№ 66
гр. Търговище, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Й. П. И.ОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243500600098 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 2/24.01.2024 г., постановена по НОХД № 694/2023 г. по
описа на Районен съд – Търговище, подсъдимият А. Р. Х. от гр. Търговище е
признат за виновен в това, че на 04.09.2022 година в гр. Търговище, причинил
на Е. Б. Ю. от гр. Търговище три средни телесни повреди, изразяващи се в
хоризонтални фрактури, засягащи емайла и дентината на зъби 11-ти /първи
горен десен резец/ и 12-ти /втори горен десен резец/ и коса фрактура на зъб
21-ви /първи горен ляв резец/, със засягане на цимента, дентината и пулпата
на зъба — за екстракция, които заедно /в съвкупност/ и всяко едно по отделно
са причинили на пострадалия трайно затрудняване на дъвченето и говора,
като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието, е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му наложено наказание пробация
за срок от шест месеца, включваща първите две пробационни мерки
1
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“.
С присъдата подсъдимият А. Р. Х. е осъден да заплати по сметка на ОД
МВР - Търговище сумата от 943 лева, представляваща разноски на
досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Търговище сумата от
969,20 лева, разноски за съдебна психолого-психиатрична експертиза.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. Р. Х.,
чрез защитника адв. Й. К.. Жалбата е бланкетна, като в нея се навеждат
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата.
С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени осъдителната
присъда, като постанови нова, с която на основание чл. 12 от НК признае за
невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение. Алтернативно
от въззивния съд се иска изменение на присъдата в санкционната й част чрез
замяна на наказанието пробация с наказание обществено порицание.
С жалбата на подсъдимия не са направени доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба от частния обвинител Е. Б. Ю., чрез
повереник адв. Р. Р.. С жалбата присъдата се атакува в санкционната й част,
като се иска наложеното наказание пробация да бъде заменено с наказание
лишаване от свобода към законоустановения минимален размер с
приложението на чл. 66 във вр. с чл. 69 от НК.
С жалбата на частния обвинител не са направени доказателствени
искания.
Преписи от жалбите са връчени на насрещните страни в
производството, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
Подсъдимият А. Р. Х. се явява в съдебно заседание лично и с защитник
адв. Й. К..
Защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията,
изложени в нея, като отправя критики към мотивите на атакуваната присъда и
счита същите за непълни и неясни, а оттам и присъдата за неправилна и
незаконосъобразна. Според защитника съдът е кредитирал преимуществено
показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, като е
игнорирал показанията на друга група свидетели, доказващи, че причина за
възникналия инцидент е именно поведението на пострадалия. Отново излага
2
тезата, поддържана и пред първоинстанционния съд, че подсъдимият е
действал в условията на неизбежна отбрана, поради което и деянието му не е
обществено опасно и следва да се приложи чл. 12, ал. 1 от НК, като на това
основание подсъдимият да бъде признат за невиновен. Отделно от това,
позовавайки се на заключението на КСПЕ, предлага на съда да прецени
приложението на привилегирования състав на чл. 132 от НК. Алтернативно
пледира за изменение на присъдата в санкционната й част чрез замяна на
наказанието пробация с наказание обществено порицание.
Подсъдимият А. Р. Х. поддържа становището на защитника си, като в
последната си дума моли за справедлива присъда.
Частния обвинител Е. Б. Ю.се явява лично ис повереник адв. Р. Р..
Повереникът се солидаризира с изводите на съда относно установената
фактическа обстановка и правната квалификация на деянието, като изразява
несъгласие единствено с вида и размера на наложеното на подсъдимия
наказание. Счита, че не са налице условията за приложение на чл. 55 от НК, а
определеното при тези условия наказание не е съответно и не изпълнява
целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Търговище
счита жалбите на подсъдимия и честния обвинител за неоснователни, като
пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Изразява становище, че макар мотивите към присъдата да не са изчерпателни,
първоинстанционния съд е извършил правилен анализ на събраните по делото
доказателства въз основа на които е стигнал до единствено възможния извод
за виновността на подсъдимия и му е наложил наказание, което в най – пълна
степен ще изпълни своята превъзпитателна и поправителна роля.
