Решение по дело №20437/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4728
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20185330120437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№4728

 

град Пловдив, 10.12.2019г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХII граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

                                                          

       при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20437 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.

     Искова молба на М.С.С., ЕГН **********,***, и Н.В.Н. , ЕГН **********,***, депозирана против застрахователно дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джеймс Баучер № 87, и с искания да се осъди ответното дружество като застраховател да заплати на ищците суми за обезщетение на имуществени и  неимуществени  вреди от пътно транспортно произшествие.

    Ищците твърдят, че на ********. пътували с лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. ********, собственост и  управляван от  втория ищец, по автомагистрала *********, в посока от ******* за *******. Заедно с множество други автомобили, попаднали в пътнотранспортно произшествие, по вина на водача на лек автомобил „Воксхол“ с рег. ********** , който при управление на автомобила не реагирал своевременно на нуждата от аварийно спиране, при което автомобила му ударил с предната си част л.а.  „Мицубиши Аутлендер“ с рег. ********. На свой ред, този  автомобил се блъснал отзад в спрял пред него автобус, след което получил  нов удар отпред и отдясно, където пътувал първия  ищец, и спрял.

    От случилото се, С. и Н. претърпели травматични увреди. С. получила ******************************Н. получил ***************.

    От този травматизъм ищците претърпели и неимуществени вреди.  М.С. изпитала интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емо­ционално и физиологическо сътресение и смущение; имала усещане за нереалност.

   От  удара лекия автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. ******** претърпял множество повреди.

    Гражданската отговорност на виновния водач на лекия автомобил „Воксхол“ с peг. № ********** била застрахована при ответното дружество  с валидна към датата на ПТП застрахователна полица № ***************, с период на застрахователното покритие от  22.11.2016 г. до 23.11.2017 г. Затова ищците поискали от ответното дружество изплащането на застрахователни обезщетения , като била заведена щета № ********** по  описа на дружеството. Срокът за произнасяне по щетата изтекъл на 20.09.2018 г., но застрахователя не платил.

   Поради изложеното, иска се от съда да постанови решение , с което да осъди ответното дружество да заплати на М.С.С., ЕГН **********, сумата от 8 000.00 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от **********., ведно със законната лихва върху тази сума от изтичане на срока за произнасяне - 20.09.2018 г. до окончателното плащане; да се осъди  ответното дружество да заплати на  Н.В.Н., ЕГН **********, сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в ре­зултат на ПТП от ********ведно със законната лихва върху тази сума от изтичане на срока за произнасяне - 20.09.2018 г. до окончателното плащане, и сумата от сумата от 100.00 лева,  частичен иск от 7 000.00 лева, представля­ваща обезщетение за нанесени щети върху лек автомобил марка и мо­дел „Мицубиши Аутлендер“ с per. № ********* в резултат на ПТП от ********ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на подаване на исковата молба в съда -       27.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. В хода на производството , искът на Н.Н. за обезвреда на щетите по лекия автомобил Мицубиши Аутлендър е изменен по размер , като се счита предявен за пълния размер на тези щети – 6977 лева.    

      Ответният застраховател  е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като се оспорва иска като неоснователен и необоснован. Н есе спори по наличието на договор за застраховка , но е оспорена  доказателствената годност на съставения констативен протокол от ОД на МВР София. Липсвала причинно-следствена връзка между произшествието и претърпените вреди, възразява се и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата ищци, които били без предпазни колани. Твърди се и нарушение на чл. 31, чл. 59, чл. 74 и чл.120 от ЗДвП от страна на Н. като ищец и като водач на МПС „Мицубиши Аутлендер“. Възразява се и против размера и търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно да се присъдят по-ниски обезщетения, а в зависимост от резултата да се присъдят на ответника и сторените по делото разноски.

   Вещите лица по проведената комплексна експертиза дават следните заключения :

  а) част автотехническа –  механизма на настъпването е този , описан и в исковата молба , като виновен от техническа  гледна точка е водача на лекия автомобил „Воксхол“,  който се е движил с технически несъобразена скорост или е закъснял с реакцията си да активира спирачната система на автомобила; има причинно- следствена връзка между удара и претърпените вреди. Последните са довели до т. нар. „тотална щета“, при която стойността на отстраняването им надхвърля пазарната стойност на автомобила. Среднопазарната цена на  автомобил със същите характеристики е 6977 лева към момента на изготвяне на експертизата. 

 б) част съдебномедицинска  - при удара, на Н. са причинени контузия на гръдния *************************, представляващи разстройство на здравето извън описаните в чл. 128 и 129 от НК случаи ; на С. са причинени множество контузии , кръвонасядания и охлузии по тялото , които обаче в съвкупността си са разстройство на здравето извън описаните в чл. 128 и 129 от НК случаи. Пострадалите са изпитвали умерени по сила интензитет болки, който са изчезнали постепенно в хода на възстановителния процес. При Н. този процес е траел около 15 дни , при С. -   25 дни предвид възрастта й и претърпяното **********; има по делото данни за предхождащо *********** заболяване на С., но отсъстват такива, от които да се направи извод, че произшествието е влошило състоянието на този ищец след това заболяване.

    При тези факти , водят се общо три обективно и субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането – директни искове на увреденото лице срещу застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност на водачите.”

   Предвид становищата на страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:

   При директния иск на увреденото лице срещу застраховалия гражданската отговорност на деликвента застраховател, подлежи на доказване следното : наличие на договор за застраховка „ГО на водачите„ , настъпването на ПТП , за което вина да има застрахования, причинени на други ( извън застрахования ) лице имуществени  вреди. Предвид твърденията в исковата молба , подлежи на доказване също така искането до застрахователя да определи и изплати обезщетение за вредите , и безрезултатното изтичане на срока за произнасяне на ответното дружество.

   Като цяло , ангажирани са съвкупно следните доказателства: копие от протокол за ПТП с пострадали лица, експертиза, свидетелски показания, доказателства за завеждане на преписката по щетата, разменената между страните кореспонденция  - за целите на ликвидирането на процесните щети ,  медицинска документация за здравословното състояние на двамата пострадали.

   На л. 11 от делото е приложено заверено от страната копие от констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица под № *** от дата 01.082017г., от който се установява , че на **********, лекия автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с per. № ********* с водач Н.В.Н. , ЕГН **********,***, е попаднал в пътнотранспортно произшествие. Съдът кредитира този протокол, той съставлява официален свидетелстващ документ, доколкото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му , и затова се ползва с   формална доказателствена сила съобразно чл. 179 ал. 1 от ГПК. Без значение за верността на тези констатации е това , че протокола е съставен няколко дни след датата на ПТП, доколкото закрепва тази дата; също ирелевантно е това, дали актосъставителя е присъствал физически по време на настъпването на самото произшествие.

   Важно е да се отбележи обаче , че протокола не удостоверява  факти , от които може да се извлече това , по чия вина е настъпило произшествието. В него няма описание на лекия автомобил с държавен контролен номер „Воксхол“ с рег. № ******, а се коментира единствено това, че МПС 2 ( на ищците ) е ударен от МПС 3 , посочено като лек автомобил с държавен контролен номер ********* , управляван от Р. С..Въпреки това, съдът приема съобразно заключението на вещото лице С.М. , че вината за настъпването на ПТП е на водача на л.а Воксхол И.Д., който е разпитан като свидетел. Горното важи дори при положение , че се приемат за основателни оплакванията на ответната страна, че този протокол не отговаря на изискванията за собствената си годност. По  делото са събрани показанията на свид. И.Д., водач на лекия автомобил Воксхол, който не отрича да се ударил в л. а. Мицубиши , но твърди , че към момента на удара, по същия вече е имало щети от предходен удар в спрелия пред него товарен автомобил. Същевременно, протоколът под № *** е съставен 25 дни след датата на ПТП, а от заключението на ВЛ личи,  че  механизма на произшествието включва отклоняване на л. а Воксхол от линията на удара в дясна посока към мантинелата, и последващ удар на движещ се отзад друг лек автомобил в този на ищците  (този , обозначен като МПС 3 в протокола -   л. а. Мерцедес с ДКН *********. Затова и статично описаната  от актосъставителя фактическа обстановка всъщност отговаря на действителното положение. 

  От заключението на вещото лице личи обаче , че Д. е могъл да спре , ако е карал със съобразена с пътните условия ( изключително ниска видимост поради гъста мъгла ) скорост; съдът кредитира заключението в цялост, доколкото същото е компетентно изготвено и почива на обективни данни. В тази връзка , установява се от приложеното на л. 41 от делото копие от свидетелство за регистрация на лекия автомобил Мицубиши Аутлендър, държавен контролен номер ******* , че същия е собственост на ищеца Н., и е бил годен ( като  технически изправен) да се движи по пътната мрежа в РБългария към датата на ПТП; за него, според заключението на автоексперта, ударът е бил непредотвратим, тъй като се случил при нулева скорост на движение , тоест, при изцяло спрял автомобил. Затова и не може да  се сподели версията на свид . Д., че ударът между управлявания от него автомобил и този на ищците е настъпил , след като л. а Мицубиши е спрял поради удар в цистерната – товарен автомобил Мерцедес Актрос. Респективно, съдът споделя виждането на автоексперта, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. Воксхол, включително и по отношение на последващия удар по л. а. Мицубиши. Даденото от вещото лице мнение кореспондира със показанията на свидетеля Д. в частта относно наличието на удар, и със мнението на съдебномедицинския експерт, както и с показанията на останалите разпитани свидетели. Или, Д. като водач на лек автомобил не е спазил разпоредбата на чл. 20 ал. 1 изр. последно и чл. 20 ал. 2 от Закона за движението по пътищата , избирайки такава скорост на движение ,при която не е могъл своевременно да спре или своевременно да възприеме наличието на спрял пред него автомобил.    

  С оглед изложеното , съдът,  кредитирайки както заключенията на вещите лица, така и свидетелските показания, приема, че на дата ******* , двамата ищци попадат в ПТП  ,реализирано по вина на свид. Д. като водач на   Воксхол“ с рег.  Справката за брой причинени ПТП на л. 75 от делото следва да се тълкува в смисъл, че няма причинени по вина на който и да било водач на л.а с ****** ** произшествия.

   Не е формиран между страните спор по това, че гражданската отговорност на виновния водач на лекия автомобил „Воксхол“ с per. № ******** била застрахована при ответното дружество с валидна към датата на ПТП застрахователна полица № *******************, с период на застрахователното покритие от 24.11.2016 г.до 23.11.2017 г. Съдът и служебно провери в електронната страница на Гаранционния фонд валидността на полицата с № ************, от съществуването на която двамата ищци черпят права; към датата на произшествието, ********* застраховката е била валидна. 

       И двамата ищци претъпяват вреди от удара.

       По лекия автомобил Мицубиши Аутлендър  има множество увредени части , възли и агрегати, до степен, че възстановяването на вещта излиза икономически неизгодно.  

      Представена е и обилна медицинска документация , от която личи здравословното състояние на ищеца С. преди и след произшествието . съдът приема, че същата е страдала от ******** заболяване , и че е претърпяла при удара множество травматични увреди , като в тази насока цени представеното на л. 32 от делото копие от епикриза от клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Софиямед„. В епикризата е описано, че по данни на пациента, тя е пострадала при ПТП , за което обаче няма спомен ; страда от силно ************, ******, *********, а при прегледа се установяват *********-************ рана в дясно ******,  множество ********* *********; същият травматизъм е закрепен в издадено на дата 13.07.2017г, съдебномедицинско удостоверение (л.38 от делото).  Има и копие от амбулаторен лист № ************г,  от което личи, че С. е загубила при удара съзнанието си за кратък период от време, а  след удара сънувала кошмари, избягвала да пътува с автомобил  и да говори за катастрофата. В този смисъл е както заключението на вещото лице по медицинската експертиза, така и свидетелските показания на свидетелите С. и Н.. Съдът приема техните показания за достоверни , въпреки че по отношение и на двамата са налице фактури по смисъла на чл. 172 от ГПК – те са съпрузи на ищците, а В. С.  - и баща на Н.Н.; показанията им кореспондират с обективната медицинска документация и със заключението на вещото лице. Отново от показанията на свидетелите се установява , че от ПТП двамата ищци са претърпели и увреждания на здравето си, а оттам – и неимуществени вреди. Така, свидетелят Н.:„ ….  тя ( М. ) е била припаднала , не отговаряла …..впоследствие се появиха травмите ……… установи се, че ******** ***********….   (Н. ) беше страшно ******, целия му торс беше със *******, ********* , не можеше да се движи    нормално , спеше седнал, за да може да се обърне в леглото всички дейности му причиняваха болка, ……….. осем месеца не се беше качвал на автомобил………. Н. ходи на лекар, който му изписа медикаменти …………… имаше ясно видим отпечатък от предпазния колан ……….“. Свидетелят С.: „лекарите са установили *********** ( по М.С.), ************** на ръката, ************ , цялата беше в синьо ,……… с труд ме разпозна , цялата и възглавница беше в кръв……... Синът ми имаше след катастрофата **********************************“. Затова и съдът приема тези вреди са реално настъпили; те са в очевидна причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, като и в това отношение съдът кредитира заключението на вещите лица.

   Установява се от приложеното копие от молба за обезвреда ( ликвидиране на щетите) на л. 46 от делото , че  е подадена в ответния застраховател нарочна молба за целта, и от двамата ищци.   

   Съставите на чл. 432 от Кодекса за застраховането са осъществени. 

    Няма как , предвид показанията на свид. Н. , да се сподели възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата ищци , тъй като те са ползвали предпазни колани. Пак с оглед свидетелските показания , не може да се сподели и твърдението на ответната страна за неспазване на разпоредбата на чл. 31 от ЗДвП. Очевидната липса на техническа възможност да се отстрани превозното средство от лентата за движение пък се дължи на аварийното спиране и моментално последвалия удар от задно движещото се превозно средство; тук следва да се каже също така , че в съседната лента за движение  също има аварийно спрял  автомобил.

   По размера на иска за обезвреда на имуществените вреди, претърпени от Н.:

   Лекия автомобил „Мицубиши“ с държавен контролен номер № ********* , е собствен на Н.В.Н. , ЕГН **********,***; за този факт е представено удостоверение за регистрация , официален свидетелстващ документ; вредите по автомобила са вреди по имуществото на ищеца Н.. 

   Застрахователното обезщетение , дори при т. нар. „тотална щета”, е равно на „действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност”, чл. 386 ал. 2 от Кодекса за застраховането; подзастраховане или надзастраховане не се твърди от никоя от страните.   Тоест, застрахователя дължи възстановяване на всички вреди, определени в случая като среднопазарен еквивалент на вещта, в състоянието към датата на застрахователното събитие. Каза се, съдът кредитира заключението на вещото лице , и затова приема , че е налице тотална щета по отношение на лекия автомобил Мицубиши Аутлендър, и че за закупуването на вещ от същото качество са необходими 6977 лева.  Този иск е основателен в пълния си размер.

   Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетенията за неимущест­вени вреди се определя от съда по справедливост.

   По иска за обезвреда на претърпените от Н. неимуществени вреди:

    Касае се за мъж на средна възраст, трудоспособен и полагащ съответно заплатен труд, но въпреки това съдът не намира основание да присъди по – нисък размер на  обезщетение за неимуществените  вреди; претърпените такива са интензивни по своя характер, много са и са довели до значително неудобство, болки и страдания. Ако и да са отшумели в хода на оздравителния процес, дотогава болките в своята съвкупност са били интензивни и са причинили на Н. значителни неудобства – затруднено ходене и спане, стрес, продължаващ и след отшумяването на травматизма , доколкото според свидетелските показания , ищецът не е шофирал   автомобил осем месеца след катастрофата. 

  По иска за обезвреда на претърпените от С. неимуществени вреди:

  Този ищец е  вече в нетрудоспособната възраст от 64 години , за което спомага и здравословното й състояние; съдът не отчита наличието на предхождащи ***************** заболявания като фактор , който сам по себе си може да доведе до завишаване на размера на обезщетението , а по – скоро като елемент от общото здравословно състояние на ищеца, водещ до състоянието на нетрудоспособност. С оглед това, факта , че при нея е констатирано комоцио като състояние , временно опасно за живота, и това , че при нея възстановителния процес е доста по – продължителен, то и тук съдът не намира основание да присъди размер , различен от търсения.    

  Не се откриха в приложеното документация данни за наличие на фрактура на колянна капачка , както твърдят свидетелите , но доколкото тази факт не е посочен в исковата молба като основание да се търси обезщетение , то тъй  и не може да да служи като мотив да се завиши обезщетението.   РИЛОЖЕ извод не от търсения; да присъди размер , различен от търсения; че при нея е костатирано то фактор , който сам по себ

 Доколкото съдът намира притезанията на ищците да са възникнали, то на основанието по  чл. 429  ал. 3 от Кодекса за застраховането ( частна хипотеза на чл. 86 от ЗЗД), се дължи и законна лихва върху неплатеното вземане.  Законната лихва като обезщетение за забава се дължат от датата, следваща датата, на която изтича тримесечния срок по чл.  496 ал. 1 от Кодекса за  застраховането, която норма се явява специална по отношение на общите срокове за уреждане на претенциите по имуществените застраховки ; претенцията е подадена на 20.06.2018г, следователно срока изтича на 20.09.2018г, до която дата включително застрахователят не е в забава.

   Разноските се присъждат в тежест на ответника, изцяло, съобразно списъка на ищците. На оказалия процесуланата представителство на ищците адвокат следва да се присъди хонорар в минималните размери по чл. 7 ал. 2 от  Тарифата към чл. 36 от ЗАдвокатурата, съобразно чл. 38 от същия закон, поотделно по исковете.  

   Така мотивиран, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

   Осъжда застрахователно дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди ( болки, страдания, стрес и психично разстройство ) от претърпяно като пътник в  лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. ********,  ПТП на дата ********* год. ( номер на щетата ********** по застраховка ГО на водачите № **************),  ПТП на дата *********** год. ,  ведно със законната лихва върху тази сума от дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на вземането.

 

    Осъжда застрахователно дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на Н.В.Н. , ЕГН **********,*** , сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди ( болки, страдания, неудобства, стрес и психично разстройство ) от претърпяно като водач  в  лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. ********,  ПТП на дата ***** год. ( номер на щетата ******** по застраховка ГО на водачите № ********)  , ведно със законната лихва върху тази сума от дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на вземането.

 

    Осъжда застрахователно дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на Н.В.Н. , ЕГН **********,*** , сумата от 6977 лева обезщетение за имуществени вреди от претърпяно като водач  в лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. ********, ПТП на дата ********. (тотална щета на същия лек автомобил), ведно със законната лихва върху тази сума от дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на вземането.

 

   Осъжда „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********,*** , сумата от 589.08 лева разноски по делото.

 

  Осъжда застрахователно дружество “Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 520 лева разноски по делото.

   

    Осъжда „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на адвокат Р.Р.П. ***, общо сумата от 1918.85  лева хонорар на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата по трите съединени иска.

 

     Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                   

                                                                   

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