№ 171
гр. С., 14.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
търговско дело № 20221001001090 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 260763 от 22.08.2022г. по описа на Пернишки
окръжен съд на С. А. А., ЕГН **********, и А. А. С., **********, чрез адв. Н. С. срещу
определение № 260109 от 14.07.2022г., постановено по търг.д. №84 по описа за 2017г. на
Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставено без разглеждане искане с вх.
№ 260587 от 20.06.2022г. /п.к.16.06.2022г./ от С. А. А. и А. А. С., и двамата от с.***, общ.
***, чрез пълномощника им адв.Н. С. с което се иска да бъде допуснато изменение на
допълнителен списък № 4 на служебно вписаните от синдика приети вземания, публикуван
в Търговския регистър на АВ на 26.11.2021г., като в колона „приета привилегия на
вземането“ и на двамата кредитори – С. А. А. и А. А. С., да се впише забележка, че
вземането е обезпечено със запор, а в колоната „Поредност по чл.722, ал.1 ТЗ“ да се впише
т.1, като поредност на удовлетворяване.
Жалбоподателите твърдят, че постановеното определение е незаконосъобразно, по
подробно изложени съображения, като искат да бъде отменено и да бъде постановено друго,
с което да бъде уважено искането за включване на двамата кредитори, С. А. А. и А. А.
С., като се впише забележка, че вземането е обезпечено със запор, а в колоната „Поредност
по чл. 722, ал.1 ТЗ“ да се впише т.1, като поредност на удовлетворяване.
Т. Д. И., постоянен синдик на „ПИРИН ОРАНОВО“ ЕООД /в
несъстоятелност“, ЕИК *********, е представил отговор на частната жалба, в който
поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения.
Представил е незаверен препис от определение № 906829 от 04.10.2022г., постановено по
гр.д. № 2700/2014г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отменено допуснатото
с определение №7597/06.10.2015г., постановено по гр.д. № 2700/2014г. по описа на Районен
1
съд – Благоевград, обезпечение на предявените искове от С. А. А. и А. А. С..
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
С молба вх.№ 261941 от 24.11.2021г. по описа на Пернишки окръжен съд по
търг.д. №84 по описа за 2017г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия,
синдикът на „ПИРИН ОРАНОВО“ ЕООД /в несъстоятелност“, ЕИК *********, е представил
списък № 4 на служебно вписаните от синдика вземания на кредиторите на „ПИРИН
ОРАНОВО“ ЕООД /в несъстоятелност“, ЕИК *********, по чл.687, ал.1 ТЗ, като е уведомил
съда че е предприел действия по обявяване на списъка в търговския регистър, съгласно чл.
689 ТЗ.
В посоченият списък са включени приети вземания на С. А. А. – главница 98
160,00лв., лихва 14 348,00лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода 16.07.2013г. до
22.12.2014г., с основание на вземането – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в следствие на настъпила смърт на съпруга й при трудова злополука, призната с влязло в
сила разпореждане на РУ„СО“ гр. Перник и определено с решение № 392 от 15.01.2016г. на
Районен съд – Благоевград; приета привилегия – не; поредност по чл.722, ал.1 ТЗ – т.4; А. А.
С. – главница 117 275,86лв., лихва 14 348,00лв.- мораторна лихва върху главницата от 98
160лв., за периода 16.07.2013г. до 22.12.2014г., и 2 794,24лв. – мораторна лихва върху
главницата от 19 115,86лв. за периода от 16.07.2013г. до 22.12.2014г. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди пропуснати ползи от издръжка,
вследствие на настъпила смърт на наследодателят му негов баща при трудова злополука,
призната с влязло в сила разпореждане на РУ„СО“ гр. Перник и определено с решение
№392 от 15.01.2016г. на Районен съд – Благоевград; приета привилегия – не; поредност по
чл.722, ал.1 ТЗ – т.4.
Видно от справка по партидата на длъжника, списък № 4 на служебно вписаните от
синдика вземания на кредиторите на „ПИРИН ОРАНОВО“ ЕООД /в несъстоятелност“, ЕИК
*********, е обявен на 26.11.2021г.
По партидата на „ПИРИН ОРАНОВО“ ЕООД /в несъстоятелност“, ЕИК *********,
е обявен на 26.11.2021г., не е обявено определение по чл.692, ал.1 ТЗ за
одобряване на списък № 4 на служебно вписаните от синдика вземания на кредиторите на
„ПИРИН ОРАНОВО“ ЕООД /в несъстоятелност“, ЕИК *********.
С искане вх.№ 260587 от 20.06.2022г. по описа на Пернишки окръжен съд по търг.д.
№ 84 по описа за 2017г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, С. А. А. и А. А. С.,
и двамата от с.***, общ. ***, чрез пълномощника им адв.Н. С. са поискали да бъде
допуснато изменение на допълнителен списък № 4 на служебно вписаните от синдика
приети вземания, публикувани в Търговския регистър на АВ на 26.11.2021г., като в колона
„приета привилегия на вземането“ и на двамата кредитори – С. А. А. и А. А. С., да се впише
забележка, че вземането е обезпечено със запор, а в колоната „Поредност по чл.722, ал.1 ТЗ“
да се впише т.1, като поредност на удовлетворяване.
2
Към искането са приложени:
- определение № 7597/06.10.2015г., постановено по гр.д. № 2700/2014г. по описа на
Районен съд - Благоевград за допускане на обезпечение, с което е допуснато обезпечение на
предявени искове от С. А. А. и А. А. С. срещу несъстоятелния длъжник за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смъртта на съпруга на С. А. А.,
съответно бащата А. А. С., при трудова злополука настъпила на 16.07.2013г., ведно със
законната лихва, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в Корпоративна
търговска банка, Обединена българска банка и Уникредит Булбанк, до размера на исковите
претенции;
- копие от определение № 260056/07.04.2022г., постановено по т.д.н.№84 по описа за
2017г. на Пернишки окръжен съд, с което по реда на чл. 638, ал.3 ТЗ е оставено без
уважение искането на С. А. А. и А. А. С., в качеството им на обезпечени кредитори да
продължи производството по изп.д. № 20188910400173/2018г. по описа на ЧСИ М. К.;
- копие от определение № 1328/22.12.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 1031 по описа
за 2021г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 905389 от
22.08.2021г. на РС – Благоевград по гр.д. № 2700/2014г. по описа на с.с., с което е оставена
без уважение молба на синдика за отмяна на допуснатото и наложено обезпечение на
предявените искове срещу ответното дружество.
В становище вх.№ 260658 от 13.07.2022г. на Пернишки окръжен съд по търг.д.№ 84
по описа за 2017г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, Т. И., постоянен синдик
на „ПИРИН ОРАНОВО“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, е взел становище по
постъпилото искане за изменение на допълнителен списък № 4 на служебно вписаните от
синдика вземания, по отношение поредността на удовлетворяване на прието вземане, като
поддържа, че е неоснователно.
С обжалваното определение, съдът е приел, че процесното искане има характер на
възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, срещу допълнителен списък № 4 на служебно вписаните от
синдика приети вземания, публикуван в Търговския регистър на АВ на 26.11.2021г. Като е
съобразил, че списъка е обявен по партидата на длъжника в търговския регистър на
26.11.2021г. под № 20211126152220, а процесното възражение е подадено на 20.06.2022г.,
съдът е намерил същото за просрочено, като подадено след изтичането на преклузивния
процесуален срок по чл.690 ТЗ.
Посочил е, че дори и да се приеме, че искането/възражението/ да е подадено в срок,
то същото е неоснователно, предвид постоянната съдебна практика, според която
обезпечителният запор не е привилегия по смисъла на закона.
Определението на съда от 14.07.2022г. е връчено на кредиторите на 15.08.2022г.,
видно от приложеното съобщение, към писмо вх. № 5198 от 07.03.2023г. на САС.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 613а, ал.3 ТЗ, от легитимирани
3
страни в процеса, имащи правен интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на
закона.
Обжалваното определение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия
на съда и съобразено с твърденията на кредиторите относно обстоятелствата, на които
се основават исканията им, и търсената защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното искане има характер на
възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, срещу допълнителен списък № 4 на служебно вписаните от
синдика приети вземания, публикуван в Търговския регистър на АВ на 26.11.2021г.,
предвид съдържанието му и направеното искане към съда.
Възражението е направено от активно легитимирано лице – кредитори, които имат
правен интерес от него, но същото е подадено на 20.06.2022г. - след изтичане на
преклузивния 7 – дневен срок от обявяването на списъка в регистъра по чл.690, ал.1 ТЗ на
03.12.2021г., поради което е следвало да бъде оставено без разглеждане, като процесуално
недопустимо, както е направил първоинстанционният съд.
Неоснователни са възраженията основани на характера на правоотношението, от
което произтичат вземанията на кредиторите – трудово правоотношение, което следва да
бъде вписано служебно от синдик в списъка на приетите вземания, съгласно чл.687, ал.1 ТЗ,
но от това не следва извод, какъвто е направен от жалбоподателите, че по отношение на
това вземане са неприложими нормите предвиждащи срок - както за предявяването, така и за
корекциите. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателите, че по отношение този вид
вземанията не важат срокове, то това би се отнасяло само до срока за предявяване на
вземането по чл.685 и чл.688 ТЗ, но не и за законоустановените срокове предвидени след
това в хода на производството по несъстоятелност, което следва от систематичното място на
разпоредбата на чл.687, ал.1 ТЗ и съдържанието на разпоредбата на чл.690, ал.1 ТЗ,
която не предвижда изключения и се отнася до всички участници в производството –
длъжник и други кредитори, които също са легитимирани да подадат възражение срещу
приетото вземане, а не само до кредитора, чието вземане е включено в списък на приети от
синдика вземания.
Безспорно обезпеченията и привилегиите, с които е прието вземането и предвидения
ред за удовлетворяване могат да бъдат предмет на самостоятелно възражение по чл.690, ал.1
ТЗ, но това не обосновава различен извод от направения, които е свързан с преценка за
допустимост на възражението, предвид неспазване на законоустановения преклузивен срок,
в който е следвало да бъде направено.
Аргументите относно характера на определението на съда по чл.692, ал.1 и ал.4 ТЗ,
за което се твърди, че не се ползва със сила на присъдено нещо, също не могат да обосноват
промяна в направения извод, тъй като тези действия следват спазване на процедурата по
предявяване/приемане на вземането, съответно преценката за спазване на срока по чл.690,
4
ал.1 ТЗ и са извън предмета на спора.
Възраженията срещи изводите на съда по отношение тълкуването на разпоредбата на
чл.638 ТЗ са неоснователни, тъй като този въпрос е ирелевантен за конкретния спор. В
случая се спори, дали вземането е подадено в законоустановения срок по чл. 690, ал.1 ТЗ
или след него и какви са правните последици от това. След като е прието, че възражението е
направено след изтичане на преклузивния срок по чл.690, ал.1 ТЗ не се налага преценка по
въпроса дали вземането е обезпечено или не, съответно какъв ред на удовлетворяване
следва да бъде определен по чл.722 ТЗ, тъй като това е въпрос по същество, които би
следвало да бъде разрешен в производството по чл. 690, ал.2 ТЗ, каквото не се е развило.
Това, че първоинстанционният съд е изложил мотиви и в тази насока, не задължава
настоящият състав на съда да разглежда възраженията срещу тях и не обосновава извод за
неправилност на обжалваното определение.
Всички възражения срещу списъка на приетите вземания, включително и възражения
за неспазване на правилото по чл. 686, ал.1, т.1 ТЗ, следва да бъдат направени в срока по чл.
690, ал.1 ТЗ, поради което възраженията в частната жалба, че не е спазен реда по чл. 686,
ал.1, т.1 ТЗ също е преклудирано. За яснота следва да се отбележи, че при съставянето на
оспорения списък синдикът е спазил разпоредбата на чл.686, ал.1, т.1 ТЗ, като е посочил в
списъка кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията,
датата на предявяването.
Позоваването на определение № 260056 от 07.04.2022г. на Окръжен съд Перник,
постановено по т.д.н. № 84/2017г. по описа на Пернишкия окръжен съд по реда на чл.638,
ал.3 ТЗ, също не обосновава извод за промяна в направения извод, тъй като то е
постановено в различно производство, което има за предмет други права на кредиторите.
Поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд обжалваното
определение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260109 от 14.07.2022г., постановено по търг.д.
№84 по описа за 2017г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5