Определение по дело №298/2019 на Апелативен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Варна,   20.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С. 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                   МАРИЯ ХРИСТОВА   

Като разгледа докладваното от съдията Р.С. в.т.д. № 298 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на К.В.П. ***/15.05.2019г. по вх.рег. на ВАпС, чрез надлежно упълномощен адв. М., срещу разпореждане № 3171/25.03.2019г., постановено по т.д. № 1427/2017  год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е върнал депозираната от К.В.П. въззивна жалба срещу постановеното по т.д.№ 1427/2017  год. по описа на ОС – Варна решение № 1022/21.12.2018г., тъй като не е изпълнила в цялост дадените от съда указания за внасяне на дължимата за въззивно обжалване държавна такса осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Счита същото за несъответстващо на фактическата обстановка по делото. Иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане, респ. молбата за продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания да бъде уважена.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

В срока за обжалване на постановеното по т.д. № 1427/2017г. по описа на ОС – Варна решение № 1022/21.12.2018г., при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК (с п.кл. 10.02.2019г.), е била депозирана въззивна жалба от К.В.П., която съдът предвид констатирани нередовности относно дължимата държавна такса е оставил без движение с разпореждане № 1710/14.02.2019 г., с указания в едноседмичен срок от съобщението до страната да се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 3 868,26лв. В срока за изпълнение на дадените указания (считано от 27.02.2019г.) е депозирана молба вх. № 6530/28.02.2019 г. (п.кл.27.02.2019г.), с която е поискано продължаването на срока за внасяне на дължимата държавна такса с оглед липсата на средства за заплащането ѝ и необходимостта от допълнително процесуално време от 45 дни в тази насока. С разпореждане № 2420/06.03.2019г. съдът е уважил молбата и е дал допълнителен двуседмичен срок за внасяне на държавната такса за въззивно обжалване считано от 06.03.2019г. Преди изтичане на допълнително дадения двуседмичен срок за изпълнение указанията на съда въззивницата с молба с вх. № 8326/18.03.2019г. е представила доказателства за частично внесена държавна такса в размер на 2 000 лв. и е поискала повторно продължаване на срока с оглед липсата на парични средства за внасяне на остатъка от 1 868,26 лв. Повторното искане за продължаване на срока съдът е оставил без уважение с определение № 2902/19.03.2019 г.. Както правилно е съобразил, съдът не е длъжен да изпраща на страната изрично съобщение за отказа за удължаване на срока, а страната сама следва да следи за това. Като е отчел, че до 20.03.2019г., когато е изтекъл допълнително даденият двуседмичен срок, по делото не са постъпили доказателства за допълнително внесена държавна такса за въззивно обжалване, съдът на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е върнал въззивната жалба на К.П..

Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. За правилно настоящият състав на ВАпС възприема становището на ВОС, че при отказ за определяне на допълнителен срок съдът не е задължен да уведомява страната и при липсата на действие от страна на жалбоподателя жалба подлежи на връщане. В настоящия случай обаче не е отчетено, че е имало налице частично изпълнение указанията на съда.

Правилно Варненският окръжен съд е определил дължимата държавна такса по въззивната жалба, която съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Обжалваемият интерес в настоящия случай е в размер на 98 890,54 евро, равняващи се на 193 413,08 лв., като жалбоподателката е представила доказателства за частично внесена държавна такса в размер на 2 000 лв. С това въззивната жалба частично е била приведена в съответствие със законовите изисквания и съдът не е следвало да приема, че частичното неизпълнение влече след себе си последиците на пълното неизпълнение, респ. че след отказа за удължаване на срока за довнасяне на дължимата държавна такса въззивната жалба е подлежала на връщане поради непредприети от страната действия по изправяне нередовностите на същата. По жалбата има частично внесена държавна такса за въззивно обжалване и внесената сума съставлява повече от половината на дължимата такава. Липсва изявление на процесуалния пълномощник на жалбоподателката, както и лично на същата, че въззивната жалба в частта ѝ, за която не е внесена държавна такса се оттегля. Напротив, следва да се отчете липсата на бездействие и прецизното съблюдаване на законодателството от страна на жалбоподателката, която се е възползвала от възможността дадена ѝ с разпоредбата на чл. 65 ГПК за продължаване на срока за изпълнение указанията на съда, като до последно е давала индикации и готовност да внесе и остатъчната сума за държавна такса до достигане на пълния ѝ размер, за което обаче ѝ е било необходимо още допълнително време, което ѝ е отказано. Ето защо, съдът е следвало с последващо разпореждане да укаже на жалбоподателката за довнасяне на държавна такса по въззивната жалба в размер на 1 868,26лв., респ. да даде на жалбоподателката възможност за нови уточнения на обжалваемия интерес, след като в законоустановения срок са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 2 000 лв., от която въззивницата може да се ползува в хипотезата на частично обжалване на постановеното от ВОС решение.

Съобразно изложеното по-горе, съдът приема, че като е върнал на осн. чл. 262, ал.2, т. 2 ГПК въззивната жалба на К.В.П., при частично внесена държавна такса за въззивно обжалване, ВОС е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 3171/25.03.2019г., постановено по т.д. № 1427/2017г. по описа на ОС – Варна.

ВРЪЩА делото ВОС за предприемане на съответните действия по администриране въззивната жалба на К.В.П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.