М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 5784 по описа за 2017 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К. х. П., за това , че:
На 15.11.2016 г. в гр. в., съзнателно се ползвал
от неистински официален документ - сертификат № 19499/11.10.2014 г. за
придобита квалификация „Умение за управление
на средства за оцеляване и спасителна лодка"
/"Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats"/, на който е придаден
вид, че е издаден от Дирекция
„Морска администрация"
- в., като го депозирал в Дирекция „Морска администрация" -в., ведно със заявление
за преиздаване на свидетелство за специална и допълнителна подготовка, като от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316
вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие, на основание чл. 287 ал.1 от НПК, е
допуснато изменение на обвинението , по отношение номера на сертификата,
предмет на престъплението, описано в обвинителния акта, като К.П. се обвинява в
това, че :
На 15.11.2016 г. в гр. в., съзнателно се ползвал от неистински официален
документ - сертификат № 19449/11.10.2014 г. за придобита квалификация „Умение
за управление на средства за оцеляване и спасителна лодка" /"Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats"/,
на който е придаден вид, че е издаден от Дирекция „Морска администрация" -
в., като го депозирал в Дирекция „Морска администрация" -в., ведно със
заявление за преиздаване на свидетелство за специална и допълнителна
подготовка, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и преди всичко от
експертното заключение по приобщената съдебно-графологична
експертиза. Твърди, че безспорно е установено по делото, че подсъдимият е
работил като морско лице на борда на кораб и за целта същият е следвало да
притежава определени умения и квалификации , което е било удостоверено със
сертификат на Дирекция „Морска администрация“, който е бил неистински такъв.
Сочи се, че посочения документ е ползван, като е представен пред св. Д. –
служител на Дирекция „Морска администрация“ – в., с искане да му бъде преиздадено свидетелството,
удостоверяващо съответните умения визирани в сертификата. Иска се съдът да
постанови осъдителна присъда. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство се сочи предходната му съдимост. За смекчаване на отговорността
на лицето се сочи трудовата му ангажираност и зрялата му възраст. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ под средния размер,
което на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. пледира, че в
хода на съдебното производство не е установено безспорно, че деянието описано в
обвинителния акт не се характеризира с малозначителност
по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Излагат се твърдения, че обвинението е
повдигнато при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че по
делото не е установено безспорно, че именно подсъдимият е депозирал процесния сертификат пред „Морска администрация“ – в.. Сочи
се, че посоченото обстоятелство не се установява, нито с писмени документи по делото, нито с гласни
доказателства, събрани чрез разпита на св. Д. и св. С.. Твърди се, че
приложения по делото документ, предмет на престъплението по повдигнатото
обвинение е копие, а не оригинал, поради
което изследването му не може да послужи за обосноваване на обвинителната теза. Излага се становище, че представянато на копие не доказва наличието на умисъл
съответния документ да бъде ползван. Излагат се аргументи за субективна несъставомерност на описаното в обвинителния акт деяние и с
оглед твърдението, че процесния документ не е бил
необходим на подсъдимия, за осъществяване на трудовите функции във връзка с
длъжността, която същият е заемал към посочения момент, а именно – фитер. Иска се подсъдимият да бъде оправдан по възведеното
му от ВРП обвинение.
Подсъдимият К. х. П. не се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение и не се възползва от правото да даде
обяснения в рамките на процеса.
В последната си дума подс. х. заявява, че не се
признава за виновен.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
К. х. П. работел като морско лице на кораби. За да заемат посочената позиция, морските лица следвало да
притежават правоспобност, обуслвена
от придобити умения, сред които и такова за управление на средства за оцеляване
и спасителна лодка.
Съгласно
изискванията на Международната Конвенция за вахтената
служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците STCW 78 и Наредба
№ 6 за компетентност на морските лица в Република България / изм. и доп с ДВ бр. 27.01.2017 г./, преминававането
на курс „Водач на спасително средство и дежурна лодка“ и издадения въз основа
сертификат се изисквали като условие да осъществяване на дейността от всички
морски лица, заемащи офицерски длъжности и за квалифициран моряк на палубна команда.
Този сертификат не бил задължителен за лица, заемащи длъжността „фитер“ на борда на кораб, но по изискване на някои компании
по наемане на морски лица или по искане на корабособственика,
този сертификат се изисквал и за тази длъжност.
За
получаване на сертификат за „Водач на
спасително средство и дежурна лодка“, било необходимо съответното лице да
изкара конкретния обучителен курс в Агенция„Морска администрация". След
преминат успешно такъв курс, от съответната дирекция на Агенция „Морска
Администрация“ на лицето се издавал
сертификат за придобита квалификация „Умение за управление на средства за
оцеляване и спасителна лодка" /"Proficiency
in Survival Craft and Rescue
Boats"/. Същият се подписвал от директора на
посочената дирекция и се подпечатвал с печат на ведомството, като в документа
се съдържал и подпис на лицето, на което
се издавал сертификата, както и информация за периода на обучение по съответния
курс. Сертификатът бил с определен срок на валидност, като след изтичането му, за
издаване на нов сертификат било необходимо лицето да изкара опреснителен курс.
По
отношение на подсъдимия П., Агенция „Морска администрация“ издала сертификат за
„водач на спасително средство и дежурна лодка“ през 2005 г. , който бил
преиздаден на 11.01.2010 г. с валидност до 10.01.2015 г.
През
2016 г. била въведена нова бланка за посочените сертификати, поради което
Агенция „Морска администрация“ приемала заявления за преиздаване на валидните
сертификати. В новите сертификати фигурирал срока за валидност, визиран в приложените
за преиздаване такива.
Процедурата
и законовите изисквания за придобиване на правоспособност и издаване на
документ удостоверяващ същата били добре известни на подсъдимия, тъй като, за
да заема посочената длъжност, същият трябвало периодично да преминава обучение
за придобиване на различни умения и да представя сертификати за това пред
работодателя си. Без да спази така описаната и добре известна му процедура, по
неустановен начин на неустановена дата подсъдимият се сдобил със сертификат № 19449/11.10.2014 г.
/папка 2 л. 3 джоб/ за придобита квалификация „Умение за управление на средства
за оцеляване и спасителна лодка" /"Proficiency
in Survival Craft and Rescue
Boats"/. Макар документът да притежавал привидно
характеристиките на истински такъв - бил му придаден вид, че е издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, и да
свидетелствал за придобита квалификация, в действителност същият не бил издаден
от Дирекция „Морска администрация" – в., чрез представляващо същата лице и
не бил подписан изпълняващия тази длъжност в посочения период – инж. Б.К.. Посочените
обстоятелства били известни на К. х. П..
Нямало и основание такъв документ да бъде издаден от посочената дирекция, тъй
като подсъдимият не бил изкарал нужния опреснителен курс. Поради това той
решил да се сдобие с документа по
неправомерен начин, а не по законоустановения такъв.
За
да заема съответната длъжност на кораб в качеството на морско лице, подсъдимият
се нуждаел от валиден сертификат за
придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и
спасителна лодка" /"Proficiency in Survival Craft
and Rescue Boats"/. Поради това, на 15.11.16 г. подс. К. х. П. отишъл в Дирекция „Морска
администрация" в гр. в. и подал Заявление /л.25 п.1/, в което обективирал желанието си да му бъде преиздадено свидетелство за специална и допълнителна
подготовка, каквото било и свидетелството за придобита квалификация „Умение за
управление на средства за оцеляване и спасителна лодка" /"Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats"/.
3a целта се изисквало да приложи към заявлението оригинала на сертификат № 19449/11.10.2014
г. за придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и
спасителна лодка" /"Proficiency in Survival Craft
and Rescue Boats"/, които да предаде на съответния служител, което подсъдимият сторил. Към заявлението подсъдимият приложил още два
сертификата, издадени по законоустановения ред, които
също искал да му бъдат преиздадени, като разчитал, че покрай тях, неистинският
такъв няма да бъде забелязан. Заявлението и сертификатите били депозирани пред
служителката на Дирекция „Морска администрация – в.“ - св.М.Д.Д., която ги дала за обработване на друг служител - св. П.С.С..
Св.
П.С. заемала длъжност „главен специалист“ в Дирекция“Морска администрация – в.“.
Задачите й били свързани с издаване на сертификати, въвеждане на информация в
електронния регистър във връзка със същите и преиздаване на сертификати на
морски лица. Когато обработвала заявлението, подадено от подсъдимия с
приложените към същото документи, св. С. направила справка в електронния
регистър и установила, че в информационния масив не фигурират данни, че
подсъдимият П. е изкарал опреснителен курс, във връзка с който да му бъде
издаден съоответния сертификат. Въз основа на данните
в електронния регистър св. С. констатирала и несъответствие между съдържащите
се в базата данни дата на издаване и дата, на която изтича валидността на
сертификат с номер, идентичен с представения от подсъдимия с тези, посочени в процесния сертификат, приложен към заявлението, депозирано
от подсъдимия. Служителката забелязала, че в представения от П. сертификат има
допусната техническа грешка - като срок
на валидност /валиден до - "Valid until"/ била отбелязана некоректна година, а именно
„1019“ На св. С. й направило впечатление
и че цветът на мокрия печат, положен върху процесния
сертификат бил различен от мокрия печат, който бил полаган върху документите,
издавани от Дирекция „Морска администрация“ – в.. При констатираното несъответствие, св. С.
сигнализирала началника на отдел КРМЛ – к.д.п. М. Н. Н.,.След проверка в
счетоводството на ведомството, било установено, че към посочената на процесния сертификат
дата на издаване - 11.10.2014 г.,
директорът на дирекцията, под чието име фигурирал подпис в същия - Б.М.К., не осъществявал служебни функции в
т.ч. свързани с подписване на сертификати, поради ползване на платен годишен
отпуск. При така установените факти к.д.п. Мартин Н. Нухов
сигнализирал полицейските органи за
случая, като в хода на проверката бил предоставен използвания от обвиняемия при горепосочените
обстоятелства инкриминиран документ, който впоследствие бил приобщен към материалите
по образуваното по случая досъдебно производство.
Съгласно
предоставения от Дирекция „Морска администрация - в." отговор /л.20,21
п.1/ на отправено запитване по реда на чл.159 ал.1 НПК, сертификат № 19449/11.10.2014
г. на името на К. х. П. не бил издаван от Дирекция „Морска администрация - в.".
Несъответствие се констатирало между посочения в сертификата период на преминат
курс с този в Електронния регистър на морските лица. Към датата на издаване на
сертификата, посочена в същия, к.д.п. Б.К. бил в неплатен отпуск и не
изпълнявал длъжността Директор на Дирекция „Морска администрация - в.". За
посоченото време оправомощен да подписва свидетелства
за специална и допълнителна подготовка, в която квалификация попадал и
въпросния сертификат, бил к.д.п.инж. Мартин Н. Нухов.
Видно
от заключението на извършената в хода на разследването комплексна почерково-техническа експертиза /л.14-18 п.1/, подписът в
графа за Директор на Дирекция „Морска администрация" в гр. в. /"Director of Directorate Maritime Administration – V."/
в сертификат № 19449/11.10.2014 г. за придобита квалификация „Умение за
управление на средства за оцеляване и спасителна лодка" /"Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats"/,
представлявал цветно копие на подпис, изпълнен от Б.М.К.. Същото се отнасяло до
подписа, положен за притежателя на сертификата обв. К.
х. П. на позиция "Signature of the folder of the
certificate". Отпечатъкът от печат в
инкриминирания документ бил копие на отпечатък, различен от отпечатъка на
Дирекция „Морска администрация" в гр. в..
Видно
от заключението на извършената съдебно-графическа експертиза /л.30-33 п.1/,
подписът в графа „С уважение" в Заявление от К. х. П. до Директора на
Дирекция „Морска администрация" гр. в. от 15.11.16 г. бил положен от К. х.
П.. Подписът в долен десен ъгъл, след текста „Ревизия 6/10.07.2012 г." във
визираното заявление също бил положен от К. х. П..
В
хода на съдебното производство е назначена и извършена тройна комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза в заключението на
която се сочи:
Подписът
в графа „Director of Directorate
Maritime Administration -Varna", над текста „Capt. B.Covachev" в оригинал на Сертификат № 19449/11.10.2014
г. „Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats"
/Умение
за управление на средства за
оцеляване и спасителна лодка/ не е положен първично, непосредствено върху
документа, а представлява дигитално, растерно
изображение на автентичен подпис на лицето Б.М.К., ЕГН: *********,
възпроизведено на хартиен носител посредством цветно, лазерно принтиране.
2. Подписът в графа „Signature
of the Holder of the certificate" в оригинал
на Сертификат № 19449/11.10.2014 г. „Proficiency in Survival Craft
and Rescue Boats" /Умение за управление на средства за оцеляване
и спасителна лодка/ не е положен първично, непосредствено върху документа, а
представлява дигитално, растерно изображение на
автентичен подпис на лицето К. х. П. с ЕГН:**********, възпроизведено на
хартиен носител посредством цветно, лазерно принтиране.
3. Отпечатъкът от печат в Сертификат №
19449/11.10.2014 г. „ Proficiency in
Survival Craft and Rescue Boats"
не е положен първично, a представлява лазерно принтирано, дигитално изображение
на такъв вид печат използван от дирекция „Морска администрация" - в. преди
използвания в момента печат или на такъв печат използван за подпечатване на
други, различни от обичайните сертификати, документи.
4. Инкриминираният документ не е
изготвен върху оригинална бланка на Дирекция „Морска администрация" .
5. Не се установиха различия в
текстовите части на оригиналните бланки и Сертификат № 19449/11.10.2014 г. „Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats",
но се констатира несъответствие в датата отбелязана в графа „Date of issue: 11.10.2014"
/дата на издаване/, с тази в графата „Valid until:10.10.1019"/cpoK на валидност/.
6. Инкриминираният документ е изготвен пасредством сканиране лицевата част и гъба на оригинално
издаден Сертификат /най-вероятно този на лицето П. с изтекла давност/,
последвано от компютърна обработка - корекция на определени текстовете в него,
лазерно принтерно възпроизвеждане на двете страни на документа върху бял лист
хартия, изрязането им с определени размери, точно им
налагане и двустранно ламиниране.
Подс. К. х. П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно
образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Видно
от приобщената по делото справка за съдимост по отношение на подс. , П. на 08.10.2014 г. е влязла в сила определение за
одобряване на споразумение по нохд № 476/2014 г. по
описа на РС-а., с което на същия за деяние по чл. 339 ал.1 от НК, извършено на
09.09.2013 г. му е наложено наказание „Лишаване от
свобода за срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено на основание
чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
За
да формира своите изводи относно
гореизложената фактическа обстановка, съдът взе предвид събраните по делото
доказателства, като се позова на : гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Д.
и С., депозирани в хода на съдебното производство, както и в хода на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им; и писмените
доказателства, а именно: заключенията по изготвените в хода на досъдебното
производство комплексна
почерково-техническа експертиза и съдебно графическа експертиза, заключението
на назначената в хода на съдебното производство тройна комплексна
съдебно-почеркова и техническа експертиза, справката за съдимост и
характеристиката на подсъдимия, сертификат № 19449/11.10.2014 г., заявление от К.
х. П. от 15.11.2016 г. писмо с
рег. № В-590/27.03.20 г.18 и приложени към същото документи - заверено копие на
заявление на К. П. с вх. № 89058-060/15.11.2016 г., заверено копие на
сертификат № 709552/28.03.2013 г., заверено копие на сертификат № 42/02.10.2013
г., заверено копие на сертификат № 48/62/11.10.2014 г.; заверено копие на приемо-предавателен протокол от 07.12.2016 г., заверено
копие на писмо с изх. № В-1784/16.08.2017 г. до ст. разследващ полицай
Кръстева, заверено копие на писмо до Директора на Дирекция „Морска
администрация“ - в. от ст. разследващ полицай К. с изх. В 1784/08.08.2017 г.;заверено копие на писмо до ст. разследващ
полицай Кръстева от Директора на Дирекция „Морска администрация“ – в. с изх. №
В-1131/09.06.2017 г. ;заверено копие на писмо до Директора на Дирекция „Морска
администрация“ – в. с изх. № В-1131/29.05.2017 г., заверено копие на писмо ИА
„Морска администрация“ Дирекция – в. с изх. № В-547/23.03.2018 г.; заверено
копие на извлечение от системата на дирекция „Морска администрация“ - в. досежно изпращането на писмо до РП - в. от 15.03.2018 г.; заверено копие на писмо
до Директора на Дирекция „Морска администрация“ – в. с рег. № В-547/15.03.2018
г.
При така установената фактическа
обстановка въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът
установи от правна страна следното:
Съдът
счита, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установиха
субективните и обективни признаци на деянието, вменено на подсъдимия с внесения
в съда обвинителен акт.
Изготвените
по делото комплексна почерково-техническа и тройна съдебно-почеркова и техническа експертиза безспорно сочат, че процесния
сертификат е неистински такъв, доколкото не е издаден от лицето, посочено като
негов автор, а именно - к.д.п Б.К.,
изпълняващ в процесния период длъжността Директор на
Дирекция „Морска администрация“ – в.. В тази връзка вещите лица категорично са
констатирали, че в документа не е положен подписът на Б.К. в качеството му на
длъжностно лице. Аргументите на защитника на подсъдимия досежно
характеристиките на процесния документ, съдът намира
за неоснователни, като констатира, че некоректно се използват в пледоарията на
същия понятията „оригинален“ и „истински документ“ . В случая доколкото по
делото е установено безспорно, че посоченият като автор на сертификата Б.К. не
е положил съдържащия се в документа подпис, по делото се явява несъмнен
въпросът, че се касае за неистински документ по смисъла на нормата на чл. 316 ,
вр. с чл. 308 ал.2 от НК. Класификацията на
документите като оригинали и копия е неотносима към определянето на документа като истински или
неистински такъв, съотв. досежно
съставомерността на процесното
деяние, а има значение за преценка категоричността на изводите при изследване
на документите. В случая се касае за оригинален неистински документ, приобщен в
хода на досъдебното производство по делото, който видно от показанията на св. С.
и св. Д. и приобщените по делото писма от Дирекция „Морска администрация –в.“, е представен от подсъдимия с подадено от
същия заявление за преиздаване на сертификат от посочения вид, а впоследствие е
предаден на компетентните органи от к.д.п инж. В. Н.в качеството му на Началник
отдел КРМЛ. Друг е въпросът, че при определени предпоставки изводите на вещите
лица относно истинността на документа биха могли да се формират и въз основа на
приобщени по делото копия на същите. Настоящия случай обаче не е такъв, като
констатациите, че приобщеният по делото и изследван сертификат е оригинал се
потвърждават и от разпита на вещите лица. Същевременно, въпросът за начина, по
който технически е изготвен неистинския документ и дали е използвано копиране
за създаването му е страничен за квалифициране на ползвания неистински документ
като оригинал.
Безспорно
процесният документ е предмет на деяние по чл. 308
ал.2 от НК, доколкото същият е неистински официален документ, като му е
придаден вид, че е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установения от закона ред, съотв. е документ, който
удостоверява правоспособността на морските лица, да заемат определена длъжност
във връзка с трудовите им ангажименти по корабите, като удостоверява придобито
умение за управление на средства за
оцеляване и спасителна лодка.
Съдът
намира за безспорно установено по делото и че на посочената в обвинителния акт
дата подсъдимият съзнателно е ползвал процесния сертификат.
Посоченото обстоятелство се установява от показанията на св. Д. и св. С.,
депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство, които сочат, че
документите за преиздаване се подават лично от заявителя, ведно с оригинал на
документа, чието преиздаване се иска, като твърдят, че в случая подсъдимият е
представил оригинал на процесния сертификат. От друга
страна посочения факт, се установява безспорно и от приобщеното по делото
заявление от 15.11.2016 г., изходящо от посъдимия и
от приобщените по делото съдебно почеркова експертиза и комплексна съдебно-почеркова
и техническа експертиза, които сочат, че подписът в заявлението е положен
именно от подсъдимия.
Като
неоснователни бяха оценени и аргументите на защитника на подсъдимия за
отсъствие на логични мотиви за извършване на деянието от П., както и липса на
обществена опасност на същото, предвид обстоятелството, че подсъдимия е могъл
да осъществява функции в качеството на „фитер“,
каквито е извършвал към датата на деянието, и без наличие на процесния сертификат.
Видно
от приобщената по делото справка от
Дирекция „Морска администрация- в.“ с изх.№ В -590/27.03.2018 г съгласно
изискванията на Международната Конвенция за вахтената
служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците STCW 78 и Наредба
№ 6 за компетентност на морските лица в Република България / изм. и доп с ДВ бр. 27.01.2017 г./, преминававането
на курс „Водач на спасително средство и дежурна лодка“ и издадения въз основа
сертификат се изисквали като условие да осъществяване на дейността от всички
морски лица, заемащи офицерски длъжности и за квалифициран моряк на палубна команда.
Този сертификат не бил задължителен за лица, заемащи длъжността „фитер“ на борда на кораб, но по изискване на някои компании
по наемане на морски лица или по искане на корабособственика,
този сертификат се изисквал и за тази длъжност. С оглед на изложеното процесния сертификат е задължителна и евентуално необходима
предпоставка за упражняване както на заеманата към инкриминирания период
длъжност от подсъдимия, така и на широк кръг от други длъжности, за които
същият в качеството му на морско лице би могъл да кандидатства, което обуславя
наличието на действителен мотив от извършване на престъпната проява.
Същевременно
посоченият сертификат удостоверява факта, че е преминат определен курс, въз
основа на който са придобити и опреснени знания и умения в съответната област и
в тази връзка се явява документ, удостоверяващ придобита правоспособност, без
наличието на която е невъзможно упражняване на съответните дейности. С оглед на
изложеното и доколкото дейността, свързана с управление на средства за оцеляване и
спасителна лодка, касаят значими обществени отношения, нарушаването на
правилата за придобиване на правоспособност във връзка с тази дейност се явява
обществено опасно в степен, обуславяща престъпността на деянието и липсата на малозначителност на същото по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимият К. х. П. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплние по чл. 316 вр.чл.308
ал.2 вр.ал.1 от НК като на 15.11.2016 г. в гр.в., съзнателно се
ползвал от неистински официален документ - сертификат № 19449/11.10.2014 г. за
придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и
спасителна лодка" /"Proficiency in Survival Craft
and Rescue Boats"/, на който е придаден вид, че е издаден от
Дирекция „Морска администрация" - в., като го депозирал в Дирекция „Морска
администрация" -в., ведно със заявление за преиздаване на свидетелство за
специална и допълнителна подготовка, когато от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност .
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани със създаването и
ползването на документи.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо, физическо лице.
От обективна страна,
подсъдимияят съзнателно се е ползвал от неистински официален документ
- сертификат
№ 19449/11.10.2014 г. за придобита
квалификация „Умение за управление на
средства за оцеляване и спасителна лодка" /"Proficiency in Survival Craft and Rescue
Boats", чрез съответното
длъжностно лице, представляващо учреждението, а
именно директора на Дирекция „Морска администрация- в.“ в посочения период – Б.К..
Квалификацията на деянието по чл.316, вр. чл.308 ал.2 от НК
се обуславя от това,
че за самото
съставяне на неистинския официален документ, не може
да се търси
наказателна отговорност от подс. П., съотв. доколкото се касае
за документ, удостоверяващ придобита
правоспособност.
От субективна страна подс. П. е осъществил деянието при форма
на вина пряк
умисъл – като същият съзнавал, че ползва неистински документ и е искал да настъпят
последиците от ползването му.
Водим от горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази като отегчаващо
отговорността на лицето обстоятелство предходната му съдимост. Смекчаващи
отговорността обстоятелства не бяха установени. Поради изложеното, съдът наложи
на подсъдимия П. наказание между минималния и средния размер, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание чл. 57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС постанови да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим,
като взе предвид, че не са налице предпоставките на чл. 66 ал.1 от НК за
условно осъждане на лицето, предвид предходната му съдимост.
Като взе предвид, че процесното деяние е умишлено такова и е извършено в изпитателния
срок на предходното осъждане на П. по нохд № 476/2014
г. по описа на РС-а., съдът на основание чл. 68 ал.1 от НК постанови да бъде приведено в изпълнение наложеното със
съдебния акт по цитираното дело наказание, изтърпяването на което е било
отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 189, ал.3 от НК на подсъдимия бяха
възложени разноските направени в хода на досъдебното производство в размер на 116,43
/сто и шестнадесет 0,43 / лева, както и
разноските по делото, направени в хода на съдебното производство в размер на
1020,81 /хиляда и двадесет 0,81/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: