№ 14313
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110131726 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Н. Р. П. е предявила срещу *********** кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 22 от договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №
2332/R/10.07.2007 г., чл. 9, ал. 1 и ал. 5, ал. 8, ал. 2, чл. 11, ал. 2 и последната клауза на стр. 3
от Анекс от 13.07.2012 г. към същия договор и чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 8 от Анекс
№ 2/25.04.2014 г. към същия договор, поради противоречие със закона и добрите нрави;
както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 600
евро, представляваща платени при липса на основание по нищожни договорни клаузи суми
за възнаградителна лихва за периода от 13.06.2017 г. до 13.06.2022 г., а при условията на
евентуалност – за сумата от 200 евро, платени лихви при липса на основание поради
неправилно изчисляване на размера на лихвата за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г.; за
сумата от 30 евро, платени при липса на основание такси за обслужване на кредита за
периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г., както и за сумата от 170 евро, платени при липса на
основание лихви поради нищожни капитализации на главницата за периода 13.06.2017 г. –
13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им погасяване.
Ищцата твърди, че е сключила договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №
2332/R/10.07.2007 г. с ***********, която считано от 12.11.2019 г. е заличен търговец и е
преобразувана чрез вливане в ответното дружество. Поддържа, че е усвоила кредит в размер
на 49500 евро за срок от 60 месеца при възнаградителна лихва, която се формира от сбор на
3-месечния Юрибор и надбавка от 6 %. Съобразно сключен на 13.07.2012 г. анекс договорът
се трансформирал в многоцелеви кредит с ипотека, като крайният срок бил удължен на 240
месеца с 6-месечен гратисен период, през който се изплаща само лихва, като същата вече
1
била регламентирана в чл. 9, ал. 1 от анекса като сбор от базов лихвен процент на банката за
кредити в евро и надбавка от 4,652 %. Поддържа, че е възразила срещу променената клауза
за формиране на размера на възнаградителната лихва и възможността на банката да го
променя едностранно, но от банката са отказали редакции в текста. С анекс № 2 от
25.04.2014 г. отново е бил регламентиран посоченият начин за формиране на
възнаградителната лихва и правото на банката да я променя едностранно, като без
основание в документа е бил вписан по-висок непогасен размер на задълженията от
действителния предвид извършваните по договора плащания. Счита, че посочените в чл. 9,
ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от Анекс от 13.07.2012 г. и в чл. 2, ал. 1 от Анекс № 2/25.04.2014 г.
размери на възнаградителната лихва и ГПР са прекомерни, налице е нееквивалентност на
престациите и поради това клаузите са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Ето
защо намира, че въобще не дължи възнаградителна лихва по договора и претендира
връщането й в размер на 600 евро, платена за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г. При
условията на евентуалност счита, че дължи лихва в размера съобразно клаузата на чл. 9, ал.
2 от първоначалния договор, по която обаче банката не е съобразявала измененията в
тримесечния Юрибор и е събрала лихви и годишна такса за обслужване на кредита в по-
висок размер, поради което претендира връщане на надплатена лихва в размер на 200 евро
за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г. и връщане на надплатена такса в размер на 30 евро за
периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г. Счита, че посочените клаузи, а и тези на чл. 22 от
договора за кредит, чл. 9, ал. 5 и последната клауза на стр. 3 от Анекс от 13.07.2012 г., чл. 2,
ал. 3 и чл. 8 от Анекс № 2/25.04.2014 г. са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като въз основа на тях банката има право едностранно да променя условията по договора на
непредвидени в него основания – в договора не се съдържа методиката на определяне на
базовия лихвен процент и от текста на съглашението остава неясно за потребителя по какви
критерии се формира и изменя размерът на дължимата възнаградителна лихва; изменените
клаузи са наложени на потребителя, без на последния да е предоставена възможност
предварително да се запознае с тях и без да му е предоставено право да се откаже от
договора при увеличаване на цената по него, като тези клаузи не са индивидуално
уговорени, а представляват част от типови договори на банката, върху съдържанието на
които кредитополучателят не може да влияе. Намира, че посочените клаузи противоречат и
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, инкорпорирана в българското законодателство посредством
ЗЗП, а клаузата на чл. 8, ал. 2 от Анекс от 13.07.2012 г. е нищожна поради противоречие с
разпоредбата на чл. 32, ал. 8 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Анекс № 2/25.04.2014
г. уговаря анатоцизъм и е нищожна поради противоречие с чл. 10, ал 3 ЗЗД, поради което
следва да й се върнат надплатени лихви поради извършените от банката неоснователни
капитализации в размер на 170 евро за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г.
Ответникът оспорва исковете при твърдението, че никога не е изменял размера на лихвата
едностранно, като всички платени лихви са въз основа на двустранно договорен размер
между страните (10,402 % след подписване на Анекса от 13.07.2012 г.), както и всички
капитализации са извършени след индивидуално договаряне и при спазване на
2
нормативните разпоредби. Счита, че разпоредбите на ЗЗП са неприложими към процесното
правоотношение, тъй като ищцата не е сключила договора в качеството си на потребител, а
е използвала кредита за инвестиционна и търговска цел във връзка с дейността на две
търговски дружества, на които същата е била едноличен собственик и управител. Намира, че
уговореният размер на възнаградителната лихва не е прекомерен и не противоречи на
добрите нрави, тъй като е съобразен с дългия срок на договора и по-високия риск за банката,
а измененията в двата анекса към договора водят до по-благоприятни договорни условия за
ищцата. Счита, че уговореният ГПР е в рамките на допустимия от закона размер, а
прилагането на общи условия към договора, с които ищцата изрично е била запозната и е
подписала, не противоречи на закона или добрите нрави. Оспорва с Анекс № 2/25.04.2014 г.
да е извършен анатоцизъм, като счита, че с него е постигнато преструктуриране на
натрупаните задължения чрез добавянето им към редовната главница по изрично съгласие с
кредитополучателя и в негова полза, доколкото по този начин са избегнати негативните
последици от допуснатите просрочия и опасността от настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. Ето защо намира, че ищцата е плащала всички суми по договора на
валидно правно основание и осъдителните претенции за връщането им са неоснователни,
като същите следва да бъдат отхвърлени и предвид факта, че много от плащанията по
договора са извършвани от трети лица и ищцата няма право да иска връщане на тези суми в
нейна полза.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже сключването на
процесния договор за банков кредит и допълнителни споразумения към него с посоченото в
исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни
правни разпоредби и/или на добрите нрави, а в тежест на ответника е да установи, че
сочените като неравноправни клаузи са били индивидуално уговорени между страните.
По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е
да докаже факта на плащане на процесните суми на ответника, а в тежест на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването им по валидни договорни клаузи.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни по
делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между ищцата и ответника
(респ. неговия праводател ***********) е сключен договор за предоставяне на кредитна
линия с ипотека № 2332/R/10.07.2007 г. в размер на 49500 евро, към който са подписани
Анекс от 13.07.2012 г. и Анекс № 2 от 25.04.2014 г.
С молба от 17.06.2022 г. ищцата е направила искане за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно с оглед
разпоредбата на чл. 629, ал. 2 ГПК, а и предвид обстоятелството, че цитираните от страната
правни разпоредби и принципи са ясни и същото не се явява необходимо.
3
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Следва да се
допусне изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в исковата
молба и в отговора на исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2023 г. от 14:30
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в
исковата молба (като по задача № 1 вещото лице съобрази уточнението на ответника по
първото тире на т. III.2 на стр. 8 от отговора на исковата молба) и в отговора на исковата
молба, при депозит в размер на 800 лв., вносим от страните в едноседмичен срок от
съобщението по сметка на СРС, както следва: от ищцата – 600 лв., от ответника – 200 лв.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **************.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, на ищцата да се изпрати и препис от отговора на исковата молба,
приложенията към него и становище на ответника от 01.12.2022 г., а на ответника да се
изпрати и препис от молба на ищцата от 03.04.2023 г. и приложенията към нея.
Вещото лице да се призове с указание да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4