Решение по дело №1219/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 377
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20185640201219
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 377/  25.10.2018 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

на    двадесет и седми септември две хиляди и  осемнадесета година

в публично заседание в следния  състав:

     Районен съдия: Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело № 1219 по описа за    2018 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.  

 

          Образувано е по жалба от Е.З.Т., ЕГН:**********,***3-000329/22.06.2018г. на Началник група, при сектор ПП при ОДМВР - Хасково, с което на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П и е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и на осн. чл. 179, ал.2,предл.1 от ЗДвП му е наложена   глоба в размер на 200 лв. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се също, че липсва втори участник в ПТП и така няма как жалбоподателят да е осъществил състава на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.  В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано, се явява лично,  и с адв.И.  от АК-Хасково, редовно упълномощена по делото. Адв. И. поддържа жалбата от името на  доверителя си и излага доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което иска и отмяна на атакуваното НП постановление.

            Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2018г., около 00.50часа,  жалбоподателя се е движел с лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег.№ Х **** КМ по бул.“България“ в град Хасково, след зеленчуковият пазар в посока магазин „Нелина“. На кръстовището на горният булевард с ул.“Цар Освободител“ , жалбоподателят поради несъобразена скорост с пътните условия, а именно поради мокра пътна настилка, изгубил контрол над автомобила и се ударил в предпазната метална ограда и метален пътен знак. След настъпилото ПТП жалбоподателят продължил с управляваният от него автомобил и не уведомил органите на МВР. След това жалбоподателят паркирал автомобила на ул.“Христо Ботев“ в гр.Хасково, където същият, малко по-късно бил установен от св.Б. и св. К., които били изпратени на местопроизшествието.  Последните свидетели след установяването на автомобила и появата още малко след това на жалбоподателя, съставили на место АУАН с бланков №0300838 от 11.01.2018г. акта е съставен за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. В акта е направено възражение, че жалбоподателя не се е обадил в КАТ защото е бил притеснен.

На база АУАН е издадено и атакуваното НП. В него нарушенията са квалифицирани както и в АУАН, но в НП е възприета друго време на извършване на нарушенията, а именно 1.00 часа на 11.01.2018г. НП е връчено на жалбоподателя на 28.08.2018г., видно от разписката в НП.

          Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаният в хода на делото свидетели св.Б. и к., които  са констатирали /установили/ извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира и показанията на св.А. Т., като непротиворечиви и еднопосочни с показанията на останалите двама свидетели.

              При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно  чл.20, ал.2 от ЗДвПЧл.20, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно чл.123, ал.1,т.1 от ЗДв.П - Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:

  в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП гласи – Чл.179, ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Разпоредбата на чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДв.П предвижда - Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т.5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Следователно, деянията, за което е  наложена глоба на жалбоподателя и е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административни санкции.

  Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са на лице съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на атакуваното НП. На първо место по отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП, според съда в АУАН  и НП не са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл.42 и 57 от ЗАНН по отношение нарушението описано в т.1 от НП. Според съда не е пълно описанието на това нарушение и не са посочени обстоятелствата при които то е извършено.  Не се сочи втори участник в ПТП с който не е постигнато съгласие относно причините за ПТП и от което е следвало жалбоподателят да остане на место и да извика органите на МВР. Такива твърдения в АУАН и НП няма. Записано е само, че жалбоподателят е напуснал ПТП.

По отношение на нарушението описано в т.2 от НП а именно това по чл.20, ал.2 от ЗДвП то тук съдът намира, че това нарушение е пълно и точно описано, като е посочено и с какво не е съобразена скоростта на жалбоподателя а именно с мократа пътна настилка, което е и причината за настъпилото ПТП. Тук правило е дадена с оглед описанието правната квалификация на нарушението.

В случая обаче по отношение и на двете нарушения е допуснато още едно съществено процесуално нарушение от АНО. То се състои в това че наказващият орган за пръв път в НП е посочил нови фактически положения и то относно съществени елементи от обективната страна на нарушението. Това е времето на извършването му. То се различава от времето на извършване на нарушенията посочени в АУАН. Последното е съществено процесуално нарушение допуснато от наказващият орган в НП. Недопустимо е той да сочи нови фактически положения до колкото не е участвал при установяване на нарушението. Въпреки това ако все пак е стигнал до такива и е установил такива, то е следвало да разпореди съставянето на нов АУАН в който да се опишат тези разлики, а първият акт да се анулира. Като не е сторил това на практика АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП. В случая жалбоподателят няма как да разбере, какво му се вменява и кога се твърди точно, че е извършил нарушенията описани в НП и АУАН. Няма как да е извършил едни и същи нарушения в различно време.

По същество съдът намира, че по отношение на нарушението визирано в т.2, а именно по чл.20, ал.2 от НП, като се изключи разликата в часа, то се доказа, че жалбоподателят е извършил такова нарушение. Последното се доказва от свидетелските показания на всички свидетели, а и не се отрича от жалбоподателя. в подкрепа на писмените доказателства са и писмените такива по делото в това число и молбата на жалбоподателя. затова и съдът намира, че ако не беше различието в часа на извършване на това нарушение в АУАН и НП то следваше безспорно да се приеме за доказано, че е извършено от жалбоподателя. същото правилно е квалифицирано и съответно правилно е приложена санкционнната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗдвП.

Що се касае до нарушението описано в т.1 от НП, а именно това по чл.123, ал.1, т.3,б.“В“ от ЗДв.П, съдът намира, че жалбоподателя не се доказа да е извършил това нарушение. Липсват доказателства за втори участник в ПТП-то и разногласия с него по отношение на обстоятелствата при които е настъпило самото ПТП, за да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. чл.123, ал.1, т.3,б.“В“ от ЗДв.П. затова и съдът намира за недоказано жалбоподателят да е извършил такова нарушение.

За прецизност следва да се отбележи, че иначе правилно за описаното в т.2 от НП, нарушение е дадена съответната правнаквалификация и правилно е приложена санкционната норма.

Като взе предвид  всичко изложено до тук съдът прие, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да се  отмени.

                Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 18-1253-000329/22.06.2018г. на Началник група, при сектор ПП при ОДМВР - Хасково

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

Районен съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Д.С.