Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Иванка Иванова гр. дело № 2069 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 523773/02.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 13951/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав, Я.Г.С.
е осъден да заплати на Л.С.Ф., на основание чл.45 ЗЗД сумата от 8 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат от виновно противоправно поведение на ответника на 17.07.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането -17.07.2017 г.
до окончателното й плащане, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото
разноски съобразно с уважената част от иска в размер на 833, 33 лв., искът е
отхвърлен за сумата от 8 000 лв. до
12 000 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.3 ГПК направените разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на
350 лв.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е уважен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника Я.Г.С.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не е доказано наличието
на причинно – следствена връзка между деянието и заявените вреди. Счита, че не
са ангажирани доказателства за настъпили увреждания на крайниците, още повече
за такива, които биха могли да затрудняват движението. Дори да се приеме, че белезите от
нараняванията са се получили по – късно, то същите не са надлежно
документирани. По делото е установено обстоятелството, че при ищцата не е
налице получена фрактура на черепните кости, не е налице мозъчна травма, при
която би могло да се достигне до състояние на припадане, повръщане и загуба на
съзнание. Счита, че такива състояния не са доказани по делото. Показанията на свидетелката
И.– внучка на ищцата, не се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. За недоказана счита и нуждата от чужда помощ в причинна връзка с
процесния инцидент. Счита, че СРС не е ценил правилно
ангажираните по делото свидетелски показания и останалите събрани
доказателства, както и не е съобразил съпътстващите заболявания на ищцата,
които също биха могли да причинят процесните вреди.
Поддържа, че липсва причинна връзка между твърдените от ищцата психически
преживявания и инцидента, тъй като страните не се познавали взаимно. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск и му
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата
Л.С.Ф., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е обсъдил в съвкупност събраните
по делото доказателства и не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото са
ангажирани достатъчно доказателства, които установяват всички елементи от правопораждащия фактически състав. Показанията на
свидетелката И.са ценени от съда по реда на чл.172 ГПК, като същите кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства. Деянието на ответника е поставило
ищцата в изключително тежко състояние, а не заболяванията и възрастта й. Не би
могло да се приеме, че порцесните вреди са в резултат
на придружаващи заболявания, а не на процесиня
инцидент. За да се изпитат негативни психологически преживявания, не е
необходимо между извършителя и пострадалия да има познанство. При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил нормата на чл.52 ЗЗД. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 17.07.2017 г., около 20.30. ч. в гр. София, ж. к. „Люлин“,
бул. „Джевахарлал Неру“, в пункт на „Еврофутбол“, находящ се на
приземния етаж в бл.750, ответникът й нанесъл удар с метален предмет в областта
на главата, при което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на главата
в челната област с наличие на кръвонасядане около
нея; кръвонасядане по гърба на носа и горно
вътрешните части на двете скулни области, което
реализира медико –биологичната характеристика временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Деянието е извършено по хулигански подбуди от
ответника. Във връзка с повдигнато на ответника обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т12 вр. с чл.130, ал.1 НК ответникът се е признал за виновен и наказателното производство приключило
със споразумение. В резултат на получените травми претърпяла неимуществени
вреди. От удара получила разкъсно – контузна рана на главата около 7-8 см., която била
обработена от екип на ЦСМП. След това била откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна –
ИСУЛ“. Извършили повърхностна хирургическа обработка на раната с 9 броя шевове,
поставили й ваксина ТАП, както и провели медикаментозно лечение. При падането
от удара получила оток, кръвонасядания и подутини на
пръстите до рамото на дясната ръка, както и на десния крак, които са довели до
затруднение на движението й. Поради тежкото й състояние се наложило дъщеря й В.Б.И.да
се премести при нея и да полага денонощно грижи, които продължавали и към
момента. В продължение на повече от месец след инцидента състоянието й било
изключително тежко, нямала желание да говори, изпаднала в уплах
от преживения шок, често плачела, притеснявала се, че е в тежест на близките
си. В първите дни имала чести повръщания, висока температура и силна болка в
главата. Редовно я посещавали в дома й медицински специалисти за смяна на
превръзка, поставяне на инжекции. Имала нужда от чужда помощ в ежедневието си. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
12 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от момента на увреждането – 18.07.2017 г., до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че заявените от
ищцата вреди не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства. В случай,
че съдът приеме, че е нанесъл лека телесна повреда на ищцата, то претендираното
обезщетение е завишено по размер. Твърди, че към момента е със 71 % намалена
трудоспособност и получава пенсия за инвалидност. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото
протокол от проведеното на 07.12.2017 г. открито съдебно заседание по НОХД №
20418/2017 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, се установява, че е одобрено от
съда споразумение, с което обвиняемият Я.Г.С. е признат за виновен в това, че
на 17.07.2017 г., около 20.30 ч., в гр. София, ж. к. „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“, в пункт на „Еврофутбол“,
находящ се на приземния етаж в бл.750, чрез нанасяне
на удар с метален предмет в областта на главата на Л.С.Ф. й причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на главата в челната област с наличие на кръвонасядане около нея; кръвонасядане
по гърба на носа и горно вътрешните части на двете скулни
области, което реализира медико – биологичната характеристика временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди на публично място, при липса на личен мотив, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и порядки
в обществото, телесната неприкосновеност, достойнство и правата на личността –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 НК. На същата дата е извършено още едно инкриминирано деяние с друго пострадало
лице. Със споразумение е ангажирана наказателната отговорност на ответника.
От заключението на вещото лице
д-р К. С.– специалист по ортопедия и травматология, по изслушаната пред СРС
съдебно – медицинска експертиза, се установява, че при разглеждания инцидент
ищцата е получила разкъсно – контузна
рана на главата в областта на челото. Медико-биологичният признак на полученото
увреждане е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване е
около 15-20 дни. При такъв вид увреждане и проведеното лечение от получената
рана остава белег, който има траен характер. Вещото лице приема, че при този
вид увреждане не е било необходимо провеждане на рехабилитация, както и че е
напълно възможно описаните увреждания да са получени вследствие на процесния инцидент. В представената по делото медицинска
документация няма данни за увреди на крайниците на ищцата. Също така по делото
няма представени документи, в които да са описани придружаващите заболявания,
които биха могли да повлияят върху начина на протичане и срока на
възстановителния процес. Вещото лице приема, че е напълно възможно описаната
травма да се получи по начина, описан в исковата молба. Когато има травма в
областта на главата, при нарушаване целостта на кожата се получават рани. При
нарушаване целостта на костите, се получава счупване. При травма на мозъка се
получават кръвоизливи и оток на мозъка. Симптомите на тези кръвоизливи и оток
са гадене, повръщане, свотовъртеж и припадъци.
В проведеното на 16.10.2018 г.
открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в заключението е посочен
средният възстановителен период. Конците при такива травми се свалят от десетия
до четиринадесетия ден, съобразно периода на зарастване и зависи от състоянието
и възрастта на пострадалия. В случая не е описано увреждане на по – дълбоки
структури – кост, мозък. На пострадалата е поставен хлофазолин,
който се прилага при хипертонична криза. Вещото лице приема, че е възможно на
базата на тази хипертонична криза при ищцата да е имало прилошаване. При по –
леки травми в областта на крайниците е възможно отокът да се появи на по –
късен етап от около 12 до 24 часа. Вещото лице приема, че е съвсем нормално
ищцата да има оплаквания от главоболие след удара в главата. За останалите
оплаквания няма представени документи по делото.
От показанията на разпитаната пред
СРС свидетелка Й.Л.И.– внучка на ищцата, се установява, че на 17.07.2017 г., в
пункт на „Еврофутбол“ ищцата е била ударена с желязо
по главата. След това е била закарана с линейка до ИСУЛ. Там обработили раната,
зашили я с 8-9 шева, след което ищцата се прибрала. От удара била наранена също
така ръката и кракът. Дълго време ищцата не се чувствала добре. Майката на
свидетелката се грижила за ищцата, не можела да се обслужва сама. Лекари са
посещавали ищцата, за да й сменят превръзките. Това продължило няколко месеца.
И към момента ищцата не се чувствала добре. След инцидента не можела да ходи до
магазина, да си готви. Майката на свидетелката й помагала да се придвижва. След
инцидента ищцата почти не говорела, била много изплашена. Имало период, в който
много повръщала.
Пред СРС е разпитан и свидетеля М.М.Е.-Х.. От показанията му се установява, че познава
ищцата. Тя била баба на негова приятелка. На 17.07.2017 г. към 08.20 ч.
неговата приятелка му се обадила да отиде в ж. к. „Люлин“, тъй като с баба й е
станал инцидент. Свидетелят отишъл и видял, че я вкарват в линейка. Обяснили,
че ще я закарат в ИСУЛ. На мястото имало и полицаи от криминална полиция.
Инцидентът е настъпил в пункт на „Еврофутбол“, в ж.
к. „Люлин“ – 7. Обяснили му, че собственика на пункта е предизвикал инцидента.
Положението било много зле, ищцата била в нервно състояние, имала главоболие,
била в стрес. Търсили лекари, които да следят състоянието на ищцата. За нея се
грижила майката на приятелката му. И към момента ищцата имала проблеми – не
можела да се къпе сама, изпитвала страх да излиза. Вземали я с автомобил и я
водили на разходка далеч, извън района на инцидента. Преди това не се налагало
да се помага на ищцата. Грижела се сама за себе си. Свидетелят се виждал с
ищцата по три пъти седмично, тъй като е баба на приятелката му.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е изцяло неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно и процесуално допустимо.
Във връзка с настъпилия инцидент на 17.07.2017 г., около 20.30
часа, в ж. к. „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“, в
пункт „Еврофутбол“, находящ
се на приземния етаж в бл.750, при който ответникът е нанесъл удар с метален
предмет в областта на главата на ищцата, при който е причинил горепосочените
увреждания, е ангажирана наказателната отговорност на ответника посредством
одобреното от наказателния съд споразумение. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Тази норма намира приложение и по отношение на одобреното от съда
споразумение за решаване на делото, на основание чл.383, ал.1 НПК, тъй като
то има
последиците на влязла в сила присъда. С посоченото споразумение е установена
вината на ответника, извършеното от него деяние, неговата противоправност
и настъпилите съставомерни вреди. Ето защо доводите
на жалбоподателя, че по делото не е доказана причинно – следствената връзка
между настъпилите съставомерни вреди и деянието е
неоснователен. Действително не са установени увреждания на крайниците, довели
до затруднение в придвижването на. При определяне размера на обезщетението
обаче решаващият съд не е отчел наличието на такива увреждания и съответно не е
определил обезщетение за тях.
Жалбоподателят релевира доводи
относно доказателствената стойност на показанията на разпитаната пред СРС
свидетелка И., като счита, че не следва да се кредитират, доколкото същата е
внучка на ищцата. Възизвният съд счита, че
показанията на свидетелката И., ценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК, следва
да се кредитират, тъй като същата е разпитана за обстоятелства, които лично е
възприела. Също така показанията й са логични и последователни, както и изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Изводи относно
наличието или липсата на пряка причинно – следствена връзка между вредите и
деянието не могат са се направят въз основа на свидетелски показания.
Свидетелката е разпитана относно възприетите от нея обстоятелства, свързани с
преживяванията и ежедневието на ищцата след процесния
инцидент. Същите следва да се преценяват в контекста на установените с
одобреното от наказателния съд споразумение, в което са описани съставомерните вреди от деянието. Показанията на свидетелката И.кореспондират и
с тези, дадени от свидетеля Е.-Х.. Същият е имал преки наблюдения относно
състоянието на ишцата след инцидента.
Жалбоподателят счита, че размерът
на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е силно
завишен. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
При определяне размера на
дължимото обезщетение следва да се съобрази вида и тежестта на получените от
ищеца травматични увреждания – разкъсно-контузна рана
в челната област с иналичие на кръвонасядане
около нея, кръвонасядане по гърба на носа и горно
вътрешните части на двете скулни области, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените травматични
увреждания са наложили оказването на спешна медицинска помощ на ищцата и
извършване на преглед в УМБАЛ „Царица Йоана“ ИСУЛ. На ищцата са назначени
изследвания, извършена е рентгенография за установяване наличието или липсата
на фрактури на черепните кости, както и спрямо нея е приложено лечение във
връзка с получена хипертонична криза. Получената на главата разкъсно-контузна
рана със сърповидна форма е 7-8 см., което е наложило нейното хирургично
обработване и зашиване. Обичайният възстановителен период е 15-20 дни.
Инцидентът обаче е повлиял съществено върху начина на живот на ищцата. Към
момента на инцидента същата е била на 88 години. След настъпването му тя не е
можела сама да се справя в ежедневието, поради което се налагало нейната дъщеря
да й помага. Чувствала се е изплашена, не разговаряла, не искала да се разхожда
в близост до мястото на инцидента. Предизвикването на страхови
представи не се предпоставя от познанство между делинкветна
и извършителя. Също така не е необходимо отправянето на заплахи, закани от
страна на извършителя. От причиняването на горепочоените
телесни увреждания и кръвонасядания може да се
заключи за силата на нанесения с метален предмет удар в областта на главата на
пострадалия. Това е достатъчно сериозно основание същата да се почувства
изплашена и да се засегне усещането й за личен интегритет и лична неприкосновеност.
Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. Неизбежно нанасянето на удар в областта на
главата и получаването на сериозни увреждания от това, налагащи оказването на
спешна медицинска помощ, дават отражение върху емоционално – психологическото
състояние на пострадалия. В случая следва да се отчете и обстоятелството, че разкъсно – контузната рана е с
голяма дължина 7-8 см. и зашиването й оставя траен белег върху лицето на
ищцата, в областта на челото, който съставлява козметичен дефект. Ето защо,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на деликта,
както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита,
че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв., което ще възмезди
ищцата в най - пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка
с настъпилите при процесния инцидент травматични
увреждания. С оглед
на това предявеният иск се явява основателен в посочения размер.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбата има право
на сторените във въззивното производство разноски. Техният
размер възлиза на 800 лв. – заплатено възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 24.01.2019 г. за осъществяване на процесуално
представителство на страната в настоящото производсто.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 523773/02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 13951/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 47
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която Я.Г.С.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на Л.С.Ф., ЕГН **********, на основание
чл.45 ЗЗД, сумата от 8 000 (осем
хиляди) лв., обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат от виновно
противоправно поведение на ответника на 17.07.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането -17.07.2017 г.
до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Я.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв.
К.Х., да заплати на Л.С.Ф., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 800
(осемстотин) лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявения иск е влязло в сила, като необжалавно.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 ГПК, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.