Окръжен съд – Търговище след като направи собствен анализ на
доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на
атакуваният съдебен акт, приема следното:
Жалбите са допустими, като подадени от надлежни страни, в
установения законов срок и до компетентния съд.
Разгледани по същество, жалбите на частиния обвинител и на
подсъдимия са неоснователни.
От фактическа страна:
3
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства и е следната:
Подсъдимият А. Р. Х. е роден на 12.01.2005 г в Кралство Белгия, живущ
гр. Търговище. Към момента на извършване на деянието е бил на около
четири месеца преди навършване на пълнолетие, неосъждан.
Около полунощ на 03.09.2022 година в дискотека „Планета Пайнер“ бил
подс. А. Х.ов заедно с негови приятели. В друга компания в същото заведение
бил и пострадалия свидетел Е. Ю.. Двете компании се познавали или лично
или се били виждали по различни поводи. В този час на денонощието всички,
включително подсъдимият и пострадалият, били употребили алкохол. Подс.
А. Х.ов и свидетелят Е. Ю. се познавали, но не били приятели. Виждайки
подс. Х.ов в дискотеката Е. Ю. потърсил контакт с него по повод момиче -
бивша приятелка на А. и негова настояща. Ю. настоявал подс. Х.ов да му
изясни дали поддържа още отношения с това момиче, но последният не му
обръщал внимание. Е. Ю. продължил да досажда на Х.ов, поради което около
02.00 ч. на 04.09.2022 г. двамата излезли пред дискотеката, където се стигнало
до вербална и физическа разправа между двамата, бързо предотвратена от
охраната на дискотека.
Малко след 05.00 часа сутринта компаниията на подс. А. Х. напуснала
заведението и се насочили към центъра на града, като в групата били
свидетелите И. Живков, А. Сергеева, И. Й.ов, Г. Димитрова, В. Деев, А.
Георгиев, И. Радев, С. Владимирова и Р. Добрева. Към тях се присъединил и
пострадалият Е. Ю., който отново се приближил до подс. Х. и отново
настоявал да говорят за неговата приятелка, като Е. бутал А., а последния му
казвал да се маха. Стигайки до площада на града, пред сградата на Община
Търговище, св. Ю., под въздействие на алкохола и това, че подс. А. не му
обръщал внимание, посегнал да удари А.. Това вече дало повод на подс. А.
също да замахне към него. Свидетелят И. Живков се помъчил да предотврати
боя, като се опитвал да застане между тях и да ги възпре. Свидетелят Ю.
отново посегнал и този път ударил подс. Х.ов, който в отговор ударил
свидетеля в областта на главата и последният паднал на земята. След като Ю.
паднал подсъдимият започнал да му нанася удари с юмруци и ритници по
тялото и главата, при което от устата на Е. Ю. изхвърчал зъб и му потекла
4
кръв. Подс. А. Х. преустановил нанасянето на удари върху Ю. едва когато
сидетелката Г. Димитрова го напръскала в лицето със спрей за самозащита.
Тогава свидетелят Ю. успял да се изправи, плюейки кръв, а св. А. Сергеева се
обадила на тел. 112, в резултат на което пристигнал полицейски екип.
Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза в
резултата на нанесените удари с юмруци и ритници пострадалият Е. Ю.
получил три средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК -
хоризонтални фрактури, засягащи емайла и дентината на зъб 11-ти (първи
горен десен резец) и 12-ти (втори горен десен резец) и коса фрактура на зъб
21-ви (първи горен ляв резец), със засягане на цимента, дентината и пулпата
на зъба - за екстракция, които заедно и всяко едно поотделно са причинили на
пострадалия трайно затрудняване на дъвченето и говора.
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е извършил обоснован и много подробен
анализ на събраните доказателства и в този смисъл упреците в жалбата
относно аналитичната дейност на съда не могат да бъдат споделени.
Настоящият въззивен съд намира, че гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от свидетелските показания, отчасти от
обясненията на подсъдимия, заключенията на съдебно медицинската
експертиза, както и от писмените доказателства по делото. Наличието на
празноти и противоречия в показанията на някои от свидетелите
първоинстанционният съд е преодолял с приобщаване на показанията им от
досъдебното производство по реда на чл. 281 от НПК, като е спазил
законовата процедура за това. В мотивите си първия съд много подробно е
анализирал показанията на всички свидетели, посочил е на кои дава вяра и
защо, както и защо не кредитира показанията на някои от свидетелите. В тази
насока въззивния съд изцяло споделя аналитичната дейност на първия съд,
поради което не е нужно да преповтаря изводите относно безспорно
доказаните факти и обстоятелства, релевантни за правния спор. Следва обаче
категорично да се отбележи, че не може да бъде споделено възражението на
защитата първия съд да е дал вяра само на свидетелите, подкрепящи
обвинителната теза. В обясненията си подсъдимия също в много голяма
степен се потвърждава приетата от съда фактология, и леките разминавания
настоящия съд отдава на стремежа му да декриминализира поведението си.
5
Затова и правилно, отчитайки двойнственият им характер – едновременно
доказателствено средство и средство за защита, първия съд ги е ценил
дотолкова, доколкото кореспондират с другите доказателствени източници.
Въззивният съд не намира основание да не кредитира заключенията на
съдебно медицинските експертизи относно телесните увреждания на
пострадалия и подсъдимия, като същите са изготвени от вещи лица с доказана
компетентност. Същите са пълни, ясни и обосновани, като не възниква
никакво съмнение в правилността им, като такива възражения няма и от
страните.
Заключението на назначената в хода на съдебното следствие
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия дава категоричен
отговор на два въпроса, изключително важни в конкретната хипотеза –
разбирал ли е свойството и значението на извършеното подсъдимия, предвид
непълнолетието му към момента на инцидента, и бил ли същият в състояние
на физиологичен афект преди и по време на извършване на деянието. Вещите
лица подробно са обосновали заключението по поставените въпроси, което
аргументирано са защитили и в съдебно заседание независимо от
многобройните и провокативни въпроси на защитата. Затова и правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е възприел заключението на
СППЕ, даващо безапелационен отговор за вменяемостта на подсъдимия и
липсата на физиологичен афект при извършване на деянието.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка първата инстанция
правилно е приела, че подсъдимият А. Р. Х. е осъществил с деянието си
състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, като на 04.09.2022 година в
гр. Търговище е причинил на Е. Б. Ю. от гр. Търговище три средни телесни
повреди, изразяващи се в хоризонтални фрактури, засягащи емайла и
дентината на зъби 11-ти /първи горен десен резец/ и 12-ти /втори горен десен
резец/ и коса фрактура на зъб 21-ви /първи горен ляв резец/, със засягане на
цимента, дентината и пулпата на зъба — за екстракция, които заедно /в
съвкупност/ и всяко едно по отделно са причинили на пострадалия трайно
затрудняване на дъвченето и говора, като макар и непълнолетен към момента
на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
6
Подсъдимият е нанесъл множество удари с ръце и крака в тялото на
пострадалия, като по – този начин му е причинил описаните по – горе
увреждания. Тези телесни увреждания осъществяват медикобиологичния
признак на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, а
именно избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето на
пострадалия. Поради това деянието на подсъдимия А. Х. законосъобразно е
квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК – нанасяне на
средна телесна повреда.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Съгласно заключението на СППЕ макар и непълнолетен, подсъдимият добре е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие
сами по себе си достатъчно красноречиво говорят както за интелектуалната,
така и за волевата страна на умисъла му.
Първоинстанционния съд е дал подробен и аргументиран отговор защо
не приема предложената от защитата квалификация на привелигирования
състав на чл. 132 от НК, с който настоящият съд изцяло се солидаризира.
Макар от доказателствата по делото да се установява по несъмнен начин, че
пострадалия за един продължителен период вербално е досаждал и
предизвиквал подсъдимия, като в крайна сметка е нарушил и физическата му
неприкосновеност, подсъдимият не е бил изпаднал в такова състояние на
силно раздразнение, което се установява категорично от заключението на
вещите лица по СППЕ. Освен това в конкретния случай обективно липсва
изискуемото от закона насилие, тежка обида, клевета или друго
противозаконно действие, което да е с такъв интензитет, че да предизвика
опасност за настъпване на тежки последици за подсъдимия или негови
близки.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отрекъл
деянието на подсъдимия да е извършено в условията на неизбежна отбрана. И
в тази насока мотивите на първия съд са изчерпателни и настоящия съд не
намира за основателни упреците на защитата за съдържанието им. Именно в
т. 5 от цитираното от защитата Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д.
7
№ 11/73 г., Пленум на ВС, изрично е посочено, че „След като нападението е
прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени
в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и като извършени при
неизбежна отбрана.“ В процесния случай от доказателствата по делото
безспорно е установено, че подсъдимият е продължил да нанася удари на
пострадалия след като го е повалил на земята, т. е. след като нападението вече
е било прекратено, и едва решителната намеса на св. Г. Димитрова е
преустановила по – тежки последици за пострадалия. Безспорно е установено
също, че именно тогава са нанесени и телесните повреди на св. Ю. – избИ.ето
на зъби.
По наказанието:
За извършеното престъпление първоинстанционния съд при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е наложил наказание пробация, включваща
двете задължителни пробационни мерки и в минимално установения в закона
срок от шест месеца. Макар мотивите по отношение на наложеното наказание
да са твърде лаконични, първия съд е очертал в основни линии мотивите,
ръководели го да определи такова по вид и размер наказание. Правилно
съдът е отчел на първо място редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, след
което с приложението на чл. 55 от НК е заменил предвиденото в цитираната
разпоредба наказание лишаване от свобода без специален минимум с
пробация. Настоящия въззивен състав не може да не се съгласи с крайния
извод на първия съд, че в процесния случай и най – лекото, предвидено в
закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Към смекчаващите вината
обстоятелства като младежката възраст, необремененото съдебно минало и
добрите характеристични данни на подсъдимият следва да се отбележи и едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство –безспорно установеното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Пострадалия Е. Ю. в
продължение на часове е предизвиквал вербално подсъдимият, и в крайна
сметка е посегнал физически, като пръв е ударил подсъдимия. Физическият
сблъсък е настъпил именно затова, поради което настоящия съд счита
действията на пострадалия за решаващи за възникване на инцидента, а оттам
и за настъпване на крайния вредоносен резултат. При това положение няма
как да се удовлетворят претенциите на частния обвинител за изменение на
присъдата с отмяна приложението на чл. 55 от НК и замяна на наказанието
пробация с наказание лишаване от свобода.
8
Неоснователно е и алтернативното искане на защитата за замяна на
наказанието пробация с наказание обществено порицание. В случая е налице
сериозен вредоносен резултат – нанасяне на три телесни увреждания, всяко от
които осъществява медикобиологичния признак на средна телесна повреда,
поради което проявяването на по – голяма снизходителност не би изпълнило
целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК. Освен това следва да се
отбележи, че макар и формално непълнолетен към момента на извършване на
деянието, подсъдимият е бил почти на осемнадесет години, следователно
почти е навършил пълнолетие и в случая не може да се говори за младежко
увлечение или лекомислие.
По разноските:
Първоинстанционният съд правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
е възложил извършените по делото разноски в тежест на подс. А. Х., като е
осъдил подсъдимия да заплати разноските от досъдебното производство по
сметка на ОДМВР – Търговище, а по сметка на Районен съд – Търговище
направените разноски за съдебна психологична и прихиатрична експертиза,
поради което и в тази част присъдата следва да се потвърди.
При извършената цялостна проверка на присъдата, извън конкретните
доводи развити в жалбите, въззивният съд не установи други основания за
отмяна или изменение на проверяваната присъда.
Предвид всичко изложено дотук и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с
чл. 338 от НПК Окръжен съд – Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 2/24.01.2024 г., постановена по
НОХД № 694/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, като правилна и
законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна
проверка по чл. 346 от НПК, и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10