№ 12829
гр. С, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110130491 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД, срещу двама ответника при условия на разделност.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, срещу двама ответника
М. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.С..., и Л. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, с
предявени искове съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че двамата ответника дължат при разделност на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ –
обща сума от 6431,86 лева, от които 5513,47 лева дължима главница за топлинна
енергия/ТЕ/ за период 1.5.2018г.-30.4.2020г., ведно със законна лихва за периода от
01.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до
11.10.2021 г. в размер на 888,65 лева, главница за дялово разпределение/ДР/ в размер на
24,96 лева за период 1.12.2018г.-30.4.2020г., ведно със законна лихва за периода от
01.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до
11.10.2021 г. в размер на 4,78 лева, като сумите се дължат за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр.С, аб.№ 44687/инсталация № ...., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 68885 /2021г. на СРС, като сумите
се разделят между двамата ответника, както следва:
1/ За М. А. М. за 1/4 от всички дължими суми: обща сума от 1607,96 лева, от които
главница за ТЕ в размер на 1378,37 лева /хиляда триста седемдесет и осем лева и 37
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 01.12.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 11.10.2021 г. в размер на 222,16 лева /двеста
двадесет и два лева и 16 стотинки/, главница за ДР в размер на 6,24 лева /шест лева и 24
1
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 01.12.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 11.10.2021 г. в размер на 1,20 лева /един лев и
20 стотинки/,
2/ За Л. А. М. за 3/4 от всички дължими суми: обща сума от 4823,89 лева, от които
главница за ТЕ в размер на 4135,10 лева /четири хиляди сто тридесет и пет лева и 10
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 01.12.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 11.10.2021 г. в размер на 666,49 лева
/шестстотин шестдесет и шест лева и 49 стотинки/, главница за ДР в размер на 18,72 лева
/осемнадесет лева и 72 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 01.12.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 11.10.2021 г. в
размер на 3,58 лева /три лева и 58 стотинки/.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че двамата ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ№ 22188/14.12.2021г. и в ИМ, за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес посочен в ИМ - гр.С, аб.№ 44687/инсталация №
..... Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия срокът за заплащане
от потребителите на топлинна енергия е 45-дневен от датата на публикуването на
прогнозните фактури на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение. Твърди се, че двамата ответника са изпаднали в забава, затова са
начислени и лихви за това.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски за двете производства – заповедно и исково.
ОТВЕТНИКЪТ М. А. М. е подал отговор на ИМ, като по същество оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва, че повече от 20 години не живее в имота, който е бил
собственост на родителите му. Посочва, че в спорния имот над 10 години няма радиатори и
не се ползва ТЕ и ДР. Оспорва, че със Заявление за отказ от наследство - вх.
№2022657/09.08.2018г. по описа на СРС, се е отказал от наследството на майка си К.С.М., с
ЕГН: **********, и че горното заявление е вписано в особената книга на съда/СРС/ под №
1192/13.08.2018г. Оспорва, че със Заявление за отказ от наследство - вх.
№2022656/09.08.2018г. по описа на СРС, се е отказвал от наследството на баща си А.Г. М., с
ЕГН: **********, и че горното заявление е вписано в особената книга под №
1188/10.08.2018г.
Посочва, че след депозираните заявления за отказ от наследство собственик на
процесния топлоснабден имот е сестра му - Л. М..
2
Оспорва самите искове като неоснователни, защото имота не е топлоснабден, и може
би се ползва само топла вода.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции предявени срещу него
изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ Л. А. М е подал отговор на ИМ, като по същество оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва, че над 20 години не живее на адреса. Допълнително заявява,
че оспорва изцяло размера на дължимата сума от страна на ищеца. Още преди 15 години са
премахнати радиаторите, и на практика апартамента не е топлоснабден. Дори и да се дължат
суми за топла вода, заявява че сумите са нереални и са надписани. От приложените
документи /към ИМ/ не става ясно формирането на задължението, поради което счита
направеното искане от страна на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза,
със задачи посочени в исковата молба за основателно. Не възразява да бъде привлечено по
делото като трето лице помагач-фирма „Техен сървисис"ЕООД. Не възразява да бъдат
приети представените по делото доказателства.
Няма направено искане дали исковете да се отхвърлят, но с оглед оспорванията следва
да се приеме, че иска отхвърлянето на исковете.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът и третото лице помагач Т ЕООД, ЕИК ....,
редовно призовани, не се представляват от управителите на дружествата, нито от адвокати
или юр.консулти. Ищеца с молба с вх.№ 237243/3.11.2022г./л.80-81/ поддържа предявените
искови и моли делото да се разгледа в о.с.з. без представител на ищеца, като по същество се
моли съдът да уважи изцяло предявените искове.
Третото лице помагач с молба представя доказателства за дяловото разпределение за
аб.№ 044687 за процесния период 1.5.2018г.-30.4.2020г./л.88-91/.
В о.с.з. ответникът М. А. М., редовно призована, не се явява лично, чрез процесуалния
си представител по пълномощно-адвокат, поддържа отговора и направените откази от
наследство, и моли съдът да отхвърли исковете предявени срещу него.
В о.с.з. ответникът Л. А. М., редовно призована, не се явява лично и не се представлява
от адвокат.
Съдът като взе предвид разпоредбата на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като
съобрази нормативните актове уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи, като доказателства –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 99465/1.12.2021г. за което е
образувано ЧГД№ 68885/2021г. на СРС и документ за внесена държавна такса за заявление
за издаване на заповед за изпълнение/л.10-15/; документ за внесена държавна такса за исково
п-во/л.16/; Удостоверение за наследници-2бр./за родителите на двамата ответника/л.17-
18/; Препис-Извлечение от акт за смърт на К Ст.М/л.19/; Договор от 1.2.1991г. за продажба
3
на процесния имот в полза на наследодателите на двамата ответника /л.20-21/; Молба за
вписване на законна ипотека/л.22/; Съобщение за възбрана/л.23/; Писмо от СО-Район
„Искър“ № 7000-21/1/15.1.2015г./л.24-25/; Постановление за налагане на възбрана/л.26/;
Заявление за отказ от наследство/л.27/; Молба-Декларация за откриване на партида за аб.
№44687/процесния/ на името на К.С.М./майка на двамата ответника/ от 4.12.2002г./л.28-29/;
Договор между ЕС и „Т“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия от 31.10.2002г./л.30-31/; Протокол от 4.9.2002г. от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост/СЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и
списък на етажните собственици/л.32-33/; обща фактура № **********/31.7.2020г./л.34-35/;
съобщение към фактура от 31.7.2019г./л.36-37/; извлечение за дължими суми за абонат №
..../л.38/; Договор между „Т С” ЕАД и “Т” ЕООД от 3.6.2020г./л.39-46/; Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на потребители в гр.С
публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г./л.47/; пълномощно за юр.консулт на
ищеца/л.48/; съдебно удостоверение за отказ от наследство на отв. М. А. М. от наследството
на майка си К.С.М., с ЕГН **********, и че горното заявление е вписано в особената книга
на съда/СРС/ под № 1192/13.8.2018г./л.83, л.86/; съдебно удостоверение за отказ от
наследство на отв. М. А. М. от наследството на баща си А.Г. М., с ЕГН **********, и че
горното заявление е вписано в особената книга на съда/СРС/ под № 1188/10.8.2018г./л.84,
л.87/.
Молба с приложени доказателства от третото лице помагач Т ЕООД, ЕИК ..../л.88-91/.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧДГ № 68885/2021г. на СРС.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.93-97/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че за спорния период в имота на ответника е имало затапени 5бр.радиатори без
монтирани отчетени уреди, като е отчитана само топлата вода по водомера.
Топлоенергията/ТЕ/ е отчетена на максимална мощност, защото радиаторите ако са
затапени следва да имат монтирани отчетни уреди, или да се демонтират самите уреди.
Начислена ТЕ за общи части на сградата, сградна инсталация е изчислена по формула
съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1. от Наредба № 16-334. Общо дължимите суми за
спорния период са 5696,30 лева, от които за топла вода са 680,25лв., в които не е включена
сума за изравнявания, корекции и просрочия от предходни периоди.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ–л.99-104/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че за неплатени фактури за процесния период двамата ответника дължат обща
сума от 6236,72 лева/лв./, от които за главница ТЕ-5344,64лв., за главница ДР-24,96лв., за
лихва за забава за ТЕ-862,34лв. и за лихва за забава за ДР-4,78лв., като сумата дължима за ¾
от общата сума 6236,72лв. възлиза на обща сума 4677,54лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
4
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя
срещу двамата длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по чл.414 ГПК в предхождащото заповедно производство по ЧГД№
68885/2021г. на СРС.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, двамата ответника са придобили имота по наследяване от
своите родители, след като баща им е починал на 1.12.1994г./л.17/, а майка им е починала на
4.3.2016г./л.18/, като в края на 2002г. майката-наследодател е прехвърлила партидата на
имота на свое име/л.28-29/. Двамата наследодатели са придобили процесния имот от
Държвата чрез договор за покупко-продажба от 1991г./л.20-21/. По делото двамата
ответника, в чиято тежест е да оборят доказателствата на ищеца, че са собственици на
имота, следователно, че са абонати, не са ангажирали насрещни доказателства, затова в
качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот имат качеството
„потребител“ по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т.42 от ДР на ЗЕ до
17.7.2012г. и „потребител на енергийни услуги” по смисъла §1, т.41б от ДР на ЗЕ от
17.7.2012г. и чл.153, ал.1 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във
валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия
при ОУ през процесния период по ИМ. Собствеността на апартамента описан в ИМ с
административен адрес гр.С, с аб.№ 44687/инсталация № ...., а именно, че е собственост на
двамата ответника по наследяване е доказано. Възраженията на двамата ответника, че не е
имал валидно облигационно отношение с ищеца остава недоказано, поради което е
неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
5
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на двамата ответника в исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на майката-наследодател на
двамата ответника и начисляването на суми за топлоенергия и топла вода по тази партида
през исковия период, водят до извода за качеството на потребител на двамата ответника.
