Присъда по НЧХД №1410/2024 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НЧХД № 1410 по описа за 2024г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Производството пред ВРС е образувано по депозирана частна тъжба
от В. Д. К. от гр.Белослав, обл.Варна против Б. Б. М. от гр.Варна за
престъпление по чл.147, ал.1, за това, че на 06.11.2023г. в гр.Варна, чрез
публикация във „Фейсбук“-профил, чрез изразите „каза, че сумата, която
дължа, е 210лв., за изследване, което в УМБАЛ „Св.Марина“ струва 160 лв.“;
„когато поисках касов бон, тя не ми даде“; „задържаните цели 50 лева“; „най-
нагло се държа адски грубо с мен“; „госпожата ми тресна в монетника 50
лева“; „въпросната госпожа наскоро пак се опитала да смъкне 80 лв. на
възрастен човек“, разгласила за тъжителката позорни обстоятелства, като
клеветата е разпространена публично.
Пострадалото лице В. К. не предявява граждански иск за причинени
имуществени или неимуществени вреди.
В съдебно заседание частната тъжителка се явява лично и с
процесуален представител- адв.Н.- Г. С., която поддържа частното обвинение.
Намира същото за безспорно доказано. Изтъква, че за тъжителката са
настъпили тежки последици във връзка с престъплението и тя е загубила
работата си. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й наложи
съответни наказания.
В хода на съдебните прения защитникът - адв.А., изразява становище
за несъставомерност на деянието. Изтъква, че подсъдимата е описала в
публикацията си факти, които е смятала за отговарящи на истината. Отрича
процесната публикация да е рефлектирала негативно върху трудовата заетост
на тъжителката. Моли съда да оправдае подсъдимата поради липса на умисъл
за извършване на престъпление „клевета“.
В хода на съдебното следствие подсъдимата не се признава за виновна
и дава обяснения в своя защита. В последното съдебно заседание не се явява и
не се възползва от правото си да изрази окончателно отношение към частното
обвинение по реда на чл.297 от НПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Частната тъжителка била дългогодишен служител на УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД-гр.Варна. Към 06.11.2023г. същата работела на длъжност
„Специалист каса“ към Направление „УФР“, на каса „Платени услуги“ в
болницата.
На посочената дата подсъдимата Б. М., придружена от сестра си-св.Д.
М. и тяхна приятелка-св.Е. К., отвела своята баба З. М. Сали на преглед в
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-гр.Варна. Възрастната жена била в лошо
здравословно състояние и трудно подвижна, поради което била придвижвана
от внучките си в инвалидна количка. След извършването на прегледа лекарят
1

преценил, че на пациентката следва да бъде извършена компютърна
томография. Поради това четирите се отправили заедно към каса „Платени
услуги“, за да заплатят за изследването, като с касиера К. комуникирала
подс.М.. Тъжителката съобщила, че за изследването следва да бъде заплатена
сумата от 210,00 лева, които подсъдимата заплатила в брой. След това К. й
заявила, че плащането ще бъде отчетено електронно и не е необходимо да
представят фискален бон. Подсъдимата и придружителките й се насочили към
кабинета по образна диагностика, където обаче лекарят-св.Ч. Б., обяснил, че за
да бъде извършено изследването, е необходимо да представят касов бон,
удостоверяващ плащането на необходимата сума. Съобщил им и че
изследването струва 160,00 лева. Поради това четирите се върнали обратно на
каса „Платени услуги“ и подсъдимата обяснила на тъжителката причината за
връщането им. Първоначално К. отрекла да е получила по-голяма сума от
необходимата, но след известен спор извадила банкнота от 50 лева от
текстилен плик и я върнала на подсъдимата, след което й предоставила и
касов бон и фактура за сумата от 160,00 лева. Подсъдимата преценила
отношението на тъжителката като грубо, като останала и с впечатлението, че
тя я е заблудила умишлено за стойността на изследването. Поради това, след
като последното било извършено, решила да подаде оплакване. Тъй като в
този момент отсъствали компетентните служители на болницата, била
насрочена среща на подсъдимата с ръководители на тъжителката на следващ
ден.
На 08.11.2023г. подс.М. и сестра й се срещнали със св.М. Д.- директор
„Икономически дейности“ в болницата и с други служители, на които
разказали за случилото се и представили гледната си точка за ситуацията.
Компетентните служители на болницата преценили, че следва да се образува
дисциплинарно производство, в което да се извърши проверка на поведението
на тъжителката, като на същата било предложено да бъде преназначена на
друга длъжност. К. се съгласила и с Допълнително споразумение
№235/09.11.2023г. било въведено изменение на трудовия й договор, по силата
на което тя заела длъжността „архивар“. Бил предвиден и срок за изпитване от
шест месеца, в рамките на който трудовото й правоотношение било
прекратено.
Междувременно, след завръщането си от болничното заведение,
подс.М. публикувала в своя „Фейсбук“ профил съобщение, в което описвала
случката по начина, по който я е възприела и призовавала хората към
внимание, в случай, че като касиер ги обслужва тъжителката. Същата
използвала изразите: „каза, че сумата, която дължа, е 210лв., за изследване,
което в УМБАЛ „Св.Марина“ струва 160 лв.“; „когато поисках касов бон, тя
не ми даде“; „задържаните цели 50 лева“; „най-нагло се държа адски грубо с
мен“; „госпожата ми тресна в монетника 50 лева“. Под публикацията
започнала оживена дискусия, в която множество лица изразили негативно
отношение към тъжителката. По-късно неустановено лице публикувало в
профила на подсъдимата и твърдението: „въпросната госпожа наскоро пак се
2

опитала да смъкне 80 лв. на възрастен човек“. Впоследствие профилът на
подсъдимата в платформата бил деактивиран и използването му било
преустановено.
Тъжителката узнала за посочените публикации и за породената от тях
дискусия. Същата преценила, че промяната на отношението на ръководството
на болницата към нея и прекратяването на трудовото й правоотношение е
резултат от публикациите във „Фейсбук“ профила на подсъдимата, които
възприела като неверни и клеветнически, поради което депозирала до ВРС
частна тъжба по случая.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства- от обясненията на подс.М., от показанията
на свидетелите К. В. С., И. К. И., Д. Б. М., Е. Д. К., Ч. Х. Б., Р. С. Н. и М. А. Д.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото.
С най-голямо значение за фактическите изводи на съда са обясненията
на подсъдимата и показанията на свидетелите Д. М. и Е. К., които лично са
възприели изявленията на тъжителката и нейното поведение, като
предоставят информация и за предприетите от подс.М. в отговор на това
действия. Принципно обясненията на подсъдимия са не само доказателствено
средство, но и важно средство за защита. Посочените свидетелки също така са
съответно сестра и близка приятелка на подсъдимата. При това положение
никое от присъствалите на комуникацията с тъжителката лица не би могло да
бъде счетено за напълно непредубедено и незаинтересувано. В случая обаче
съдът намира, че еднопосочните твърдения на три отделни лица не могат да
бъдат игнорирани, само поради тяхната заинтересованост от изхода на делото.
В тази връзка съдът съобрази цялостната обстановка около процесния случай
и конкретно- действията, предприети от подсъдимата след приключването на
медицинските процедури. Същата незабавно е потърсила контакт с
ръководството на болничното заведение, публикувала е съобщение в профила
си, отишла е на специално уговорена среща по повод инцидента и
последователно е изложила твърденията си за поведението на К.. Няма данни
подс.М. и тъжителката да са се познавали преди процесния случай и да са
били в конфликтни отношения. Не е установено наличието и на друг мотив за
оплакването на подсъдимата, извън възмущението й от поведението на
касиера. Липсва следователно логична причина както подсъдимата, така и
придружителките й да се отклоняват от истината в изявленията си и съответно
съдът не намира основания да не кредитира твърденията им, дадени в хода на
съдебното следствие.
Изводът за достоверността на обясненията на подсъдимата и на
изявленията на посочените свидетелки се потвърждава и от показанията на
св.М. Д., която е участвала в извършването на проверката по повод подадения
от М. сигнал. Св. Д. съобщава, че тъжителката първоначално е отрекла
твърденията на подсъдимата, но впоследствие е депозирала писмени
3

обяснения, в които е признала, че е установила извършването на плащане над
необходимия размер и че е върнала разликата. Показанията на св.Д. се
преценяват от съда като напълно обективни и безпристрастни, тъй като не се
установява наличие на мотив за излагане на неистини, а и с оглед
обстоятелството, че твърденията й кореспондират напълно на приобщените
писмени доказателства. В приложения Протокол от 09.11.2023г. (л.108 от
делото) е отразено, че по повод сигнала частната тъжителка е заявила, че не
помни нищо особено от процесната дата, отрекла да е взела повече пари и да е
връщала такива, като твърдяла и че е издала фактура и касов бон за
плащането. В подписаното от нея писмено обяснение от 14.11.2023г. обаче
тъжителката е заявила, че след като е засякла касата, е установила наличието
на излишък от 50 лева, извинила се е и е върнала сумата на лицето, направило
плащането. Коментираните документи нямат характера на свидетелски
показания и подписалите ги лица не са били застрашени от наказателна
отговорност, в случай на потвърждаване в тях на неистини. Ценени в
качеството на писмени доказателства обаче същите следва да бъдат
съобразени като индиция за достоверността на събраните гласни
доказателства. В случая съдържащите се в цитираните документи данни
кореспондират на дадените обяснения и на показанията на свидетелите М., К.
и Д., като потвърждават извода за тяхната обективност. Следва да се
отбележи, че по искане на тъжителката като свидетел е разпитана нейната
дъщеря-Р. С. Н., която предоставя информация за емоционалното и
здравословно състояние на К., след като е узнала за процесните публикации.
Същата съобщава обаче и за изявление на тъжителката, че вероятно е станала
някаква грешка, която е дала основание за публикуването на изявленията на
подсъдимата.
Предвид данните, съдържащи се в коментираните гласни и писмени
доакзателствени средства и като съобрази приложените в досието по
проверката за дисциплинарно нарушение на тъжителката документи, съдът
приема за безспорно установено, че на 06.11.2023г., като касиер, К. е получила
сумата от 210 лева за изследване, което в действителност е било на стойност
160,00 лева, както и че след поискване от страна на подсъдимата й е върнала
разликата от 50,00 лева. Съдът не намира основания за съмнение и в
достоверността на твърденията на подсъдимата и на нейните придружители,
че първоначално не им е бил предоставен фискален бон за платената сума.
Доколкото не е известен точния час, в който подс.М. е направила плащането,
не може да се определи и дали приложения по делото касов бон е издаден
незабавно или в по-късен момент. Независимо от момента на издаването му
обаче, от наличните по делото доказателства се установява, че такъв не е бил
предоставен на подсъдимата в момента на плащането. Без значение дали
тъжителката не е регистрирала плащането по надлежния за това ред или е
издала фискален бон, но не го е предоставила на подсъдимата, налага се
извода, че последната не е разполагала с такъв документ при постъпването на
пациентката в кабинета по образна диагностика, което е наложило връщането
4

на четирите до каса „Платени услуги“.
По делото като свидетели са разпитани и лицата К. В. С. и И. К. И.,
които разясняват реда за извършване на плащанията в болничното заведение,
както и организацията, в случай на получаване на недължими плащания.
Доколкото обаче двете нямат конкретни впечатления от разглеждания случай
и не могат да предоставят информация за поведението на страните,
показанията им на практика не допринасят за изясняването на делото. Не са от
съществено значение и показанията на св.Б., който е извършил образното
изследване на пациентката. Същите се преценяват от съда като изцяло
обективни и достоверни, но доколкото свидетелят не си спомня подробности
относно случая, показанията му предоставят само обща информация за
организацията на извършването на изследвания срещу заплащане. Свидетелят
също така потвърждава, че за извършването на изследване по този ред е
необходимо пациентът да представи фискален бон за направеното плащане.
По делото са приложени разпечатки на публикации и коментари в
платформа „Фейсбук“, публикувани от профил „Б. М.“. От страна на
подсъдимата, чрез защитника й, не се отрича авторството на основната
публикация, съдържаща изразите: „каза, че сумата, която дължа, е 210лв., за
изследване, което в УМБАЛ „Св.Марина“ струва 160 лв.“; „когато поисках
касов бон, тя не ми даде“; „задържаните цели 50 лева“; „най-нагло се държа
адски грубо с мен“; „госпожата ми тресна в монетника 50 лева“. В
обясненията си подсъдимата не разказва за публикуването на това съобщение,
но в показанията си св.Д. М. заявява, че сестра й е споделила във „Фейсбук“ за
случката, като изрично потвърждава, че автор на публикацията,
инкорпорирана в л.4 от делото (стр.2 от частната тъжба) е нейната сестра-
подс.М.. При това положение и при липсата както на доказателства, така и на
твърдения в различна насока, съдът приема за установено, че действително
подс.М. е публикувала съобщение с посоченото съдържание в регистрирания
от нея профил в платформа „Фейсбук“.
По различен начин стоят нещата обаче с втората публикация, във
връзка с която е повдигнато частното обвинение, а именно-публикуваното в
същия профил изявление: „въпросната госпожа наскоро пак се опитала да
смъкне 80 лв. на възрастен човек“. Защитникът неколкократно заявява, че този
пост не е публикуван от подсъдимата, а от неизвестно лице, което е получило
нерегламентиран достъп до нейния профил. Поради това съдът задължи
подсъдимата да се яви в съдебно заседание, с оглед установяване на това
обстоятелство, но същата отказва да дава допълнителни обяснения. Макар
изявленията на защитника да нямат доказателствена стойност, липсват
доказателства, които да установят, че автор на втората публикация е именно
подсъдимата. В тази връзка съдът уважи искането на частната тъжителка за
назначаване на съдебно-техническа експертиза, но от заключението й се
установява, че повечето от необходимите данни за отговор на поставените
въпроси са конфиденциални и не са достъпни. Вещото лице е установило, че в
платформата „Фейсбук“ липсва профил с наименование „Б. М.“; линкът към
5

профилът, публикувал пъровоначалния пост, е неактивен, като поради
недостъпност на необходимата информация не може да се установи дали
профилът е изтрит, скрит или блокиран от друго лице. При това положение
съдът приема за недоказано публикуването от страна на подсъдимата на
твърдението, че тъжителката се е опитала да „смъкне“ 80 лв. на възрастен
човек.
В хода на съдебните прения процесуалния представител на
тъжителката изразява становище за недостоверност на твърдението, че до
профила на подсъдимата е осъществен нерегламентиран достъп от трето лице,
като счита подобно събитие за неустановено. В тази връзка намира за
доказано, че публикацията е извършена от страна на подсъдимата. За да се
приеме за установено това обстоятелство въз основа само на косвени
доказателства обаче (доколкото преки такива липсват), е необходимо същите,
в своята съвкупност, да налагат единствения извод за виновността на лицето.
В случая, макар и малко вероятно, осъществяването на нерегламентиран
достъп до профила на подсъдимата от трето лице, все пак далеч не е
невъзможно. При това положение и при липсата на конкретни доказателства,
които да опровергават позицията на защитата, публикуването от страна на
подсъдимата на посоченото съобщение следва да се счете за недоказано по
несъмнен начин. Да се приеме, че след като М. е публикувала основния пост,
то задължително тя е публикувала и второто съобщение, би нарушило
забраната по чл.303, ал.1 от НПК, според който присъдата не може да почива
на предположения. В тази насока е и практиката на съдилищата- аналогични
изводи за недоказаност на авторството на публикацията в процесната
платформа са формирани в Решение №280/05.11.2018г., постановено по
ВНЧХД №1065/2018г. на ВОС, Решение № 478 от 24.06.2025 г. на СГС по в. н.
ч. х. д. № 1551/2025 г. и мн. др. В постановените по сходни случаи съдебни
актове се изтъква, че при регистрирането на профил във социалната мрежа
"Фейсбук" няма изискване за потвърждаване на самоличността на
регистриращия. В този смисъл, няма пречка трето лице да създаде профил, с
който да се представи като подсъдимата. Отделно, социалната мрежа
"Фейсбук" позволява регистрирането на множество профили с идентични
имена. Дори и при наличие на данни, че дадено лице е извършило
регистрацията на конкретен фейсбук профил, отново е необходимо наличието
на конкретни доказателства за авторството на всяка от инкриминираните
публикации, при липсата на които обвинението следва да бъде счетено за
недоказано.
Предвид всичко изложено и при липсата на доказателства в различна
насока съдът счете описаната по-горе фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК предвижда наказание за субект,
6

който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление. Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността. Съставът на клеветата е
свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти
(явления от миналото и настоящето), които са неистински (неверни, не
съществуват в обективната действителност) и са позорни (недостойни от
гледище на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната
негативна оценка на обществото). Разгласяването е довеждане до знанието на
трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което
деецът свързва с личността на пострадалия. За съставомерността на
извършеното е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, както и
деецът да съзнава това.
В разглеждания случай съдът намира, че с деянието си подсъдимата не
е осъществила състава на престъпление по чл.147, ал.1 от НК. За да е налице
клевета е необходимо извършителят да е разгласил позорно обстоятелство, но
същият не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства (чл.147, ал.1 и ал.2 от НК).
Установено е по делото, че в публикацията си по отношение
тъжителката подсъдимата е използвала изразите: „каза, че сумата, която
дължа, е 210лв., за изследване, което в УМБАЛ „Св.Марина“ струва 160 лв.“;
„когато поисках касов бон, тя не ми даде“; „задържаните цели 50 лева“; „най-
нагло се държа адски грубо с мен“; „госпожата ми тресна в монетника 50
лева“. Установява се обаче, че подсъдимата действително е заплатила по-
голяма сума от необходимата, в посочените в публикацията размери, както и
че след известен спор тъжителката й е възстановила сумата от 50,00 лева. По
изложените по-горе съображения съдът приема за доказано и че подс.М. не е
получила фискален бон в момента на плащането. Следователно
публикуваните твърдения за надвземане на дължимата сума и за неиздаване
на фискален бон не са неистински. Поради това, макар и същите да са годни да
накърнят доброто име на тъжителката, те не се явяват клеветнически по
смисъла на чл.147, ал.1 от НК.
Съдът намира и че не могат да се счетат за клеветнически изявленията,
че тъжителката „най-нагло“ се е държала грубо с подсъдимата, както и че й е
„треснала“ в монетника надвзетата сума. В практиката си ВКС подчертава, че
извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка, извод или изразява становище. Според съда
посочените изрази имат характер на оценъчни твърдения по повод дейността
на тъжителката. Твърденията могат да бъдат разгледани като проява на
мнение и на критично отношение към дейността на К. като касиер.
Употребените изрази се явяват оценка за начина й на работа и за отношението
й към клиентите, каквато в практиката на съдилищата трайно се приема, че е
направена в рамките на свободата на словото. (Аналогични изводи са
направени в Присъда № 75 от 25.06.2014 г. на РС - Велико Търново по н. ч. х.
7

д. № 1575/2013 г. и в Решение № 462 от 7.04.2016 г. на СГС по в. н. ч. х. д. №
5019/2015 г.). Следва да се отбележи, че доколкото между подсъдимата и
тъжителката е възникнал спор относно връщането на надвзетата сума, М. е
имала основания субективно да възприеме по този начин поведението на
тъжителката. Основателни са следователно възраженията от страна на
защитата за липса на умисъл за извършване на процесното престъпление,
доколкото подсъдимата е била убедена в правотата на изявленията си, като
това убеждение е било основано на обективно съществуващи обстоятелства.
Като клеветнически би могъл да бъде квалифициран единствено
израза: „въпросната госпожа наскоро пак се опитала да смъкне 80 лв. на
възрастен човек“. Твърдението е действително позорящо, като неговата
истинност по никакъв начин не се установява от доказателствата по делото.
Доколкото обаче авторството на този конкретен пост не е доказано, липсват
основания за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата за
неговото публикуване.
Предвид изложеното съдът счете частното обвинение за недоказано,
тъй като извършеното от подсъдимата не съдържа нито от обективна, нито от
субективна страна признаците на престъпление по чл.147, ал.1 от НК, а
деянието, което може да се разглежда като съставомерно, е с неустановен
извършител. Поради това съдът призна подсъдимата за невиновна и я оправда
изцяло както по повдигнатото обвинение, така и изобщо.
С оглед признаването на подсъдимата за невиновна, съдът осъди
тъжителката да й заплати направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, на основание чл.190, ал.1 от НПК. С
оглед същата разпоредба съдът възложи на частната тъжителка да заплати и в
полза на държавата, по сметка на ВРС, направените по делото разноски в
размер на 37,56 лева.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

8

Номер на акта:	141
Дата:	14 май 2025 г.
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20243110201410
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 април 2024 г.

Присъда по НЧХД №1410/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите