ЗОЕГПНС. Искът е установителен и при уважаването му атакуваната сделка се
прогласява за нищожна, т.е. че тя не поражда вещноправно действие. В случаите,
когато одържавените имоти не са били прехвърлени на трети лица,
възстановяването настъпва към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ, но когато
имотът е бил прехвърлен на трети лица, за да отпадне пречката за реституция е
нужно предявяване в срок и уважаване на иска по чл.7 от ЗВСОНИ. С уважаването
му и с влизане в сила на решението по иска по чл.7 от ЗВСОНИ, всички
предпоставки за настъпване на реституцията в полза на ищците са настъпили. Те
са се снабдили с констативен нотариален акт№30/2013 г. за правото си на собственост
При оспорването на правото на собственост от страна на ответниците, в тяхна
тежест бе да докажат, че признатото с акта право не съществува. Доводите на
ответната страна в тази насока се свеждат до оспорване на действието на
съдебното решение по чл.7 от ЗВСОНИ, като твърдят, че не им е противопоставимо.
Те обаче, както и всяко трето лице приобретател, независимо да са били страна в
производството понасят последиците от липсата на вещноправен ефект на сделката,
тъй като по начало нищожността има действие спрямо всички - erga omnes. Ето
защо решението от 08.02.2010 г. на ВКС Първо гражданско отделение по
гр.д.№2731/2008 г. по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ е противопоставимо
на ответниците. С установената нищожност на правната сделка от
Настъпването на реституциониия ефект за
ищците не е поставен в зависимост от провеждането на процедура по
предоставянето на друго държавно жилище, или обезщетение поради което както
доводите на ответниците и доказателствата, че на П.М. не е предоставено друго
жилище са без значение за изхода на делото. С оглед на горното, ищците се
легитимират като собственици на процесния имот на соченото придобивно
основание.
За да бъде уважен ревандикационния иск е небходимо кумулативно да са налице следните предпоставки- ищецът да е собственик на процесния имот, ответникът да владеее или държи същия, без да има правно основание за това. Събразявайки изложеното, съдът намира, че предявените ревандикационни искове против ответниците П. М., Ч.В. и Б.-С. А., в чието владение и държане е апартамента, са основателни и следва да се уважат, но спрямо ответницата У.М. искът е неоснователен поради липсата на втората от кумулативно изискуемите се предспоставки и следва да се отхвърли с решението по делото.
По исковете
с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин и защитата му се реализира с предявяване на иска по чл. 59 ЗЗД - т. е. общата хипотеза на неоснователното обогатяване. В случаите на успешно проведено производство по иск по чл.7 от ЗВСОНИ собствеността се счита възстановена от влизане на закона в сила, но отпадането на пречката за реституция - придобиването на имота от трети лица, става с влизане на решението в сила. Това е възможния най-ранен момент, в който ищците могат да защитят чрез иск правото си на собственост. До тогава, претендиращите реституция не могат да търсят обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД за ползване на имота. Правоимащите по чл.3 от ЗВСОНИ се легитимират като собственици с влязлото в сила решение по чл.7 от същия закон, с което е установена нищожността на сделката, с която Държавата се е разпоредила в полза на трети физически лица с имота. Ползването на същия имот от третите лица - приобретатели след този момент е без основание. Ето защо съдът счита, че предявените от ищците искови претенции против ползващите имота без основание ответници, са основателни, но за периода след влизане в сила на решението на ВКС. В слуЧ.следва да се приеме, че вземането за заплащане на обезщетение за ползването на имота е изискуемо от момента на преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува, тъй като неоснователността съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. Това е момента на постановяване на съдебното решение на ВКС – 08.02.2010 г., и само за последващия период ползването на имота се явява без основание. Предвид горното, налице са -обогатяване на ответника от -неоснователното ползване на реституирания недвижим имот за сметка на -обедняване на ищците, които са лишени от това ползване, и за които -не е налице друга правна възможност за защита. Съгласно Постановление на ПВС №1/1979 г., давността на това вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване, започва да тече от момента на възникването му /срв. и чл.114, ал.2 от ЗЗД/ и се погасява с изтичането на петгодишна, а не с тригодишна давност. Ето защо исковите претенции за присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на имота са основателни , но само спрямо ползващите ответници и за периода от 08.02.2010 г. до завеждането на исковата молба.
Предвид горното, предявените против П.Г.М. и Ч.И.В., искове следва да се уважат в частта им в предявените размери, като се осъди всяка от тях да заплати на всеки от ищците сумата от по 3000 лв. Основателността на претенциите се доказа по делото от заключението на СТЕ, на базата на което и при съобразяване на данните за размера на наемните цени за процесния период – 08.02.2010 г. до предяваване на иска, се извежда размера на обезщетението от 19 742 лв., тоест размер – по –висок от размера на претенциите, поради което същите явяват изцяло основателни. По делото не се установи ищците да са отправили писмено искане до ответниците, които ползват имота да им предадат владението и заплатят обезщетение, до момента на предявяването на настоящата искова молба, но то е относимо само към поставянето в забава за изпълнение на възникнало задължение за предходен период, каквато претенция ищците не предявяват.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, следва да се осъдят ответниците П.М., Ч.В. и Б.-С. А., да заплатят на ищците сторените по делото разноски за държавна такса по ревандикационния иск в размер на 1485, 40 лв., разноски от 1646 лв. адвокатски хонорар и деловодни разноски в размер на 158, 54 лв. Ответниците П.М. и Ч.В. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците и сумата от по 120 лв. на всяка една от тях, съставляващи внесена държавна такса по иска по чл.59, ал.1 от ГПК и по 100 лв. за разноски за вещи лица.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се осъдят ищците да заплатят на ответницата У.М. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., както и внесени от нея разноски за възнаграждения на вещи лица, като последица от отхвърляне на осъдителния иск за обезщетение – 50 лв., за които са представени доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Г.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** –адвокат Д.З.,
Ч.И.В. с ЕГН ********** и Б.-С. А.А. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законна представителка Ч.В., със съдебен адрес ***
–адвокат Й.М., че М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц.
с ЕГН ********** *** са собственици на следния недвижим имот: апартамент
№ 5 в жилищна сграда находяща се в гр.С., ул.”Н.Р.”№1 (ъгъла с бул.”-*******”)
находящ се на първия надпартерен етаж на сградата, със застроена площ от 109
кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, две входни предверия, кухня, коридор, баня с тоалетна,
балкон и други сервизни помещения, заедно с избено помещение №5 и таванско
помещение №8, както и 70/812 ид.части от общите части н асградата и от
дворното място, съставляващо УПИ с площ от 427 кв.м., парцел ХIII – 7 от кв.347 по плана на гр.С.,
м.”ГГЦ-Г-6-I част”, при
съседи по нот. акто : н-ци на А.Р., М.И.К., ул.”Н.Р.” и бул.”-*******” и съседи
по скица :ул.”Н.Р.”, бул.”-*******”, УПИ I-8 и УПИ ХII-6
в същия квартал и ги ОСЪЖДА да им предадат владението върху същия.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц. с ЕГН ********** *** п р о т и в У.И.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** –адвокат Д.З., иск по чл.108 от Закона за собствеността за приемане за установено, че те са собственици и осъждането й да предаде владението на следния недвижим имот: апартамент № 5 в жилищна сграда находяща се в гр.С., ул.”Н.Р.”№1 (ъгъла с бул.”-*******”) находящ се на първия надпартерен етаж на сградата, със застроена площ от 109 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, две входни предверия, кухня, коридор, баня с тоалетна, балкон и други сервизни помещения, заедно с избено помещение №5 и таванско помещение №8, както и 70/812 ид.части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ с площ от 427 кв.м., парцел ХIII – 7 от кв.347 по плана на гр.С., м.”ГГЦ-Г-6-I част”, при съседи по нот. акто : н-ци на А.Р., М.И.К., ул.”Н.Р.” и бул.”-*******” и съседи по скица: ул.”Н.Р.”, бул.”-*******”, УПИ I-8 и УПИ ХII-6 в същия квартал, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** –адвокат Д.З., да заплати на М.А.Ц. с ЕГН ********** ***, на основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 3000 лв. съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот, за периода от 08.02.2010 г. до 12.06.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му – за присъждане на обезщетение за периода от 12.06.2008 г. до 12.06.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** –адвокат Д.З., да заплати на В.А.Ц. с ЕГН ********** ***, на основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 3000 лв. съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот, за периода от 08.02.2010 г. до 12.06.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му – за присъждане на обезщетение за периода от 12.06.2008 г. до 12.06.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ч.И.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** –адвокат Й.М., да заплати на М.А.Ц. с ЕГН ********** ***, на основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 3000 лв. съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот, за периода от 08.02.2010 г. до 12.06.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му – за присъждане на обезщетение за периода от 12.06.2008 г. до 12.06.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ч.И.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** –адвокат Й.М. да заплати на В.А.Ц. с ЕГН ********** ***, на основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 3000 лв. съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот, за периода от 08.02.2010 г. до 12.06.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му – за присъждане на обезщетение за периода от 12.06.2008 г. до 12.06.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц. с ЕГН ********** *** п р о т и в У.И.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** –адвокат Д.З., иск с правно основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, за осъждането й да заплати сумата от 3000 лв. съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот, за периода от 12.06.2008 г. до 12.06.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** –адвокат Д.З., Ч.И.В. с ЕГН ********** и Б.-С. А.А. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Ч.В., със съдебен адрес *** –адвокат Й.М., да заплатят на М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, разноски за внесена държавна такса в размер на 1485, 40 лв. по ревандикационния иск, разноски в размер на 1646 лв. за адвокатски хонорар и деловодни разноски в размер на 158, 54 лв.
ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** –адвокат Д.З. и ЧАЯ И.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** –адвокат Й.М., да заплатят на
-М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц. с ЕГН ********** *** разноски за държавна такса 120 лв., съставляващи внесена държавна такса по иска по чл.59, ал.1 от ГПК и 100 лв. възнаграждение на вещи лица.
- В.А.Ц. с ЕГН ********** *** разноски за държавна такса 120 лв., съставляващи внесена държавна такса по иска по чл.59, ал.1 от ГПК и 100 лв. възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА М.А.Ц. с ЕГН ********** и В.А.Ц. с ЕГН ********** *** да заплатят на У.И.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** –адвокат Д.З., на основание чл.78, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс, сумата от 550 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
.