О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ІІ-977
23.05.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, въззивно
гражданско отделение, ІІ въззивен състав
На двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.СИЯНА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 697 по описа за 2018
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано
по две частни жалби, насочени срещу определение №119/18.04.2018г. по ч.гр.д.№123/2018г.
по описа на РС-гр.Царево.
Първата жалба е подадена от „Търговска къща“ ООД,
представлявано от Ивайло Дражев Атанасов. Сочи се, че обжалваното определение е
недопустимо, неправилно, необосновано и немотивирано и съответно- незаконосъобразно,
постановено в нарушение на ГПК и указанията за случайно разпределение на делата
и прозрачност. С него съдът се произнесъл по искане на лице, което не е страна-
ответник по посочените като заведени искове срещу „Булгарконтрола“ ЕООД и
„Търговска къща“ ООД като се позовал на чл.398, ал.2 от ГПК. Съдът направил
опит да мотивира, че „ПРО“ ЕАД бил страна по смисъла на чл.398, ал.1 ГПК, като
дописал текстове по търговско решение №6 от 14.03.2014г. по т.д.№6/2013г. на
ОСГТК на ВКС и определение №210/10.07.2015г. по ч.гр.д.№684/2015г. на II г.о. на ВКС, каквито липсвали в мотивите и
диспозитива на тези актове, а тълкували и сочели кръга от лица, които имат
право да обжалват по чл.396 или да искат отмяна по чл.402, ал.1 ГПК на
допуснати обезпечения, а не трети страни или лица, които искали смяна на
допуснато обезпечение по реда на чл.398, ал.1 или ал.2 ГПК. Дори да се приемели
косвени разсъждения на РС- гр.Царево (каквито
липсвали в обжалваното определение)че във
вече заведения иск срещу „Търговска къща“ ООД в качеството на търговски
пълномощник на „ПРО“ ЕАД последното дружество можело да бъде привлечено като
подпомагаща страна, то пак нямало качеството на ответник по смисъла на чл.398,
ал.2 ГПК и не можело да иска смяна на обезпечението без съгласието на ищеца и
ответника по иска. Съдът нямал правомощия да определя ищеца и ответника в
гражданския процес и търговското право. Нормите на чл.398, ал.1 и 2 ГПК били
императивни по отношение на „ПРО“ ЕАД- че не са страна или ответник по този иск.
Ако все пак ЦРС бил сезират от трето лице по смисъла на чл.398, ал.1 ГПК,
каквото искане не било правено, то редът за разглеждането на молбата бил
различен, замяната в размер, вид и основание се определял от състава след
отговори и възражения на страните и евентуално внасяне на определено от съда
обезпечение в пари след като се включели и разноските по обезпечителното
производство, а именно- внесената от молителя гаранция и допълнителни разноски,
т.е. сума, надвишаваща 20000 лв. Неотносими към предмета на спора били
изброените представители на търговските дружества- молител и ответници, които
били различни търговски дружества по ТЗ, с различни собственици, акционери и
съдружници, в капитала на които липсвала собственост на Ивайло Дражев Атанасов.
Неотносими били и твърденията за вреди, при положение, че по гр.д.№73/2008г. на
ЦРС и в.гр.д.№937/16г. на БОС било прието, доказано и ноторно известно от
обнародвано решение в ДВ и предварителен договор от 7.05.2003г. между „ПРО“ ЕАД
и „Булгарконтрола“ ЕООД, че „ПРО“ ЕАД получил 1090000 лв., които не било
върнало на „Булгарконтрола“ ЕООД, за
които само законната лихва за периода била още 980000 лв. Твърди, че са неверни
твърденията на „ПРО“ ЕАД, че обезпечението касаело техни собствени имоти по
висящо пред ВКС в.гр.д.№937/2016г., като е приложено решение по т.д.№415/2009г.
на БОС и решение №3480 от 20.03.2018г. на ВАС по адм.д.№7195/2017г., от които
било видно, че собствеността върху имотите била потвърдена в полза на юридическо
лице, различно от „ПРО“ ЕАД. На следващо място са развити съображения, че по
искането за замяна на обезпечителната мярка се е произнесъл съдебен състав,
различен от първоначално определения докладчик, макар молбата да била постъпила
на 13.04.2018г. по факса, като при проверка на представителя на жалбоподателя в
ЦРС тази молба липсвала в папката по ч.гр.д.№123/18г. и към исковите молби срещу
„Булгарконтрола“ ЕООД и „Търговска къща“ ООД, вероятно по указание на
административния ръководител на съда, определил се за нов докладчик през дните
на отсъствие на титулярния докладчик, който бил командирован за три дни на
семинар. Иска се определението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Приложени са предварителен договор от 7.03.20103г., решение
по т.д.№415/2009г. на БОС и решение по адм.д.№7195/2017г. на ВАС. Внесена е и
дължимата държавна такса.
Втората жалба- вх.№5712 от 20.04.2018г. по описа на
Бургаския окръжен съд, е подадена от Ивайло Дражев Атанасов като пълномощник на
„Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД. В нея са изложени оплаквания, които са
идентични с тези в първата жалба, поради което не следва да се преповтарят.
Приложени са същите доказателства, като е направено искане за изискване на
остатъчната преписка от ч.гр.д.№123/2018г. на РС-Царево с оглед процесуална
икономия и досегашно затаяване на молби и други документ, както и да се има
предвид, че основното дело е налично в деловодството на БОС. Представена е
квитанция за внесена държавна такса.
Ответникът по жалбите- „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Тодоров, е представил
възражения (също идентични). Изложени са доводи, че жалбите
са на първо място недопустими- тъй като определението не подлежи на обжалване,
както и поради това, че двамата жалбоподатели нямат правен интерес от
обжалването. На второ място са развити подробни съображения за неоснователност
на жалбите. Мотивира правото си да иска замяна на обезпечението с ТР №6 по
т.д.№6/2013г. на ОСГТК, намира за неправилно становището на жалбоподателите, че
реда за замяна на обезпечението по чл.398, ал.2 ГПК е с уведомяване на страните
и вземане предвид на техните евентуални възражения, като се изтъква, че в
хипотезата на чл.398, ал.2 ГПК обезпечението на оценим в пари иск винаги може
да се замени със залог в пари без съгласието на другата страна. Изложени са
съображения, че „Търговска къща“ ООД не е негов пълномощник. Оспорени са доказателствените
искания на жалбоподателите. Моли жалбите да се оставят без разглеждане като
недопустими, а при условията на евентуалност- обжалваното определение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид исканията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
и относимите разпоредби на закона, намира за установено от правна и фактическа
страна следното.
Частно гражданско дело №123/18г.
по описа на РС-Царево е образувано по молба на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД,
с искане за обезпечение на бъдещите му осъдителни парични искове против
следните ответници: „Търговска къща“ ООД, „Булгарконтрола“ ЕООД и
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД. Бъдещите искове са заявени срещу
ответниците като частични, за различни суми- 5400 лв. от 270000 лв. срещу
„Търговска къща“ ООД, 11800 лв. от 590000 лв. срещу „Булгарконтрола“ ЕООД и
2200 лв. от 110000 лв. срещу „ПРО“ ЕАД.
С определение №92 от
21.03.2018г., допълнено с определение №95/23.03.2018г. състав на ЦРС с
докладчик съдия Александра Коева, определен с протокол за разпределение от
21.03.2018г., е било допуснато
обезпечение на бъдещите искове срещу „Търговска къща“ и „Булгарконтрола“ ЕООД
чрез налагане на обезпечителна марка „спиране на изпълнението по
изп.д.№20188010400066 на ЧСИ Трифон Димитров- въвод във владение“, срещу
представяне на парична гаранция в размер на 2000 лв. по сметката на Царевския
районен съд. Определен е едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.
С цитираните определения съдът не
се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение срещу „ПРО“ ЕАД. Това е
станало едва на 23.04.2018г., когато с определение №122 по ч.гр.д.№123/2018г. и
по повод нарочна молба от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД по чл.250 ГПК,
РС-гр.Царево е оставил без уважение молбата за допускането на обезпечение по
отношение на този бъдещ ответник.
Междувременно, на 13.04.2016г. в
16.23ч., по факса на РС-гр.Царево е подадена молба от „ПРО“ ЕАД /л.118-121/, в
която е посочено, че дружеството търпи вреди от постановената обезпечителна
мярка допусната срещу юридически лица, свързани с Ивайло Дражев Атанасов,
едното от които представлявано от самия Атанасов, а другото- от майка му, както
и от проточилите се повече от 10г. дела за възстановяване на владението му
върху собствени на „ПРО“ ЕАД недвижими имоти, които се държат от юридически
лица, свързани с Ивайло Дражев Атанасов. В молбата изрично е посочено, че
същата няма за предмет отмяната на допуснатото обезпечение. В т.5 от
изложението на молбата е посочено, че с оглед замяна на наложеното обезпечение
с друго се представя платежно нареждане от 13.04.2018г. за внасяне на сумата от
17200 лв. по сметката на РС-Царево, представляващ размера на цялата искова
претенция на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД. В т.II от молбата е посочено, че
разпоредбата на чл.398, ал.2 ГПК приема, че ответникът без съгласието на
другата страна може за оценяем в пари иск да замени допуснатото обезпечение със
залог в пари. В т.III от молбата е неправено
исканенезабавно да бъде постановено определение, с което се установи, че „ПРО“
ЕАД е внесло обезпечение в пари и се отменя обезпечителната заповед от
22.03.2018г. по ч.гр.д.№123/2018г. Направено е и искане в никакъв случай и по
никакъв повод да не се допуска изтегляне на обезпечението от ответник, различен
от вносителя- „ПРО“ ЕАД. На 16.04.2018г. в деловодството на съда е постъпила
същата молба, ведно с приложеното платежно нареждане- в оригинал.
Със заповед №102/16.04.2018г. на
Административния ръководител- Председател на РС-гр.Царево и на основание чл.80,
ал.1, т.1 от ЗСВ във връзка със заповед №104/21.03.2018г. на Административния
ръководител- Председател на РС-гр.Карнобат, с която на докладчика по
ч.гр.д.№123/2018г. на ЦРС било разрешено ползването на три работни дни платен
годишен отпуск за периода от 16.04.2018г. до 18.04.2018г., бил променен графика
на дежурството по граждански дела в РС-гр.Царево, като за периода от
16.04.2018г. до 18.04.2018г. за такъв била определена съдия Мария Москова-
адм.ръководител на РС-гр.Царево.
С разпореждане №312 от
16.04.2018г./ръкописно, върху л.118/ съдия Москова, в качеството на дежурен
съдия е изискала служебна справка от главния счетоводител на съда относно това
дали е било внесено обезпечение в размер на 17200 лв. от „ПРО“ ЕАД по
ч.гр.д.№123/18г. на ЦРС. Разпоредено е да се извърши и незабавна справка за
движението на ч.гр.д.№123/18г., изпратено в БОС.
Видно от докладна записка от
16.04.2018г. /л.126/ след извършената справка е констатирано, че производството
по ч.гр.д.№474/18г. на БОС, образувано по жалби на „Търговска къща“ ООД и
„Булгарконтрола“ ЕООД срещу определението за допускане на обезпечението, е било
прекратено с определение от 29.03.2018г. на БОС, като срещу него била постъпила
частна жалба на 12.04.2018г. и предстояло изпращането й в Бургаския апелативен
съд. В тази връзка, по разпореждане от 16.04.2018г. на дежурния съдия Москова е
докладвано на БОС и БАС за постъпилата молба по чл.398 ГПК и необходимостта
делото да бъде върнато на РС-гр.Царево за произнасяне по нея.
На 17.04.2018г. на докладчика по
ч.гр.д.№123/2018г. е докладвана счетоводната справка, съгласно която на
16.04.2018г. по депозитната сметка на съда била внесена сумата от 17200 лв. от
„ПРО“ ЕАД като обезпечение по ч.гр.д.№123/18г. на ЦРС.
Видно от преписката по ч.гр.д.№474/2018г.
по описа на Бургаския окръжен съд, на 17.04.2018г. във връзка с изисканата
справка от ЦРС за движението на делото и докладваната молба за замяна на
обезпечението докладчикът по делото е разпоредил оригиналът на
първоинстанционното дело и препис от въззивното частно дело да се изпратят на
ЦРС.
Видно от придружителното писмо
/л.132/, оригиналното първоинстанционно дело , образевано по искането за
допускане на обезпечение е било върнато на ЦРС на 18.04.2018г. в 8.44ч.
В изпълнение на изискванията за
случайно разпределение на делата и по повод годишния отпуск на първоначалния
докладчик- с.Коева, е извършено разпределение на делото с протокол от
18.04.2018г., като за нов докладчик е определена съдия Мария Москова, която към
този момент е била дежурен съдия и не е имала други разпределени дела по
текущото дежурство.
С обжалваното определение №119 от 18.04.2018г. по ч.гр.д.№123/18г. по описа
на ЦРС, постановено от съдия Мария Москова, е уважена молбата на „ПРО“ ЕАД,
като на основание чл.398, ал.2 ГПК е заменена обезпечителната мярка, допусната
с определение №92/21.03.2018г. по същото дело, със обезпечение „паричен залог“
в размер на 17200 лв., която сума била внесена по сметката на РС- гр.Царево.
Съдът е посочил, че определението е обжалваемо в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Определението е връчено на
„Търговска къща“ ООД на 19.04.2018г. чрез адв.Роза Димитрова. Към датата на
подаване на жалбата от страна на „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД-
19.04.2018г. няма данни определение №119 за замяна на обезпечението да му е
било връчено.
На 19.04.2018г. по делото е
постъпила частна жалба от „ПРО“ ЕАД срещу определение №92/21.03.2018г. на ЦРС
за допускане на обезпечението. След извършена от настоящия съдебен състав в
деловодната програма на БОС справка се констатира, че до 23.05.2018г. няма
произнасяне по тази жалба /няма и данни за образувано частно гражданско дело по
нея/.
На 23.04.2018г. е постъпила нова
молба от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД за произнасяне по искането за
обезпечение срещу „ПРО“ ЕАД, в която е петитума на бъдещия иск е допълнен с
втори иск, като освен паричния иск е заявен и установителен иск за собственост.
Тази молба е оставена без уважение с определение №122/23.0.2018г. по
ч.гр.д.№123/18г. на ЦРС, чиято законосъобразност не е предмет на настоящото
производство.
Не се налага да бъде изискан
остатъка от ч.гр.д.№123/18г. на ЦРС, тъй като преписката по делото е до 289
стр. и относимите към обжалваното определение доказателства са налични в нея.
Правни изводи:
Съдът намира, че двете жалби са
допустими.
Неоснователни са доводите на
„ПРО“ ЕАД по допустимостта на жалбите. На първо място, действително в нормата,
уреждаща замяната на обезпечителните мерки- чл.398 ГПК не е упоменато изрично,
че определението по замяна на обезпечението е обжалваемо. Освен това същото не
прегражда развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Въпреки
това съдебната практика приема, че същото подлежи на обжалване по общия ред-
така например Определение №242 от 25.03.2014г. по ч.т.д.№429/2014г., I т.о. на ВКС. Този извод следва
по аргумент от разпоредбата на чл.402, ал.2, изр.първо, предл.второ от ГПК,
предвид обстоятелството, че замяната на обезпечителната мярка с друг вид
обезпечение или със залог в пари или ценни книжа по същността си представлява
отмяна на предходната наложена обезпечителна мярка. Видно от чл.402, ал.2,
изр.2 ГПК това определение винаги подлежи на обжалване с частна жалба.
Неоснователни са и възраженията
на ответника по жалбите за липса на правен интерес у жалбоподателите да
обжалване на определението, с което обезпечението чрез „спиране на изпълнително
дело №9/2018г. на ЧСИ Трифон Димитров“ е заменено с обезпечение със залог с
пари, тъй като неговите аргументи касаят основателността, а не допустимостта на
жалбата.
В заключение настоящият съдебен
състав намира, че двете жалби са подадени в законоустановения срок, от
законните представители на дружества, които имат правен интерес от обжалването
на определението по замяна на обезпечението, внесени са дължимите държавни
такси, поради което жалбите са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Жалбите са неоснователни.
Неправилно е схващането на
жалбоподателите, че „ПРО“ ЕАД не разполагало с правомощие да иска замяна на
допуснатото обезпечение на бъдещите искове против останалите бъдещи ответници-
„Търговска къща“ ООД и „Булгарконтрола“ ЕООД след като не е страна по тези
бъдещи искове. В тази насока въззивният състав напълно споделя доводите на
РС-гр.Царево, почиващи на задължителната съдебна практика- т.6 от Тълкувателно
решение №6/2013 от 14.03.2014г. по тълкувателно дело №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В случая „ПРО“ ЕАД има качеството на лице, чиято правна сфера е засегната
/накърнена/ от допуснатата обезпечителна мярка, тъй като е спряно
принудителното изпълнение на невлязло в сила решение, с което „Булгарконтрола“
ЕООД е осъдено да му предаде владението на собствени на „ПРО“ ЕАД недвижими
имоти. Действително, в цитираното тълкувателно решение изрично не е записано,
че възприетата от ВКС задължителна практика, с която е изоставено буквалното
тълкуване на думата „страна“ в разпоредбите на чл.396 ГПК и чл.402 ГПК и е
признато, че легитимирано да обжалва определенията по допускане и по отмяна на
обезпечението е и всяко заинтересовано лице, чиято правна сфера е накърнена с
тези актове, касае и замяната на обезпечителните мерки по чл.398 ГПК. Но, както
и по-горе в настоящото изложение /по повод оплакванията на ответника за
недопустимост на жалбите/ се посочи, замяната на обезпечението представлява частен
случай на отмяна на обезпечението, поради което несъмнено постановките на т.6
от ТР №6/2013г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС се отнасят и за легитимираните
да поискат замяна на обезпечителните мерки лица. В заключение, настоящият
съдебен състав приема, че „ПРО“ ЕАД е легитимирано да поиска замяна на
обезпечението, допуснато с определение №92 по ч.гр.д.№123/18г. на ЦРС, тъй като
допуснатото обезпечение „спиране на изпълнението по изп.д.№9/18г. на ЧСИ Трифон
Димитров- въвод във владение“ накърнява правната му сфера. Ето защо
определението не е недопустимо.
Неоснователно е оплакването в
жалбите, че районният съд се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран. Правилно
и в съответствие с посоченото в т.5, т.II и т. III
от молбата, районният съд е преценил, че молбата на „ПРО“ ЕАД – изх.№106/13.04.2018г.
представлява искане за замяна на допуснатото обезпечение в хипотезата на
чл.398, ал.2 ГПК. Същият се е произнесъл именно по това искане, поради което
определението не е недопустимо.
Неоснователни са доводите на
ответника по жалбата, че в хипотезата на искане по чл.398, ал.2 ГПК не е
необходимо да се вземе становището на страните в обезпечителното производство.
Вярно е, че при тази хипотеза не се изисква тяхното съгласие, но това не
означава, че не следва да се извърши размяна на книжа. Това следва както от
разпоредбата на чл.8, ал.3 ГПК, която се отнася и за обезпечителното
производство, така и от това, че изрично в разпоредбата на чл.398, ал.2 ГПК не
е посочено, че препис от молбата не се връчва на насрещната страна, какъвто е
законодателния подход в аналогични хипотези- например чл.396, ал.2, изр.2 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че с оглед възприетото от настоящия съдебен
състав становище, че замяната на обезпечението е разновидност на отмяната на
обезпечението, то процедурата по чл.398, ал.1 и чл.402, ал.1 ГПК, изискваща
възможност на другата страна да вземе становище по искането в тридневен срок,
следва да се приложи и в случай, че се иска замяна на допуснатото обезпечение,
дори и в хипотезата на чл.398, ал.2 ГПК.
В случая районният съд не е
връчил препис на останалите страни, с което е допуснал процесуално нарушение,
но същото само по себе си не обосновава извод за неправилност на определението.
Доводите си във връзка с недопустимост, респективно- неоснователност на
искането за замяна на обезпечението страните са развили в жалбите си и те ще
бъдат взети предвид от настоящия съдебен състав.
Неоснователни са и оплакванията,
че преразпределението на делото на друг докладчик е извършено непрозрачно и в
разрез с правилата за случайно разпределение на делата. От изложените по-горе
фактически констатации, се установява, че делото е разпределено чрез използване
на системата за случайно разпределение на делата в ЦРС, за което е съставен
изискуемия протокол. От доказателствата по делото е видно, че преразпределението
се е наложило понеже първоначалният докладчик е ползвал разрешен му много
по-рано (през м.март 2018г.) платен годишен отпуск и то от
административния ръководител на РС- Карнобат, който е различен от административния
ръководител на ЦРС- съдия Москова. Т.е. не може да се сподели тезата на
жалбоподателите, че делото е иззето от първоначалния докладчик.
Неоснователни са оплакванията в
жалбите, че обезпечението е следвало да бъде определено от съда, след като се
включат и разноските по обезпечителното производство- внесената гаранция и
допълнителни разноски, надвишаващи 20000 лв. Замяната на обезпечителна мярка,
допусната за оценим в пари иск /каквито са тези срещу „Търговска къща“ ООД и
„Булгарконтрола“ ЕООД/ е допустима винаги, когато заинтересованата страна (ответника по иска или третото
лице, чиято правна сфера е накърнена с допуснатото обезпечение), учреди в полза на бъдещия ищец
/кредитора по спорното вземане/ залог в пари или ценни книжа съобразно чл.180 и
181 ЗЗД. От гледна точка на правния интерес на кредитора в тези хипотези за
бъдещия ищец учредяването на залог в пари е по-благоприятно, тъй като същият
дава право на предпочтително удовлетворение при принудително изпълнение, като
залогът следва да съответства точно на паричното вземане по бъдещия иск и не
може да се определя служебно от съда. В случая „ПРО“ ЕАД е заложил сума, която съответства на общата цена на
обезпечените бъдещи искове срещу
„Търговска къща“ ООД и „Булгарконтрола“ ЕООД.
С оглед изложеното следва да се
приеме, че в случая са налице предпоставките по чл.398, ал.2 ГПК- лицето, чиито
права са накърнени вследствие на допуснатото обезпечение е внесло в залог
сумата от 17200 лв. по сметката на съда, като
за замяната на обезпечението в тази хипотеза не е необходимо съгласието
на страните в обезпечителното производство.
Останалите доводи на страните са
неотносими към предмета на делото, поради което същите и доказателствата във
връзка с тях не следва да бъдат обсъждани подробно.
Тъй като крайните изводи на ЦРС
съответстват на изводите на въззивната инстанция, обжалваното определение е
допустимо, правилно и законосъобразно.
Ето защо частните жалби са неоснователни и следва да
се оставят без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№1990/20.04.2018г. по описа на ЦРС,
подадена от „Търговска къща“ ООД, представлявано от Ивайло Дражев Атанасов
против определение №119/18.04.2018г. по ч.гр.д.№123/2018г. по описа на
РС-гр.Царево.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№5712/20.04.2018г. по описа на БОС,
подадена от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, представлявано от Ивайло Дражев
Атанасов против определение №119/18.04.2018г. по ч.гр.д.№123/2018г. по описа на
РС-гр.Царево.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.