РЕШЕНИЕ
№ 1533
гр. Плевен, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102151 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.108 от ЗС
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ПЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН ***, от ***,
чрез адв.Й.Х. от ПАК, против В. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, КР. В. ИЛ., ЕГН
**********, двамата от ***, ХР. Н. В., ЕГН **********, от ***, и ЦВ. Н. В.,
ЕГН **********, от ***. В ИМ се твърди, че на 23,12,2020 г. първите двама
ответници са продали на вторите двама ответници ПИ с идентификатор ***
по КККР, одобрени със заповед №РД-18-131/22,02,2019 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо сградата със заповед №18-
10222/26,10,2020 г. на *** на СГКК-Плевен, в с***, с площ 1287 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване, с предишен идентификатор ***., номер по
предходен план – 249 в стр.кв.53, при съседи: имоти с идентификатор ***.,
***., ***., ***. и ***., заедно с построените в имота: сграда с идентификатор
***1. със ЗП от 56 кв.м., сграда с идентификатор ***2. със ЗП от 49 кв.м. и
сграда с идентификатор ***3. със ЗП от 191кв.м., за сумата от 24 000,00 лева,
като сделката е обективирана в нот.акт №61, том II, рег.№2296, дело №200 от
2020 г. на нотариус ***. Твърди се, че за доказване собствеността върху
1
имота продавачите са представили нот.акт №50, том VI, дело №2497/1967 г.
на нотариус при ПлРС, нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №33, том VI, дело №1033/1994 г. на
нотариус при ПлРС и договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан
под №1000 на 06,05,1981 г., том I, №81 на Служба по вписванията-Плевен.
Ищецът сочи, че е брат на първия ответник В.И. и е съсобственик на
продадения имот по следните причини – твърди се, че съгласно първия
нот.акт техния дядо *** е продал на ищеца и брат му В.И., чрез техния баща и
законен представител *** И., поч. на 04,08,2007 г., при равни права, 2/3 ид.ч.
от собственото си дворно място и 2/3 ид.ч. от къща и лятна кухня в дворното
място, урегулирано в парцел VI – 222 в стр.кв.53 по плана на с.***, цялото от
1240 кв.м. при описани съседи. Твърди се, че съгласно този нот.акт ищеца и
отв.И. притежават по 1/3 ид.ч. от имота и 1/3 ид.ч. остава за техния дядо.
Сочи се, че със втория нот.акт №33, том VI, дело №1033/1994 г. на нотариус
при ПлРС, дядото *** е прехвърлил на В. ИЛ. ИЛ. 1/2 ид.ч. от дворно място,
цялото от 1250 кв.м. от парцел VIII, пл.№249 в стр.кв.53 по плана на с.***,
заедно с 1/2 ид.ч. от къща, кухня и сайвант, построени в това дворно място,
при описани съседи, срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди се, че
на практика *** се е разпоредил с 1/2 ид.ч. от притежаваната от него 1/3 ид.ч.,
които В.И. е придобил в съсобственост със съпругата си, а останалата
половина от 1/3 ид.ч. на дядото е придобита по наследяване от бащата на
ищеца и първия ответник, и в последствие от тях двамата. Твърди се, че
договорът за доброволна делба е нищожен документ, тъй като не е заверен от
нотариус, част от съделителите са положили подписи в ***, други в Кметство
– с.***, но кметовете на населени места никога не са имали правомощия да
заверяват договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими
имоти. Сочи се, че правата на собственост на продавача В.И. върху
продадения имота са 1/3 ид.ч. по силата на нот.акт №116, и 1/2 ид.ч. от 1/3
ид.ч., или 1/6 ид.ч. по нот.акт №33 и 1/12 ид.ч. по наследяване от бащата ***
И., който ги е наследил от своя баща ***. Сочи се, че на практика от
процесния имот ищецът притежава 5/12 ид.ч., а отв.В.И. – 7/12 ид.ч., и
продавайки целия имот, отв.И. се е разпоредил с част от имота, за който няма
право на собственост. В заключение моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ищецът е собственик на 5/12 ид.ч. от ПИ с
идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-131/22,02,2019 г.
2
на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата със заповед
№18-10222/26,10,2020 г. на *** на СГКК-Плевен, в с***, с площ 1287 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване, с предишен идентификатор ***., номер по
предходен план – 249 в стр.кв.53, при съседи: имоти с идентификатор ***.,
***., ***., ***. и ***., заедно с построените в имота: сграда с идентификатор
***1. със ЗП от 56 кв.м., сграда с идентификатор ***2. със ЗП от 49 кв.м. и
сграда с идентификатор ***3. със ЗП от 191кв.м., както и на основание чл.108
от ЗС да се осъдят ответниците да предадат на ищеца владението по
отношение на 5/12 ид.ч. от процесния имот. Претендира се и изменение на
нот.акт №31, том II, рег.№2296, дело №200/2020 г. на нотариус ***, като се
впише, че са продадени 7/12 ид.ч. от имота. Претендират се разноски. В с.з.
на 05,10,2021 г. производството по делото е частично прекратено по
отношение на ответниците *** И.и по отношение на предявения иск по чл.108
от ЗС поради оттегляне на исковата претенция в тази й част. В същото с.з. е
допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК на исковата претенция
по чл.124 от ГПК спрямо ответниците, като се признае за установено спрямо
тях, че ищецът е собственик на 21/54 ид.ч. от процесния имот, и на исковата
претенция по чл.108 от ЗС като се осъдят ответниците ХР. Н. В. и ЦВ. Н. В.
да предадат на ищеца владението върху 21/54 ид.ч. от процесния имот. В с.з.
проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. В писмени
бележки, депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца –
адв.Й.Х., развива подробни съображения защо договорът за доброволна делба
от 1981 г. е нищожен и не е породил правно действие. Обосновава се
притежанието от ищеца на 21/54 ид.ч. от процесния имот. По отношение на
възражението за придобивна давност се посочва, че отв.В.И. може да твърди
само за себе си придобиване по давност, не и за своя дядо. Сочи се, че отв.И.
никога не е владял имота нито лично, нито чрез другиго, за да го придобие
въз основа на давностно владение. Твърди се, че владението трябва да е
постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, като от
ангажираните доказателства това не се установява по отношение на отв.В.И. –
напротив, установява се, че имота е обработван от ищеца, същият е гледал
улични кучета в имота, дори по този повод е имал пререкания с кметицата на
селото. По отношение отв.*** и Ц.В.и се сочи, че същите понастоящем
ползват целия имот и пречат на ищеца да ползва своята ид.ч., поради което
3
искът по чл.108 от ЗС е основателен.
В срока по чл.131 от ГПК отв.Х.В. депозира писмен отговор чрез адв.С.М. от
ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че с
нот.акт №141, том IV, дело №1463/1968 г. на нотариус при ПлРС, дядото на
ищеца и на първия ответник *** е продал на съпругата си *** 1/3 ид.ч. от
процесния недвижим имот. Твърди се, че ищецът оспорва договора за
доброволна делба, но не коментира факта защо при тази делба участват и
други лица, които не би трябвало да са собственици. Твърди се, че най-
вероятно са наследници на ***. Твърди се, че към момента на извършване на
заверката на подписите на Договора за доброволна делба е действала
разпоредбата на чл.97 от Закона за устройството на съдилищата от 1976 г.,
съгласно която кметовете на кметства на населени места където няма районен
съд, „могат да заверяват подписи, да удостоверяват датата на частен документ
и да засвидетелстват верността на преписи на документи“. Твърди се, че дори
и да се приеме, че е налице юридически порок при извършване на
доброволната делба от 27,01,1981 г., то за всеки един от съделителите може
да се твърди, че това е първоначалната дата за придобиване на възложените
имоти по силата на добросъвестно владение, или отв.В.И. и неговия дядо са
станали съсобственици при равни права на процесния имот. Сочи се, че дори
за начало на владението на имота да се приеме 1994 г., когато имотът е
прехвърлен срещу издръжка и гледане на първите двама ответници, то към
2004 г. е изтекъл срокът на придобивно давностно основание, от което
първите двама ответници могат да претендират самостоятелно придобивно
основание. В заключение се сочи, че ответницата В. се позовава на института
на придобивната давност, като се сочи, че е станала собственик заедно с
четвъртия ответник, като давностното владение е започнало от момента на
придобиване на имота от първите двама ответници на 27,04,2004 г. от техния
праводател *** и е продължило след 23,12,2020 г.
В срока по чл.131 от ГПК отв.Ц.В. депозира писмен отговор чрез адв.С.М. от
ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Сочи се, че към
момента имотът се ползва от него и членовете на семейството му, както и от
отв.В.. Твърди се, че с нот.акт №141, том IV, дело №1463/1968 г. на нотариус
при ПлРС, дядото на ищеца и на първия ответник *** е продал на съпругата
си *** 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот. Твърди се, че ищецът оспорва
договора за доброволна делба, но не коментира факта защо при тази делба
4
участват и други лица, които не би трябвало да са собственици. Твърди се, че
най-вероятно са наследници на ***. Твърди се, че към момента на извършване
на заверката на подписите на Договора за доброволна делба е действала
разпоредбата на чл.97 от Закона за устройството на съдилищата от 1976 г.,
съгласно която кметовете на кметства на населени места където няма районен
съд, „могат да заверяват подписи, да удостоверяват датата на частен документ
и да засвидетелстват верността на преписи на документи“. Твърди се, че дори
и да се приеме, че е налице юридически порок при извършване на
доброволната делба от 27,01,1981 г., то за всеки един от съделителите може
да се твърди, че това е първоначалната дата за придобиване на възложените
имоти по силата на добросъвестно владение, или отв.В.И. и неговия дядо са
станали съсобственици при равни права на процесния имот. Сочи се, че дори
за начало на владението на имота да се приеме 1994 г., когато имотът е
прехвърлен срещу издръжка и гледане на първите двама ответници, то към
2004 г. е изтекъл срокът на придобивно давностно основание, от което
първите двама ответници могат да претендират самостоятелно придобивно
основание. В заключение се сочи, че ответникът В. се позовава на института
на придобивната давност, като се сочи, че е станал собственик заедно с третия
ответник, като давностното владение е започнало от момента на придобиване
на имота от първите двама ответници на 27,04,2004 г. от техния праводател
*** и е продължило след 23,12,2020 г.
В с.з. проц.представител на отв.Х.В. и отв.Ц.В. моли съда да отхвърли иска
спрямо тях. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок,
проц.представител на ответниците *** и Ц.В.и – адв.С.М. от ПАК, развива
съображения, че договорът за доброволна делба от 1981 г. е действителен и е
породил своето правно действие, тъй като никъде няма поставено изискване
същият да бъде в нотариална форма, а само да има „нотариална“ заверка на
подписите, което изискване е спазено с полагането на подписите по договора
пред кмета на съответното населено място. Посочва се, че договорът е и
вписан от нотариус при ПлРС, с което доброволната делба е приключила и
породила своето правно действие.
В срока по чл.131 от ГПК отв.В.И. и К.И. депозират писмен отговор чрез
адв.Н.Д. от ПАК, в който сочат, че предявения иск по чл.108 от ЗК е
допустим, но е неоснователен. Твърди се, че отв.В.И. и К.И. не владеят
5
процесния имот и не са осъществявали владение и фактическа власт върху
него нито към датата на предявяване на иска, нито понастоящем. Не се
оспорва обстоятелството, че дядото на ищеца и на първия ответник им е
прехвърлил 2/3 ид.ч. от процесния имот, като с втора сделка – дарение,
обективирана в нот.акт №51, том VI, дело №2498/1967 г. дядото дарил
своите внуци и с 2/3 ид.ч. от друго дворно място, находящо се в с.***, с площ
от 1090 кв.м. Твърди се, че с договора за доброволна делба ищеца, първия
ответник и техния дядо са прекратили съсобствеността си в процесния имот и
имота с площ от 1090 кв.м. Оспорва се твърдението на ищеца, че договорът за
доброволна делба е нищожен, тъй като към момента на подписването му
кметовете на кметства са имали право да извършват нотариални
удостоверявания на дата, съдържание и подписи на документи. Твърди се, че
отв.В.И. и К.И. са притежавали изцяло правото на собственост върху
процесния имот – 1/2 ид.ч. по силата на договора за доброволна делба
/придобита от отв.В.И. и дядото му в общ дял/ и 1/2 ид.ч. по нот.акт за
придобиване на имота срещу издръжка и гледане. Прави се възражение и за
придобиване на имота възоснова на давностно владение, започнало от 1994 г.
– при прехвърлянето на 1/2 ид.ч. чрез договор за издръжка и гледане. Моли се
съда да отхвърли иска. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на
отв.*** И.и – адв.Н.Д. от ПАК, моли съда да отхвърли исковете, като се сочи,
че договорът за доброволна делба от 1981 г. е действителен и е породил
правни последици. Твърди се, че отв.В.И. е плащал данъци за имота,
периодично го е посещавал и е демонстрирал намеренията си за своене на
имота. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
От представеното копие на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
№50, том VI, дело №2497/1967 г. на нотариус при ПлРС, се установява, че
*** е продал на П.И. *** и В.И. ***, чрез техния баща и законен представител
*** И., 2/3 ид.ч. от собственото си дворно място и 2/3 ид.ч. от къща и лятна
кухня в дворното място, урегулирано в парцел VI – 222 в стр.кв.53 по плана
на с.***, цялото от 1240 кв.м. при съседи – от две страни улица, *** и
собствено дворно място.
6
От представеното копие на нот.акт за прехвърляне на недвижим имот за
издръжка и гледане №33, том VI, дело №1033/1994 г. на нотариус при ПлРС,
се установява, че *** е прехвърлил на внука си В. ИЛ. ИЛ. 1/2 ид.ч. от
собственото си дворно място, цялото от 1250 кв.м., представляващо парцел
VIII, пл.№249 в стр.кв.53 по плана на с.***, заедно с 1/2 ид.ч. от къщата,
кухнята и сайванта, застроени в това дворно място, при съседи на цялата
парцела – от две страни улица, *** и ПЛ. ИЛ. ИЛ..
От представеното копие на Договор за доброволна делба на недвижим имот
от 27,01,1981 г., вписан под №1000 на 06,05,1981 г., том I, №81 на Служба по
вписванията-Плевен, се установява, че същият е сключен между ***, *** ***а
***, *** ***а ***, *** ***а ***, *** ***а ***, *** ***, ПЛ. ИЛ. ИЛ. и *** И.
И., при следните условия: Дял първи - *** и *** И. И. получават Дворно
място находящо се в с.***, цялото от 1250 кв.м., съставляващо парцел VIII,
пл.№249 в стр.кв.53 по плана на селото, при съседи – улици от две страни,
***, заедно с построената в него къща и други сгради; Дял втори – ПЛ. ИЛ.
ИЛ. получава дворно място, находящо се в с.***, цялото от 1090 кв.м., от
което се отчуждават по регулация 80 кв.м. и се придават 70 кв.м. с неуредени
регулачни сметки, съставляващо парцел VII, пл.№249 в стр.кв.53 по плана на
селото, при съседи – улица, улица, наследници на *** и парцели V и VI,
заедно със стопанските сгради в него. В спогодбата е посочено, че с нея се
уреждат всички сметни отношения във връзка с горепосочените недвижими
имоти и никоя от страните няма никакви претенции. Установява се, че
посоченият договор е подписан от *** ***а ***, *** ***а ***, *** ***а *** и
*** ***а *** пред *** – Кметство с.*** на 05,03,1981 г. ***, *** ***, П.И. ***
и В.И. *** са подписали договора пред Кмета на с.*** на 18,04,1981 г.
Установява се от представеното копие на Скица №15-99450-02,02,2021 г. на
СГКК-Плевен, че ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-131/22,02,2019 г., се намира в с***, с площ 1287 кв.м., с предишен
идентификатор ***., номер по предходен план – 249, кв.53, парцел VIII, и е
собственост на ЦВ. Н. В. и ХР. Н. В..
От представеното копие на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
№61, том II, рег.№2296, дело №200/2020 г. от 23,12,2020 г. на нотариус ***,
се установява, че отв.*** И.и са продали на отв.ХР. Н. В. и ЦВ. Н. В. при
равни права, следните свои собствени недвижими имоти – ПИ с
7
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-131/22,02,2019
г., с административен адрес - с***, с площ 1287 кв.м., с предишен
идентификатор ***., номер по предходен план – 249, кв.53, парцел VIII, при
съседи: ***., ***., ***., ***., ***., заедно с построените в него сграда с
идентификатор ***1., сграда с идентификатор ***2. и сграда с идентификатор
***3.
От представеното копие от удостоверение за наследници на *** се
установява, че същият е починал на 06,05,2006 г. и е оставил за наследници
*** И. – син, починал на 24,08,2007 г., и оставил за наследници *** И. –
съпруга, починала на 16,01,2017 г., ПЛ. ИЛ. ИЛ. – син, и В. ИЛ. ИЛ. – син.
От представеното от отв.Ц.В. копие на нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот №14, том IV, дело №1463/1968 г. на нотариус при ПлРС се
установява, че *** е продал на съпругата си *** следния свой собствен
недвижим имот – *1/3 ид.ч. от дворно място, цялото от 1240 кв.м.,
урегулирано в самостоятелна парцела VI, имот пл.№222 в стр.кв.53 по плана
на с.***, заедно с построените в него къща и лятна кухня, от които също се
продава една трета ид.ч., при съседи на парцела – от две страни улица, *** и
собствено дворно място; *1/3 ид.ч. от празно дворно място, цялото от 1310
кв.м., урегулирано в самостоятелен парцел VII, имот пл.№222 по плана на
с.***, при съседи на този парцел: улица, собствено дворно място, ***, ***,
*** И., ***.
От представеното копие на нот.акт за собственост на недвижим имот №116,
том VII, дело №2496/1967 г. на нотариус при ПлРС се установява, че *** е
признат за собственик на следните недвижими имоти: 1/дворно място с къща
и лятна кухня, урегулирано в парцел VI – 222 в стр.кв.53 по плана на с.***,
цялото от 1240 кв.м., при съседи – улица от две страни, *** и собствено
дворно място; 2/ празно дворно място, урегулирано в парцел VII-222 в
стр.кв.53 по плана на с.***, с площ 1310 кв.м., при съседи – улица, собствено
дворно място, ***, ***, *** И. и ***.
От представените копия от приходни квитанции от 31,07,2018 г., 14,08,2020
г., 21,03,2016 г., 11,07,2017 г., 16,05,2014 г., 10,09,2015 г., 28,06,2012 г. и
27,05,2013 г. се установява, че на посочените дати е платен данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за земя и сгради в с.***, на
данъчнозадължено лице В. ИЛ. ИЛ..
8
От представеното копие от Застрахователна полица №111219141004121 към
„ДЗИ Общо застраховане“, сключена на 06,06,2019 г., е видно, че отв.В.И. е
застраховал имот в с***, за периода 07,06,2019 г. – 06,06,2020 г.
От служебно изисканото удостоверение за наследници на *** ***а *** се
установява, че същата е починала на 27,07,1980 г., и е оставила следните
наследници:
1/*** – съпруг, починал на 06,05,2006 г., и оставил за наследници – *** И.,
син, поч. на 24,08,2007 г. и оставил за наследници ПЛ. ИЛ. ИЛ. и В. ИЛ. ИЛ.;
2/*** ***а *** – сестра, починала на 11,02,1990 г. и оставила за наследници
*** – дъщеря, починала на 13,02,1992 г. и оставила за наследници ***,
съпруг, починал на 04,12,2009 г., *** – дъщеря;
3/*** ***а *** – сестра, починала на 09,11,2002 г., и оставила за наследници
*** *** – дъщеря, *** Ц. – син;
4/***– брат, починал на 05,06,1969 г., и оставил за наследници Я*** –
съпруга, починала на 11,08,1994 г., и оставила за наследници *** – дъщеря,
починала на 16,01,2020 г. /и оставила за наследници ***/, ****** – син,
починал на 23,06,2017 г. /и оставил за наследници *** ***а, *** ***а и ***
***а/;
5/*** ***– брат, починал на 10,01,1969 г., и оставил за наследници а/***И.
*** – син, починал на 06,05,2007 г., и оставил за наследници: **** ***,
починал на 30,03,2021 г. /и оставил за наследници *** ******а и *** ***а/,
*********; б/Петър И. *** – син, починал на 09,10,1984 г. и оставил за
наследници съпруга ****** ***а, поч. на 03,04,2016 г. и ***** ***а-***; в/***
– дъщеря, поч. на 14,02,20054 г. и оставила за наследник ***; г/*** – син,
поч.на 20,04,2004 г. и оставил за наследници ***а – дъщеря, и **** – дъщеря,
поч. на 30,04,2021 г. и оставила за наследник ***;
6/*** ***а *** – сестра, поч. на 25,05,1990 г., без деца;
7/*** ***а ***– сестра, поч. на на 28,03,2012 г. и оставила за наследници ***
син, починал на 24,05,1996 г.
От показанията на св.*** се установява, че от 2015 г. насам познава ищеца,
тъй като са работили заедно; посочва се, че ищецът си живеел на *** и
пътувал до града всяка сутрин; сочи се, че многократно свидетелят е ходил на
селото на ищеца да му помага в градината, за рязане на дърва за огрев,
9
каквото е имало нужда. Посочва се, че ищецът отглеждал свободно кучета в
двора и кметицата на селото му правела забележки да ги върже. Според
свидетеля, след като брата на ищеца продал къщата, за месец-два пренесли
багажа на ищеца в с.Згалево.
От показанията на св.*** се установява, че познава ищеца и отв.И. от деца,
като родителите им живеели на село, а двамата преимуществено в Плевен.
Според свидетеля, който живее непосредствено срещу процесния имот,
повече от 30 год. не е виждал отв.И. да посещава имота в селото, като
ищецът живеел до миналата година там – докато имотът бил продаден от брат
му. Свидетелят сочи, че ищецът отглеждал зеленчуци в двора, както и
събирал бездомните кучета, които развъждал, и съселяните му били
недоволни.
От показанията на св.Л.А. се установява, че познава ищеца и отв.В.И. от деца.
Посочва се, че знае, че по-голяма част от двора е прехвърлена на В.И. от
неговия дядо. Според свидетеля всяка година, след като си дойде от ***,
отв.И. посещава имота, плаща му данъците, даже правил ремонт на покрива.
Според свидетеля, когато отв.И. посещавал имота, след половин част идвал и
ищецът и почвал да се кара, че имота бил негов. Според свидетеля големият
двор е разделен на две, като имало маркировка по дувара, не и ограда между
двете части.
От показанията на св.*** се установява, че познава ищеца от 1990 г., живеели
къща срещу къща в гр.Плевен. Свидетелката сочи, че ищецът люпел малки
пиленца в града и ги отглеждал в с.***, отглеждал и деленчуци, по-късно
гледал и кучета, които създавали проблеми на съселяните му. Според
свидетелката отв.И. не е посещавал имота в селото, и не го е виждала да
прави ремонт на къщата.
От заключението по изготвената СГЕ се установява, че подписът, положен
срещу №4 и името П.И. *** на гърба на Договор за доброволна делба на
недвижим имот от 27,01,1981 г., е положен от ПЛ. ИЛ. ИЛ..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При иска за собственост по чл.108 от ЗС е налице притежание на носителя на
едно вещно право възоснова на съдебно доказване на това право да получи
прекратяване на нарушеното и възстановяване на съответното право на
10
владение. Предмет на исковете за собственост е защитата на вещно право, а
не на фактическото отношение и тази защита се дава въз основа на съдебно
установяване и признаване съществуването на това право. Основателността
на иска по чл.108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три
предпоставки – ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или
държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е
без правно основание. Доказателствената тежест е за ищеца за първите две
предпоставки, а наличието на права на ответника върху вещта се доказват от
него, защото се предполага, че такива липсват.
С оглед горната задължителна съдебна практика съдът намира следното: от
представения по делото и приет като доказателство нот.акт за собственост на
недвижим имот от 22,12,1967 г., №116, том VII, дело №2496/1967 г. на
нотариус при ПлРС се установява, че *** е признат за собственик на следните
недвижим имот - дворно място с къща и лятна кухня, урегулирано в парцел
VI – 222 в стр.кв.53 по плана на с.***, цялото от 1240 кв.м., при съседи –
улица от две страни, *** и собствено дворно място. С последващ нот.акт от
22,12,1967 г. за покупко-продажба на недвижим имот №50, том VI, дело
№2497/1967 г. на нотариус при ПлРС, се установява, че *** е продал на П.И.
*** и В.И. ***, чрез техния баща и законен представител *** И., 2/3 ид.ч. от
собственото си дворно място и 2/3 ид.ч. от къща и лятна кухня в дворното
място, урегулирано в парцел VI – 222 в стр.кв.53 по плана на с.***, цялото от
1240 кв.м. при съседи – от две страни улица, *** и собствено дворно място. С
последващ нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №14, том IV, дело
№1463/1968 г. /цифрово изписана хиляда деветстотин шестдесет и седма
година/ от 30-ти юли, на нотариус при ПлРС се установява, че *** е продал на
съпругата си *** следния свой собствен недвижим имот – *1/3 ид.ч. от
дворно място, цялото от 1240 кв.м., урегулирано в самостоятелна парцела VI,
имот пл.№222 в стр.кв.53 по плана на с.***, заедно с построените в него къща
и лятна кухня, от които също се продава една трета ид.ч., при съседи на
парцела – от две страни улица, *** и собствено дворно място. Доколкото има
разлика в цифровото и словесното изписване на годината на сключване на
нот.акт за покупко-продажба, съдът приема за меродавно изписването с
цифри, тоест – годината на нот.акт е 1968 г., тъй като към 30,07,1967 г.
/датата на нот.акт, изписана словом/, продавачът не е бил собственик на
процесния имот, а това е станало едва с нот.акт за собственост от 22,12,1967 г.
11
– нот.акт №116, том VII, дело №2496/1967 г.
След тези сделки процесният недвижим имот - дворното място, урегулирано в
парцел VI – 222 в стр.кв.53 по плана на с.***, цялото от 1240 кв.м. при съседи
– от две страни улица, *** и собствено дворно място, станал съсобствен
между ищеца, отв.В.И. и ***, при равни права – по 1/3 ид.ч. за всеки,
доколкото в нот.акт от 22,12,1967 г. за покупко-продажба на недвижим имот
№50, том VI, дело №2497/1967 г. не е посочено при какви квоти двамата
купувачи придобиват собствеността върху недвижимия имот, следва да се
приеме, че двамата купувачи са придоби по 1/2 ид.ч. от продадените 2/3 ид.ч.
от процесния недвижим имот.
Следващата по време сделка, касаеща процесния имот е Договорът за
доброволна делба на недвижим имот от 27,01,1981 г., вписан под №1000 на
06,05,1981 г., том I, №81 на Служба по вписванията-Плевен. Ищецът въвежда
доводи за нищожност на същия поради полагане на подписите на
съделителите пред Кметовете съответно на с.*** и с.***. По отношение
действителността на този договор Съдът съобрази следното - към момента на
подписване на договора, приложими са били Законът за собствеността – в
редакцията към ДВ, бр.36/1979 г., Правилникът за вписванията – в
редакцията към ДВ, бр.30/1955 г. и Законът за устройство на съдилищата – в
редакцията към ДВ, бр.36/1979 г. Основното обстоятелство, което следва да
се съобрази в случая, е, дали заверилите договора за доброволна делба
длъжностни лица от с.*** и с.*** са притежавали т.нар.“ограничена
нотариална компетентност“, която е била нормативно уредена с чл.97 от
Закона за устройство на съдилищата /отм/. Според цитираната разпоредба,
действаща към 27,01,1981 г., населените места, където няма районен съд,
председателят, зам.-председателят и секретарят на изпълнителния комитет на
общинския (районния) народен съвет, кметът, заместник-кметовете и
секретарят на кметството заверяват подписи, удостоверяват датата на частни
документи и засвидетелствуват верността на преписи от документи. По
аргумент на противното, удостоверяването на същите обстоятелства по
частните диспозитивни документи, които подлежат на вписване, а договорът
за доброволна делба е именно такъв документ, по аргумент на чл.4, б.“г“ от
Правилника за вписванията, в ред. към ДВ, бр.30/4955 г., не може да бъде
извършено чрез заверка от лицата с ограничената нотариална компетентност.
По тълкувателен път се извлича извода, че рамките на компетентността на
12
посочените по-горе органи винаги се е свеждала до нотариални
удостоверения на подписи, на частни документи, които не подлежат на
вписване и не касаят прехвърлянето на вещни права на недвижими имоти.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че както секретарят на
кметство с.*** /заверил част от подписите/, така и секретарят и кметът на
с.***, заверили подписите на останалите петима съделители, не са
притежавали такава ограничена нотариална компетентност и договорът от
27,01,1981 г. е нищожен /в този смисъл е решение №492/28,05,2009 г. на ВКС
по гр.д. №1376/2008 г., ІV г. о./. Само за пълнота следва да се отбележи, че
липсва заверка на всеки един от подписите на съделителите - изписани са
само имена им, без данни за ЕГН и данни от паспорти. Положен е само един
щемпел с името на секретаря/кмета и датата. Вписването в Службата по
вписванията към ПлРС НЕ санира констатираната от съда нищожност на
Договора за доброволна делба. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че
не е спазена изискуемата от закона форма на договора за доброволна делба –
липсва надлежна нотариална заверка на подписите на съделителите, поради
което той се явява нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и не е годен да
породи вещно прехвърлително действие.
Следващата по време сделка е нот.акт за прехвърляне на недвижим имот за
издръжка и гледане №33, том VI, дело №1033/1994 г. на нотариус при ПлРС,
с който *** е прехвърлил на внука си В. ИЛ. ИЛ. 1/2 ид.ч. от собственото си
дворно място, цялото от 1250 кв.м., представляващо парцел VIII, пл.№249 в
стр.кв.53 по плана на с.***, заедно с 1/2 ид.ч. от къщата, кухнята и сайванта,
застроени в това дворно място, при съседи на цялата парцела – от две страни
улица, *** и ПЛ. ИЛ. ИЛ.. По делото няма представено удостоверение, че
имотът, описан веднъж като дворно място, урегулирано в парцел VI – 222 в
стр.кв.53 по плана на с.***, цялото от 1240 кв.м. при съседи – от две страни
улица, *** и собствено дворно място /в първите по време нот.актове/ и
имотът, описан в договора за издръжка и гледане като дворно място, цялото
от 1250 кв.м., представляващо парцел VIII, пл.№249 в стр.кв.53 по плана на
с.***, представляват един и същи имот, но доколкото няма оспорване от
никоя от страните на това обстоятелство, съдът приема, че се касае за
един и същи имот, описан по различен начин в различните планове на
селото.
13
Съобразявайки, че *** се е разпоредил по силата на нот.акт от 30,07,1968 г. и
с нот.акт от 22,12,1967 г. с №50, том 6, дело №2497/1967 г., общо с целия
процесен имот, следва да се коментира въпроса какво е прехвърлил същия с
договора за издръжка и гледане от 1994 г. По този въпрос съдът съобрази
следното – към 30,07,1968 г. *** е бил женен за *** /по данни от нот.акт от
30,07,1968 г./. Същата е починала на 27,07,1980 г., като видно от
удостоверението за наследници на ***, същата е омъжена, и не е имала деца с
***. По силата на чл.9, ал.2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с
възходящи или братя и сестри, или техни низходящи, той получава
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на 10
години от сключване на брака, а в противен случай получава 2/3 от
наследството. Доколкото *** и *** са имали сключен граждански брак повече
от 10 години към момента на откриване на наследството на ***, то ***
наследява 2/3 ид.ч. от нейното наследство, което касателно процесния имот
представлява 1/3 ид.ч. от имота, или *** след смъртта на *** се легитимира
като собственик на 2/9 ид.ч. от имота. Останалата 1/3 ид.ч. от притежаваната
от *** 1/3 ид.ч. /или 1/9 ид.ч./ от имота, е за останалите наследници на *** –
нейните братя и сестри, респективно техните наследници.
Изхождайки от гореизложеното, и съобразявайки обстоятелството, че никой
не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, по силата на
договора за издръжка и гледане *** е прехвърлил на своя внук 1/2 ид.ч. от
притежаваните от него 2/9 ид.ч. от процесния имот, или предмет на сделката
е 1/9 ид.ч. от имота, която е придобита от В.И. най-вероятно в съсобственост
със съпругата му К.И.. По този начин след сделката от 1994 г. В.И. се
легитимира като собственик на 4/9 ид.ч. от процесния имот.
Останалата на *** 1/9 ид.ч. от имота след неговата смърт през 2006 г. се
наследява единствено от сина му *** И.. Последният умира през 2007 г. и
оставя за наследници съпруга ***И., починала 2017 г., ищецът и отв.В.И.. Ето
защо по силата на наследяването П.И. и В.И. са наследили при равни права
1/9 ид.ч. от процесния имот от своя дядо, и така квотите на П.И. в
собствеността са станали 7/18 ид.ч., а на В.И. – 9/18 ид.ч. /от които 1/9 ид.ч. в
съсобственост с К.И./.
По възражението за изтекла в полза на отв.В.И. – същото се релевира с
начален момент датата на сключване на Договора за доброволна делба,
14
съответно датата на сключване на договора за издръжка и гледане.
При позоваване на давностно владение, основателността на претенцията на
владеещият имота несобственик /какъвто в случая се явява отв.В.И. и
отв.К.И. по отношение на собствените на ищеца 7/18 ид.ч. от имота/ се
обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в
продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на
определения от закона срок по давност е налице възможността за
придобиване собствеността по отношения на вещта, обект на владението.
Правото на собственост не се придобива автоматично, а след надлежното
позоваване било пред съда или нотариуса, като орган с компетентност да
констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от
факти – чл.79 от ЗС. За да произведе ефект придобивната давност е
необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по
отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на
придобиването, тъй като съгласно действащите правила – чл.120 от ЗЗД,
българското право не признава служебното зачитане на давността. Правото на
собственост ще бъде придобито от владеещия за себе си и тогава, когато
владението на имота не е получено от друго лице, стига постоянно
владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при бездействието
на действителния собственик на имота в предвидения в закона срок.
Владението съдържа в себе си два елемента - обективен и субективен.
Непротиворечива е съдебната практика, че когато след смъртта на общия
наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на
собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно това
положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този
смисъл като тази на чл.309, ал.1 от отменения ЗИСС. За да се превърне във
владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да
стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на
останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им
намерението си да свои имота. Поради това в настоящото производство, при
позоваване на изтекла придобивна давност в полза на ответниците И.и, за
уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.108 от ЗС не е достатъчно
само да се установи, че отв.В.И. е владял целия имот със своята съпруга само
15
за себе си, но е необходимо и да докаже, че е отблъснал владението на
останалите сънаследници, в частност на П.И. върху притежаваните от тях
него части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство
владението и съответно съвладението, преминава по право към наследниците,
които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е
необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа
власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл.82 от ЗС за
присъединяване от владелеца към владението му това на неговия праводател,
което при наследственото правоприемство за разлика от частното такова,
винаги е еднородно/само добросъвестно или само недобросъвестно като е
изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от
това на праводателя му/. В този смисъл е и непротиворечивата практика на
ВКС, обективирана например в Решение № 239/29.05.96 г. по гр.д.
№ 91/1996 г. на I г.о.; Решение № 216/05.04.2002 г. по гр.д. № 657/2001 г. на
I г.о.; Решение № 508/29.07.2003 г. по гр.д. № 740/2002 г. на I г.о./. В т.2 от
ППВС №№ 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че намерението на
лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически
запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна
на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се
демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на
намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот,
следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици
или сънаследници и да са станали достояние на тези съсобственици или
сънаследници. Такива действия са например: отказът на позващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до
знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да
се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което
ясно показва, че изключва владението на останалите наследници. В този
смисъл са решение №635/25.10.2010 г. по гр.д.№1405/2009 г. на ВКС, I г.о.,
решение №6/22.01.2010 г. по гр.д.№2760/2008 г. на ВКС, II г.о. и др.,
постановени по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се отбележи също така, че
съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №161/19.07.2013
г. на ВКС по гр.д. №1163/2013 г. на II г.о., сред действията, с които се
довежда до знанието на останалите сънаследници намерението на
16
сънаследник-съсобственик да свои целия имот не е вписването на
констативен нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза
на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот, тъй като съобразно
разпоредбите на ЗС и Правилника за вписванията вписването няма такова
действие.
С оглед гореизложеното и събраните по делото доказателства съдът счита, че
в конкретния случай не се доказа наличието нито на обективния, нито на
субективния елемент на давностното владение, тъй като от една страна се
установи, че не отв.В.И., а ищецът е този, който е обработвал имота от
години, отглеждал кучета в него, дори е имал разправии със съселяните си по
този повод. Изолирани останаха показанията на св.А., че отв.В.И. е посещавал
имота по два-три месеца, че е извършвал ремонтни дейности в него. От друга
страна свидетелят посочи, че при посещение на имота от отв.В.И., ищецът
П.И. се появявал до половин част и се карал с брат си, че не е негов имота и
да не влиза там. От изложеното следва, че владелец на имота е бил ищецът
П.И., като той е извършвал действия по отблъскване на един от другите
съсобственици. Обстоятелството, че отв.В.И. е плащал данъци за имота,
респективно е сключил застраховка за имота, не обосновават действия по
своене и не обективират промененото му намерение.
Доколкото както бе посочено и по-горе, никой не може да прехвърли повече
права, отколкото притежава, то по силата на нот.акт от 23,12,2020 г. отв.*** и
Ц.В.и са придобили само притежаваните от своите праводатели 9/18 ид.ч. от
процесния имот.
Съобразявайки всичко изложеното съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл.124 от ГПК – за признаване за установено, по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на 7/18 ид.ч. /което е равно на 21/54
ид.ч. – съобразно допуснатото изменение в размера на ид.ч. в съдебно
заседание/ от процесния имот, следва да бъде уважен.
Основателен с оглед гореизложеното се явява и искът по чл.108 от ЗС за
осъждане на ответниците *** и Ц.В.и да предадат на ищеца владението на
7/18 ид.ч. от процесния имот, които владеят без правно основание.
По отношение разноските – ищецът е направил такива в общ размер на 940,00
лева /50,00 лева за ДТ, 80,00 лева депозит за ВЛ, 10,00 лева за
съд.удостоверение и 800,00 лева за адв.възнаграждение/. Преди да се
17
произнесе по въпроса за разноските, съдът счита, че следва да обсъди
направеното в последното с.з. възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адв.възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй като
на практика се касае за осем иска /4 иска по чл.124 от ГПК - срещу
четиримата ответници и 4 иска по чл.108 от ЗС – отново срещу четиримата
ответници/, а и делото се отличава с фактическа и правна сложност.
Съобразявайки, че производството по делото е частично прекратено по
исковете с правно основание чл.108 от ЗС спрямо отв.*** И.и, то съдът счита,
че ответниците следва да заплатят на ищеца разноски по делото в общ размер
на 740,00 лева.
Тъй като ответниците *** И.и също имат право на разноски при прекратяване
на делото и са претендирали такива, то ищецът следва да бъде осъден да
заплати на отв. *** И.и деловодни разноски в размер на 250,00 лева.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на
ответниците В. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, КР. В. ИЛ., ЕГН **********,
двамата от ***, ХР. Н. В. , ЕГН **********, от ***, и ЦВ. Н. В., ЕГН
**********, от ***, че ищецът ПЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН ***, от ***, е собственик
на 7/18 /седем осемнадесети/ ид.ч. от следния недвижим имот - ПИ с
идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
131/22,02,2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата със заповед №18-10222/26,10,2020 г. на *** на СГКК-Плевен, в
с***, с площ 1287 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с предишен
идентификатор ***., номер по предходен план – 249 в стр.кв.53.
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС ХР. Н. В. , ЕГН **********, от ***, и
ЦВ. Н. В., ЕГН **********, от ***, да отстъпят собствеността и предадат
владението върху 7/18 ид.ч. /седем осемнадесети/от недвижим имот - ПИ
с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
131/22,02,2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата със заповед №18-10222/26,10,2020 г. на *** на СГКК-Плевен, в
18
с***, с площ 1287 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с предишен
идентификатор ***., номер по предходен план – 249 в стр.кв.53, НА ПЛ. ИЛ.
ИЛ., ЕГН ***, от ***.
Осъжда на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, КР.
В. ИЛ., ЕГН **********, двамата от ***, ХР. Н. В. , ЕГН **********, от ***,
и ЦВ. Н. В., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ищеца
ПЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН ***, от ***, деловодни разноски в общ размер на 2740,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК ПЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН ***, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на В. ИЛ. ИЛ. , ЕГН **********, КР. В. ИЛ., ЕГН
**********, двамата от ***, деловодни разноски в размер на 250,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
19