Отделно от това няма спор за откриване на партида за абонат на името на майката на
двамата ответника К.С.М., с ЕГН **********, през 2002г., която е наследодател на 2-та
ответника, нейни деца. В този смисъл виж ТР № 2/ 25.5.2017г. постановено по ТД №
2/2016г. на ОСГК на ВКС. Следва да се подчертае също, че двамата ответника не могат да
черпят права от собственото си неправомерно поведение, защото след смъртта на майка им
са били задължени да променят партидата за процесния имот на свое име в 30 дневен срок,
но това не е направено. Отделно от това, твърденията, че имота не се ползва се опровергават
от факта, че в процесния период са били извършвани реални отчети на ползваната топла
вода, като абоната е предоставил достъп до имота на ФДР, за да извърши засичането на
водомера за топла вода, което се потвърждава от писмените документи представени от 3-
тото лице помагач и от заключението на СТЕ.
Поради доказването на качеството на абонати на ищеца по отношение на двамата
ответника съдът е задължен да разгледа възражението на отв.М. А. М. във връзка с отказите
от наследство направени от него пред СРС, оставено от майка му К.С.М. и баща му А.Г. М..
От събраните доказателства се установява, че ответника се е отказал изцяло от наследството
на своите родители, като тези откази са вписани в специалната книга към СРС под №
1192/13.8.2018г. и № 1188/10.8.2018г. С оглед тези откази ответника не може да носи
отговорност за задължения за начислена ТЕ за процесния период и процесния имот, защото
се е отказал от наследството, следователно не е собственик на каквато и да било ид.ч. от
процесния имот. Във връзка с отказите от наследство съдът следва да отхвърли всички
предявени искове срещу отв.М. Ал.М., като несонователни.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
6
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в обем по-малък от
посочения в ИМ за през процесния период.
Същевременно, доколкото ответника Л. А. М., в чиято тежест е било, не е провел
доказване за плащане на дължимата сума, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид
кредитираното като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.415, ал.1 ГПК, поради което предявените на това
основание установителни искове за двете главници за ТЕ и ДР се явяват основателни и като
такива следва да бъдат уважени /в този смисъл виж ТР№ 2/17.5.2018г. постановено по
ТД№2/2017г. на ОСГК на ВКС/.
Възраженията направени от ответника не се доказват от събраните по делото
доказателства, поради което се явяват неоснователни, по отношение на главниците за ТЕ и
ДР.
По отношение на размера съдът кредитира двете приети експертизи, поради това
следва да се уважат исковете за главници в размерите по ССЕ – за ТЕ-4008,48лв., за ДР-
646,76лв., или обща сума за главниците от 4655,24лв. за дължимите ¾ от обща сума от
6206,98лв. Доколкото обаче по делото се доказва, че двамата ответника са наследници на
своите родители, като липсват доказателства отв.Л. Ал.М. да е получила по-голям дял от
наследството на своите родители, то тя следва да отговаря за 1/2ид.ч. от общо дължимите
суми, а не за 3/4ид.ч. както са предявени исковете от ищеца. Затова съдът достига до извод,
че отв.Л. Ал.М. е задължена да заплати в полза на ищеца ½ от главницата за ТЕ в размер на
2672,32лв., а за ДР-12,48лв., като за разликите над тези суми до предявените срещу нея за
ТЕ-4135,10лв. и за ДР - 18,72лв. исковете следва да се отхвърлят.
По отношение на лихвите за забава следва да се уважи тази изчислена върху главница
ТЕ, защото съгласно чл.33 ОУ на ищеца ответниците изпадат в забава 45 дни, след изтичане
на отчетния период, т.е. са задължени в рамките на този срок да платят фактура издадена
след отчетен период, но отв.Л. Ал.М. следва да бъде осъдена за ½ от лихвата за забава в
размер на 431,17лв. и се отхвърли иска за разликата над тази сума до предявените срещу
този ответника за сумата от 666,49 лв.
За лихвата за ДР следва да се отхвърли, защото в ОУ не е уредено от кой момент
ответниците изпадат в забава, а покана към тях за плащане на главница ДР, след което да
изпадат в забава по делото като доказателство липсва. Затова чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадане в
забава на ответниците по отношение на сумите за ДР преди подаване в съда на заявление по
чл.410 ГПК няма как да се приложи, а претенциите за заплащане на лихва за забава върху ДР
от 3,58лв. за периода от 31.01.2019г. до 11.10.2021 г. следва да се отхвърли, защото не може
да се присъди по реда на чл.86 ЗЗД.
Следва да се присъди върху главниците на ТЕ и ДР законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда - 1.12.2021г.
7
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на двамата
ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в
хода на двете производства разноски. По заповедното производство са направени разноски в
размер на 178,64лв., а в исковото производство са сторени разноски от ищеца в размер на
792,89лв., от които доплатена държавна такса-192,89лв., депозит за вещи лица-500,00лв.,
100лв. за юр.к.възнаграждение. Всеки от двамата ответника дължи ½ от сумите на
разноските в размер на 971,53лв., а за ½ - 485,77лв. Списък по чл.80 ГПК не е представен от
ищеца. С оглед частичното уважаване на исковете срещу отв.Л. Ал.М. следва да се уважат
съразмерно разноските само срещу нея за уважената част от исковете, затова следва да бъде
осъдена да заплати разноски в размер на 313,78лв. за двете производства. Разноски от отв.М.
Ал.М. в полза на ищеца не се дължат.
Ответника Л. Ал.М. не е представила списък по чл.80 ГПК, но по двете производства
липсват доказателства тя да е извършила разноски, затова за отхв.част от исковете на нея
съдът не присъжда разноски.
Ответникът М. Ал.М. е представил списък по чл.80 ГПК/л.106 от делото/. По делото е
приет договор за правна защита и съдействие за този ответник/л.79а от делото/, като в него с
думи е записано триста и петдесет лева, а с цифри 500 и 350 едновременно, отделно от това
за начина на плащане – дали в брой или по сметка не е отбелязано нищо, а тази част на
договора, съгласно практиката на ВКС, се приема като разписка в договора удостоверяваща
заплатен адв.хонорар за сумите в брой, а за сумите платени „по сметка“ следва да се
представят допълнителни доказателства, затова съдът достига до единствения възможен
извод, че и за този ответник липсват надлежни доказателства за направени реално разноски
по делата, затова и на него съдът не присъжда разноски, за отхвърлените искове по реда на
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец ... ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, и ответник Л. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.С,
че ответника ДЪЛЖАТ на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 3115,97 лева, от
които главница за ТЕ в размер на 2672,32 лева за период 1.5.2018г.-30.4.2020г., ведно със
законна лихва за периода от 01.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2019г. до 11.10.2021 г. в размер на 431,17 лева, главница за ДР в размер на
12,48 лева за период 1.12.2018г.-30.4.2020г., ведно със законна лихва за периода от
01.12.2021г. до изплащане на вземането, като сумите са начислени за топлоснабден имот
находящ се на адрес гр.С, аб.№ 44687/инсталация № ...., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 68885/2021г. по описа
на СРС, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79,
8
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани за
разликата за главница за ТЕ над уважените 2672,32лв. до предявените 4135,1олв., за
главница за ДР над уважените 12,48лв. до предявените 18,72лв., за мораторна лихва върху
ТЕ над уважените 431,17лв. до предявените 666,49лв. и за мораторна лихва върху ДР за
периода от 31.01.2019г. до 11.10.2021 г. в размер на 3,58 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от ищец ... ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, срещу ответник М. А. М., ЕГН **********, с адрес
гр.С..., за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ -
обща сума от 1607,96 лева, от които главница за ТЕ в размер на 1378,37 лева /хиляда
триста седемдесет и осем лева и 37 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
01.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до
11.10.2021 г. в размер на 222,16 лева /двеста двадесет и два лева и 16 стотинки/, главница за
ДР в размер на 6,24 лева /шест лева и 24 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
01.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до
11.10.2021 г. в размер на 1,20 лева /един лев и 20 стотинки/, като сумите са начислени за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С, аб.№ 44687/инсталация № ...., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
68885/2021г. на СРС, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и
сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца Т С ЕАД.
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, да заплати на ... ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, СУМАТА от 313,78 лева представляващи сторените
пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство както и по ЧГД
№ 68885/2021г. на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на третото лице помагач със
съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9