№ 1209
гр. С., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110200426 по описа за 2024 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А. Ч., ЕГН ******** против наказателно
постановление № 11-01-537/ 24.04.2018г., издадено от Г. М. Н., на длъжност
директор на Агенция за държавна финансова инспекция, гр. С. /АДФИ/, с
което на основание чл. 131, ал. 1 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/ и
Заповед № ЗМФ- 458/ 11.05.2017г. на министъра на финансите на
жалбоподателя Н. А. Ч., ЕГН ******** е било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 42,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 47, ал. 10, вр. с чл. 47, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените
поръчки.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, без да сочи уважителни
причини и не се представлява. С жалбата моли издаденото наказателно
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата излага доводи за това. Не претендира разноски.
Наказващият орган редовно призован се представлява от юрк. Х., с
пълномощно по делото. В хода на делото по същество моли съдът да потвърди
издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконсъобразно.
Депозира писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
След като наказващият орган е издал процесното наказателно
1
постановление е била изискана от ГД “Гражданска регистрация и
административно обслужване“ при МРРБ писмена информация относно
постоянния и настоящия адрес на жалбоподателя. Установено е, че
жалбоподателят е с постоянен и настоящ адрес в гр. С., жк. “С.“, ул. “*****
******“ № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 19. На този адрес жалбоподателят е бил търсен
чрез органите на МВР, за да му бъде връчено издаденото срещу него
наказателно постановление. Видно от докладни записки от 19.09.2018г.;
05.06.2019г. служител на МВР е посетил адреса на жалбоподателя и като не го
е открил на място е провел телефонен разговор с него. След като е уведомил
жалбоподателя за причината, поради която го търси, в първия случай
жалбоподателят му казал, че е в гр. Варна и ще се прибере през месец
октомври, като не пожелал да остави адрес за препращане на НП. Във втория
случай Ч. заявил, че се намира извън С., не знае кога ще се прибере, не
пожелал да посочи адрес, на който се намира, заявил че ще пътува за Р. Турция
и цяло лято няма да го има на адреса.
След като НП било върнато невръчено на наказващия орган, същият на
основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН отбелязал върху него, че то следва да счита
връчено на 10.09.2019г. На 15.12.2023г. издаденото НП, ведно с отбелязването
в него било връчено на жалбоподателя срещу разписка. На 29.12.2023г.
жалбоподателят чрез адв. Г. депозирал жалба срещу издаденото НП.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН изисква на санкционираното лице
да бъде връчен срещу подпис препис от наказателното постановление. Според
ал. 2 на същата разпоредба „когато нарушителят….. не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването“. Следва да се има предвид, че по смисъла на
посочената разпоредба и при тълкуване на същата се налага извод, че
ненамирането на адреса следва да се дължи на причина, че адресатът е
напуснал същия, с оглед на уточнението „а новият му адрес е неизвестен“. От
събраните по делото писмени доказателства- писмена справка на ГД
“Гражданска регистрация и административно обслужване“ при МРРБ и два
броя докладни записки на 01 РУ-СДВР се установява, че Ч. живее на адреса,
но е бил временно извън град С. и това е причината за не намирането му на
адреса. По делото са налице доказателства, че органите на 01 РУ- СДВР са
посетили веднъж адреса през 2018г. и веднъж през 2019г., за което са били
съставени докладни записки. Видно от тях служителят от 01 РУ-СДВР
натоварен с връчването на НП е провел телефонен разговор с Ч., като
последният е заявил, че е извън гр. С., но не е пожелал да остави адреса на
който се намира. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че задължението
за връчване на препис от НП на нарушителя е за административно-наказващия
орган. Лицето, срещу което е съставен АУАН и издадено НП няма задължение
да се отзовава на изискана информация за адреса на който временно пребивава
извън гр. С., поради което няма как отказът му да съобщи адреса да се тълкува
в негова вреда, а именно, че е променил адреса си, без да уведоми органа за
това. Не на последно място е необходимо да се има предвид и следното: видно
от приложено възражение, рег. №11-01-5371/07.11.2017г. срещу съставения на
2
жалбоподателя АУАН , той е бил представляван в административно-
наказателното производство от адв. К. Г. от САК, за което е било съставено
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие сер. А
0360629 от 03.11.2017г. В депозираното възражение, наред с постоянния и
настоящ адрес на жалбоподателя е бил посочен и служебния адрес на неговия
адвокат- гр. С., ул. “***** ******“ № 26, ет. 2. По делото няма доказателства
на този адрес жалбоподателят да е бил търсен, за да му бъде връчено
издаденото НП. В тази връзка съдът намира, че изводът на административно-
наказващия орган, че е следвало да се приложи фикцията на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН и НП да се счита връчено от датата на поставяне на резолюция върху
него за неправилен. Ето защо съдът намира, че жалбата не е просрочена и
същата поражда предвидените в ЗАНН правни последици.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което същата се явява процесуално допустима. От фактическа страна
съобразно представените по делото писмени доказателства се констатира
следното :
На 24.04.2018г. въз основа на АУАН № 11- 01- 537/ 31.10.2017г. е било
издадено атакуваното № 11-01-537/ 24.04.2018г., издадено от Г. М. Н.-
директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. С. с което на
основание чл. 131, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и Заповед
№ ЗМФ- 458/ 11.05.2017г. на министъра на финансите на жалбоподателя Н. А.
Ч., ЕГН ******** е било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
47, ал. 10, вр. с чл. 47, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки. В АУАН и
НП е посочено, че на 12.12.2014г., в гр. С., в Държавна агенция за бежанците
при Министерския съвет, Н. Ч., в качеството си на председател на агенцията-
възложител по чл. 7, т. 1 от ЗОП е нарушил закона за обществените поръчки,
като при наличие на законова забрана за това, е сключил договор за възлагане
на обществена поръчка № 01-14879/ 12.12.2014г. с предмет „Доставка на 800
броя двуетажни метални легла, комплект с 1 600 матраци за нуждите на
Регистрационно-приемателен център- гр. Х., териториално поделение на
Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, при подписването
на който, определеният за изпълнител участник „П. 95- *** ******“ ЕООД не
е изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 10 от ЗОП, в нарушение на чл. 42,
ал. 1, т. 2 от ЗОП, като не е представил валидно към датата на сключване на
договора удостоверение за наличието или липсата на задължения към община,
издадено на „П. 95- *** ******“ ЕООД от съответния компетентен орган за
удостоверяване на обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
При това фактическо положение съдът констатира, че са изтекли
давностните срокове визирани в ЗАНН и НК. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността да се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се
предвижда друго. ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за
погасяване на административно- наказателното преследване, поради което
приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК.
Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
3
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК гласи, че във всички случаи извън
случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода, наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на
три години. При условията на чл. 81, ал. 3 от НК, към изтеклия срок от три
години по чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК след прибавянето на една втора се получава
срок равен на четири години и половина, след изитичането на който
наказателното, респ. административно- наказателното преследване се
погасява по давност. Следователно след изтичането на четири години и
половина от извършването на административното нарушение изтича
абсолютната давност за административно- наказателно преследване. Датата на
нарушението, посочена в НП е 12.12.2014г., при което абсолютния давностен
срок е изтекъл на 12.06.2019г.
С оглед на изложеното, съдът счита че предвид изтеклата към момента
абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Предвид изхода по делото разноски не се дължат на административно-
наказващият орган.
По делото не се претендират разноски от страна на жалбоподателя,
поради което такива не му се дължат.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-537/ 24.04.2018г.,
издадено от Г. М. Н., на длъжност директор на Агенция за държавна
финансова инспекция, гр. С. /АДФИ/, с което на основание чл. 131, ал. 1 от
Закона за обществените поръчки/ЗОП/ и Заповед № ЗМФ- 458/ 11.05.2017г. на
министъра на финансите на жалбоподателя Н. А. Ч., ЕГН ******** е било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 47, ал. 10, вр. с чл. 47, ал. 1, т.
4 от Закона за обществените поръчки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Административен съд – С.- град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4