№ 357
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200414 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр.*, ул.“*“ №4, срещу Наказателно постановление №*/18.11.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение
на чл.62, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока. Алтернативно се моли за
намаляване размера на санкцията. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Иванов, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган - Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и
пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (НП е връчено на представител на жалбоподателя на 18.01.2022 г., а жалбата е
депозирана на 25.01.2022 г.), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2021г., в 12:00ч. св. Ас. Здр. Д. - главен инспектор при Д „ИТ”- Бургас,
извършила проверка на обект: бистро „*“, находящо се в гр.*, ул. „*“ №38 и стопанисвано от
жалбоподателя. На място било установено лицето В.Б.С., ЕГН: **********, която полагала
труд като „хигиенист“ – почиствала между масите. При проверка по документи на
28.07.2021г. и 07.09.2021г. се установило, че на 01.07.2021г. /към момента на проверката в
обекта/ „*“ ЕООД, ЕИК: *, не е уредило като трудово правоотношение отношението при
1
предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето
- В.Б.С., ЕГН: **********.
На 07.09.2021г., срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № *, в който като нарушена е посочена нормата на чл.62 ал.1
вр. с чл.1 ал.2 от КТ . Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта и за нарушение на
чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя
бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. Съдът не
кредитира показанията на св. *, за което ще бъдат изложени съображения по-надолу.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в
предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия
състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57
ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити, респ. не са налице формални
основания за неговата отмяна. Ясно е посочена като дата на нарушението 01.07.2021 г.,
когато именно е установено лицето * да полага труд. Посочването на останалите дати е с цел
конкретизиране на действията по установяване факта на извършено нарушение, като от
последния момент, в който актосъставителят е могъл да заключи, че липсва сключен трудов
договор, започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Ирелевантно се явява
обстоятелството, че в конкретния случай не е издадено от контролните органи
постановление по чл.405а, ал.1 от КТ- такава материална предпоставка не е установена в
нормите на чл.62, ал.1 КТ и чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ, в които е очертан
съставът на нарушението. В тази насока е и константната практика на БАС, обективирана в
Решение № 1410 от 27.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1526/2020г., Решение №
1639 от 04.10.2018г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1500/2018г., Решение № 1261 от
07.10.2020г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1378/2020г., Решение № 1234 от 2.10.2020г. на
АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1524/2020г. и много други/.
В обобщение, липсват формални предпоставки за отмяна на обжалваното
постановление.
Съобразно цитираната норма, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.,
за всяко отделно нарушение. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение, следва
да се установи, че е налице трудово правоотношение, без да има сключен договор за това.
Отношенията по предоставяне на работна сила следва да се уреждат само като трудови (чл.
1, ал. 2 КТ), със сключване на предвидения в писмен трудов договор преди постъпването на
работа на работника. Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската власт
на физическо или юридическо лице, което определя условията, при които ще работи.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят техния характер
като такъв, а именно работно място, работно време и почивка, уговорено възнаграждение на
2
работника или служителя за положения труд, работодателска власт и т.н.
С тълкувателно решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВКС са посочени разликите
между трудов и граждански договор, като основаната такава се извлича от предмета на
сключения договор, а именно дали е уговорено престиране на работна сила или се дължи
определен трудов резултат. Когато се уговори престиране на определен трудов резултат, то
сключеният договор не е трудов, а граждански, регламентиран от разпоредбите на ЗЗД.
Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила и са изпълнени
следните условия: работникът или служителят има определено работно време, работно
място и трудово възнаграждение; работата се извършва чрез личния труд на работника или
служителя; работата, която се извършва е свързана с предмета на дейност на възложителя;
работникът или служителят изпълнява указанията на работодателя за това кога, къде и как
да работи; работата се извършва съгласно реда и последователността, определени от
работодателя, е налице трудово правоотношение (трудов договор), което се урежда от
разпоредбите на КТ. Също така следва да се касае за многократно и повтарящо се
изпълнение на трудова операция.
При признаването на едно лице за виновно в извършването на административно
нарушение, респ. за налагането на имуществена санкция на юридическо лице, се прилага
стандартът на чл. 303 НПК- обвинението (нарушението) следва да бъде доказано по
несъмнен начин, като актът, с който се налага наказание не може да почива на
предположения. От съвкупната преценка на доказателствата по делото може да се извлече
несъмнен извод за допуснато от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство,
което е описано в НП.
От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 01.07.2021г.
проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, на обект:
бистро „*“, находящо се в гр.*, ул. „*“ №38, работодателят „*” ЕООД, не е сключил трудов
договор в писмена форма с В.Б.С.. На място служители на Дирекция „Инспекция по труда”-
Бургас са установили, че работникът през деня е почиствала между масите в обекта.
Контролните органи са се убедили, че именно тези функции са били изпълнявани от нея.
Съставът счита, че се касае именно за полагане на труд по смисъла на КТ, като в тази
насока са и твърденията на самия жалбоподател. В тази насока е и попълнената от * справка
по чл. 402 от КТ, където е посочено работно време „от 7 до 16ч.“.
Действително по делото е представен граждански договор от 01.07.2021 г. /л.20 от
делото/, който по своят същност представлява договор за изработка. Същият е частен
документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Верността на обективираните в
него изявления следва да се преценят от съда наред с останалите доказателства по делото.
Тази доказателствена сила не се подкрепя и от представените по делото писмени
доказателства. В тази връзка, съдът не кредитира гражданския договор, доколкото
изявленията в него се оборват от приложената справка - декларация (л. 17), както и от
изявленията на работника, направени непосредствено пред контролните органи в момента
на проверката.
Също така, записаното в този договор не отговаря и на изложеното от св. Бачева в
съдебно заседание. Същата твърди, че той е сключен за конкретна работа- почистване след
детско тържество. В самия договор обаче е записано почистване на кухненско помещение и
салон за клиенти в удобно за * време. След като се твърди, че е сключен договор за
конкретен резултат, този резултат би следвало да е описан. Не може да се приеме обаче, че
описанието на дейността в представения договор отговаря на това, което свидетелката
твърди да се е разбрала със *.
Нещо повече, в разписката на л. 21 (която е посочена като неразделна част от договора)
е записано, че на 02.07.2021 г. * е получила възнаграждение по този граждански договор в
размер на 16 лева. Свидетелката Бачева обаче в съдебно заседание заявява, че след
3
01.07.2021 г. * не се е явявала повече и даже подробно описва как на 02.07.2021 г. я е
търсила, но се оказало, че * била заминала. Тези противоречия мотивират съда да не
кредитира всъщност и изложеното от свидетелката Бачева в нейните показания.
Доколкото в случая е налице несъответствие с останалите доказателства, съдът приема,
че гражданският договор е неубедителен и не доказва твърдяното основание за полагане от
посоченото лице на труд в обекта. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на
обикновено гражданско, договорно правоотношение. Недопустимо е да се прикриват
трудови правоотношения посредством сключване на граждански договор. Вярно е, че
страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от
повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава
отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В
казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като
отношенията, свързани с престирането на труд от лицето *, не са били уредени в трудов
договор, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
Всички обстоятелства водят до извода, че „*” ЕООД, в качеството си на работодател,
на 01.07.2021г., не е сключил трудов договор в писмена форма със *. С неподписването на
договор в писмена форма към тази дата работодателят не е изпълнил задълженията си по
чл.414 ал.3 вр. с чл.62 ал.1 от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално
законосъобразно, като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно
ангажирана.
Изложените от управителя на заведението доводи за желания да се провери, дали
служителката ще се справи с характера на работата, не могат да бъдат възприети от съда
като обстоятелство, което би могло да доведе до отпадане на административно -
наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, тъй като законодателят е
предвидил възможност за сключване на трудов договор със срок за изпитване.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28
ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение №
1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от
14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл.
415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на
общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по
отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Съдът намира също така, че АНО правилно е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват
данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди
датата на осъществяване на настоящото такова, поради което и АНО е наложил на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в минимален размер.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63в, ал. 5 ЗАНН,
4
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*/18.11.2021г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 КТ, на
основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя - „*“ ЕООД, ЕИК: *,
седалище и адрес на управление: гр.*, ул.“*“ №4, е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.*, ул.“*“ №4, да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. София сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5