Р Е Ш Е Н
И Е
№3612/31.7.2020г.
Гр.Варна,31.07.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание, проведено на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ДАРИНА ДИМИТРОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 19 870 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията М. ЖЕКОВА, за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба от ищеца В.К.В.,ЕГН **********, с настоящ адрес ***, чрез адв.В.Г. от ВАК, със съдебен адрес:*** -
партер срещу ответното дружество „Е.П.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***.Предявеният иск е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК като оправеното искане до съда е: Да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество – сума в размер на 2 539,93
лева /две хиляди петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки
/ по фактура №**********/20.11.2019 г.,
представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 26.12.2018 г. до
25.03.2019 г. за обект, находящ се в *, с
клиентски номер *и абонатен номер *. Обективирано е
искане и за присъждане на сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Ищецът основава искова си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства: Твърди
се от ищеца, че е клиент на „Е.П.“ АД и заплащал редовно консумираната
ел.енергия по кл.номер *. През м.11.2019 г. получил
писмо от „*“ АД, с което бил уведомен, че била извършена проверка на
електромера / СТИ /, обслужващ обекта на потребление на ел.енергия, резултатите
от която проверка били отразени в КП и в последствие бил съставен и КП на БИМ
от метрологична експертиза. По повод на извършената проверка на СТИ на ищеца
била начислена за плащане исковата сума, като с първото уведомително писмо
ищецът получил двата КП, а със следващо писмо, изпратено от ответника получил и
фактура и справка за корекция на сметка, от които разбрал каква искова сума се
търси за заплащане. Ищецът е навел твърдения за наличие на правен интерес от
водене на отрицателен установителен иск, както е
навел твърдения относими към местната подсъдност на
спора на РС Варна. С предявеният иск ищецът оспорва изцяло дължимостта
на исковата сума, за която сума е издадена от ответника фактурата на стойност
2 539,93 лв. Оспорена е изцяло дължимостта на
това задължение, като счита, че не следва да плаща същото по следните съображения: 1.Ищецът лично или негов
упълномощен представител не бил подписвал КП от проверката на СТИ. Оспорени са
констатациите в КП от проверката на СТИ, като ищецът счита, че не е налице
правно основание въобще за съставяне на КП поради факта, че към датата на
проверката са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ по реда на съдебния контрол
/Решение №1500 постановено по адм.дело №2385/2016 г.
по описа на ВАС, 5 членен състав и Решение №13691/08.11.2018 г. по адм. дело №4785/2018 г. по описа на ВАС, 5 членен
състав/.2.По отношение на Справката за начисление на ел.енергия ищецът изразява
следното становище в исковата си молба – оспорва се количеството ел.енергия от
12 849 кВТч, обективирано в Справката с номер 56256_137F да е било потребено, респ. доставено на абоната в
посочения период.3.В раздел Трети от исковата молба ищецът се спира на
фактически и правни твърдения за това, че към датата на проверката на СТИ
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия ПИКЕЕ са били отменени а
публикуваните в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. ПИКЕЕ, приети от КЕВР не са
приложими към процесния казус съгл. §2 ПЗР на ПИКЕЕ, т.к. не са действали към
датата на проверката на електромера.По изложените съображения ищецът желае ВРС
да уважи предявения иск и да му присъди сторените по делото разноски, като е обективирал доказателствени
искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез
процесуалния му представител – адв. М. Л.от ВАК. Ответникът
намира предявения иск за допустим,
но неоснователен. Становището на
ответника в отговора на искова молба, подробно развито и по същество е
следното: Ответникът не оспорва, че между страните по делото съществува валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяната
от ответното дружество ел.енергия, като от своя страна също твърди, че е издал
фактура №02867590334/20.11.2019 г.Наведени са следните възражения против иска и
обстоятелствата на които се основават: Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение, относно
продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона
за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. /Раздел Първи от отговора на искова молба т. 1 -4 / Поддържа, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
ел. енергия. Според изложеното от ответника на стр.3 от отговора на искова
молба – извършена е била едностранна
корекция при условията на чл.38,
ал.3, т.1 от ОУ, като бил спазен реда по констатиране на неточното отчитане
на ел.енергия. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното
дружество да извърши тази законосъобразна процедура, твърди ответното
дружество, че били изпълнени като бил осъществен правопораждащия
фактически състав.Според ответника е извършена законосъобразна корекция на
основание чл. 38 ОУ - чл.38, ал.2 ОУ. В тази връзка, твърдението на „Е.П.“ АД
е, че в качеството си на страна по облигационното правоотношение и в рамките на
предоставената му лицензия добросъвестно осигурява непрекъснато необходимото
количество ел.енергия на адреса - обект
на потребление на ел.-енергия – *, с кл.номер *и абонатен номер *. Твърди се конкретно, че на
дата 25.03.2019 г. на адреса на потребление на ел.енергия е била извършена
техническа проверка на процесното СТИ, за което е съставен констативен
протокол, като проверката била извършена в присъствието на двама свидетели. За
проверката бил съставен КП №1202631. В същия КП било отразено, че: „По време на
проверката, че платката на капака на клемния блок е
манипулирана и скъсана. СТИ бе проверено с еталонен уред и бе измерена грешка
„минус „ 90,67 %. СТИ ще бъде предаден за експертиза в БИМ“. Процесният електромер бил демонтиран, пломбиран с пломба
507202 и предоставен за изследване в БИМ.Твърди се, че от страна на БИМ ГД
–„МИУ“ РО ВАРНА била извършена метрологична експертиза, за резултатите от която
бил съставен Констативен протокол №22698/18.11.2019 г. Именно от БИМ била
установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера – изрязан
заден капак на клемореда и добавен мост – чужд за
схемата. Във връзка с констатациите „Е. П. М.“ АД, пояснява ответното
дружество, че съставило Справка за корекция от 19.11.2019 г. и приложена корекционна процедура за фикционно
изчисление на доставено количество ел.енергия за 90 дни / един отчетен период /
по одобрената от ДКЕВР методика, в изпълнение на чл. 38, ал.3, т.2 от ОУ –
случаите, когато измерената грешка при проверката на СТИ има точен измерител,
корекцията се изчислявала като функция на отчетената грешка, като се отчитал
класа на точност на СТИ. По този повод и на 20.11.2019 г., с оглед изчисленията
в Справката за корекция, ответното дружество издало процесната
фактура, с която била определена цена на ел.енергия за периода от 26.12.2018 г.
до 25.3.2019 г. на стойност 2 539,93 лв. За дължимостта
на сумата двете енергийни дружества уведомили с писма ищеца. По изложените
съображения ответникът, желае ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан присъждайки в полза на ответника сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.В отговора на искова молба ответникът е направил
искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от 03.07.2020 г. ищецът не се явява, не се представлява.В писмена
молба становище с вх.№
42 997/2.7.2020 г., ищецът представляван от адвокат В.Г. от ВАК изразява
становището си по същество на спора, като намира че предявения иск е и
основателен и доказан.Съобразно становището ищецът желае ВРС да уважи
предявения иск като присъди в негова полза сторените по делото съдебно деловодни
разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК .
В същото открито заседание
ответното дружество, представлявано от адв.М.намира
предявения иск да неоснователен и недоказан,поради което и желае искът да бъде
отхвърлен ведно с присъждане на разноските по делото в полза на ответника.
Съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени
доказателства (представените
с отговора на исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства:Констативен протокол №1202631/25.03.2019
г. - л.26-27; Констативен протокол №2698/18.11.2019 г. на Български
институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди, Регионален отдел - Варна – л.28-29; Справка №56256_137F/19.11.2019 г. за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия - л.30; Фактура №**********/20.11.2019
г. - л.31; Справка за потреблението за клиентски №*към 18.12.2019 г.- л.32; Справка за платени и неплатени фактури за клиентски №*към18.12.2019 г.- л.33-34; Уведомително писмо изх. №56256_КП1202631_1/25.11.2019 г. от „Е. С.“ АД – л.35; Уведомително писмо от „Е.П.“ АД, изх. №56256КП 1202631_2/25.11.2019г. – л.36; Известие за доставяне – 2 броя – л.37 и л.38;се установяват и доказват твърденията и на двете страни затова, че ищецът има качеството потребител на ел.енергия,
която енергия е потребявана от ищеца на административен
адрес вписан по-горе и в петитума на иска както и че
ел.енергията е отчитана по аб.и кл.номер
водени при ответника по партида на името на ищеца .
Съвкупния анализ на
цитираните писмени доказателства води до извод, че ответникът е издал към ищеца-потребител
на ел.енергия данъчна Фактура
№**********/20.11.2019 г. ( л.31) с която претендира за
плащане исковата сума от общо 2,539,93 лв. служебно
начислена ел.енергия за перода от 26.12.2018 г. до 25.03.2019 г. Този факт обосновава и извода за наличието на
правен интерес у ищеца за водене на отрицателния установителен
иск. Фактът, че ищецът и ответното дружество се
намират в договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен.С проекта за доклад по делото, обявен и за окончателен,
съдът е обявил за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване,че е налице твърдяната и от
ищеца и от ответника договорна облигационна връзка с предмет доставка и
продажба на ел.енергия, която облигационна връзка е регулирана от публично
известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, както
и че процесната сума от 2 539,93 лв. е начислена
от ответника с фактура №**********/20.11.2019 г., след проверка на СТИ, на
която проверката ищецът и или упълномощен от него представител не е присъствал, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК.Отделените
за безспорни факти и обстоятелства и събраните писмени доказателства обосновават
извода от фактическа страна, че страните по спора се намират във валидна
облигационна връзка с предмет доставка на ел.енергия от ответника към ищеца,
както и че ответникът претендира за заплащане от ищеца исковата сума от
2 539,93 лв.
Спорът
между страните се свежда до въпроса дължима ли е исковата сума от ищеца към
ответника и ако „ да“ на какво основание.
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допуснато
провеждането на съдебно - електротехническа
експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице инж.Н.В..От
приобщеното по делото на л.59 -62 заключение
на в.л. инж.Н.В. по допусната СЕТЕ се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства: От
констативно - съобразителната част на съдебната електротехническа експертиза е
видно, че в.л.инж.Н.В. е изготвило заключението си на база действащите към момента Общи условия на договорите за
пренос и разпределение на електрическата енергия през електроразпределителните
мрежи на „*“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за измерване на количеството
електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. –
отменени.Констатациите на в.л. В. са направени и на база приобщените по делото
писмени доказателства/ цитирани по-горе /.Въз основа на приобщения по делото в
заверено за вярност с оригнала копие на Констативен
протокол на „*“ АД № 1202 631 / 25.3.2019 г.в.л. е установило, че
провереният електромер е с фабр. №1127 0218 0401
5170 .Уредът е тип „AMS -B1„с ток 5/60- А -
произведен 2018 г., монофазен, статичен. Електромерът
е бил демонтиран и изплатен за проверка в БИМ, т.к. е било установено,че СТИ
измерва с грешка минус 90,67 % . Проведената метрологична експертиза в БИМ ГД –
МИУ – РО Варна,сочи и в.л.,че е обективирана в Констативен протокол № 2698 от
18.11.201г., като в този протокол служителите на БИМ са вписали констатациите
си: „ осъществен е достъп до вътрешността на електромера - изрязан заден капак
под клемореда и добавен мост – чужд за
схемата.Електромера измерва с грешка минус 90, 01 % ,електромерът не съответства
на техническите и метрологични характеристики „ .Заключението на в.л. инж.В. е,
че е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на 90,01 % от цялата
преминала през захранващия кабел към електроконсуматорите
на абоната ел.енергия в следствие на
установеното – поставен мост между токовите клеми вход – изход .В т.4 от
заключението си в.л. инж.В. сочи,че са начислени служебно 12 849кВТч
ел.енергия за процесния период от 16.12.2018 г. до 25.03.2019 г.или за 90 ет дни от датата
на проверката.При действащите към
момента цени на ел.енергия утвърдени от
КЕВР/ДКЕВР / според в.л. В. се получава
обща сума за плащане в размер на
2 539,93 лв. ,с начислен ДДС , при цена на ел.енергията от 0,19767 лв. за
1 кВТч , средно за периода . В обобщение в.л.прави
заключението, че количеството ел.енергия ,изчислено по корекционна
справка № 56256/ л.30 –ти от делото/ МОЖЕ реално да бъде доставено до абоната,с оглед пропускателната способност
на комутационните проводници в таблото 6 мм2 и тази на присъдинителното
съоръжение – електромер .
От разпита на вещото лице проведен в о.с.з. се изяснява ,че
по никакъв начин не може да бъде установено,че това е ел.енергия за точно 90 –ет дни, т.к.този период е максималният по методиката на
ПИКЕЕ .
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца В.В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е
процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на 2 539,93 лв.При
предявеният отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията
на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
- потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със
одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.
Факт е по делото, че страните се намират в договорна връзка както
и че ищецът е потребител на ел.енергия за битови нужди а ответното дружество му
доставя ел.енергия на адреса на потребление представляващ недвижим имот находящ се в * Изяснено е по делото въз основа на писмените
доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която съдът кредитира напълно
и като обективна и като компетентно проведена), че електромерът обслужващ
адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 25.3.2019 г.(л. 26,27 ).Не е
спорно по делото, че на посочената дата 25.3.2019 г. служители на трето
неучастващо в спора лице – „*“ АД / дружество
с предходно наименование „*” АД / са извършили проверката на обекта на
потребление на ел.енергия, като са подменили процесното СТИ.От копието на
протокола приложено на л.26,27 делото/ ангажирано с отговора на искова молба,
приложено и от ищеца с исковата молба / може да бъде прочетено че проверката е
вписано,че е проведена в присъствие на двама свидетели и без да е подаван
сигнал на тел.112 ,като в констативната част е вписано неправомерното
вмешателство в СТИ и че СТИ е демонтирано за експертиза.Видно от КП на БИМ
/л.28,29 /от БИМ са установили така нареченото неправомерно вмешателство в СТИ
известно като „шунтиране „ описано и от в.л.в СЕТЕ , след което е била
издадена Справка от * АД / л.30 / с която на ищеца е било определено служебно
количество ел.енергия за доплащане за период от 90 дни назад във времето,
считано от датата на проверката.На база на тези данни и ответникът е издал към
ищеца процесната фактура от дата 20.11.2019 г. с
която претендира за плащане от ищеца сумата от общо 2 539,93 лв.
ел.енергия за периода от 26.12.2018 г.
до 25.03.2019г./ л.31 / .
Спорът между страните е дали е налице правно основание на което
ответникът претендира плащане на исковата сума , спазена ли е цялата процедура
по ПИКЕЕ/ ЗЕ от „*” АД за да се приеме,че именно количеството посочено в
издадената от ответника фактура и то за периода от 90 назад във времето е било реално
доставено от ответника на потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената
сила на констативния протокол.От съвкупния анализ на събраните в хода на
настоящото производство доказателства съдът прави извод, че ответникът по
делото не установи и доказа, че точно количеството
ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на ищеца за релевирания период.Установяването на това обстоятелство бе
необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на
договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.
Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото
представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от ответното дружество
наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост
на исковата сума.На първо място Констативния
протокол не обвързва потребителя с констатациите поради факта, че не носи негов
подпис.Отделно от горното при неправомерно вмешателство в СТИ е било необходимо
да се уведомят органите на реда ,но дори и данни затова няма .Няма никакви
данни и или твърдения кога въобще е било извършено „шунтирането
„ на СТИ и дали това е по вина на потребителя на ел.енергия .Още повече следва
да бъде съобразен и факта ,че потребителят на ел.енергия макар и да има
апартамент на посочения адрес в гр.*-
имота за който е начислена и коригирана сметката има регистриран адрес във *
което обуславя реалната възможност същият да няма никаква представа за
манипулацията на СТИ .
Изяснено е по несъмнен начин по делото
на база СЕТЕ,че в случая се касае за
корекция на сметка направена за период от 90 дни назад във времето по
методиката на ПИКЕЕ .ПИКЕЕ са били атакувани
пред ВАС за което са образувани и приключили отделни административни дела,
като са постановени Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова , Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС,
петчленен състав с Председател Галина Христова и членове Таня
Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и Румяна Лилова,постановено по административно
дело № 2385/2016 г. и Решение № 1500/06.02.2017 г. петчленният
състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. С Решение №
1500/06.02.2017 ВАС е отменил Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за
Постановеното от ВАС Решение № 2315/ 21.02.2018 г. на
Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017 г., с председател Аделина Ковачева, членове – Кремена Хараланова и Бисерка
Цанева касае в частност и нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният съдебен акт е
публикуван в интернет страницата на ВАС и от него е видно, че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от закрито заседание,
проведено на 14.10.2013 г. и обективирано в протокол
№ 147 от същата дата.Проверката на абоната
в конкретния случай е извършена на 06.02.2019 г. т.е.
след окончателната отмяна на ПИКЕЕ от
ВАС на 08.11.2018 год.(окночателна отмяна на ПИКЕЕ с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. на ВАС, 5-членен състав) .Ето защо следва да бъде даден отговор на въпроса
съществува ли право доставчикът на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане
в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), както
и при сега
действащите ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 35 от 30 април 2019
г.), при условие че корекцията се извършва при действието на заварените Общи
условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за
уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ?
Според ВРС отговора на този въпрос е отрицателен.Както бе посочено
към датата на проверката на процесния електромер ПИКЕЕ от 2013 г. са били
отменени а новите Правила са създадени и обнародвани след проверката,
респ.неприложими.Внимателния прочит на материалите по делото налага извода, че
ответното дружество е ползвало отметната методика за коригира сметката на абоната,
без да уведоми същия , без абоната да участва на проверката и без да има
присъствие на представител на полицията при проверката . Съдът в настоящия му
състав отчита факта, че периодът, за който е извършена
едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) лед приемане на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) но и
след цялостната отмяна на ПИКЕЕ от 2013
г. Съгласно решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС,
I отделение, с
изменението на Закона за енергетиката
/ДВ, бр. 54/2012 г./ съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1,т. 6 ЗЕ
за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл.
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия.С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
г./ изрично е предвидена възможността за провеждане корекционна
процедура. “Корекцията” има отношение към измерването на ел. енергията и е
специфичен способ за допълнително установяване и измерване на доставено
количество ел. енергия. Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на
доставената ел. енергия се налага от спецификата на “вещта , която се продава -
ел. енергия.Извършената едностранна
корекция от страна на ответника в конкретния случай се оказва основава на
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и при прилагане на чл. 50 Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г. (в сила от 16.11.2013 г.) – последния текст отменен към датата на
проверката.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото на база съвкупния анализ на събраните
доказателства се извежда извод, че едностранната корекция на сметката на ищеца
е била извършена от ответника на база отменените ПИКЕЕ. При тези правни доводи
ВРС достига до извод, че цялата корекционна процедура е проведена от ответното дружество на база норми
които са били отменени, което прави процедурата незаконосъобразна. И на
последно място ВРС счита, че в случая са и неотносими и неприложими ОУ на двете енергийни дружества
действали преди приемането на ПИКЕЕ, като и дори да се приеме че все още
действат, то тяхната недействителност в частта касаеща
едностранна корекция на количество
потребена ел.енергия е анализирана в редица съдебни актове на касационната
инстанция още от периода в който енергийните дружества имаха наименованията „*“ АД и „*“ АД.Конкретно
по въпроса за приложението на чл.38 от ОУ е създадена богата практика на ВКС на
база на която се наложил правният извод,че поради неравноправността на чл.38 от
ОУ на ДПЕЕ поради противоречие със ЗЗП тази норма не дава право да коригира
едностранно сметката на абоната . Ето защо ,макар и да има установени по делото
данни за вмешателство в СТИ,при недоказаност на
основанието на което ответника претендира плащането на исковата сума,
съдът приема че отрицателния установителен иск е и
основателен и доказан .
Приемайки предявения отрицателен установителен
иск за допустим, основателен и доказан, съдът на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на
ищеца реално сторените разноски по делото, за които са ангажирани доказателства.Видно
от приобщения по делото на лист 58 –ми списък
по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски от 101,60 лв.за платена такса
ведно с преводната такса и адвокатски хонорар от 410,00 лв. Приложените на
л.2-ри и л. 8 –ми по делото преводно нареждане към бюджета на РС и оригинал на
договор за правна защита от 18.11.2019 г./имащ характера на разписка / доказват
размера и основанието на двата разхода, поради което и ВРС присъжда на осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца реално сторените
разноски ,които са поискани и за които са представени доказателства.От л. 2-ри
от делото е видно че е платена държавна такса от 101,60 лв. при удържана такса
за банков превод от 2,00 лв. – общо 103,60 лв. От приложения на л. 58 –ми
договор за правна защита и съдействие серия Б № ********** /10.3.2020 г. имащ
характера на разписка се установява и доказва,че ищецът е платил в брой на адв.Г. сумата от общо 410,00 лева адвокатски хонорар.Сборът
от 103,60 лв. + 410,00 лева се равнява на общо 513,60 лева (петстотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки ).Този сбор от съдебно –деловодни разноски съдът присъжда в полза
на ищеца съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК .
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
- ищеца В.К.В.,ЕГН **********, с настоящ адрес *** и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д.и Г. К., че ищецът В.К.В.,ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество „Е. П. П.“
АД, ЕИК * СУМА в размер на 2 539,93 лева (две
хиляди петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки ) по
фактура №**********/20.11.2019 г.,
представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 26.12.2018 г. до
25.03.2019 г. за обект, находящ се в *, с
клиентски номер *и абонатен номер *, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“
АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.
Д. П., П. С. С., Я. М. Д.и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.В.,ЕГН **********,
с
настоящ адрес *** СУМАТА от общо 513,60
лева (петстотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки )- сторените от ищеца страна съдебно - деловодни разноски, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: