№ 579
гр. Варна, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500173 по описа за 2023 година
за да произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по
частна жалба на „Ново Финанс“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ №2 , против Разпореждане № 2514/14.09.2022 год.,
постановено по ч.гр.д. №923/2022г. по описа на РС- Девня, с което е отхвърлено подаденото
от жалбоподателя заявление с вх.№ 53809/04.08.2022г.(по описа на РС-гр.Варна) за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу
длъжниците М. Х., родена на ***. в гр. ***, паспорт № *** издаден на *** г. ***; В. Г.,
роден на *** г. в гр. ***, паспорт № *** г. ***; Л. М., родена на *** г., АрМ.я, паспорт тип
П, код на издаваща държава АРМ № *** издаден на *** г. с адрес ***; Г. Х., роден на *** г.,
паспорт тип П код на издаващата държава АРМ № ВА *** г. с адрес ***.
В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Излагат се аргументи за ясната конкретизация на заявените вземания и
действителността на клаузите, на които се основават. По отношение на основанията за
отхвърляне на заявлението, свързани с липса на постоянен адрес в страната, сочи че двама
от длъжниците имат постоянен адрес на територията на страната. Акцентира, че изрично
при сключване на договора, на който заявителят основава правата си всеки от длъжниците е
декларирал адрес за уведомяване и кореспонденция на територията на РБългария. На
следващо място съгласно чл. 48, ал. 7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на
физическо лице следва да се има предвид място, в което лицата са се установили
преимуществено, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване. В случай на закупуване на недвижим имот следва да се счита, че длъжниците
имат трайно намерение да се установяват в страната. В заключение настоява за отмяна на
разпореждането и постановява издаването на заповед за изпълнение.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима. По същество въззивният състав намира следното:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.3 от ГПК, подадено от заявителя
Ново Финанс“ ООД срещу четири физически лица- солидарни длъжници по договор за
кредит, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с НА № ***г. на
нотариус рег. № 549.
От служебно изискана справка от заповедния съд от ОД на МВР, гр.Варна, сектор
„Миграция“ се установява, че длъжниците М. Х. и Г. В. не са притежавали статут на
пребиваване на територията на Република България. Влизали са в страната с виза последно
на 31.05.2019г., като във визите е посочено, че са собственици на недвижим имот в страната.
Има данни за кратък престой в страната преди 2019г., при който лицата са се регистрирали в
места за настаняване/хотели/. Длъжникът Л. М. е притежавала статут на продължително
пребиваващ в периода до 31.08.2020г., а Г. Х. до 15.04.2017г.
От приложения ипотечен акт НА № ***г. на нотариус рег. № 549 може да се изведе,
че към датата на съставянето му М. Х. е била собственик на недвижим имот в страната,
който е предоставила за обезпечение на задълженията й към заявителя.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира,
че са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Съгласно посочените правни норми съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на
Република България, няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията
на Република България.
В случая от извършената служебна справка от съда по реда на чл.411, ал.1 от ГПК
досежно подсъдността е констатирано, че длъжниците нямат регистриран постоянен и
настоящ адрес в Република България. В този смисъл възраженията на заявителя, че двама от
длъжниците имат регистриран адрес в страната не се установяват от доказателствата по
делото. От ангажираните доказателства не се установява и същите да имат обичайно
местопребиваване в страната. Легалната дефиниция за обичайно местопребиваване не се
съдържа в Гражданско процесуалния кодекс, но е дадена в Кодекса за международно частно
право. Нормата на чл.48, ал.7 предвижда, че под обичайно местопребиваване на физическо
лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.
В случая липсват доказателства, установяващи гореизложените факти. Наличието на
притежаван от един от длъжниците имот на територията на страната, не може да обоснове
2
извод за това, че длъжникът има обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България, ако липсват други данни за други обстоятелства от
личен или професионален характер. Посочването на адрес за кореспонденция с кредитора в
договора за кредит също не сочи на такъв извод. Така посочения адрес за кореспонденция
съгл. чл. 34 от КМЧП може да служи за призоваване на длъжниците в страната чрез
представителя, сключил от тяхно име сделката, във връзка с която е образувано
производството, но само ако са налице предпоставките за издаване на заповедта.
В Закона за чужденците в Република България в чл. 23 законодателя е разграничил
пребиваването на чужденците в страната на краткосрочно и дългосрочно, като в следващите
текстове е дал подробна регламентация на възможностите за дългосрочно пребиваване,
каквото по същността си е и обичайното местопребиваване по смисъла на чл. 411, ал.2, т.4
ГПК. Отнесено към терминологията на ГПК следва да се приеме, че чужденец с обичайно
местопребиваване в страната е този, който пребивава в нея дългосрочно, по смисъла на
ЗЧРБ. От друга страна Закона за българските личните документи в чл. 55, ал.3 сочи, че на
всеки чужденец, на който е разрешено да пребивава в страната по реда на ЗЧРБ, за срок, по -
голям от три месеца, се издава разрешение за пребиваване. Следователно при липса на
подобно разрешение трудно би могло да се обоснове извод за обичайно местопребиваване
на физическо лице в страната.
В случая няма данни за актуални действащи разрешения за пребиваване в страната,
издaдени от отдел „Миграция“ на ОД на МВР по Закона за чужденците. Притежаваните от
двама от длъжниците разрешения за продължително пребиваване са изтекли съответно през
2017г. и 2020г. , поради което и съгл. чл. 34 от ЗЧРБ те са били длъжни да напуснат
пределите на страната.
На следващо място не са налице и доказателства, от които да е видно съществуването
на обстоятелства от личен и професионален характер, които да сочат за трайна връзка на
длъжниците с Република България. На такива не се позовава и самия заявител.
По изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав за
издаване на заповед изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците.
Подаденото заявление се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като
първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2514/14.09.2022 год., постановено по ч.гр.д.
№923/2022г. по описа на РС- Девня.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4