Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на 11.02.2020 год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
При секретаря Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията А. Братанова в.т.д. № 737 по описа на
ВнАпС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
С
решение № 859/09.10.2019 год., постановено по т.д.№ 1609/2018 год. ВОС е
ОТХВЪРЛИЛ
предявените
от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Московска“ №19 срещу Ж.Т.Д., ЕГН **********, постоянен адрес *** искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение №1812/15.03.2018г. по ч.гр.
дело №3754/2018г. по описа на ВРС сумата от 16984.34 евро, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от
631.64 евро, договорна лихва за периода 05.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от
32.41 евро, обезщетение за забава за периода 13.12.2017г. до 14.03.2018г.,
сумата от 60 евро, представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ Ж.Т.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19
сумата от 16984.34 евро (шестнадесет
хиляди деветстотин осемдесет и четири евро и 34 евроцента), представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от 631.64 евро (шестстотин тридесет и едно
евро и 64 евроцента), представляваща договорна лихва за периода 06.12.2017г. до
14.03.2018г., сумата от 32.41 евро
(тридесет и две евро и 41 евроцента), представляваща обезщетение за забава за
периода 05.01.2018г. до 14.03.2018г., сумата от 30 евро (тридесет евро), представляваща такса за обявяване на
предсрочна изискуемост по т.15 от договора за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.10.2018г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за заплащане
на такса за обявяване на предсрочна изискуемост по т.15 от договора за кредит
за горницата над 30 евро до 60 евро.
Постановеният съдебен акт се обжалва от Ж.Т.Д., чрез
назначен особен представител, в
осъдителната му част. Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна.
Решението в отхвърлителната част е влязло в законна
сила и не е предмет на обжалване.
Жалбата
е редовна и надлежно администрирана.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Не се спори между страните, че с
Договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014 г. банката е предоставила
на ответника банков кредит в размер на 24000 евро. Срокът на издължаване на
задължението по процесния договор е 120 месеца, считано от усвояването, като
падежът на анюитетните вноски в размер на по 296.92 евро, е на 5 число на
съответния месец. Според т.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 8.45% годишно или 0.02 % на ден, при
изпълнение на Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на
Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него. Максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със
съответните изменения на променливата му компонента, който към момента на
сключване на договора е 13.45 % годишно или 0.04 % на ден.
Не се спори, че по отношение на договора са приложими ОУ, с които
кредитополучателят е запознат.
От заключението на вещото лице Росица Хаджиларска по повторната ССЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че процесният кредит в размер на 24000 евро е усвоен от
ответника чрез захранване на сметката му с тази сума на 25.02.2014г.
Извършените плащания по договора за кредит са в размер на 13732.37 евро за
периода 05.03.2014г. – 13.12.2017 г. Неплащане на главница и лихви
кредитополучателят е допускал от 05.02.2017 г., като последното извършено от
него плащане е на 13.12.2017г. – 2021.07 евро, с което е погасил дължимите
вноски и санкциониращи лихви до 05.12.2017 г. вкл.
От датата на
сключване на договора до 05.11.2017г. кредитът е олихвяван с преференциален
лихвен процент 8.45%, а от 06.12.2017г. със стандартния лихвен процент –
13.45%.
Размерът на
непогасените задължения по договора за кредит към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -14.03.2018г. и към датата на
изготвяне на заключението е: 16984.34 евро – главница; 631.64 евро - договорна
лихва за периода 06.12.2017г. до 14.03.2018г.; 32.41 евро - обезщетение за
забава за периода 05.01.2018г. до 14.03.2018г.; сумата от 60 евро – начислена
такса изискуемост.
Предявеният осъдителен иск е основан на твърденията, че волеизявлението за
предсрочна изискуемост е обективирано в исковата молба и е достигнало до кредитополучателя с
връчването на препис от същата на 15.02.2019 год. Сочените изводи се оспорват
от въззивника с възражения, че настъпването на предсрочна изискуемост изисква
лично връчване на адресата. Връчването на препис от исковата молба на особения
представител е ирелевантно за
претендираната от кредитора едностранна промяна в правоотношението.
В Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК е прието, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба,
в която е
обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник. На осн. чл.
47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.
47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Соченият извод се
възприема изцяло от настоящата инстанция. На ответника е редовно връчено
волеизявление за предсрочна изискуемост. В производството са установени и обективните предпоставки за настъпването й –
неизпълнение на кредитополучателя съобразно разпоредбата на чл. 20.1 от ОУ.
Предявената въззивна жалба е обоснована и с твърдения, че претендираната от
банката възнаградителна лихва е в размер, който не съответства на първоначално
уговорения между страните. Поддържа се, че банката е предприела едностранно
увеличение на възнаградителната лихва при неясен механизъм на лихвообразуване.
Сключеният договор между страните предвижда, че лихвата по кредита се
определя по одобрена от кредитора методология и се променя при промяна на БЛП
по решение на банката /чл. 7.1 от ОУ/. Съобразно заключението на ССЕ,
кредиторът не се е възползвал от правото си за едностранна промяна на лихвата.
Размерът на възнаградителната лихва не е увеличаван от банката при условията на
чл. 7.1 от ОУ.
Сключеният договор и ОУ обаче предвиждат, че кредитополучателят сключва
договора при условията на преференциален лихвен процент от 8, 45 % годишно при условията на „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка
ДСК“ и приложенията към него, сключен между страните по настоящия договор. При
нарушения на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на
Банка ДСК“ ЕАД кредитополучателят губи правото да ползва преференциалния лихвен
процент и последният се увеличава
съгласно горепосочения договор до максимален размер от 13, 45% годишно /чл. 8
от договора/. В чл.7.9 от ОУ е разяснено, че ако кредитополучателят ползва
лихвена преференция/отстъпка и в случай на неизпълнение на някое от специалните
условия, подробно описани в Договора, кредитополучателят губи правото да ползва
изцяло или отчасти съответната отстъпка. Кредиторът определя нов размер на
месечната вноска и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен
план.
Процесният договор има характера на договор за потребителски кредит и по
отношение на него се прилага ЗПК и ЗЗП. На основание чл. 10, ал.4 ЗПК е
допустима едностранна
промяна на общия разход по кредита , когато са налице едновременно следните
условия 1. в договора за кредит изрично е
предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по
кредита; 2. обстоятелствата, приложими към
промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са
обосновани и не зависят от волята на кредитора. По делото
не е представен Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК и
неговите приложения. Същият не е подписан от кредитополучателя и не е част от
приложенията към договора за кредит за текущо потребление. Формулировката, „че
кредитополучателят губи правото си да ползва изцяло или
отчасти съответната отстъпка“ и че
лихвеният процент се увеличава съобразно договора, но до определен
максимален размер сочи, че кредиторът разполага с едностранната възможност, по
свое усмотрение и произволна преценка, да увеличава лихвения процент в диапазона
от 8, 45% до 13, 45 %. В настоящия случай, кредиторът е избрал да приложи чл. 8
от договора и чл. 7.9 от ОУ, увеличавайки лихвения процент до максималния праг
от 13, 45%, считано от 06.12.2017г. Увеличението е
извършено по неясна методиката, при условия,
които не са конкретно формулирани в договора и зависят от преценката на
кредитора. Между
страните следва да се прилагат първоначалните условия на договора, който може
да бъде изпълняван и без неравноправните клаузи за едностранно изменение на
възнаградителната лихва поради отпадане на първоначалната преференция.
Въз основа на горния правен извод, размерът на дълга следва да се определи
съобразно изчисленията на вещото лице по повторната ССЕ за непогасена главница
и възнаградителни лихви в исковия период по първоначалните уговорки в договора
или 16 925, 34 евро главница и 347, 74 евро – лихва. Изчисленията са
осъществени и при съобразяване на погасителния ефект на всички плащания от
кредотополучателя. Няма разлика, изразяваща се в намаление на размера на
претенциите за наказателна лихва и такси по кредита.
В съответствие с изложеното, решението на ВОС следва да бъде частично
отменено.
Разноски:
На въззиваемата страна – ищец следва да бъдат присъдени разноски
събразмерно на уважените претенции, от които 1900 лева разноски и 300 лева
юриконсултско възнаграждение за първа инстанция и отделно – 300 лева,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал.1 НЗПП за
въззивната инстанция. При определянето на пропорционалния размер на дължимите
разноски при първоинстанционното разглеждане на спора, съдът е обвързан от
определения размер на разноските от първостепенния съд, който не е оспорен от
банката по реда на чл. 248 ГПК. Общо дължимите разноски са в размер на 2500
лева.
На въззиваемата страна следва да бъде указано да представи доказателства за
внасяне по сметка на АС – Варна на сумата от 1300 лева, определена при
условията на чл. 47, ал.6 ГПК. При определянето на размера на дължимото
възнаграждение за особен представител, съдът се ръководи от факта, че
повдигнатите пред въззивната инстанция въпроси имат само правен характер и не
изискват събиране и преценка на доказателства. При неизпълнение съдът ще
постанови определение за принудително събиране на сумата, на основание чл. 77 ГПК. След внасяне на определените разноски, въззиваемата страна има право да
иска за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските по реда и
сроковете на чл. 248 ГПК.
С решението съдът следва да присъди и държавна такса за въззивното
разглеждане на спора както следва: въззивникът Ж.Т.Д. следва да заплати държавна такса в размер на 678, 10 лева,
определена въз основа на приетите за основателни претенции срещу него. Банка
„ДСК“ следва да заплати по сметка на АС – Варна държавна такса в размер на
13,41 лева, пропорционално на отхвърлената част от претенциите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 859/09.10.2019 год., постановено по т.д.№ 1609/2018 год. , в частта, в която ВОС е ОСЪДИЛ Ж.Т.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19 сумата от 16 925, 34 евро, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от 347, 74 евро, представляваща договорна лихва за периода
06.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 32.41
евро (тридесет и две евро и 41 евроцента), представляваща обезщетение за
забава за периода 05.01.2018г. до 14.03.2018г., сумата от 30 евро (тридесет евро), представляваща такса за обявяване на
предсрочна изискуемост по т.15 от договора за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решението в останалата осъдителна част като ОТХВЪРЛЯ частично предявените искове за главница за разликата от 16 925, 34 евро до 16984.34 евро и за възнаградителна лихва за разликата от 347, 74 евро до 631.64
евро.
ОТМЕНЯ решението в частта
за разноските.
ОСЪЖДА Ж.Т.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19 сумата от 2500 лева – разноски при
двуинстанционното разглеждане на спора.
ОСЪЖДА Ж.Т.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на АС – Варна държавна такса в размер на 678, 10 лева за въззивното разглеждане
на спора.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АС – Варна
държавна такса в размер на 13,41 лева за въззивното разглеждане на спора.
УКАЗВА на Банка „ДСК“ ЕАД да представи в 7 –дневен срок доказателства за внасянето
на сумата от 1300 лева – възнаграждение за назначен особен представител. При
неизпълнение срещу страната ще бъде издадено определение за принудително
събиране на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: