№ 1049
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500781 по описа за 2021 година
С решение №260582/07.10.2020г., постановено по гр. дело №18489/2017г., поправено и
допълнено с решение №260421/11.02.2012г., ВРС е ДОПУСНАЛ ДЕЛБА на жилище,
находящо се в жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1 по КК и КР на гр. Варна,
с административен адрес: гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, както и дървена барака с
идентификатор 10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м., построени в поземлен имот с
идентификатор 10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567,
находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м., при квоти:
5/12 ид.ч. за ХР. П. Т., ЕГН ********** и 7/12 ид.ч. за Д. П. Н., ЕГН **********, ведно с
прилежащите към сградата части от поземлен имот с идентификатор 10135.5506.262 по КК
и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош
Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м. от който ХР. П. Т., ЕГН ********** притежава 5/24
ид.ч., а Д. П. Н., ЕГН ********** притежава 7/24 ид.ч., на основание чл.34 от ЗС.
ИЗКЛЮЧИЛ е ХР. М. ХР., ЕГН ********** и Н. Д.. Н., ЕГН ********** от делбата на
жилищната сграда и дървената барака в двора с идентификатор 10135.5506.262.2 с площ от
8 кв.м.; ОТХВЪРЛИЛ е предявения от ХР. П. Т., ЕГН ********** срещу Д. П. Н., ЕГН
**********, Н. Д.. Н., ЕГН ********** и ХР. М. ХР., ЕГН ********** иск за делба на
поземлен имот с идентификатор 10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, и на построеното
в същия имот жилище, находящо се в жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1 по
КК и КР на гр. Варна, състоящо се от тераса с външно стълбище, две стаи, кухня с
кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата и избено помещение, на основание
чл.34 от ЗС.
Постъпила е въззивна жалба от ХР. П. Т. срещу решението в отхвърлителната
му част. Според жалбоподателката в тази част решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. При постановяване на същото, съдът е възприел
превратно и едностранчиво някои от доказателствата по делото, други е игнорирал напълно,
въз основа на което е достигнал до неправилни фактически и правно-обосновани изводи
досежно основателността на исковата претенция в тази част. На първо място счита, че
1
първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че ответниците по иска за делба Д. П.
Н. и Н. Д.. Н. са придобили по давност част от жилищната сграда с идентификатор 10135.
5506.262.1, като в този смисъл съдът е изключил от делбата тази част от сградата. Твърди, че
фактът на едноличното ползване на наследствен имот от сънаследник съвсем не е
достатъчен за доказване на възражението му за придобиването на наследствения имот по
давност, какъвто е настоящия случай. При спор за придобиването по давност на съсобствен
имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. Когато основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение като действията
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Във връзка с изложеното твърди, че нито
един от разпитаните по делото свидетели не е установил намерение за своене на идеалните
части на жалбоподателката от страна на ответниците, нито, че са осъществявали фактическа
власт по отношение на нейните идеални части. Счита, че се установява, че тя никога не се е
дезинтересирала от процесния имот, нито е била препятствана да го посещава. До момента
на предявяване на иска по чл.30 ЗН и иска за делба страните по делото са били в добри
отношения, дори с желание общо застрояване на поземления имот върху който е построена
процесната жилищна сграда. На следващо място счита за незаконосъобразен извода на съда,
че дворното място с идентификатор 10135. 5506.262 е обща част по смисъла на чл.38 ал. 1
ЗС защото в имота била възникнала етажна собственост. Ако се приеме, че сградата с
идентификатор 10135.5506.262.1 е жилище-близнак на другата част от сградата със същия
идентификатор 10135.5506.262.1, то по отношение на тези две жилища липсват най-
характерните белези на етажната собственост - общ вход и стълбища, общи основи, плочи,
трегери, външни стени, носещи стени, общи входове, стълбище и коридори към таванските
и избени помещения и др. При тях има само обща съединителна стена и съединен покрив,
но всяка част от този покрив обслужва само отделното жилище. Тоест, между собствениците
на едно жилище-близнак и на другата част от същата сграда не възниква етажна собственост
и следователно дворното място не е обща част. Отделно от това счита извода на съда за
незаконосъобразен в тази му част и поради обстоятелството, че за да бъде обща част
дворното мяс¬то, то следва съсобствениците на дворното място да притежават
самостоятелни обекти построени същото дворно място(т.е. да е възникнала хоризонтална
или вертикална етажна собственост,) какъвто не е настоящия случай. По делото са налице
данни за съсобственост, както по отношение на дворното място, така и по отношение на
построените в него сгради. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, като бъде допусната делба и на недвижимите имоти в отхвърлителната
част. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор /възражение/ от Д. П. Н. и Н. Д..
Н., в която излагат становище за неоснователност на същата. Считат, че в обжалваната част
решението е правилно и законосъобразно поради което молят да бъде потвърдено.
Срещу първоинстанционното решение, и допълнителното такова, е постъпила и
насрещна въззивна жалба от Д. П. Н. и Н. Д.. Н.. С допълнителна молба, жалбоподателите
уточняват, че поддържат насрещната жалба по т.2, а именно досежно 12/24 ид. Части, за
които съдът е приел, че е налице съсобственост само между ответниците. Считат, че за тази
част от дворното място, съдът следва да посочи в диспозитива на съдебния акт, че тя е
принадлежаща като обща част към жилището, за което е отхвърлен иска за делба на същото
основание - липса на собственост на ищцата върху тази част от имота. След като съдът е
допуснал до делба едното жилище като е посочил и част от дворното място като обща част
към него, то считат, че при отхвърлянето на иска за делба за другото жилище съдът също
следва да посочи и неговата обща част от дворното място, след като и за двете - и за второто
2
жилище, и за 12/24 ид.ч. от дворното място съдът е приел, че те са изключителна
собственост само на двамата ответници/при установени от съда квоти/. С оглед
гореизложеното, считат, че в тази част решението е непълно и доколкото
първоинстанционният съд е приел, че не е налице ОФГ и не е изменил, респ.
поправил/допълнил решението си в тази част, то поддържат въззивната жалба, като молят
въззивният съд да постанови отхвърляне на иска за делба за жилището на ответниците,
ведно с принадлежащите към това жилище 12/24 ид.ч. от дворното място, явяващи се обща
част на това жилище, и двете придобити от двамата ответника в режим на СИО /жилище и
прилежаща обща част от дворното място/. По т.3. от насрещната жалба посочват, че по
отношение на новоконституирания ответник ХР. М. ХР. - съдът е приел, че същият НЕ Е
СЪСОБСТВЕНИК в нито един от имотите, предмет на исковата молба. Считат, че доколкото
съдът изрично е изключил този ответник само от делбата на жилището, за което е допуснал
делба, то съдът или следва да прекрати производството по делото спрямо този ответник -
поради липса на съсобственост, респ. Липса на правен интерес за предявяване на исковете
спрямо него, ИЛИ изрично да отхвърли СПРЯМО НЕГО ВСИЧКИ предявени искове, респ.
„да изключи" този ответник - както спрямо допуснатата до делба жилищна сграда /жилище/
и принадлежащите към нея като общи части ид.части от дворното място, така и спрямо
другата жилищна сграда /жилище/ и нейните общи части от дворното място. В този смисъл
считат, че предявените искове спрямо този ответник са НЕДОПУСТИМИ - поради липса на
правен интерес, поради което спрямо него следва да се оставят без разглеждане, като се
прекрати производството по тях, а в условията на евентуалност – молят да бъдат отхвърлени
същите искове изрично спрямо него ПОРАДИ ЛИПСА НА НЕГОВИ ПРАВА върху всички
обекти, предмет на иска - както върху двете сгради /жилища/, така и върху дворното място.
По т.5 от насрещната жалба относно допуснатата до делба „дървена барака" с
идентификатор № 10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м. твърдят, че още с отговора на исковата
молба са посочили, че съществувалата в имота стара дървена барака, посочена и в нот.акт за
дарение от 1996г., Е ПОГИНАЛА отдавна. Отразеният в действащата КК обект с
идентификатор № 10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м. Е РАЗЛИЧЕН от посочената в
нотариалния акт за дарение от 1996 г. твърдят, че съществуващият сега в имота обект е
поставен от тях през 2002г. /след процесния договор за дарение от 1996г. и след погиването
на старата „дървена барака", посочена в него/, за което по делото е представена и Скица за
проучване от 16.06.2002г. /стр. 69/, издадена на името на ответницата Д. П. Н., съдържаща и
разрешение на главен архитект на основание чл.56 от ЗУТ за поставяне на ПАВАЛИОН с
размери 2,5/3,5 м. за търговски нужди - магазин за хр.стоки. Именно този павилион на
ответницата Д.Н. е отразен в действащата сега КК като обект с идентификатор №
10135.5506.262.2. С оглед изложеното молят да бъде изключена от делбата „дървена барака
с идентификатор № 10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м.", тъй като същата не е съсобствена
между страните, не е била предмет и на дарението от 1996 г, не е част от наследството на
общата наследодателка А., а е собственост само на двамата ответници. В о.с.з. жалбата се
поддържа чрез пълномощник.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявени от ХР. П. Т. срещу Д. П. Н., ЕГН
**********, Н. Д.. Н., ЕГН ********** и ХР. М. ХР., ЕГН ********** обективно съединени
искове, с правно осн. чл.30 от ЗН за намаляване на извършеното от наследодателката на
ищцата А. Х.а П., починала на 23.01.2003г., дарение, обективирано в нотариален акт № 130,
том XXXIII, дело № 8875/1996г., в полза на ответницата Д. П. Н. на следния недвижим
имот: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, с
номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” №16, целия с
площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., ведно с жилище находящо се в
жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1, състоящо се от външно стълбище,
3
антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака в двора с идентификатор
10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м. и съответните подобрения в поземления имот, при
граници на имота: имоти 10135.5506.263, 10135.5506.271, 10135.5506.272, 10135.5506.261 и
10135.5506.259, до размер на разполагаемата част на наследодателката от 1/3 ид.ч. и
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството, и иск по чл.34 от ЗС за
делба на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 10135.5506.262 по
КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош
Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м.; 2. жилище
находящо се в жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1, находящо се в гр. Варна,
ул. „Лайош Кошут” № 16, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в
двора, както и дървена барака в двора с идентификатор 10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м. и
съответните подобрения в поземления имот при квоти 4/9 за ищцата и 5/9 за ответницата; 3.
жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1, находящо се в
гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, състоящо се от тераса с външно стълбище, две стаи,
кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата и избено помещение, както и
съответните подобрения в поземления имот при квоти 1/2 за ищцата и 1/2 за ответницата.
Според изложеното в исковата молба, Х.Т. и Д.Н. са съсобственици на гореописаните имоти
въз основа на влязла в сила съдебна спогодба по гр.д. № 2029/1984г. по описа на ВРС.
Приживе общата им наследодателка А. Х.а П., починала на 23.01.2013г., се разпоредила
безвъзмездно в полза на ответницата с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
130, том XXXIII, дело № 8875/1996г. с частта си, която е получила по силата на влязлата в
сила съдебна спогодба, а именно 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567, находящ се в гр.
Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост
220 кв.м., ведно с жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор
10135.5506.262.1, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора, както
и дървена барака в двора с идентификатор 10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м. и съответните
подобрения в поземления имот, при граници на имота: имоти 10135.5506.263,
10135.5506.271, 10135.5506.272, 10135.5506.261 и 10135.5506.259. Ищцата счита, че с
посоченото разпореждане била накърнена запазената част от наследството на А. Х.а П., с
оглед на което моли на осн.чл. 30 ЗН да бъде намалено извършеното дарение, и след
възстановяване на запазената част от наследството, да бъде допусната делба на посочените
недвижими имоти при посочените квоти.
Ответницата Д.Н., чрез депозирания в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на съсобствеността въз
основа на соченото от ищцата основание. Твърди се, че съдебната спогодба по гр.д. №
2029/1984г. по описа на ВРС е нищожна, тъй като към момента на сключването й ищцата не
е била съсобственик в нито един от делбените имоти; същата не била извършена в
законоустановената форма за прехвърляне на недвижими имоти по чл.18 от ЗЗД; нищожна е
и клаузата „уредени сметки в делбата“; в същата не е участвал съсобственик в делбения
парцел – ХР. М. ХР.. Твърди, че договорът за дарение, обективиран в НА №130, е нищожен
поради относителната му симулация и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Твърди, че заедно със съпруга си- Н. Д.. Н. е придобила
процесните имоти – земя и сгради по силата на давностно владение в период по-дълъг от 10
години. Излага, че с два договора за покупко-продажба, обективирани по нот. актове от
1935г. Х.А.Т. (дядо на страните и баща на наследодателката А. Х.а) купил на публичен търг
празно общинско място с площ от 300 кв.м. и празно общинско място с площ от 260 кв.м., в
които с последствие изградил жилищни сгради. С покупко-продажба, обективирана в
нот.акт от 1961г. Хр.Анд.Т., продал на дъщеря си А. Х.а П. ½ ид.ч. от дворното място с
площ от 300 кв.м., урегулирано в парцел VIII от кв.117 по плана на гр. Варна и къща в
имота. Имотът бил придобит по време на брака им, но не бил СИО. В същия момент с нот.
акт за продажба на недвижим имот от 1961г. Хр.Анд.Т., продал на сина си М. Х. А. другата
½ ид.ч. от имота и друга къща в имота. През 1971г. на А. Х.а е издадено разрешение за
строеж на втора къща в имота, като такава е построена в периода от 1971г. до 1973г. от
4
ответницата Д.П. и съпруга й Н.Д. с техни пари и средства. След построяването на къщата
/посочена в дял 2-ри на съдебната спогодба/, семейството на ответницата владее същата,
като я счита за своя, без противопоставянето на ищцата и майка й, като е придобита по
давност още преди датата на съдебната спогодба от 1984г. С нотариален акт от 1982г. М. А.
прехвърля чрез дарение на сина си ХР. М. ХР. своята ½ ид.ч. от поземления имот. Поради
неучастието този съсобственик в делбата от 1984г., ответницата счита същата за нищожна.
Твърди се, че извършената между страните делба през 1984г. е привидна (абсолютно
симулативна). Оспорва като симулативно и изявлението за парично уравняване на дела, като
твърди, че такова не е заплатено. Оспорва и констативния нотариален акт на ищцата от
12.10.1984г., и след симулативната спогодба ответницата и семейството й, които не зачитат
спогодбата, продължавали да владеят имота и да демонстрират владението си спрямо
всички. През 1996г. ответницата и майка й се съгласили майката да прехвърли на
ответницата частта си от дворното място срещу задължение за издръжка и гледане, като
дарение от 96г. било симулативно и прикриващо този договор. Впоследствие от ответницата
и семейството й се правели ремонти на имотите, в които ищцата не е вземала участие,
защото признавала, че това не са нейни къщи. Твърди се, че дървената барака и клозета в
двора са погинали.
С определение №3544/26.03.2018г. с оглед наведеното твърдение за придобиване по
давност на част от делбените имоти, като ответник в производството е конституиран Н. Д..
Н. – съпруг на ответницата Д.Н., който депозира отговор по иска за делба в който оспорва
иска по съображения, идентични на изложените в отговора на съпругата си.
С определение №14530/06.11.2019г., съдът е конституирал служебно като трето лице
с предполагаеми права – ХР. М. ХР., след като е изложил мотиви, че той има качеството на
задължителен необходим другар тъй като е съсобственик, и евентуалното му неучастие в
производството ще доведе до нищожност на постановеното решение за делба. Така
конституираният ответник, чрез писмена молба е посочил, че не следва да участва в
производството, тъй като не е съсобственик в делбените имоти. Излага, че придобитите от
него ид. части от общия ПИ в последствие са били обособени в отделен имот, съседен на
делбения, със самостоятелен идентификатор по КК. Моли производството по отношение на
него да бъде прекратено, и да бъде заличен като страна в процеса.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото протокол от съдебно заседание, проведено на 30.05.1984г. по
гр.д. № 2029/1984г. по описа на ВРС, се установява, че съдът е одобрил постигнатата между
страните спогодба относно делбата на дворно място, цялото с площ от 220 кв.м.,
представляващо дв. пл. № 1567 в квартал 117 по плана на гр. Варна, в 29-ти подрайон, на ул.
„Лайош Кошут” № 16 както следва: А. Х.а П. става изключителен собственик на дял 1-ви,
включващ 1/3 ид.ч. от описаното дворно място, заедно с жилище, състоящо се от външно
стълбище, антре, стая, кухня, клозет на двора и дъсчена барака на двора със съответната
част от подобренията на двора, а Д. П. Н. и Хр. П. Т. стават изключителни собственици
включените в дял 2-ри - 2/3 ид.ч от дворното място, заедно с жилище, състоящо се от тераса
с външно стълбище, антре, две стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за
мазата с избено помещение и съответната част от подобрения в двора. В спогодбата е
вписано още, че за уравнението в дяловете страните са заявили, че са си уредили сметните
отношения.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, който се издава въз основа на
съдебна делба № 152, том ХI, дело № 8875/1996г., на 12.10.1984г. Д. П. Н. и Х.П. Д. са
признати за собственици на 2/3 ид.ч. дворно място, цялото с площ от 220 кв.м.,
представляващо дв. пл. № 1567 в квартал 117 по плана на гр. Варна, в 29-ти подрайон, на ул.
„Лайош Кошут” № 16, ведно с построеното в дворното място жилище, състоящо се тераса с
5
външно стълбище, антре, две стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за
мазата с избено помещение и съответната част от подобрения в двора.
С договор за дарение на недвижим имот от 25.09.1996г, обективиран в НА № 130,
том XXXIII, дело № 4818/1996г., А. Х.а П. дарява на дъщеря си Д. П. Н. собствената си 1/3
ид.ч. дворно място, цялото с площ от 220 кв.м., представляващо дворище пл. № III-1567 в
квартал 137 по плана на гр. Варна, в 29-ти подрайон, на ул. „Лайош Кошут” № 16, ведно с
построеното в дворното място жилище, състоящо се от външно стълбище, антре, стая,
кухня, клозет в двора и дъсчена барака със съответната част от подобрения в двора, при
запазване пожизнено право на ползване на дарителката.
Между страните липсва спор, а и от представеното удостоверение за наследници, се
установява, че А. Х.а П., починала на 23.01.2013г. е оставила за наследници двете си дъщери
– Д. П. Н. /ответницата/ и ХР. П. Т. /ищцата/.
Съобразно разпоредбата на чл. 344, с решението по допускане на делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, и каква е частта на
всеки от съделителите.
Предвид което и във връзка с предполагаемите права на ХР. М. ХР.-наследник по
закона на М. Х. А., съдът установи следното:
От представените нотариален акт за покупко-продажба № 94, том V, регистър 5130,
дело № 927/1935г. и нотариален акт за покупко-продажба № 95, том V, регистър 5131, дело
№ 927/1935г., се установява, че 18.09.1935г. между Варненска градска община в качеството
на продавач и Хр.Анд.Т./дядо на страните/ са сключени два договора: с първия нотариален
акт Хр.Анд.Т. придобива собствеността върху празно общинско място, находящо се в гр.
Варна, квартал Аспарухово № 107, парцел 4, състоящо се от 300 кв.м.; с втория нотариален
акт е придобил собствеността върху празно общинско дворно място, находящо се в гр.
Варна, квартал Аспарухово № 107, парцел 3, състоящо се от 260 кв.м.
С договор, обективиран в НА №105, том V, дело № 1643/1961г., се установява, че на
23.09.1961г. Хр.Анд.Т. продава на дъщеря си А. Х.а П. ½ ид.ч. от собствения си недвижим
имот, а именно дворно място, цялото с площ от 300 кв.м., регулирано в парцел VIII от кв. №
117 по плана на гр. Варна, при граници: собствен парцел, улица и парцели VII и V, ведно с
къща, застроена в това дворно място, състояща се от кухня, стая входно антре и покрито
антре /не в идеална част/.
С договор, обективиран в НА №106, том V, дело № 1643/1961г., на същата дата -
23.09.1961г. Хр.Анд.Т. продава на сина си М. Х. А. ½ ид.ч. от собствения си недвижим
имот, а именно дворно място, цялото с площ от 300 кв.м., регулирано в парцел VIII от кв. №
117 по плана на гр. Варна, при граници: собствен парцел, улица и парцели VII и V, ведно с
къщата, застроена в това дворно място от две стаи, входно антре и кухня. /не в идеална
част/. И в двата нотариални акта е посочено, че при извършването им е представен нот.акт
№ 95 от 18.09.1935г.
От удостоверение за наследници на Хр.Анд.Т., починал на 25.03.1962г. се установява,
че е оставил за наследници А. Х.а П. (дъщеря), Ст. Х.а А.а (дъщеря) и М. Х. А. (син).
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том XII, дело №
4371/1982г., се установява, че на 17.12.1982г. М. Х. А. със съгласието на съпругата си И.К.
А.а дарява на сина си ХР. М. ХР. следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„Лайош Кошут“ № 18, придобит по време на брака им с нот. акт № 106, том пети от 1961г., а
именно ½ ид.ч. от дворното място, цялото от 300 кв.м., урегулиран парцел VIII от кв.117 по
плана на гр. Варна, а съгласно скица представляващо дворище 1566 и дворище 1567 в кв.117
по плана на 29 кв. Аспарухово, заедно с две стаи, входно антре и кухня.
6
С решение от 10.07.1985г., постановено по гр. дело № 3961/84 по описа на ВРС, в дял
и изключителна собственост на М. Х. А. се поставя дворно място от 300кв.м., съставляващо
дворище 1566 в кв. 117 по плана на 29 подрайон на гр. Варна,ул. „Лайош Кошут“№18, ведно
с изградената в същото сграда, като той е осъден да заплати на другите две съделителки –
негови сестри А. П. и Ст. П. суми за уравнение на дяловете.
От заключението на СТЕ, прието в о.с.з., проведено на 01.10.2019г., се установява, че
територията на процесния имот ПИ 10135.5506.262 по КККР попада в урбанизирана
територия с предвидени парцели за средно застрояване, т.е. попада в територия със статут
„населено място“. В експертизата и комбинираните скици към нея е проследено
отразяването на имота във времето в различните планове. По УлРП/1927г. и ДвРП/1929г. са
отразени парцел III с площ от 260 кв.м. и парцел IV с площ от 300 кв.м. от кв.107, като в
границите на процесния ПИ 10135.55.06.262 по КККР попадат 6 кв.м. от парцел IV и 129
кв.м. от парцел III. По РП/1958г. относимия към процесния имот е имот пл. № 523 с площ от
704 кв.м. от кв.117, като източната част на същия от 218 кв.м. попада в границите на
сегашния ПИ 10135.55.06.262. По КП/1968г. относимите по казуса имоти са пл. № 1566 и
пл. №1567 от кв.7, от които в границите на процесния попадат 224 кв.м. от имот 1567.
Същите имоти с пл. № 1566 и пл. № 1567 са отразени по РП/1978г. и ЗРП/1984г., макар че с
тези планове е бил предвиден един голям парцел I, отреден за комплексно жилищно
строителство. Съгласно РП/1992г. комплексното жилищно строителство е отпаднало и са
образувани вече парцели за индивидуално застрояване, включително парцел III-1567 и
парцел IV-1568.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на водените от
ответниците свидетели – Е.И. и Д.П. и тези на ищцата – М.Д. и Хр.П. (с когото ищцата
живее на семейни начала). От съвкупния анализ на техните показанията, се изяснява, че в
процесния имот е живяла наследодателката А., майка на Д. и Хр.. Първоначално там са
живели и двете сестри, а след като Д. се омъжила – и нейния съпруг. Когато Хр. завършила
образованието си се омъжила и се преместила. В имота първоначално имало една сграда, а
впоследствие около 1971-72г. било построено и още едно жилище, в което заживяло
семейството на Д., а в старото останала А.. Второто жилище било строено от ответника Н. и
неговия баща, докато Д. била в санаториум. Впоследствие семейството на Д. правило
ремонт през 2014г., след наводнението в кв. Аспарухово. Свидетелите на ответницата не са
виждали Хр. в имота след като се е преместила, а свидетелите на ищцата твърдят, че тя е
посещавала същия.
Преценявайки всички писмени доказателства –нотариални актове, делбени
протоколи/решения и заключението на СТЕ, настоящият състав намира, че съдебната делба,
обективирана в протокола от о.с.з. проведено на 30.05.1984г. по гр.дело №1029/1984г. е
действителна. Счита, че същата не е нищожна, тъй касае имот с №1567 на кв. 117, в чиято
делба М. Х. не е следвало да участва. Съдът, проследявайки посочените НА, сделките
между страните и промените в действащите регулационни планове, намира, че след като е
придобил изключителна собственост върху дворното място с площ 300кв., съставляващо
дворище 1566 в кв. 117, ведно с построената в него сграда, съсобствеността се е прекратила.
Приема, че наследниците на Хр.Т. още преди 1984г.-когато са извършени съдебните
делби на двата съседни имоти, придобити от общия им наследодател през 1935г. са уредили
отношенията по между си, като са извършили неформална делба на двата имота, при която
М. Х. е започнал да владее като собственик на с ПИ№1566 в кв. 117 по РП от 1968,
отговарящ на имот с идентификатор 10135.5506.263–съседен на процесния, а А. Х.а е
придобила собствеността на ПИ № 1567 /както е посочено в протокола/, с площ 220 кв.
отговарящ на имот с идентификатор 10135.5506.262. Съдът счита, че макар да не са
оформили това споразумение в предписаната от закона форма, всеки от тях е владял своята
реална част от имота, като се е разпореждал с нея и я е застроявал.
7
Този извод на съда напълно кореспондира на изявлението на Х.М.-наследника на М.
Х., обективирано в молбата му вх. №263525/стр.283/, в която излага, че не е собственик в
делбения имот и не следва да участва в неговата делба, тъй като правото му на собственост
придобито по дарение и наследяване са по отношение на имот с идентификатор
101235.5506.263.
По изложените съображения, съдът намира, че това лице следва да бъде изключено от
делбата, а производството по отношение на него –прекратено-поради липсата на права и,
респективно интерес да участва в делбата на чужд имот.
В светлината на изложеното, съдът намира, че договорът за съдебна спогодба,
обективиран в съдебния протокол от 30.05.1984г. е действителен, тъй като участващите е
него страни – А. Х.а П., Д. П. Н. и Х.П. Д. са били съсобственици на дворното място-
първата по наследяване от своя баща Хр.Т. и своя съпруг-П. П., а вторите-по наследство от
техния баща и съпруг на първата- П. П., починал през 1969г.
Следва да се отбележи, че не е задължително договорът за съдебна спогодба да
отразява действителните права на страните-напротив с него могат да се „пожертва
действителното правно положение“ /така проф. Ж. Ст. в ГППП/ , като страните се съгласят
по между си, че то е било и е такова, каквото го прогласява съдебната спогодба.
Съдебната спогодба, постигната в делбеното производство, представлява одобрен от
съда двустранен договор, с който се прекратява съществуващата съсобственост чрез
своеобразно разпореждане с идеални части от недвижими имоти като резултат от
трансформирането на притежаваните от съсобствениците идеални части в реално
определени обекти. Общият принцип при извършване на делбата съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН е
всеки наследник да получи дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на
дяловете се изравнява с пари. При съдебната спогодба-делба, в основанието на която стои
извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД, страните са свободни да уредят изцяло или отчасти
спора чрез взаимни отстъпки. Поради възмездния характер на делбата в практиката на ВКС
се приема, че когато всеки от договарящите получава сравнително равностоен дял и
същевременно съделителите са направили изявление, че отношенията са уредени
окончателно, делбата е действителна, защото същността на спогодбата изисква доброволно
уреждане на спора, включително и чрез отказ от права, а при делбата това би могло да бъде
мотивирано с оглед на уреждане на вътрешните отношения, произтичащи от
съсобствеността /в този см. Решение № 34 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2017г./
Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.3 ГПК, съдебната спогодба има
значение на влязло в сила решение, и предвид липсата на пречка страните да се разпореждат
с правото си на собственост, съдът намира, че така постигнатата съдебна спогодба е
действителна и е породила целените от страните правни последици досежно квотите в
собствеността, а самият съдебен протокол, обективиращ спогодбата отговаря на формата за
действителност относно прехвърлянето на правото на собственост на недвижим имот.
С оглед горния извод на съда, липсва основание КНА за собственост, издаден въз
основа на съдебна делба №152, том. 11, дело №4818/1984г. да бъде отменен на осн. чл. 537,
ал.2 ГПК.
Следователно, въз основа на така постигната съдебна спогодба, настоящият състав
намира, че страните се легитимират като съсобственици така, како е посочено в нея, а
именно А. П. придобива 1/3 ид. част от дворното място заедно с жилище, състоящо се от
външно стълбище, антре, стая, кухня и т.н./описани в дял 1-ви/, а Д.Н. и Хр. Д. са придобили
общо собствеността върху 2/3 ид.части от дворното място, ведно с жилище, състоящо се от
тераса с външно стълбище, два стаи, кухня с кухненска ниша и т.н./описани в дял 2-ри/.
От заключението на вещото лице, изслушано и прието в о.с.з. става ясно още, че в
8
границите на процесния ПИ 10135.55.06.262 по КККР/2008г. са отразени 2 сгради, а именно
сграда № 1 с площ от 68 кв.м и сграда № 2 с площ от 8 кв.м. При огледа, вещото лице е
установило, че на място съществуват три сгради – едната е сграда № 2 с площ от 8 кв.м. в
югозападната част на имота, другата е сграда с площ от 44 кв.м., разположена в северната
част на имота, а третата е с площ от 37 кв.м, разположена в южната част на имота. В о.с.з.
вещото лице пояснява, че отразена в кадастралната схема сграда 1 всъщност включва две
отделни сгради. Първата сграда е нанесена в РП/1958г. (изработен на основата на
КП/1950г.). Втората сграда се появява за първи път в КП/1968г., но е нанесена по-късно в
същия при последващо попълване на плана през 1972г.. В РП/1978г., изготвен на основата
на КП от 1968г., сградата не е нанесена, вероятно защото не е отчетено по-късното
попълване на плана. Впоследствие сградите са нанесени като една цяла, като има заповед за
изменение на плана, която е обжалвана. Вещото лице сочи, че дори и да не са две отделни
сгради в рамките на отразената като една сграда има два самостоятелни обекта под общ
покрив, като всеки от тях има изискуемите помещения, за да бъде самостоятелен обект на
правото на собственост. За сграда № 2 вещото лице сочи, че е барака и представлява
преместваем обект, който може да се демонтира.
С оглед изложеното от в.л., което напълно кореспондира на съдебната спогодба,
както и на събраните гласни доказателства, съдът приема за установено, че посочената в
кадастрална схема сграда №1 с площ 68 кв.м. включва две самостоятелни жилищни сгради,
като в имота има и трета –барака с площ 8 кв.м., посочена под №2 в схемата.
За да се произнесе по иска, настоящият състав съобрази следното:
Производството е за делба във фаза на допускането.
По настоящото дело, с оглед установеното по -горе от фактическа страна, съдът
намира, че предмет на делбата са: поземлен имот с идентификатор 10135.5506.262 по КК и
КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош
Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., жилище,
находящо се в жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1 по КК и КР на гр. Варна,
с администртивен адрес: гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, състоящо се от външно
стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора; жилище, находящо се в жилищна сграда с
идентификатор 10135.5506.262.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес гр.
Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, състоящо се от тераса с външно стълбище, две стаи, кухня
с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата и избено помещение, барака с
идентификатор 10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м.
Доколкото съдът приема, че съдебната спогодба е действителна, то според нея се
установява наличието на съсобственост между страните по делото както следва:
Ищцата и ответницата в качеството си на дъщери на А. Х.а, починала на 23.01.2013г.
се явяват наследници по закон на майка си А. за нейната 1/3 ид, част от дворното място,
едното жилище и дъсчената барака в двора при равни квоти /т.е. по 1/6 ид. част/, а на
собствено основание следва да участват в делбата и на по 1/3 ид. част от дворното място и
по ½ ид. част от другото жилище.
По отношение на възражението на ответницата за придобиване по давност на част от
делбените имоти, съдът установи следното:
Твърдението на ответницата е, че е придобила по давност „новата“ къщата, описана в
дял 2-ри на съдебно-спогодителни протокол, тъй като са построили същата в периода 1971-
1973г., със собствени –нейни и на съпруга средства, а от изграждането , и до настоящия
момент живеят в нея, т.е. я владеят и ползват необезпокоявано за период, продължил повече
от 10 години.
9
Както беше посочено по-горе, съдът приема за установено, че в имота са изградени
две отделни жилище, долепени едно до друго, под общ покрив, понастоящем отразени в
кадастралната схема като една сграда под общ идентификатор 10135.5506.262.1-посчени в
скицата на в.л. находяща се на страница 212 от първ. дело под №3 /новата/ и №4/старата/.
От показанията на свидетелите, които кореспондират на установеното в СТЕ, се
налага изводът, че първоначално в имота е имало едно жилище, в което е живяла общата
наследодателка Ан. П. със съпруга си и двете си дъщери-страните по делото. След като Д.П.
сключва брак с Н.Н. на 14.03.1970г., последният идва да живее в същото жилище, докато
ищцата Хр. се преместила в друг град. Установява се, че от около 1971-72г. в имота започва
построяването на второ жилище- със средства и труд на Н. и неговия баща, в което след
завършването му заживяват Д. и Н.Н.и, а А. е останала да живее в по-старото жилище.
Видно от приетите писмени доказателства, за това жилище не било издадено разрешение за
строеж като отделна сграда, а такова за пристрояване, поради което и по силата на закона и
по приращение, формално жилището е придобито от собствениците на земята, които към
този момент са А. и нейните дъщери.
С оглед изложеното от свидетелите, съдът приема за установено, че още от неговото
изграждане в него като семейство са заживели Д. и Н.Н.и. В него те са отглеждали своите
деца и са полагали грижи за А., която е живеела в съседното жилище. Предвид което съдът
намира, че по делото се е установило по безспорен начин обективирано намерение на Д. и
Н. да изградят и владеят новото жилище като свое. Липсват данни трети лица да са
смущавали или да са се противопоставяли на това владение, с оглед на което съдът счита, че
ответницата Д.Н. и Н.Н. са владели непрекъснато и необезпокоявано жилището в период по-
дълъг от 10 години, считано още от неговото изграждане през 1971г-1972г., поради което са
придобили същото по давност.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че това жилище №3 на
скицата на стр. 212/, състоящо се от тераса с външно стълбище, две стаи, кухня с кухненска
ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата и избено помещение следва да бъде изключено от
делбата тъй като е индивидуална собственост на ответницата Д.Н. и нейния съпруг,
придобито по давностно владение, продължило повече от 10 години.
От делбата следва да бъде изключена и дървената барака, посочена в кадастралната
карта като сграда с идентификатор 10135.5506.262.2. За достигне до този извод, настоящият
състав съобрази, че преместваемият обект, който съществува на това място по настоящем не
е бараката, описана в НА за дарение от 25.09.1996г. В този смисъл са и обясненията на в.л.
Б. дадени в о.с.з., че на място сграда №2 е барака, която служи за склад и е преместваем
обект. Поставена е на някаква основа, но не неподвижно и може да се премести.
Свидетелите също знаят за бараката, но споделят, че старата барака е била махната, а на
нейно място била поставена нова през 2002г., тъй като Д. искала да си отвори магазинче, но
това не се осъществило и сега я използват за склад.
От съвкупния анализ на събраните доказателства обаче не се установява ответницата
/ с нейния съпруг/ да е придобила по давност останалите имоти-2/3 ид.ч. от дворното място
и цялото жилище /попадащо в дял 1-ви/ които ищцата моли да бъдат допуснати до делба.
Доколкото се касае за съсобственост, то приложение намират разясненията, съдържащи се в
ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, според които независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение, но само ако успее да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението
да владее техните идеални части за себе си. Съдът счита, е в настоящия спор ответницата не
е установила по безспорен начин демонстрирането на промяната в намерението чрез
действия, които по ясен и недвусмислен начин да показват отричане владението на ищцата,
10
и които действия да са били доведени до знанието . От показанията на свидетелите се
установява, че Хр. първоначално е живяла в имота с родителите си, като по обективни
причини е заминала да учи в друг град, като се е прибирала в събота и неделя; в
последствие се е омъжила и е заживяла на друго място, но през целия период е поддържала
контакти с майка си /преди нейната смърт/ и със сестра си, посещавала е имота, и е отсядала
там макар и рядко, и за кратко. Съдът счита, че по делото не се установява по безспорен
начин Д.Н. да е предприела такива действия, които да обективират ясно и категорично пред
Х.Т. намерението й да владее цялото/включително чуждите ид. части/ от общия им имот за
себе си, които да отричат нейното владение върху тази част. Действително, тя е живяла там
през цялото време, но само този факт не е достатъчен. Завладяването на частите на
останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира
явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат
доказани във всеки отделен случай. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника,
упражняващ фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е
упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече
от десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да
свои имота. По настоящото дело липсват доказателства, с оглед на които да се приеме, че по
категоричен начин е афиширана промяната в намерението на ответницата да свои чуждите
части в съсобствеността за себе си чрез действия, препятстващи и отблъскващи
възможността на ищцата да упражнява фактическа власт върху имота, както и тази промяна
да е станала нейно достояние.
Предвид горните изводи на съда, съсобствени между страните се явяват следните
имоти: дворното място с идентификатор 10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, с номер
по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, цялото с площ
от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., ведно с жилище /сграда №4 по скицата
на стр.212/, находящо се в жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1, състоящо се
от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора.
А. П. обаче, приживе, а именно на 25.09.1996г., с договор за дарение, обективиран в
НА се е разпоредила със своята 1/3 ид. част от дворното място, и цялото жилище, като видно
от НА №130 е дарила същите на дъщеря си Д. П. Н.
Преди да се произнесе по искането за намаляване на дарственото разпореждане на
осн. чл. 30 от Закона за наследството, следва да се установи кои точно имота следва да се
включат в делбената маса, ето защо първо следва да се разгледат правоизключващите
възражения на ответницата Д.Н..
Възражението за нищожност на договора за съдебна спогодба е неоснователно, като
съдът вече изложи подробни съображения по-горе. Относителната симулация на договора за
дарение не се установи от ответницата, тъй като поради липсата на начало на писмени
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 265, ал.2 ГПК събирането на гласни
доказателства е недопустимо. Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е
установила чрез пълно и главно доказване, че този договор прикрива сделка за покупко-
продажба, поради което възражението и за нищожност се явява неоснователно.
Твърдението на ищцата е, че общата наследодателка А. П. е накърнила запазената
част с извършеното в полза на ответницата дарение през 1996г. на 1/3 ид. част от дворното
място, и цялата /стара/ къща, поради което моли да бъде намалено до 1/3-колкото е нейната
разполагаема част.
В тази връзка, настоящият състав съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и
размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
11
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, след което се прибавят даренията
с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
Следователно, за целта следва да се установи цялото имущество на починалия
наследодател, налично към момента на настъпване на смъртта му.
Съгласно чл. 30 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените
в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Ищецът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН при универсално наследяване доказва
накърняването на запазената си част като установи, че е от кръга на наследниците по чл. 29
ЗН. Други факти той не е длъжен да установява.
Обратно, ответникът е длъжен да докаже, че е налице достатъчно имущество или че
ищецът следва да прихване направените в негова полза завети и дарения /ако има такива/,
които покриват запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество на
наследодателя при откриване на наследството в случаите на частно завещателно
разпореждане, което се намалява по правилото на чл. 31 ЗН.
Съгласно чл. 31 от ЗН, в масата на наследството следва да се включат както
притежаваните към момента на смъртта имоти, така и извършените преди това от
наследодателя дарения.
С оглед липсата на спор между страните, съдът приема за установено, че
наследствената маса на общата наследодателка се е изчерпвала с притежаваните части от
делбения имот, а именно /съобразно изложените по-горе мотиви/: 1/3 ид. част от дворното
място и цялото „старо“ жилище.
Съдът приема, че с действителен договор от 25.09.1996г. А. П. дарява единствения си
недвижим имот на едната си дъщеря -ответницата Д., като по този начин е накърнила
запазена част на другата си дъщеря -ищцата, в качеството ѝ на нейно дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, запазената част на низходящите при две и
повече деца е 2/3 от имуществото на наследодателя.
Тъй като Ан. П. е имала 2 деца, то тяхната запазена част 2/3, а само на ищцата-
запазената част е 1/3 ид. част.
Извършвайки дарение в полза на Д.П. на 1/3 ид. част от делбения имот /съответно 1/3
ид. част от дворното място, и цялото жилище/ А. П. се е разпоредила с част, по-голяма от
разполагаемата си такава, поради което дарението следва да бъде намалено до размера,
необходим за допълване на запазената част на ищците.
Предвид което искът на Х.Т. по чл. 30, ал. 1 ЗН се явява основателен и следва да
бъде уважен, като извършеното дарение следва да бъде намалено с 1/3 ид. част от
собствената на наследодателката 1/3 ид.част от дворното място, и съответно с 1/3 от
жилището.
По силата на съдебната спогодба страните се легитимират като собственици на
останалите 2/3 ид. части от дворното място, т.е. всяка от тях притежава по 1/3 ид. част от
същото /съобразно презумпцията, установена в чл. 30, ал.2 СЗ/.
С оглед изложеното, делбата на жилище №4, представляващо част от сградата с
12
идентификатор 10135.5506.262.1 следва да бъде допусната между страните както следва: за
Х.Т. - 1/3 от жилището, а за Д.Н. – 2/3 ид. части от жилището.
По изложените съображения, съдът намира, че първоинстанционото решение следва
да бъде потвърдено – в частта досежно уваженото възражение за намаляване на дарствено
разпореждане и възстановяване на запазената част на Х.Т. от наследството на А. П. в размер
на 1/3 ид. част, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба по отношение
на жилище №3, находящо се в жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1, състоящо
се от тераса с външно стълбище, две стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход
за мазата и избено помещение.
В другата част –досежно част от делбените имоти и квотите, първоинстанционното
решение следва да бъде изменено/отменено.
По отношение делбата на дворното място, съдът съобрази следното:
Практиката на ВКС приема, че съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради в режим на
етажна собственост общи на всички собственици са дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени,
колоните, трегерите, плочите и др., които по естеството си или по предназначение служат за
общо ползване, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не могат да се делят. Законът обаче
има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните
обекти в етажната собственост.
В настоящия случай, предмет на делба е отделен обект-само едното самостоятелно
жилище /№4/, изградено в дворното място, поради което до делба следва да се допусне и и
припадащата му се идеална част от земята/ в този см. решение № 100/23.04.2021г на ВКС по
гр. дело №3514/2019г.,Решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 915/2010 г. на ВКС, І г. о.,
Решение № 83 от 10.02.1987 г. по гр. д. № 640/1986 г. на ВС, I г. о. и Решение № 154 от
01.12.1964 г. по гр. д. № 131/1964 г. на ОСГК на ВС).
Прилежаща към допуснатото до делба сънаследствено жилище е само 1/3 ид. част от
дворното място, съставляваща наследство от А. П.. Другото жилище, съобразно изложените
по-горе мотиви е индивидуална собственост на Д.Н. в режи на СИО със съпруга , и
останалите 2/3 от дворното място са съсобствени на друго основание, за разлика от
допуснатото до делба жилище, което, заедно с 1/3 от дворното място има наследствен
характер.
След намаляване на дарственото разпореждане и възстановяване на запазената част,
делбата е допустима и следва да бъде извършена само на припадащата 1/3 ид. част от
дворното място /наследеното/ следва да бъде допусната при квоти 1/3 ид. ч. /от 1/3/ - за Х.Т.,
и съответно 2/3 – за Д.Н..
По изложените съображения първ. решение следва да бъде частично отменено -по
отношение на 1/3 ид. част от дворнто място, като се допусне до делба само тази 1/3 идеални
части от дворното място при посочените квоти. Останалите 2/3 ид. ч. от дворното място не
са част от наследствата маса на А. П.; те представляват обща част по см. на чл. 38 ЗС и на
двете жилища с различни собственици, неделими са поради предназначението и естеството
си, предвид което решението, с което не се допуска делбата му следва да се потвърди като
правилно.
Цитираното във въззивната жалба на Х.Т. решение № 593 от 28.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1275/2009 г., относно сгради-близнаци е неотносимо към настоящия спор, тъй като
процесните две сгради, съществуващи в имота нямат такава характеристика- в този смисъл
са показанията на вещото лице в о.с.з. А отделно от това следва да се посочи, че цитираното
решение касае разпределението на ползването на дворно място, а не се отнася до
13
възможността за неговата поделяемост.
Доколкото делото е за делба, а в хода на настоящото производство съдът намери, за
частично основателни, съответно –неоснователни и двете жалби, то счита, че разноските за
въззивното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260582/07.10.2020г., поправено с решение №
260421/11.02.2021г., постановени по гр. дело №18489/2017г. по описа на ВРС , 26-ти състав,
В ЧАСТТА, с която е:
-НАМАЛЕНО извършеното с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130,
том XXXIII, дело № 4818/1996г. на нотариус при ВРС О. Ст., дарение от наследодателя А.
Х.а П., ЕГН **********, починала на 23.01.2013г. в полза на Д. П. Н., ЕГН ********** на
1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, с
номер по предходен план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, целия с
площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., ведно с жилище находящо се в
жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262.1, състоящо се от външно стълбище,
антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака в двора с идентификатор
10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м. и съответните подобрения в поземления имот, при
граници на имота: имоти 10135.5506.263, 10135.5506.271, 10135.5506.272, 10135.5506.261 и
10135.5506.259, с 1/3 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЕНА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на ХР. П. Т.,
ЕГН ********** от наследството на А. Х.а П., ЕГН **********, починала на 23.01.2013г. в
размер на 1/3 ид.ч.;
- ОТХВЪРЛЕН предявеният от ХР. П. Т., ЕГН ********** срещу Д. П. Н., ЕГН
********** и Н. Д.. Н., ЕГН ********** иск за делба на 2/3 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567,
находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м., а по документ
за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти 10135.5506.263, 10135.5506.271,
10135.5506.272, 10135.5506.261 и на построеното в същия имот /цяло/ жилище /обозначено с
№3 на скицата на в.л. на стр. 212 първ. дело/, находящо се в жилищна сграда с
идентификатор 10135.5506.262.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес гр.
Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, състоящо се от тераса с външно стълбище, две стаи, кухня
с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата и избено помещение, на основание
чл.34 от ЗС.
ОТМЕНЯ Решение №260582/07.10.2020г., поправено с решение №
260421/11.02.2021г., постановени по гр. дело №18489/2017г. по описа на ВРС , 26-ти състав,
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване на делба на жилище /обозначено с №4 на скицата на в.л.
на стр. 212 от първ. дело/ сграда, находящо се в жилищна сграда с идентификатор
10135.5506.262.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Лайош
Кошут” № 16, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, построена в поземлен
имот с идентификатор 10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план
1567, находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м., а по
документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти 10135.5506.263,
10135.5506.271, 10135.5506.272, 10135.5506.261 при квоти: 1/3 ид.ч. за ХР. П. Т., ЕГН
********** и 2/3 ид.ч. за Д. П. Н., ЕГН ********** на осн. чл. 34 ЗС.
ДОПУСКА извършване на делба само на 1/3 ид. части от поземлен имот с
14
идентификатор 10135.5506.262 по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен план 1567,
находящ се в гр. Варна, ул. „Лайош Кошут” № 16, целия с площ от 237 кв.м., а по документ
за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти 10135.5506.263, 10135.5506.271,
10135.5506.272, 10135.5506.261 при квоти: 1/3 ид.ч. за ХР. П. Т., ЕГН ********** и 2/3 ид.ч.
за Д. П. Н., ЕГН ********** чл.34 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. П. Т., ЕГН ********** срещу Д. П. Н., ЕГН
********** и Н. Д.. Н., ЕГН ********** иск за делба на дървена барака с идентификатор
10135.5506.262.2 с площ от 8 кв.м., находяща се в жилищна сграда с идентификатор
10135.5506.262.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Лайош
Кошут” № 16, на основание чл.34 от ЗС.
ИЗКЛЮЧВА от делбата на всички имоти ХР. М. ХР., ЕГН **********, поради липса
на съсобственост и ПРЕКРАТЯВА производството за делба по отношение на него.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване в 1
седмичен срок от връчването на страните
ОТМЕНЯ решение №260421/11.02.2021г., постановени по гр. дело №18489/2017г. по
описа на ВРС в ЧАСТТА, с която е ОТМЕНЕН КНА за собственост, издаден въз основа на
съдебна делба №152, том. 11, дело №4818/1984г. на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
НЕ присъжда разноски за производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15