Р Е Ш Е Н
И Е
№……………..
………………., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание на шести октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Деница Кръстева, разгледа докладваното от
съдия Таня Димитрова адм.д. № 1942/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп
до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е
по жалба на „ИНВЕСТА“ ООД с ЕИК *********, с адрес на управление ********,
представлявано от управителя З.Й.З., срещу Решение с рег. № ДОИ20000107ВН_003ВН от 18.08.2020
г. на Секретаря на Община Варна, с което е отказан достъп до наличната в Община
Варна обществена информация по искане за допълване с рег. № ДОИ20000107ВН/04.08.2020
г. от „Инвеста“ ООД, тъй като същата попада в обхвата на чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ.
С жалбата до
съда се настоява, че оспорваното решение е постановено от некомпетентен орган и
в нарушение на изискванията на ЗДОИ. Сочи се, че липсват мотиви за извода, че исканите данни не са
„обществена информация“. Видът и обемът на данните, с които имотите на
дружеството са прехвърлени между двете системи, според оспорващия, ще покаже
начина, по който е работила общинската администрация. Твърди се, че
предоставянето на достъп до поискания документ – приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ прехвърлянето на данните, не е сред оповестените от Община Варна
административни услуги. Изтъква се, че не е обсъдена възможността за
предоставяне на частичен достъп до исканите данни и документ. Искането е да се
отмени обжалваното решение и да се задължи ответникът да предостави исканата от
оспорващия информация.
В съдебно
заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител – адв. С.С.– ВАК, поддържа
жалбата, с изключение на твърдението за постановяването на оспорения акт от
некомпетентен орган. Разяснява се, че за съществуването на приемо-предавателен
протокол оспорващият е узнал от предоставената от Община Варна преди това
обществена информация по отношение на това въз основа на какъв документ е
въведен в общината програмният продукт, чрез който са мигрирали данни по местни
данъци и такси. Сочи се, че на оспорващия е предоставен договор между Община
Варна и „Информационно обслужване“ АД, според който общината е нещо като
ползвател-бенефициент на заплатен информационен продукт от Министерство на
финансите на „Информационно обслужване“ АД по предходен договор от 2007-2008 г.
за възлагане разработка на програмен продукт за внедряване в общинските
администрации. Настоява се, че ако Община Варна беше предоставила протокола за
предаване на данните за обработка от „Информационно обслужване“ АД, то тогава
оспорващият щеше да разбере през коя година и на коя дата е извършена
обработката на тези данни, като това е необходимо, за да се установи дали
програмният продукт е съобразен с решението на Конституционния съд по конст.
дело № 3/2013 г., което обявявава за противоконституционни разпоредбите на чл.
179, ал. 1 и чл. 169, ал. 4 от ДОПК.
Пояснява се, че ще се установи дали програмният продукт е така направен, че ще
разпредели платените данъци така, както е заявено от вносителя, или по друг
начин, като ще се разбере дали местната общинска администрация спазва закона и
принципа на правовата държава, а именно спазва ли решението на Конституционния
съд. Уточнява се, че се цели да се разбере какви данни Община Варна са предали
за оспорващия на „Информационно обслужване“ АД за мигриране и за кои имоти,
както и кога и как ще бъдат разпределени от програмния продукт внесените суми
за погасяване на публичните задължения – дали по единна сметка ще бъде покрито,
първо, най-старото или ще бъдат покрити задълженията, посочени от вносителя
като основание за внасяне на суми. Оспорващият заявява, че във връзка със
заплащането на дължимите местни данъци и такси от дружеството-жалбоподател, от
Община Варна са им посочили, че при мигрирането на данни съгласно нов програмен
продукт е възможно разминаване в сумите и затова оспорващият има задължения,
различни от тези, които са му били съобщени и е платил назад във времето.
Ответникът –
Секретарят на Община Варна, чрез юриск. Д.С., изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че в случая не се предполага предоставяне
на сведения и данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като исканата
информация не може да се квалифицира като обществена, а е част от частна
административна преписка, поради което по аргумент от чл. 8, т. 1 от ЗДОИ е
извън обхвата на ЗДОИ. Искането е да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и евентуално възражение за прекомерност
на размера на адвокатския хонорар. В потвърждение на извода, че процесната
информация може да бъде предоставена във връзка с административното обслужване,
ответникът се позовава на чл. 68 от АПК.
Съдът, съобразявайки посочените от оспорващия доводи и фактите, които се
установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена
в 14-дневния срок, определен в чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ – оспореният акт е от дата
18.08.2020 г., а жалбата е с входящ в общината номер от дата 25.08.2020 г. Жалбата
е от лице, имащо правен интерес от оспорването – адресат на акта.
С писмено Заявление за
достъп до обществена информация № ДОИ20000107ВН от 04.08.2020 г. оспорващият е
поискал от Кмета на Община Варна следната информация:
1. Данните за всички недвижими имоти на „Инвеста“ ООД от информационната
система на местни данъци и такси преди мигрирането им в Информационната система
за общините – модул „Местни данъци и такси“, за която е подписан договор между
Община Варна и „Информационно обслужване“ АД изх. № Д14001309ВН/12.12.2014 г.;
2. Приемо-предавателен протокол по образеца на Приложение 1 от договора, с
който е констатирано мигрирането на данни за всички имоти на „Инвеста“ ООД от
съществуващата Информационна система за местни данъци и такси на Община Варна
към новата Информационна система за общините – модул „Местни данъци и такси“. В
заявлението е посочено, че искането е да се получи информацията във формата на
писмена справка.
С писмо с
рег. № ДОИ20000107ВН_001ВН от 05.08.2020 г. Секретарят на Община Варна е
изискал да му се предостави от Директора на Дирекция „Местни данъци“ исканата
информация с процесното заявление. На 12.08.2020 г. до Секретаря на Община
Варна е изпратена справка от Информационната система за управление на Община
Варна – ИМЕОН, изготвена на дата 07.08.2020 г., съдържаща данни за
декларираното имущество на територията на Община Варна от „Инвеста“ ООД със
статут на обработка до 2014 г.
В оспореното
Решение с рег. № ДОИ20000107ВН_003ВН от 18.08.2020 г. на Секретаря на Община Варна е цитирана
легалната дефиниция на „обществена информация“ – чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като е посочено
и, че понятието „обществена информация“ следва да се възприема като сведение,
знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Прието е,
че исканата информация не попада в обхвата на ЗДОИ и не може да се квалифицира
като обществена, като исканите документи са част от частна административна
преписка. Позовавайки се на чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ, Секретарят на Община Варна
сочи, че копия от документите или информация по преписката могат да бъдат
предоставени като административна услуга при наличие на доказан правен интерес.
По изложените мотиви и на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е отказан достъп до
наличната в Община Варна обществена информация по искането на оспорващия, тъй
като същата попада в обхвата на чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ.
В подкрепа
на твърдението, че процесната информация може да бъде предоставена във връзка с
административното обслужване на гражданите и юридическите лица, ответникът допълнително
се позовава пред съда на чл. 68 от АПК, според която разпоредба доколкото в
специален закон не е установено друго, заинтересованите лица и техните
организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в
преписката по издаване на общия административен акт по всяко време на
производството, включително и след приключването му с издаване на общ
административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган и не е нищожен в този аспект. В
качеството си на орган на изпълнителната власт в община, кметът на Община Варна
е сред
задължените субекти по ЗДОИ, визирани в чл. 3, ал. 1
от ЗДОИ. В случая кметът на Община Варна е делегирал
правомощието за разглеждане и произнасяне по заявления за достъп до обществена
информация на Секретаря на Община Варна – Заповед № 4628/15.12.2016 г. (л. 13
от адм.пр.), като оспореният акт е издаден именно от Секретаря на Община Варна.
Съдът не установява
неспазване на установената в чл. 38 от ЗДОИ форма, което да представлява
самостоятелно основание за отмяна на акта. Отказът е в писмена форма. От съдържанието
на заповедта стават ясни фактически и правни основания за постановяването й.
Не се констатират и съществени нарушения на административнопро-изводствените правила. Искането е направено по реда, предвиден в чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ, а и е с изискуемото съдържание по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ. Органът се е произнесъл в 14-дневния срок, определен с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ за разглеждане и произнасяне по процесното по делото заявление за предоставяне на достъп до обществена информация.
При преценката за съответствието на
оспорения акт с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Според легалната
дефиниция на понятието обществена информация, дадена от законодателят с чл. 2, ал. 1
ЗДОИ, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в
Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Информацията следва
да отговаря на тези две условия едновременно, за да се определи като
обществена. Под „обществен живот” се разбира живота на обществото като група
хора. За да
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на
задължения субект, информацията трябва да е обвързана с правомощията и
дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да
способства за постигане на посочената от закона специална цел. Под
обществен интерес следва да се разбира интересът на обществото да защитава и
отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за него управленски решения.
Правото на достъп до обществена информация е началната фаза и следва да
предпоставя тази защита. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и
видими за обществото действията и решенията на задължените субекти, като по
тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа.
По аргумент
от чл. 10, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, отговаряща на двете условия
по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и съдържаща се в актовете на държавните органи и на
органите на местното самоуправление, постановявани при осъществяване на техните
правомощия е официална. Съгласно чл. 11 от ЗДОИ, служебна е информацията, която
се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации.
Съгласно
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ сезираният задължен субект или изрично определеното от него лице, при
редовно подадено заявление, т.е. извън хипотезата на чл. 29, има две правни
възможности – да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставяне на
достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми за това
заявителя.
В случая оспореният
акт обективира изричния отказ на органа да предостави достъп до исканата
информация. Конкретното формулиране на мотивите на органа, визирани в оспорения
отказ обосновават извод, че заявлението се отнася до информация, която органът
приема, че не е обществена, предвид посоченото в заповедта, че понятието
„обществена информация“ следва да се възприема като сведение, знание за някого
или за нещо, свързани с обществения живот в страната, поради което и органът не
е посочил наличието на основанията по чл. 37 от ЗДОИ за отказ за предоставяне
на информацията по процесното заявление. Именно предвид така приетото от органа
същият посочва, че исканата информация е част от частна административна
преписка и документи и информация по преписката могат да бъдат предоставени
като административна услуга при наличие на правен интерес, както и че ЗДОИ е неприложим
за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на
гражданите и юридическите лица.
Действително
ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация. Член
4, ал. 1 ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон
не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. Друг ред се съдържа в Административнопроцесуалния
кодекс. Основен принцип на кодекса е правото на достъп до информацията в
административното производство - чл.
12, ал. 2. Нормата изрично сочи, че страните в административното
производство осъществяват правото си на достъп до информация по реда на АПК, а
останалите лица - по реда на ЗДОИ.
Тогава,
когато лицето няма качеството на страна в административно производство или
исканата информация не е във връзка с административно производство, в което то
е страна, правото на достъп до информация може да се реализира по реда на ЗДОИ, ако информацията
има изискуемите от закона характеристики, т.е. ако е обществена.
В случая
съдът установява, че търсената информация по заявлението на оспорващия е
обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
Определянето,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси
безспорно представлява нормативно регламентирана дейност на служителите на
общините – чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ. Във връзка с тази дейност в общините се
събира и съхранява информация за притежаваните и декларирани от физическите и
юридическите лица имоти. За целта общините ползват информационни системи, като
в случая оспорващият иска информация за съдържащите се в информационната
система на Община Варна данни за имотите му преди миграцията на данните в нова
информационна система, както и се иска приемо-предавателния протокол за
констатиране мигрирането на данните от едната система в другата.
Поисканата
информация е свързана с обществения живот – отнася се до функционирането на
информационната система, ползвана от общината при определяне, установяване,
обезпечаване и събиране на публични общински вземания за местни данъци и такси
на гражданите и юридическите лица.
Процесната
поискана информация би дала възможност на оспорващия да си състави собствено мнение за
дейността на задължения субект, като информацията е свързана с правомощията
и дейността на органа, поради което отговаря на изискването да способства за
постигане на посочената от закона специална цел. Така например, доколкото оспорващият
има знанието за притежаваните от него имоти би могъл да прецени правилно, пълно
и точно ли е отразяването на данните за имотите в ползваната информационна
система на общината преди миграцията на данните в новата информационна система.
От друга страна, от приемо-предавателния протокол оспорващият би установил
датата на предаване (времето на мигриране) на данните за имотите му, което би
способствало за преценката му след коя дата ответникът ползва новата
информационна система при определяне на размера на местните данъци и такси,
което би направила възможна съпоставката на данните в информационната система
преди и след миграцията им, респ. оспорващият би могъл да си състави мнение за
дейността на администрацията.
Доколкото
поисканата по реда на ЗДОИ в случая информация се събира и съхранява по повод
дейността на общинската администрация, изпълняваща съгласно чл. 4 от ЗДМТ
функциите на органи по приходите, то въпросната информация представлява
служебна обществена такава – чл. 11 от ЗДОИ.
В
правоотношението между Община Варна и „Информационно обслужване“ АД във връзка
с осъществяването на миграцията на данните към новата информационна система за
местни данъци и такси, оспорващото дружество не е страна, респ. достъпът до
информацията във връзка с договора между Община Варна и „Информационно
обслужване“ АД следва съгласно чл. 12, ал. 2 от АПК да се осъществи по реда
именно на ЗДОИ. В този смисъл, неоснователно с оспорения отказ е прието, че в
случая получаването на копия от документи по преписката следва да е като
административна услуга. Не е ясно от каква (коя) частна преписка е част
исканата информация, до която преписка оспорващото дружество да има право да
иска достъп на основание чл. 34, ал. 1 от АПК. С основание оспорващият
настоява, че не се установява наличието на възможност за предоставяне на поисканата
информация във връзка с административното обслужване на гражданите и
юридическите лица. Не следва да се приема, че става въпрос за административна
услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, включена в
списъка на предлаганите от Община Варна административни услуги.
Изложеното
обосновава извод, че неправилно ответникът се позовава на чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ,
според която разпоредба ЗДОИ не се прилага за информация, която се предоставя
във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Действителният смисъл на тази норма е да изключи от приложното поле на ЗДОИ
административното обслужване на гражданите и юридическите лица, в случаите,
когато се иска да се получи съдействие от администрацията за извършване на
действия и получаване на информация за конкретно административно производство,
по което тези лица (заявителите) са участници или твърдят наличието на правен
интерес – така и Решение № 14314 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. №
12925/2016 г., V о.
Несъстоятелно
е позоваването на ответника в хода на съдебното производство на нормата на чл.
68 от АПК, регламентираща правото на достъп до информацията по преписката по
издаване на общ административен акт. В случая ответникът не сочи доказателства
за наличие на издаден общ административен акт, част от преписката по издаването
на който да е процесната поискана информация.
Поисканата
информация е от значение заявителят да си състави собствено мнение за дейността на
задължения субект, а и безспорно информацията е свързана с правомощията и дейността на
органа. Поисканият достъп до процесната служебна информация не би следвало да
бъде ограничаван, тъй като информацията е свързана с обществения живот и би
способствала за защита интереса на обществото да отстоява своите права и
свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Както се посочи, правото
на достъп до обществена информация е началната фаза и следва да предпоставя
тази защита, а целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и видими за
обществото действия и решения на задължените субекти, като по този начин
обществото следи отблизо и оценява тяхната работа.
Отказът на
Секретаря на Община Варна да предостави достъп по отношение на поисканата
информация със заявлението на оспорващия, е незаконосъобразен – несъответен на материалноправните норми и целта на
закона, което представлява основание за отмяната му по чл.
146, т. 4 и т. 5 от АПК. Съгласно чл.
41, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ в случаите, когато съдът установи
незаконосъобразност, той отменя изцяло или частично или изменя обжалваното
решение, като задължава органа да предостави достъп до исканата обществена
информация по реда на ЗДОИ.
Съдът, на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 и ал.
2 от ЗДОИ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с рег. № ДОИ20000107ВН_003ВН от 18.08.2020 г. на Секретаря на
Община Варна, с което е отказан достъп до наличната в Община Варна обществена
информация по искане с рег. № ДОИ20000107ВН/04.08.2020 г. от „ИНВЕСТА“ ООД с
ЕИК *********, с адрес на управление ********, представлявано от управителя З.Й.З..
ВРЪЩА преписката на Секретаря на Община Варна за произнасяне
по Заявление № ДОИ20000107ВН/04.08.2020 г. от „ИНВЕСТА“ ООД с ЕИК *********, при
съобразяване дадените от съда задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, като задължава органа да предостави достъп до исканата
обществена информация по реда на ЗДОИ в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за настоящото решение.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: