Р Е Ш Е Н И Е
№ 325/19.07.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 267 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Б.А.Ш. ***, чрез пълномощника адв.Б.,*** , „ против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 21- 00294-000066 от 02.03.2021 г. на вдп началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом. Със същата на лицето е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за една година, като обжалването е в частта“ за срок от една година, а не за шест месеца – минимума по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.“
В жалбата и в с.з.адв.Б. излага доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, т.к. в нея липсват мотиви защо ПАМ е наложена за една година, а не за минимилния срок от шест месеца. Моли за отмяна на издадената заповед за прилагане на ПАМ и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка редовно призован, не се явява, не се представлява, представя отговор в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК, изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Възразява против размера на адвокатския хонорар.
Оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 21 - 0294-000066 от 02.03.2021 г. е издадена от впд началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, упълномощен със заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана, същата е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лицето - адресат на акта, което съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК има право да оспори акта, доколкото същия пряко засяга негови лични права и законни интереси, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 - 0294-000066 от 02.03. 2021 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, на Б.А.Ш. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до 1 година, а именно за една година, отнети са СРМПС и 2 бр. рег. табели № М 94 32 ВН.
Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 02.03.2021 г., в 01.25 часа в гр.Лом на ул.Белоградчишко шосе, с посока на движение от с.Сталийска махала към гр.Лом, управлява собствения лек автомобил “Шкода октавия“ с рег.№ М 94 32 ВН, като при извършена проверка е установено, че водачът е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000, който отчел положителна проба – наличие на канабис, издаден е и талон за медицинско изследване № 090002, за нарушението е съставен АУАН серия GA № 330582/02.03.2021 г.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 04.06.2021 г., видно от приложения към делото екземпляр, макар същата да е с дата 02.03. 2021 г. По делото е приложено и свидетелство за регистрация на МПС, както и справка за нарушител/водач, като по фактите не се спори.
Съгласно приложената и приета по делото заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР Монтана, по т.7 от същата началник РУ Лом, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Монтана е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП/л.27-28 от делото/
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Монтана, при спазване на изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР Монтана, в т.7 от тази заповед началник РУ Лом към ОД на МВР, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Монтана е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, в хипотезата на управление на моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества или техните аналози.
Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Посочената като правно основание за издаването на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, разпоредба на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, действаща към датата на издаване на заповедта, предвижда „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.
От фактическа страна в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка са изложени обстоятелствата, че на определена дата и място собственикът Б.А.Ш., е управлявал правилно индивидуализирано пътно превозно средство – лек автомобил, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози – установено с техническо средство, дало положителна проба- наличие на канабис, за което му е съставен и АУАН. Посочените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява МПС, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози – установено с техническо средство, дало положителна проба- наличие на канабис. Изложеното в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка. В правилно посочената разпоредба на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, на водача е забранено „да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“
В конкретния случай по делото не се спори, че водачът Ш. е управлявал собствения си автомобил“Шкода октавия“ с рег.№ 9432 ВН, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, положителен резултат „ канабис 25“ установено с техническо средство, като изрично в издадения талон за медицинско изследване № 090002 е записал“ приемам показанията на апарата“/л.24 от делото/ . Текстът на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е ясен и не буди съмнение, че мярката се прилага спрямо пътното превозно средство.
Основното възражение на жалбоподателя – собственик на МПС е, че срокът е за една година, а не минималния съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“Б4 шест месеца, т.е. не се спори, че безспорно е установено нарушение на 02.03.2021 г., съгласно приложения АУАН, тогава са и иззети СРМПС и свалени рег.табели.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН в случая серия GA, № 330582/02.03.2021 г., имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в AУAH.
Настоящият съдебен състав не установи при издаването на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, въпреки изложеното в жалбата твърдение за липса на мотиви относно срока за налагане на ПАМ. В заповедта са изложени както фактическите, така и правните основания за прилагане на оспорената ПАМ - извършеното от собственика на МПС административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС след употреба и под въздействието на наркотично вещество, което изисква императивното прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Действително в заповедта не са изложени мотиви по отношение продължителността на срока на ПАМ, но с оглед тежестта на нарушението и предвид и предвид извършеното нарушение, както и наличие на други нарушения видно от приложената справка на л.29 от делото, съдът в този си състав намира, че така констатираният пропуск в конкретния случай няма стойност на съществено нарушение на процесуалните правила, респ. и на самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Що се отнася до твърдението за несъразмерност на ПАМ по смисъла на чл. 6 от АПК, то същото е неоснователно с оглед обстоятелството, че този вид принудителна административна мярка е законоустановена по основание и е определена в максималния предвиден срок на изтърпяване, поради което съдът счита, че освен, че е съразмерна, тя съответства изцяло и на целта на закона по см. на чл. 146, т. 5 от АПК.
На следващо място, приложената ПАМ е пряко следствие на извършеното виновно от Ш. административно нарушение – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Именно неговото поведение е причина за лишаване от възможността да ползва собственото МПС за срок от една година. Поради това той не може да се позовава на собственото си противоправно поведение, в резултат на което с голяма вероятност са настъпили твърдените значителни неблагоприятни последици, за да претендира отмяна на наложената законоустановена ПАМ, в частта касаещ срока на същата.
Предвидената с последното актуално изменение на чл. 171, т. 2а от ЗДвП мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено нарушение по чл. 5, ал., 3, т. 1 от ЗДвП и изпълнението й при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки, какъвто е настоящият случай, поради което и не следва да бъде променяна.
В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, тоест тя има и преустановителен ефект.
Предвид изложеното, оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 - 0294-000066 от 02.03. 2021 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
В производството не са предявени искания за разноски.
При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Б.А.Ш. ***, чрез пълномощника адв.Б.,*** , „ против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 21- 00294-000066 от 02.03.2021 г. на вдп началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: