МОТИВИ
По нохд № 511.2019г. по описа на Районен съд- Асеновград,
четвърти наказателен състав
Съдът
е сезиран с обв. Акт срещу подсъдимия А.Й.Д., ЕГН – **********,***, живущ ***,
по народност българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
безработен, осъждан, по обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от Нк, за
това, че в периода от месец юли 2018г. до месец април 2019г. включително, в
град Асеновград, област Пловдивска, след като е бил осъден с Решение № 252 от
05.06.2018г. по гр.дело № 668.2018г. по описа на Районен съд- Асеновград,
влязло в законна сила на 05.06.2018г. да издържа свой низходящ- детето си А.А.Д.,
с ЕГН – ********** по 180,00 лева месечно, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски – 10- десет месечни
вноски по 180,00 лева месечно, или общо в размер на 1800 лева.
По
същество:
Представителят на РП - Асеновград, пледира за признаване
на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за неговото ненаказване,
предвид на това, че същият до влизане на присъдата в сила, е изплатил изцяло
дължимото по обв.акт задължение, за пострадалото лице не са настъпили други
вредни последици и спрямо дееца не е била прилагана разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК.
Служебният защитник на подсъдимия се солидализира напълно
със становището на представителя на РП - Асеновград.
По
фактите:
Подсъдимият Д. е осъждан с влязъл в сила съдебен акт по
нохд № 396.2016г. по описа на Районен съд - Раднево, влязъл в сила на
06.04.2017г., за престъпление по чл. 172б, ал.1 вр.чл. 54 ал.1 от НК, на 3
месеца ЛС, както и на „Глоба“ в размер на 1000 лева – хиляда лева, като
изпълнението на наказанието „ЛС“ е отложено с изпитателен срок от 3 – три
години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д. и свидетелката А.В., сключили граждански
брак на 06.10.2007г., като по време на брака им, на ***г. се родило дете – А.А.Д..
С Решение № 252 от 05.06.2018г. по гр.дело № 668.2018г. по описа на Районен
съд- Асеновград, бракът бил прекратен. Упражняването на родителските права
върху малолетния А.Д., били предоставени на неговата майка – свидетелката А.В.,
като подсъдимият Д. бил осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка и
законен представител, по 180,00 лева – сто и осемдесет лева месечно. Решението
е влязло в законна сила на 05.06.2018г., , като след влизане в сила на същото,
подс.Д. не е заплатил нито една дължима от него месечна вноски, поради което и
от страна на свидетелката А.В., била подадена жалба в РП – Асеновград, по повод
на която било отпочнато настоящето досъдебно производство.Към момента на
разглеждане на съдебното следствие, подсъдимият Д. е заплатил изцяло дължимата
издръжка, неплатена от него за периода на предявеното му обвинение – месец юли
2018г. до месец април 2019г. включително, в общ размер на 1800 лева, като до
момента спрямо него не е била прилагана разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.За
пострадалото дете в периода на незаплащане на дължимата издръжка от страна на
подс.Д., не са настъпили вредни последици за пострадалото дете.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетелката А.В., които съдът кредитира като
логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените
доказателства по делото. Последните, като надлежно приобщени и достоверни,
съдът кредитира. Не се констатира противоречивост в доказателствената
съвкупност, която се налага да бъде обсъждана.
От
правна страна:
Влязлото в сила съдебно решение, с което подс.Д. е бил
осъден да заплаща на детето си дължима месечна издръжка от 180,00 лева месечно,
е задължително за него като негов адресат и страна по делото, по което то е
постановено.
Дължимата издръжка не е била заплащана от подс.Д. за
периода от месец юли 2018г. до месец април 2019г. включително, в две и повече
последователни месечни вноски, в размер на 180,00 лева месечно, или в общ
размер на 1800,00 лева, с което от обективна страна, същият е осъществил
състава на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
От субективна страна, деецът е осъществил престъплението
с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасен характер и последици и тяхното
целене, с което съдът намери, че е налице пълна обективна и субективна
съставомерност на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради което и за това престъпление,
подсъдимият бе признат за виновен.
Като отчете, че преди постановяване на присъдата, същият
е изплатил изцяло дължимата за инкриминирания период издръжка преди постановяване на присъдата и че за
пострадалото лице не са настъпили други вредни последици, на основание чл.183
ал.3 от НК, съдът не го наказа.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: