РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1026
гр. Пловдив, 07.06.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Йорданка Тилова-Вълчева като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 748 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.А.М.,
ЕГН **********,***, чрез адв.П., против Решение № 330 от 11.02.2022 г.,
постановено по АНД № 110/2022 по описа на ПРС.
Като основания за оспорване се сочат тези, предвидени
в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Твърдят се допуснати СПН в хода на
административнонаказателното производство по издаването на процесния ЕФ.
Според касатора обжалваното от него решение е
неправилно, тъй като е оспорена фактическата обстановка по ЕФ и се разколебава
твърдяното в ЕФ административно нарушение. Основния изложен довод в тази връзка
е, че пътен знак В 26(60), поставен във връзка с крайпътен обект „Фабрика за
парфюми и козметика“(Рефан), е чисто формално поставен като е нарушена
процедурата по неговото поставяне – не е проведена съгласувателна процедура с
АПИ за поставяне на пътния знак.
Сочи се също, че липсва обвръзка между протокол за
използване на АТСС и представената по делото снимка на твърдяното нарушение,
водещо до недоказаност на нарушението, както и, че не е изпълнено императивното
изискване на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно да е
направена снимка на разположението на уреда.
В крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение
като неправилно и необосновано, съответно отмяна и на потвърдения с него ЕФ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.П. по
изложените в нея съображения.
Претендират се разноски.
От страна на ответника е представено
писмено становище с доводи по съществото на спора в подкрепа на тезата за
законосъобразност на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 331 от 11.02.2022 г. по АНД № 20225330200110 по описа за 2022 г. на ПРС, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4681875, издаден от ОДМВР – Пловдив,
с който на Л.А.М., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева
за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
За да достигне до този краен резултат,
Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин
се установява, че е осъществен състава на визираното в електронния фиш
нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената
процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4
от ЗДвП.
Решението е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Относно възражението, че процесният знак
В26 е поставен неправомерно от частно-правен субект, което е в противоречие с
разпоредбите на чл.4, чл.12 ал.1 т.3 б.“з“ и чл.17 от Наредба № 1/–17.01.2001
г. за организация на движението по пътищата, и чл.26 ал.3 във връзка с ал.1 т.1
б. „в“ от ЗП, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
От писмо изх. № 11-00-76/24.01.2022 г. на
директора на ОПУ – Пловдив, изпратено до РС – Пловдив, се установява, че пътен
знак В26 (60) е поставен във връзка с
крайпътен обект“Фабрика за парфюми и
козметика“ (РЕФАН), като за обекта е проведена процедура по Наредба за
специално ползване на пътищата, като организацията на движение в района на
пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР, а от КП
от 04.10.2019 г. на комисия при АПИ – ОПУ – Пловдив, проектът е изпълнен в
съответствие със съгласувания от ОПУ – Пловдив технически проект по част
„Пътна“.
Цитираният знак В26 (по арг. от чл.47 ал.3
от ППЗДвП) е от категорията на знаците, въвеждащи забрана - за движение със скорост, по-висока от
означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва
от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от
компетентните органи (чл.6 ал.1 т.2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на чл.3
ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят
при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен,
съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за
организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за
организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за
организация на движението в населените места и проекти за организиране на
движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно
от: изпълнителния директор на ИА "Пътища", директора на съответното
пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от
ред административни процедури, които следва да приключат с издаване на
окончателен административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство, а и не се твърди, че такъв някога от някого е
бил оспорен.
Предвид факта, че знакът безспорно е
поставен по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив, като проектът е
изрично съгласуван с ОПУ – Пловдив; предвид факта, че в Протокол рег. №
1030р-10767/-01.04.2021 г. е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение
В26 и общо ограничение на скоростта - 60 км./ч., и факта, че, именно на това
място е поставено АТТС, то безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е
издаден административен акт, одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ –
Пловдив.
На следващо място, от представените по
делото доказателства, се установява, че процесният участък от пътя е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3 ал.2 от
Закона за пътищата
(републикански път II-64 Карлово – Пловдив) и съгласно чл.19
ал.1 т.1 от същия
закон, се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура", като в ал.2 е
посочено, че управлението включва: оперативно планиране на изграждането -
проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;
организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя и др. Съгласно чл.3
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за организиране на
движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се
поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща
пътя, при условия и по ред, определени с наредба. Поддържането на пътя,
съгласно чл.47 ал.1 от ППЗП, включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
Освен разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2
от ЗДвП
съществуват и множество други нормативно регламентирани дейности за
собствениците, които те следва да изпълнява: съгласно чл.6
ал.1 от ППЗДвП,
юридическите и физическите лица, които стопанисват пътя, са длъжни: да поставят
или да променят принадлежностите на пътя само по проект, утвърден от
компетентните органи; да поддържат организацията на движението така, както е
определена и съгласувана от компетентните органи; да вземат своевременно мерки
за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за
безопасно движение. Съгласно чл.2 от Наредба №
1/17.01.2001 г. за
"Организиране движението по пътищата", организирането на движението
трябва да осигурява бърз, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари;
удобство на участниците в пътното движение; пълна и достоверна информация на
участниците в пътното движение за пътно-транспортната обстановка. За
организиране на движението по пътищата се използват самостоятелно или съчетани
помежду си пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за
сигнализиране и обзавеждане на пътя, като стопанинът на пътя възлага
проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и
поддържането й в съответствие с проекта /чл.4/.
Впрочем, въпросът относно редовността на
поставяне на пътния знак, неспазването на който представлява констатираното
нарушение, излиза изцяло извън предмета на настоящото производство.
Неоснователно
се явява и възражението, свързано с представената снимка от разположението на
АТСС по чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г., както и че не е безспорно
установено, че засечената скорост е била отчетена в зоната на действие на пътен
знак В26. Въпросната разпоредба изисква съпровождане на протокола за използване
на АТСС със снимка от разположението на уреда, каквато в случая е приложена,
без да въвежда конкретни изисквания към същата. В тази насока и посоченото, че
от снимката на техническото средство не може да се определи разстоянието му до
заснетия автомобил, не може да бъде възприето като основателно възражение,
доколкото предназначението на временно разположеното на пътя техническо
средство е да засича движещи се автомобили. Отделно от това, видно е, че е
изпълнено изискването на чл.189
ал.8 от ЗДвП и в
съпроводителното писмо на ОД МВР Пловдив по изпращане на преписката в районния
съд е посочено разположението на техническото средство с точни географски
координати, които впрочем са видни и от снимковия материал на заснетия
автомобил.
Неоснователно
е възражението и относно липсата на обвръзка между представената снимка на
автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид липсата на отразени в
протокола номера на първо и последно статични изображения. Действително е
налице липса на описан реквизит по протокола, но последното не съставлява съществено
нарушение на процедурата по установяване на нарушението, защото е видно от
съдържанието на снимката на автомобила, че в същата е отразен номера на
техническото средство, което е извършило заснемането, съвпадащ с номера,
отразен в протокола, както и на датата, мястото, локацията и часовия диапазон
на осъщественото заснемане, което категорично обвързва това изображение с
осъществяваната с описаното в протокола техническо средство работа на датата 01.04.2021
г. Тоест, налице е пълно съвпадение на данните, залегнали в протокола
по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и тези по снимката на автомобила.
Изложеното дотук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв., на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредба за правната
помощ.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 331 от 11.02.2022 г.
по АНД № 20225330200110 по описа за 2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Л.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на Областна
дирекция гр. Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес град Пловдив,
ул. "Княз Богориди" № 7 сумата от 80 лева, съставляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: