№ 20693
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110113876 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. П. М. срещу „***. В същата се
твърди, че на 04.11.2023 г. по автомагистрала „**“, км. * на платното за движение в
посока гр. *, било осъществено пътно-транспортно произшествие между л. а. „**“, рег.
№ ****, л. а. „***“, рег. № ***, собственост на „***“ ***, и трети автомобил.
Произшествието настъпило поради действията на водача на л. а. „**“, рег. № ****,
който не съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка (мокра пътна
настилка) и атмосферните условия (проливен дъжд), поради което ударил движещия се
пред него и намаляващ скоростта си на движение л. а. „***“, рег. № ***, който в
резултат на удара, получен в задната му част, ударил движещия се пред него трети за
спора автомобил. От така настъпилия пътен инцидент били причинени множество
щети на л. а. „***“, рег. № ***, подробно описани в исковата молба. Тъй като към
датата на процесното ПТП ответното дружество било застраховател на гражданската
отговорност на водача на л. а. „**“, рег. № ****, както и застраховател по застраховка
„Каско“ на МПС спрямо л. а. „***“, рег. № ***, срещу него била отправена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, причинени на л. а. „***“, рег.
№ ***. Междувременно, на 08.02.2024 г. вземанията по така претендираното
обезщетение били прехвърлени от собственика на увредения автомобил „***“ *** на
ищцата К. П. М. чрез договор за прехвърляне на вземания, за сключването на който
застрахователят бил уведомен. На 01.03.2024 г. ответното дружество изплатило на
ищцата обезщетение в размер на 11198,23 лева. Ищцовата страна счита, че
действителният размер на дължимото се обезщетение за претърпените вреди от
1
процесното ПТП бил на стойност 40000,00 лева. Поради това претендира от ответника
заплащането на сумата от 10000,00 лева, част от неизплатения остатък в размер на
28801,77 лева, представляващ разликата между реално дължимото се обезщетението
от 40000,00 лева и заплатеното от насрещното дружество такова в размер на 11198,23
лева. Моли да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор,
като с подадения в срока по чл. 131 ГПК такъв исковата претенция се оспорва като
неоснователна. „*** твърди, че изплатеното от него обезщетение в размер на 11198,23
лева било съответно на действително причинените по процесния автомобил щети, като
счита претендираното с исковата молба обезщетение за завишено. Твърди, че спрямо л.
а. „***“, рег. № ***, бил налице конструктивен тотал, като дължимото за това
обезщетение възлизало на сумата от 24098,00 лева, след приспадане на запазените
части. Сочи, че след заплащането на сумата от 11198,23 лева изразило съгласие пред
ищцата да заплати останалата част от дължимото обезщетение до сумата от 24098,00
лева, но след ремонтирането на автомобила и предоставянето му за оглед от
застрахователя. Такива действия, обаче, ищцата не била предприела, поради което
застрахователят не изплатил останалата част от определеното от него обезщетение.
Направено е искане за отхвърляне на иска в цялост, евентуално - за присъждане на по-
нисък размер обезщетение от претендирания, и за присъждане на разноските по
делото.
В първото открито съдебно заседание по делото ищецът изрично е уточнил, че
претендира процесното обезщетение от ответника в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданската отговорност“ на виновния за настъпването на инцидента
водач на л. а. „**“, рег. № **** (вж. л. 121 от делото).
Преди приключването на съдебното дирене в хода на производството е
допуснато изменение на предявения частичен иск чрез увеличаване на размера му до
сумата от 16699,77 лева (вж. л. 122 от делото).
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника „*** в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданската отговорност“ на водача на л. а. „**“, рег.
№ ****, да заплати на ищеца К. П. М., в качеството на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания от 08.02.2024 г., сключен с „***“ ***, сумата от 16699,77
лева, представляваща част от неизплатен остатък в размер на 28801,77 лева от
обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 40000,00 лева, причинени на л. а.
„***“, рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 04.11.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
От фактическа страна:
Не се спори между страните относно обстоятелството, че процесното ПТП е
2
настъпило на 04.11.2023 г. по автомагистрала „**“, км. * на платното за движение в
посока гр. *, между л. а. „**“, рег. № ****, л. а. „***“, рег. № ***, и трети автомобил,
както и относно механизма на настъпването на произшествието. С доклада по делото,
приет за окончателен в проведеното по делото открито съдебно заседание, като
безспорни между страните са отделени и следните обстоятелства: 1/ наличието на
предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие – на водача на л. а. „**“, рег. № ****; 2/ наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между виновния водач на този
автомобил, и ответното дружество; 3/ настъпването на описаните в исковата молба
щети по л. а. „***“, рег. № ***, в резултат на процесното ПТП; 4/ наличието на
договор за прехвърляне на вземания от 08.02.2024 г., сключен между „***“ ***, в
качеството му на собственик на л. а. „***“, рег. № ***, и ищцата К. П. М. с предмет
вземанията, възникнали в патримониума на дружеството - собственик относно щетите,
причинени на л. а. „***“, рег. № ***, в резултат на процесното ПТП; 5/ уведомяването
на ответника за описаната цесия; 6/ изплащането от ответното дружество, в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
полза на ищцата на обезщетение в размер на 11198,23 лева за причинените от
процесното ПТП вреди по л. а. „***“, рег. № ***.
Съгласно изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
стойността на описаните щети по л. а. „***“, рег. № *** по средни пазарни цени към
датата на настъпване на произшествието е в размер на 37194,50 лева. Въз основа обаче
на установената действителна стойност на увредения автомобил към датата на
събитието, възлизаща на сумата от 36258,00 лева, вещото лице е достигнало до извод,
че е налице тотална щета. Поради това е приел, че дължимото се обезщетение за
причинените от ПТП вреди е в размер на 27898,00 лева, след приспадане стойността на
запазените части от автомобила в размер на 8360,00 лева. Така изготвеното
заключение съдът кредитира изцяло като пълно, задълбочено и компетентно
изготвено.
От правна страна:
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1/ валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите; 2/ виновно противоправно поведение на застрахования водач,
осъществено в периода на застрахователно покритие; 3/
настъпили имуществени вреди за ищеца; 4/ пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и вредоносните последици.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между
3
„*** и собственика на л. а. „**“, рег. № ****. Следователно ответното дружество е
обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на
посочения автомобил за причинени от тях имуществени и неимуществени вреди на
трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит
риск.
От установените по делото и изложени по-горе факти относно механизма на
процесното ПТП и настъпилите в резултат на същото вреди се установява, че щетите
са резултат от това застрахователно събитие, поради което е налице пряка причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответното
дружество водач и настъпилите имуществени вреди за ищеца. Следователно същите
подлежат на регресно обезщетяване от страна на ответното дружество.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното
вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по основание.
Спорен по делото е единствено въпросът относно подлежащия на обезщетяване
размер на процесните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, в т. ч. и вредите,
причинени на чуждо имущество. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед размера на
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието. Тази
действителна стойност съответства на средната пазарна цена на нови части, материали
и труд, необходими за възстановяването на щетите, без да се прилага коефициент на
овехтяване, в границите на застрахователната сума, определена в договора за
застраховка "Гражданска отговорност (така - Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д.
№ 1821/2020 г., ІІ ТО на ВКС; Решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., І
Т О на ВКС, и др. /. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно
която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От изложеното
следва, че като действителната стойност на претърпените от ищеца имуществени
вреди в резултат на процесното ПТП възлиза на сумата от 37194,50 лева, изчислена по
средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието.
Правилна е обаче констатацията на вещото лице, че предвид съотношението
между действителната стойност на причинените вреди и действителната стойност на
автомобила към датата на увреждането е налице тотална щета по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ. Когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност -
запазени части на автомобила, от действителната стойност на вещта следва да се
приспадне стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за
застрахования. В противен случай наред с обезщетението, с което застрахованият ще
се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното
събитие, той би получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с
4
това преди увреждането. В тази насока е и формираната съдебна практика - Решение
№ 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на
чл. 290 ГПК; Определение № 92 от 20.02.2014 г. по т. д. № 2662/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, постановено по реда на чл. 288 ГПК и др.
Предвид установения размер на запазените части (8360,00 лева), съдът намира,
че размерът на дължимото се на ищеца обезщетение за процесните вреди възлиза на
сумата от 27898,00 лева. След приспадането от тази сума на обезщетението, изплатено
извънсъдебно от ответното дружество (11198,23 лева), се установява, че неизплатената
на ищеца част от дължимото му се обезщетение е в размер на 16699,77 лева.
Следователно, исковата претенция се явява основателна до пълния предявен размер от
16699,77 лева (след допуснатото изменение на иска в последното открито съдебно
заседание) и като такава следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат
единствено в полза на ищцовата страна в общ размер от 1968,00 лева за държавна
такса в размер на 668,00 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
100,00 лева, и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева.
Последното е по-ниско от минималния установен размер в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, с адрес гр. ***, да заплати на К. П. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** по предявен частичен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, сумата от 16699,77 лева, представляваща част от неизплатен остатък в размер
на 28801,77 лева от обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 40000,00 лева,
причинени на л. а. „***“, рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 04.11.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.03.2024 г. -
до окончателното изплащане, както и сумата от 1968,00 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, представляваща сторени от ищеца разноски в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6