МОТИВИ към Присъда № 51 от 18.06.2019 г.,
постановена по НОХД № 445/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница
Районна
прокуратура - гр. Дупница е внесла обвинителен акт срещу Г.Н.С. *** и К.С. ***
престъпление по чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК.
В обвинителния
акт се твърди, че на 14.02.2016 г. около 02:55 ч. в гр. Кочериново, област
Кюстендил на ул. „Средна гора” пред дом № 9, в съучастие като съизвършители
противозаконно са отнели чуждо МПС, а именно: л. а. „ВАЗ 2105”, рег. № КН 3634 АР (собственост на наследниците
на М.Г.К. от с. Бараково)
от владението на М.Д.Й. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползват -
престъпление по чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2
от НК.
В съдебно
заседание представителят на Дупнишка районна
прокуратура поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими, като счита същите за
доказани от обективна и субективна страна. Предлага на подсъдимите да бъде
наложено наказание около минималния предвиден в закона размер, с който ще се
постигнат целите визирани в чл. 36 от НК, като бъдат взети предвид
характеристичните данни на двамата подсъдими, както и мотивите и подбудите за
извършване на деянието.
Подсъдимият С.
е дал обяснения по обвинението. Същият твърди, че вечерта на 13.02.2016 г. бил
със свои приятели сред които бил и М.Й. ***. Около 12.00 -01.00 ч. на
14.02.2016 г. М. си тръгнал като казал, че отива у братовчед си Н.Ш.. Подсъдимите
С. и А. видели, че Й. е с автомобила си и решили на шега да му го скрият.
Автомобилът бил паркиран пред къщата на св. Ш., същият бил отключен, а ключът
бил на контакта, двамата се качили, след което го привел в движение. Отишли на
бензиностанцията в гр. Кочериново, където в присъствието на техни приятели
казали, че ще си направят шега с Й. като му скрият колата. След това потеглили
с автомобила към с. Пороминово, но автомобилът пропаднал в канавката и го
оставили, тъй като не могли да го изтеглят оттам. На сутринта се обадил по
телефона на св. Й. и му казал къде се намира автомобила му.
Защитникът му адв. М.Т. пледира за постановяване на оправдателна присъда като
излага подробни съображения.
Подсъдимият А.
е дал обяснения по обвинението. Същият твърди, че пред дома на св. Н.Ш. видели
автомобила му и заедно с подсъдимия С. решили да си направят шега с него като
го скрият. Двамата се качили в автомобила, като същият го управлявал С., минали
през бензиностанцията, където били техните приятели и на тях също казали, че са
взели колата на шега, след което в автомобила се качили той, подсъдимия С. и св.
Д.Г.. По пътя за с. Пороминово една от гумите на автомобила пропаднала във
вадата край пътя и автомобилът също пропаднал. На сутринта С. му се обадил по
телефона и му казал, че се е обадил на Й. за да му каже, че двамата са взели
автомобила му на шега. Не се признава за виновен. Моли да бъде признат за
невиновен.
Защитникът му
адв. С.С. пледира да бъде оправдан като излага
доводи, че обвинението не е доказано, както от обективна, така и от субективна
страна.
Съдът след
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.Н.С. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, с българско гражданство, средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият К.С.А. е роден
на *** ***, постоянен адрес ***, българин, българско гражданство, средно образование,
неженен, работещ във фирма „Уникат”, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимите и
свидетеля М.Й. са в приятелски отношения и често излизали заедно. Св. Й.
ползвал лек автомобил ,,ВАЗ 2105“ с рег. № КН 3634АР, който по документи бил
собственост на дядо му – М.К.,***, като след смъртта на същия, моторното
превозно средство е собственост на неговите наследници – Г.В., З.Г. и Е.К.. На
13.02.2016 г. вечерта св. Й. излязъл с автомобила и го паркирал пред заведение
,,169“, находящо се в центъра на гр. Кочериново. Там се видял с
подсъдимите като през цялото време се
шегували. Тръгнал си от заведението около полунощ и потеглил с автомобила към
дома на св. Н.Ш.. Паркирал го пред дома на същия, като не го заключил, а
контактния ключ оставил в ключалката на автомобила. По-късно същата вечер
подсъдимите отишли на бензиностанцията в гр. Кочериново, където били техните
приятели свидетелите Л., И. и Г.. Пред тях казали, че искат да си направят шега
с Й. като скрият автомобила му, който в момента е на гости на св. Ш. Двамата
подсъдими излезли от бензиностанцията и тръгнали към дома на св. Ш., пред който
бил паркиран автомобила на Й.. Същият не бил заключен, а контактния ключ бил
оставен в ключалката. Двамата се качили в автомобила, като подсъдимият С.
управлявал същия, а подс. А. седял на мястото до
шофьора, след което отново се върнали на бензиностанцията, като един от двамата
предложил да отидат да скрият автомобила, като св. Д.Г. се качил при тях и
потеглили в посока гр. Рила. Около 03.00 ч. на 14.02.2016 г. св. М.В., която
била част от компанията в дома на св. Ш. решила да си ляга и отивайки в друго
помещение чула, че двигателя на автомобила ползван от св. Й. работи, след което
автомобилът потеглил. Върнала се в помещението, където била компанията и
уведомила Й., че някой потеглил с автомобила му. Подсъдимите С. и А. заедно със
св. Д.Г. се отправили в посока гр. Рила и непосредствено след бензиностанцията автомобилът
пропаднал от дясно на пътя при отбивката за с. Пороминово. След като разбрал от
св. В., че някой е потеглил с автомобила му, св. Й. се обадил на тел. 112, за
да поиска съдействие от органите на МВР за установяването му. Незабавно било
извършено издирване на автомобила, който бил установен изоставен на разклона за
с. Пороминово. На сутринта подсъдимият С. се обадил на св. Й. и му казал, че му
е взел автомобила като са искали само да се пошегуват, като и преди този случай
на Й. са му взимали автомобила, но предварително са му казвали за намеренията
си. Съставен е протокол за оглед от 14.02.2016 г., предмет на който е лек автомобил
,,ВАЗ 2105“ рег. № КН3634АР, който е установен на път III-107, км. 4 разклона за с.
Пороминово, разположен извън пътното платно.
На 16.02.2016
г. М.Й. в нотариално заверена декларация е изложил хронологията на случая, като
е посочил, че с Г.С. са приятели и постоянно ,,се бъзикат“ един с друг, С.
искал да му направи номер, да го стресира и после да му каже къде е превозното
средство.
От
заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза,
обективирана в протокол № 1/23.02.2016 г.
се установява, че дактилоскопната следа
намерена на 14.02.2016 г. при оглед на МПС с рег. № Кн
3634 АР марка ,,ВАЗ 2105“, е оставена от безименен пръст на Г.С..
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Ш., Л., И.
/присъединени чрез прочитането им при усл. на чл.
281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, М.Й.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/, Д.Г., В. и Г. /прочетени при усл. на чл. 281, ал. 5 вр. с ал.
1, т. 5 от НПК/, К. /прочетени при усл. на чл. 281,
ал. 5 вр. с ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК и В. /прочетени
при усл. на чл. 281, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 5 от НПК/, обясненията на подсъдимите, които съдът кредитира отчасти,
писмените доказателства приобщени по делото: справки за съдимост на
подсъдимите, протокол за оглед от 14.02.2016 г., албум при оглед на
местопроизшествие, нотариално заверена декларация от св. М.Й., протокол за
доброволно предаване; характеристични справки на подсъдимите; справка от
централна база – КАТ за собственика на процесния автомобил, удостоверение за
наследници на М.Г.К., протокол за извършена дактилоскопна
експертиза от вещото лице Васил Демиревски.
Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на съдебното следствие в
частта им, в която твърди, че още когато били в заведение ,,169“ в присъствието
на Й., решили на скрият автомобила му. Обясненията на подс.
С. в тази им част се опровергават от показанията на св. Й., който е заявил, че
на следващата сутрин е разбрал, че двамата подсъдими са искали да си направят
шега с него, както и, че никой от двамата не му е ,,подхвърлял“, че ще му вземе
колата, като имало и други такива случаи, в които му взимали автомобила, но
този път не му се обадили и затова той се обадил на тел. 112, като ако знаел,
че са те, нямало да сигнализира органите на МВР. В тази им част обясненията на подс. С. не се подкрепят и от обясненията на другия подсъдим
А., който заявява, че заедно с Г.С. тръгнали пеша към дома на св. Ш. и решили
да скрият автомобила на Й.. Съдът кредитира обясненията на двамата подсъдими в
частта им, в която твърдят, че когато отишли с автомобила на Й. на
бензиностанцията, приятелите им разбрали, че са си направили шега с Й. като са
му го взели. В тази им част дадените обяснения се потвърждават и от показанията
на св. Л., И. и Д.Г., пред които подсъдимите са казали, че ,,искат да му скроят
номер и на майтап да му скрият автомобила някъде“. Съдът кредитира и показанията
на свидетеля Ш., който също сочи за предишни случаи, при които взаимно са си
правили подобни шеги като са взимали автомобилите си. Същите се подкрепят
изцяло и от обясненията на подсъдимите, както и от показанията на св. Й.. Съдът
даде вяра и на показанията на св. В., която установява местоположението на
автомобила преди отнемането му и уведомяването на Й. за това обстоятелство. От приложеното
по делото удостоверение за наследници се установява, че свидетелките В., З.Г. и
Е.К. са наследници на М.Г.К., който приживе е бил собственик на процесния
автомобил, което се потвърждава и от приложената по делото справка за
собственост на МПС от Справка в централна база – КАТ. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели и в частта, в която заявяват, че след смъртта на
техния наследодател, автомобилът се ползвал от св. М.Й. – внук на наследодателя
К..
Съдът
кредитира като обективна и компетентна изготвената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза, неоспорена от страните и приета
от съда по надлежния процесуален ред.
Предвид
изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбите на чл. 301 НПК, съдът приема за установено от правна
страна:
Относно
обвинението повдигнато на Г.Н.С.:
От така
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че осъщественото от
подсъдимия С. деяние формално осъществява признаците на престъплението по чл.
346, ал. 1 от НК от обективна страна Съдът счита, че извършеното от подсъдимия С.
деяние съществено се отличава от обикновените случаи на престъпление по чл. 346
от НК, като поради своята малозначителност не е
общественоопасно по см. на чл. 9, ал. 2 от НК. Посочената разпоредба изисква
като необходимо условие деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно, или неговата
обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително според съдебната
практика е това деяние, което или въобще не може да окаже отрицателно
въздействие, тъй като е лишено от значение по начин, че не застрашава реално
защитените обществени отношения, поради което не е общественоопасно, или без да
се изключва обществената му опасност, може да обоснове явна незначителност,
т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното
като престъпление. Разглеждайки конкретната фактическа обстановка и обсъждайки
всички елементи от състава на престъплението, съдът приема, че подсъдимият С. и свидетеля М.Й. /владелец на автомобила към
14.02.2016 г./ са в приятелски отношения и последният не би се обадил на телефон
112 ако е знаел за стореното от С., тъй като това не е инцидентен и единствен
случай, а подобни е имало и преди това. Съдът отчита и обстоятелството, че
владелецът на автомобила в нотариално заверена декларация с рег. № 461 от
16.02.2016 г. изрично е заявил, че не желае да подава жалба срещу приятелите си
Г.Н. и К.С., тъй като са искали да си направят шега, а с Г. са приятели и
постоянно се ,,бъзикат“ един с друг и многократно са се возили заедно със същия
автомобил.
Подсъдимият С.
формално е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК, като на
14.02.2016 г. около 02.55 ч. в гр. Кочериново, на ул. ,,Средна гора“ пред дом №
9 противозаконно е отнел чуждо МПС, а именно лек автомобил ,,ВАЗ 2105“ рег. №
КН 3634 АР, собственост на наследниците на М.Г.К. от с. Бараково от владението
на М.Д.Й. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва. При оценката на
обществената опасност на деянието, съдът взе предвид отношенията между
подсъдимия и св. Й. /владелеца на отнетата вещ/ - близки и приятелски, мотивът
и целта на подсъдимия за отнемане на чуждото МПС – да си направи шега като
скрие автомобила и след това каже на Й. къде го е скрил; обстоятелството, че
автомобилът е ползван за изключително кратко време /в рамките на няколко
минути/. Посочените обстоятелства, т.е. правно значимите факти относно времето,
мястото и начина на осъществяване на деянието от подсъдимия С. разкриват
изключително ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение на
обикновените случаи на такова престъпление, тъй като сочат на изключително
нисък интензитет на засягане на обществените отношения, охранявани от
разпоредбата на чл. 346 от НК. Обществената опасност на дееца също следва да
бъде преценявана при приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като в тази връзка
следва да бъде отчетено, че подсъдимият не е осъждан, съдействал е за
разкриване на обективната истина още на досъдебното производство, както и доброто
му процесуално поведение. С оглед на всички изложени обстоятелства се налага
извода, че обществената опасност на конкретното деяние на подсъдимия е явно
незначителна, поради което същото не представлява престъпление, наказуемо с предвиденото
в закона наказание. А след като деянието не представлява престъпление, то
съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК не може да се ангажира наказателната
отговорност на дееца, като съдът призна подсъдимия С. за невиновен и го оправда
по предявеното му обвинение
Относно
обвинението повдигнато на К.С.А.:
Съгласно ТР № 4/1984 г. на ОСНК, изпълнителното
деяние по чл. 346, ал. 1 от НК се изразява от обективна страна в отнемане на
моторното превозно средство от владението на другиго, при което деецът прекъсва
това владение и установява свое такова. Законът изисква да е налице не какво да
е отнемане, а противозаконно отнемане без съгласие на владелеца с намерение да
се ползва, а не да се присвоява. При това с оглед характера на предмета на
престъплението - моторно превозно средство, най-често лека кола, която се
управлява само от едно лице, отнемане върши не само водачът, но и другите
участници, действащи с него с един общ умисъл и с едно общо намерение за
ползването му. Съучастие, включително съизвършителство
е възможно, докато се осъществява изпълнителното деяние - отнемането на
моторното превозно средство. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи, че единствено подсъдимият С. е привел в движение автомобила,
а подсъдимият А. не е извършил никакви действия по противозаконното отнемане на
автомобила – прекъсване на фактическата власт на владелеца върху последния и
установяване на своя такава върху вещта. От гласните и писмени доказателства по
делото е безспорно установен факта, че А. се е качил в автомобила и е седял на
мястото до шофьора. Тези негови действия не могат да се възприемат като такива,
с които се осъществява състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Идентично на поведението на
подсъдимия А. е имал и свидетеля Д.Г., който също се е качил в автомобила на
бензиностанцията в гр. Кочериново, но по отношение на същия не е повдигнато
такова обвинение. От изложеното се налага извода, че подсъдимият А. не е
участвал в отнемането на автомобила и не е осъществил нито от обективна, нито
от субективна страна посочения признак от състава на престъплението по чл.
346, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съставът на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК включва отнемане на чуждо МПС от владението на другиго без негово съгласие и
то с единственото намерение МПС да бъде използвано.
Настоящият съдебен състав намира, че от така
събраните по делото доказателства не се установи по никакъв начин подсъдимият А.
да е участвал в самото отнемане на процесното МПС,
нито като извършител, нито като съучастник
под каквато и да било от формите на съучастие,
визирани в чл. 20 от НК, а само, че се е возил в автомобила, без да го е
управлявал и да е манипулирал по оборудването му.
Предвид горното съдът намери, че предвид
липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, в случая -
неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността
на същото от обективна страна.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото
да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден
вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното,
неосъществяването на който и да е от признаците - в случая неговото изпълнително
деяние означава, че не е извършено престъпление по този законов текст.
Поради
това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с
деянието си подсъдимото лице е осъществило от субективна страна престъпния
състав с горепосочената правна квалификация.
С оглед
горното, съдът прие, че подсъдимият А. не е извършил престъплението, в което е
обвинен, поради което бе признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК бе
оправдан по повдигнатото му обвинение.
С присъдата си
съдът постанови вещественото доказателство по делото: Обект № 2 – вълнена
шапка, черна на цвят със сиви ромбове и емблема с надпис „ARMANI JEANS 1981”, „DENIM DEPT”, намиращо се на съхранение при адм.
секретар на РС – гр. Дупница и вписано в книгата за ВД под № 21/2016 година,
след влизане в сила на присъдата, да бъде върнато на собственика му.
Вещественото
доказателство: хартиен плик с 1 брой DVD – записи от охранителни камери на бензиностанция „Юнион Газойл“ гр. Кочериново на
14.02.2016 година, за времето от 01:00 до 04:00 часа, намиращо се на съхранение
при адм. секретар на РС – гр. Дупница и вписано в
книгата за ВД под № 21/2016 година, след влизане в сила на присъдата, да бъде
унищожено.
Разноски по
делото не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: