РЕШЕНИЕ
№ 1239
гр. Бургас, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232100101459 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. С. Ю. с ЕГН **********, И.
И. Ю. с ЕГН ********** и С. И. Ю. с ЕГН **********, действащ със съгласието на
своите родители и законни представители Е. и И. Ю., всички с адрес: с. Ч., общ. А.,
обл. Б., против ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер ”№ 87,
представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с
която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от по 250 000 лева на Е. Ю.
и И. Ю. и 50 000 лева на С. Ю., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за причинени болки, страдания и негативни психични изживявания, вследствие на
смъртта на Е. И. Ю. - син на Е. Ю. и И. Ю. и брат на С. Ю., настъпилата в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 25.09.2020 г., по пътя от с. Ябълчево към с.
Чукарка, при което М. М., управлявайки лек автомобил марка „БМВ”, модел „330 ХИ”,
с рег. № А 5322 МР, поради движение с несъобразена скорост, загубил контрол над
автомобила, който излязъл от пътното платно и се ударил в разположено странично от
пътя дърво със скорост от около 115 км./ч., като поради удара автомобилът се разцепил
на две части, при което изпаднали телата на пътниците от задната седалка - Х. Ш. И. и
Е. И. Ю., който починал в резултат на причинен политравматизъм - черепно-мозъчна,
гръдно-коремна травми, множество фрактури на черепния покрив и черепната основа,
с разкъсване на меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка и белия дроб, разкъсване
1
на черен дроб и слезка, множество кръвонасядания и охлузвания по тялото и
крайниците, ведно с обезщетение за забава върху горните главници от 10.10.2022 г. –
датата на заявяване на претенцията през застрахователя, до 16.08.2023 г. включително,
в размер на 24 491. 54 лв. върху главници от 250 000 лв. и 4 898. 31 лв. върху
главницата от 50 000 лв., както и законна лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба – 17.08.2023 г., до окончателното изплащане на главниците. Моли се и
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Като основание за завеждане на исковете се сочат съществувалите отношения на
взаимна обич, привързаност и уважение между ищците и техния родственик, както и
огромната мъка вследствие на неговата загуба, като се излага подробни доводи в тази
насока. Сочи се също така, че към датата на настъпване на застрахователното събитие,
за процесния лек автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, пред която
ищците заявили извънсъдебна претенция, която останала неудовлетворена.
Предявените искове са правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 и чл. 52 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват по размер исковете на родителите, като се излага, че
претендираните от тях обезщетения са завишени по размер и не отговарят на принципа
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на претенциите на брата на
починалия се сочи, че същите са неоснователни, тъй като той не бил от кръга на
лицата, имащи право на такова, поради липсата на особени изключителни
обстоятелства в отношенията на двамата братя, които да се явяват основание за
уважаване на претенциите. Също се търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори за родствената връзка между ищците и Е. И. Ю..
Безспорно е също така, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” между ответното дружество и собственика на лек
автомобил марка „БМВ”, модел „330 ХИ”, с рег. № А 5322 МР към датата на
настъпването на процесното ПТП, както и че застрахователят не е заплатил търсените
от ищците обезщетения, за които са заявени претенции за заплащане на 10.10.2022 г.
С влязла в сила присъда № 32/02.11.2021 г. по НОХД № 922/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас М. М. М. е признат за виновен в това, че на 25.09.2020 г., около
2
23.50 часа, на третокласен път № 208, в района на км. 89, с посока на движение от гр.
Провадия към гр. Айтос, обл. Бургас, при управление на МПС - л.а. марка „БМВ”,
модел „330 ХИ”, с peг. № А 5322 МР, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В - 90 км/ч извън
населено място“, и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Ш. И., ЕГН
********** и Е. И. Ю., ЕГН **********, двамата от с. Ч., както и средна телесна
повреда на И. Н. М., ЕГН ********** от с. Ч., поради което и на основание чл. 343, ал.
4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1,6. „в” и б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1,
предл. трето от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири
месеца, а на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от четири години. В наказателното производство било
установено, че Ю. е бил с предпазен колан, който се е скъсал при удара.
По делото ищците са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетелката М. К. – роднина по сватовство на семейството, с което са в много близки
отношения, се установява, че Е. е бил много лъчезарно дете, възпитано, отличник,
спортист и много любвеобилен, като семейството му е било много сплотено и всички
са се обичали. Отзовали се на обаждането, че е пострадал, като отишли заедно с
родителите му в болницата, където станало ясно, че Е. е починал още на
местопроизшествието. Това било огромна трагедия. При пристигането си и слизането
от колата майка му буквално припаднала. Опитали се да я свестят, като я заливали с
вода; постоянно някой й носил вода, така я свестили и тя седнала на тротоара. Цяла
нощ били заедно, като майката била вир вода и постоянно й ставало лошо, а те я
поливали с вода за да могат да я свестят. Цяла нощ плакала и крещяла. Св. сочи, че Е. е
бил много близък със своите родители, както и с брат си, с когото имало особена
братска връзка в истинския смисъл на думата, като всички се подкрепяли. Майка му
била много мила за него и особено много той обичал да прекарва времето с нея.
Семейството много трудно приело неговата загуба. Майката му била съкрушени
физически и психически, като първата й работа сутрин била да отиде на гробището.
Майката все още пазела дрехите на детето си, като периодично ги изваждала от
гардероба, изпирала ги и отново прибирала по места им, въпреки алергията си към
прах. Освен припадъците вечерта непосредствено след инцидента, тя и след това
продължила да припада. Дори се наложило да викат линейка няколко пъти, като след
това мъжът й поел ролята на медик и се научил да я свестява по някакъв начин, тъй
като тя редовно получавала припадъци. Св. изпитва затруднение да опише как бащата
на момчето се е чувствал след събитието, като определя, че е бил изпълнен с гняв, като
се налагало постоянно да го успокояват и укротяват. Братът на Е. пък се затворил в
3
черупката си, като избягвал всякакви срещи и разговори. Психически бил съкрушен,
като започнал да се посещава психолог. Св. сочи, че двамата братя са имали много
силна връзка, като Е. e бил пример за С., който му подражавал.
Свидетелката Д. Р. – ********** на Е., сочи, че така са стекли събитията, че
познава много добре и Е. и семейството му. Той бил отличен ученик, но извън това и
по-важното е че бил много добър със съучениците си, никога не влизал в конфликти,
приемал всичко с усмивка, като целият клас му били приятели. Имал и страхотно
чувство за хумор. Споделял с нея доста често плановете си. Например, когато били на
екскурзия, подробно й разказвал, като отиде в гр. Пловдив точно къде ще учи и каква
специалност. Говорел често за брат си, показвал й негови снимки. След трагедията св.
се сближила по стечение на обстоятелствата със семейството, като никога не е имала
намерение да изостави тези хора. С бившия й клас няколкократно са ходили на
гробища и са посещавали семейството. Направили го и непосредствено преди бала. От
своя страна родителите и С. - братчето, дошли, както на изпращането на класа в
училище, така и на бала и ги изпратили до вратата на ресторанта. Свидетел е на това
как момчетата от нейния клас при едно от посещенията на гробищата се опитали да
направят всички възможно, като по-големи деца, да компенсират загубата за С. - да
карат с него колело, да играят на топка, и С. приел това добре, но в погледа му личало,
че това специално внимание го дори прави още по-тъжен. Св. сочи, че С. също е станал
ученик в гимназията им, като тя не била негов преподавател, но като близка на
семейството поддържала контакт с всички му учители, за да е убедена, че той има
нормално поведение и че има приятели в класа, че се чувства добре. Била много
обезпокоена за него в момента на постъпването му в гимназия, защото виждала, че е
много затворен. Св. заявява също така, че родители, както и С., са били в ужасно
състояние след събитието. Някъде седмица след това, класът и други ученици от
училището организирали почетен мач, защото Е. тренирал футбол. Присъствал целият
град на практика. Момчетата се сменяли на няколко минути, за да могат всички да
участват. Разказва, че никога няма да забрави Е. в края на мача, била много развълнува
от това признание и почит към сина й, но тя се изправила и припаднала. Викали
линейка. Спомням си как първите месеци след смъртта на Е. тя видимо отслабна,
променила външния си вид. Спомня си всички, като на някаква снимка в деня на
погребението в момента, в който влязла в стаята. Спомняла си дори ъгъла, в който
седял С.. Бил изключително неутешим. Всички изглеждали така тогава. Той реагирал с
изключително затваряне, като тя се притеснявала да общува с него, за да не го нарани.
На семейството е благодарна, че въпреки огромната си мъка намерили време да
общуват с нея и да й споделят как се чувстват, че изобщо я допуснали, като тя се
надявала да намират утеха в това. Те били открити хора, които изключително честно и
човешки приемали другите хора и св. се радва, че въпреки ужасната трагедия, успели
да бъдат това сплотено семейство, което винаги са били, да подкрепят по-малкото дете
4
и да приемат протегната приятелска ръка от другите.
Свидетелката Ж. Т. – **********, която предвид упражнявана от нея професия
познава всички ученици в гимназията, описва Е., като момчето, което внасяло баланс
във „враждуващите“ групи и в конфликтни ситуации, защото умеел, бил изключително
слънчев и много ведър. На 26-ти септември, когато научили какво се е случило, с
децата от неговия клас, част от ръководството на училището и класният ръководител
отишли до селото, където живеел Е. и семейството му, в деня на погребението му.
Заварили една изключително трагична сцена – няколко часа преди погребението в една
стая, в която майка държи дете в скута си, не може да бъде забравено, нито описано.
Една голяма болка, това било нещото, което заварили. До този момент родителите на
Е. познавала бегло, като след смъртта му била потърсена от тях за оказване на
подкрепа, за да работи с малкия им син, за преодоляване на травмата, както на
родителите, така и на малкия им син С.. Тогава започнали срещи й със С.. До този
момент само била чувала за него от брат му, като в групови срещи с класа, когато
децата споделяли някакви лични истории, на Е. примерите били доста често свързани
със забавни и приятни преживявания с брат му. За нея като психолог преживяванията
били много тежки и на двамата родители и по-тревожни били на бащата, защото той
бил по-малко емоционален, за разлика от майката, която изразявала своите чувства
съвсем по естествен начин - сълзите, разказите за детето й, по някакъв начин тя
отработвала болката. Докато И., може би защото е мъж и глава на семейството, бил по-
прибран и неемоционален, но за нея било видно, че той дълбоко страда. По-скоро си
налагал да не изразява емоциите, защото било важно да подкрепя съпругата си в
нейните преживявания и сина си, да бъде опората и стълба за тях. За С. нещата били
доста по-трудни. По-трудно протичала работата, защото много дълго време той не
желаел да говори. Може би на седма или осма им среща, доста дълго време след като
започнали да се срещат, първото нещо, което й казал било „Аз искам да бъда като
батко“. До този момент не бил казал нито дума, въпреки че не отказвал срещите им.
Св. го определя като много прибран и затворен, след смъртта на брат му. Разказва, че
са срещали почти 2 години, доста дълго продължило това негово състояние. Това, за
което много й говорил било неговият брат и колко го е страх да остава далеч от
родителите си след смъртта му, имал тревожност на тази тема, да не случи нещо и с
тях.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като изходящи от
лица, които не са заинтересовани от изхода на спора, а в същото време с възможност за
преки и непосредствени наблюдения над живота на семейството и последвалите
събития след смъртта на големия им син.
Съдът е дал думата на родителите - ищци, като само майката е изявила желание
да каже, че детето й е било нейната гордост.
5
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 – за
отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в случая е сторено.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения, установено със
закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят,
като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на
вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи противоправно
поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца респективно ищиците,
причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като те могат да са
имуществени или неимуществени.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото се установява, че са налице
елементите от състава на непозволеното увреждане, като застрахованото лице – водач
на процесния лек автомобил, виновно е причинил на смъртта на родственика на
ищците – техен син и брат, като съгласно чл. 400 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установява се също така от събраните гласни
доказателства, че от внезапната загуба на своето дете, неговите родители и неговият
брат са претърпели и продължават да търпят огромна мъка, като тя им е причинила
болка и страдания, които трудно могат да бъдат описани. Спорен по делото е въпросът
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение на всеки от родителите и
това следва ли да бъде изплатено такова на брата на починалия. По принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. В тази връзка следва
да се отбележи, че загиналият е непълнолетно, младо момче, едва на 17 години, което е
било в отлично здраве, спортист и много добър ученик, сговорчив, лъчезарен,
общителен, изключително слънчев и много ведър. Целият живот е бил пред него,
предстоялото му е да бъде абитуриент, студент, родител, и не е имало нещо което да
вещае, че преждевременна смърт ще промени така очакваното бъдеще. Няма как
неговите родителите да не търпят вреди от внезапната му и ненавременна смърт, която
6
не само е променила целия им живот за един миг, но им е причинила наистина
неописуеми с думи душевни болки и страдания, които ще търпят през целия си живот.
От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че между пострадалия и
родителите му са съществували отношения на обич, разбирателство и близост,
характерни за силната изключителна връзка родител – дете. Внезапната му смърт е
причинила огромна мъка, душевни болки и страдания, които продължават, доколкото
тази загуба е непрежалима за тях, за което свидетелства и посещението при психолог.
Тя ги лишава не само от възможността да преживеят много важни за всеки човек в
чисто житейски план събития, да отгледат и възпитат детето си, да го съпътства във
важните моменти в живота му, но и от възможността то да ги подкрепя морално и
емоционално и след време да им бъде опора. Всеки от тях изключително тежко е приел
смъртта на детето си, като майката често е припадала, а бащата е бил гневен и не е
могъл да преодолее вътрешната си съпротива срещу това събитие, като всеки по свой
начин е изразявал мъката си. В заключение, отчитайки възрастта на пострадалия към
датата на злополуката - 17 години, възрастта на родителите му към тази дата -
съответно на 39 и на 37 години, близките и топли отношения между родителите и сина
им, тежкото понасяне на вестта за смъртта му, последствията върху психиката и
живота им и съобразявайки икономическите условия в страната към месец септември
2020 г. и лимита на застрахователното покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" /чл. 429, т. 1 от КЗ/, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от
родителите възлиза на 200 000 лв., като е ясно че на практика няма как тази загуба да
бъде оценена и съответно обезщетена с пари.
При това положение исковете на Е. Ю. и С. Ю. следва да бъдат уважени за
сумата от 200 000 лв. и съответно отхвърлени за горницата над уважените размери до
пълните заявени такива от 250 000 лв. Основателна съответно е и акцесорната
претенция за законна лихва върху уважените главници от датата на депозиране на
исковата молба – 17.08.2023 г., до окончателното им изплащане. Основателни са и
претенциите за изплащане на обезщетение за забава от датата на предявяване на
претенциите пред застрахователя – 10.10.2022 г. /аргумент чл. 429, ал. 3 от КЗ/, до
16.08.2023 г. включително върху главниците от 200 000 лв., възлизащи на 19 520. 33
лв., като изчислението е извършено с помощта на calculator.bg. При това положение
тези претенции следва да бъдат уважени до размера от 19 520. 33 лв. и съответно
отхвърлени за горницата над уважените размери до пълните заявени такива от 24 491.
53 лв.
По отношение на претенциите на С. Ю. следва да се обсъди т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
където е прието, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от
7
причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, е по изключение, за всяко лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено изрично още, че тези лица трябва да са създали
с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. В случая съдът намира, че
действително се установява, че между братята е имало голяма обич, привързаност и
другарство, като Е. е бил пример за своя брат, който му е подражавал, а самият Е.
често е споменавал брат си пред своите приятели и съученици, и го е свързвал с
важните събития от своя живот, което свидетелства за отношенията им,
характеризиращи се с обич, доверие, духовна и емоционална близост, силна
привързаност, поддръжка и подкрепа. Наред с това се установи, че ищецът С. Ю. е
приел много тежко смъртта на своя брат, затворил се е в себе си, бил е много тъжен и
неутешим, като дори се е наложило да посещава психолог, за да успее по някакъв
начин да превъзмогне загубата, като са изминали повече от две години, през които е
посещавал психолог и се е борил с превъзмогване на трагедията по загубата на своя
брат. Така установените отношения между братята сочат за съществувалата между тях
трайна и дълбока емоционална връзка, както и че ищецът С. Ю. е претърпял и търпи
действителни морални болки и страдания, надхвърлящи по времетраене нормално
присъщите такива, причинени от преждевременна и нелепа смърт на своя брат, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Поради изложените
съображения съдът намира, че претенцията на С. Ю. следва да бъде уважена за сумата
от 40 000 лева, поради изложените по-горе съображения, и съответно да се отхвърлени
за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 50 000 лв. Основателна
съответно е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница от
датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2023 г., до окончателното им
изплащане. Основателна е и претенцията за изплащане на обезщетение за забава от
датата на предявяването им пред застрахователя – 10.10.2022 г. /аргумент чл. 429, ал. 3
от КЗ/, до 16.08.2023 г. включително върху главницата от 40 000 лв., възлизаща на 3
904. 07 лв., като изчислението е извършено с помощта на calculator.bg. При това
положение теза претенция следва да бъдат уважена до размера от 3 904. 07 лв. и
съответно отхвърлена за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 4
893. 31 лв.
При този изход на спора следва да бъде присъдено възнаграждение в полза на
адвокат Николай Димитров Димитров, съдружник в адвокатско дружество „Радулов,
Петров, Димитров и Козаров“ на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона
8
за адвокатурата в размер на 31 023. 94 лв., определено в минимален размер в
съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 и т. 4 от Наредбата за минималните
размери за адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от исковете или по
13 430. 81 лв. за всеки от ищците Е. и И. Ю. и 4 162. 32 лв. за ищеца С. Ю..
Ответното дружество също има право да получи част от направените разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от исковете, или сумата от 3 532
лв. по иска на Е. Ю. и 3 532 лв. по иск на И. Ю., съобразно представените
доказателства за изплатени адвокатски възнаграждения от по 17 640 лв. с ДДС за тях.
Размерът е определен на база заплатените адвокатски възнаграждения с вкл. ДДС,
които не се явяват прекомерни съобразно Наредбата за минималните размери за
адвокатските възнаграждения. Доказателства за заплащане на сумите по другите
договори за правна защита и съдействие по исковете за лихви на тези ищци, както и по
исковете на С. Ю. не са представени по делото и съответно не следва да се присъждат.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 19 317. 78 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер ”№ 87,
представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да
заплати на всяко едно от лицата Е. С. Ю. с ЕГН ********** и И. И. Ю. с ЕГН
**********, двамата с адрес: с. Ч. – ****, общ. А., обл. Б., сумата от по 200 000 лв.
/двеста хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за причинени болки, страдания и негативни психични изживявания, вследствие
на смъртта на сина им Е. И. Ю. с ЕГН **********, б.ж. на с. Ч., починал на 26.09.2020
г., настъпилата в резултат на пътнотранспортно произшествие от 25.09.2020 г., по пътя
от с. Ябълчево към с. Чукарка, при което М. М., управлявайки лек автомобил марка
„БМВ”, модел „330 ХИ”, с рег. № А 5322 МР, поради движение с несъобразена
скорост, загубил контрол над автомобила, който излязъл от пътното платно и се ударил
в разположено странично от пътя дърво със скорост от около 115 км./ч., като поради
удара автомобилът се разцепил на две части, при което изпаднали телата на пътниците
от задната седалка - Х. Ш. И. и Е. И. Ю., който починал в резултат на причинен
политравматизъм - черепно-мозъчна, гръдно-коремна травми, множество фрактури на
черепния покрив и черепната основа, с разкъсване на меките мозъчни обвивки,
контузия на мозъка и белия дроб, разкъсване на черен дроб и слезка, множество
кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците, както и сумата от по 19 520. 33
9
лв. /деветнадесет хиляди петстотин и двадесет лева и 33 ст. /, представляваща
обезщетение за забава върху главниците от по 200 000 лв. за периода от 10.10.2022 г.
до 16.08.2023 г. включително, както и законна лихва за забава върху главниците от
200 000 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2023 г., до
окончателното им изплащане, като отхвърля исковете за главниците над уважения
размер от 200 000 лв. до пълния заявен размер от 250 000 лв., ведно със законна лихва
забава върху отхвърлената част от 17.08.2023 г., както и исковете за мораторна лихва
над уважените размер от 19 520. 33 лв. до пълните заявени размери от 24 491. 53 лв.
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер ”№ 87,
представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да
заплати на С. И. Ю. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своите родители и
законни представители Е. С. Ю. с ЕГН ********** и И. И. Ю. с ЕГН **********,
всички с адрес: с. Ч. – ****, общ. А., обл. Б., сумата от 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
причинени болки, страдания и негативни психични изживявания, вследствие на
смъртта на брат му Е. И. Ю. с ЕГН **********, б.ж. на с. Ч., починал на 26.09.2020 г.,
настъпилата в резултат на пътнотранспортно произшествие от 25.09.2020 г., по пътя от
с. Ябълчево към с. Чукарка, при което М. М., управлявайки лек автомобил марка
„БМВ”, модел „330 ХИ”, с рег. № А 5322 МР, поради движение с несъобразена
скорост, загубил контрол над автомобила, който излязъл от пътното платно и се ударил
в разположено странично от пътя дърво със скорост от около 115 км./ч., като поради
удара автомобилът се разцепил на две части, при което изпаднали телата на пътниците
от задната седалка - Х. Ш. И. и Е. И. Ю., който починал в резултат на причинен
политравматизъм - черепно-мозъчна, гръдно-коремна травми, множество фрактури на
черепния покрив и черепната основа, с разкъсване на меките мозъчни обвивки,
контузия на мозъка и белия дроб, разкъсване на черен дроб и слезка, множество
кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците, както и сумата от 3 904. 07 лв.
/три хиляди деветстотин и четири лева и 7 ст./, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от по 40 000 лв. за периода от 10.10.2022 г. до 16.08.2023 г.
включително, както и законна лихва за забава върху главницата от 40 000 лв. от
датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2023 г., до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска за главница над уважения размер от 40 000 лв. до пълния заявен
размер от 50 000 лв., ведно със законна лихва забава върху отхвърлената част от
17.08.2023 г., както и иска за мораторна лихва над уважения размер от 3 904. 07 лв. до
пълните заявен размер от 4 898. 31 лв.
Сумите са платими по следната банкова сметка , а именно:
********************* /BGN/с титуляр И. И. Ю..
10
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер ”№ 87,
представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да
заплати на адвокат Николай Димитров Димитров, с личен номер **********,
съдружник в адвокатско дружество „Радулов, Петров, Димитров и Козаров“, сумата от
31 023. 94 лв. /тридесет и една хиляди двадесет и три лева и 94 ст./ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Осъжда всяко едно от лицата Е. С. Ю. с ЕГН ********** и И. И. Ю. с ЕГН
**********, двамата с адрес: с. Ч. – ****, общ. А., обл. Б., да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1407,
район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер ”№ 87, представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумата от 3 532 лв. /три хиляди
петстотин тридесет и два лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер ”№ 87,
представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да
заплати държавна такса по сметка на Бургаския окръжен съд в размер на 19 317.
78 лв. /деветнадесет хиляди триста и седемнадесет лева и 78 ст./.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11