№ 110
гр. Пловдив , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330208016 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013347 от
01.12.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив,
Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Г. И. Р. от с.Д., обл.Пловдив, ЕГН
********** на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН са
наложени административни наказания Глоба в размер на 750 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 /три / месеца за това, че на 24.07.2020г. в
гр.Пловдив, в 01:20 часа на ул.“Асеновградско шосе“ по № 1 посока булевард
Менделеев управлява лек автомобил Хюндай Соната с рег.№ ****,
собственост на Тимотей Мотърс ЕООД ЕИК ********* като се движи със
скорост 110 км./ч. при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км./ч. Отчетен толеранс минус 3 % от измерената скорост
в полза на водача. Наказуема скорост 107 км./ч. Нарушението е установено с
TFR1-M № 546/ клип 17207 / и заснетия материал е показан на водача с което
е извършил: Водач превишаващ разрешената максимална скорост за населено
място над 50 км./ч. е виновно нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се изразява несъгласие с наложените наказания и се
представят доводи за управление на МПС с превишена скорост поради
1
нуждата от спешна медицинска помощ на возещо се в автомобила лице. С
жалбата не се правят доказателствени искания и не се ангажират
доказателства.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно
заседание се явава лично и с адв.Васил Марков, който поддържа искането за
отмяна на издаденото НП. В пледоарията си представи съображения по
същество на искането за отмяна на НП, както и относно приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая.
Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно
заседание не се представлява. С административната преписка представя
писмено становище с което представя съображения по същество на искането
за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят Г. И. Р. е правоспособен водач и притежава СУМПС
№ ***, категории В М С и се води на отчет в ОДМВР гр.Пловдив.
На 24.07.2020г. около 01:20 часа в гр.Пловдив, на ул.Асеновградско
шосе до № 1 по посока бул.Менделеев се движело МПС - Хюндай Соната с
рег.№ ****. В района до № 1 на посочения булевард с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M № 546 насочена към приближаващия трафик, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост на движение била
50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 01:20 часа на 24.07.2020г. през
обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският
служител попълнил Протокол, рег. №1080р-23777/24.07.2020г. /приложение
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./. При
обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, било установено, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на
2
движение от 110 км/ч. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че
превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ
- собственост на Тимотей Мотърс ЕООД ЕИК *********. Предвид стойността
на превишението на скоростта и следващите се за нарушението наказания, не
била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а
производството продължило по общите правила. Било установено лице
представляващо дружеството – собственик на посоченото МПС, което лице
попълнило декларация по чл.188 от ЗДвП и посочило жалбоподателя като
лицето ползвател на МПС на посочената по – горе дата. С декларация по
чл.188 от ЗДвП жалбоподателя потвърдил че на посочената по – горе дата е
управлявал посоченото МПС. Пред контролните органи жалбоподателят
представил свидетелство за управление на МПС, контролен талон и
удостоверение за психологическа годност.
Въз основа на декларираните данни и останалите материали по
преписката, на 03.11.2020г. против жалбоподателя е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА № 937890 с който е
прието че жалбоподателя, виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като в населено място гр.Пловдив на 24.07.2020г. в 01:20 часа на
ул.“Асеновградско шосе“ по № 1 посока булевард Менделеев управлява лек
автомобил Хюндай Соната с рег.№ ****, собственост на Тимотей Мотърс
ЕООД ЕИК ********* като се движи със скорост 110 км./ч. при максимално
разрешена скорост за движение в населено място 50 км./ч. Отчетен толеранс
минус 3 % от измерената скорост в полза на водача. Наказуема скорост 107
км./ч. Нарушението е установено с TFR1-M № 546/ клип 17207 / и заснетия
материал е показан на водача. АУАН бил предявен на жалбоподателя, , ведно
с разпечатка от показанията на техническото средство – снимка от клип №
17207 и останалите материали по преписката. Акта е подписан и приет от
жалбоподателя без да впише обяснения и възражения. В срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН пред контролните органи не са били представени допълнителни
писмени възражения. На 01.12.2020г. при проверка по реда на чл.52, ал.4 от
ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя Г.Р.
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства съдържащи се в
административната преписка. справка от централна база данни – КАТ,
разпечатка от показанията на техническото средство – снимка № 17207 и
снимка на АТСС в МПС ползвано от контролните органи, протокол за
използване на АТСС, рег.№1080р-23777/24.07.2020г., 2 броя декларации по
чл.188 от ЗДвП, копия на СУМПС, контролен талон и удостоверение за
психологическа годност, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване, приложение към него и
протокол от проверка № 4-32-20 от 13.03.2020г., справка за нарушител/водач,
Заповед №8121з-515/14.05.2018 на МВР.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Както в съставения
АУАН, така и в издаденото НП фактическия състав на сочената като
нарушена норма изчерпателно и точно е описана в обстоятелствената част и
на двата акта. Изложените факти са достатъчни от гледна точка пълно
описание на елементите на административнонаказателния състав, както и за
извод, че нарушението е квалифицирано прецизно. Точно и ясно са записани
и в акта и в наказателното постановление, при това изчерпателно – с
означаване дата, точен час, населено място, наименование на градската пътна
мрежа по която се е движело МПС, посока. Законът не изисква посочване
мястото, на което е съставен акта. По същество: Жалбоподателят е привлечен
към административнонаказателна отговорност за това, че на посочените дата
и час, в населено място гр.Плоддив по ул.Асеновградско шосе е управлявал
лек автомобил индивидуализиран по марка, модел, собственост, рег. номер с
превишена скорост, което като факт е регистрирано с преносима система за
4
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M № 546, скоростта на движение е фиксирана на 110 км/ч. В
извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и във
фазата на съдебното следствие, жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, оборващи или поставящи под съмнение констатацията на
контролните органи, напротив, признава фактите, въз основа на които е
привлечен към административнонаказателна отговорност. В декларация по
реда на чл.188 ЗДвП е декларирал, че на визираните дата и час е управлявал
превозното средство, подписал е съставения срещу него АУАН, без да
направи възражения, не е упражнил и правото си на писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От жалбата и допълнителното изложение към
нея е видно, че защитата му е основана единствено на възражения от крайна
необходимост, които също така не се потвърдиха по надлежния ред. По
делото е безспорно доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M № 546. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“.Събраните писмени
доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното
нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно приетото по делото удостовиерение. Този
документ, както и Приетия протокол от проверка удостоверяват, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации е вписана в регистъра на одобрените
за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
5
което е установено и заснето процесното нарушение на датата, визирана в
акта и наказателното постановление, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, чл.4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
акта и постановлението, позволяват формиране на еднозначен извод, че
протокола е относим към описаното в тях нарушение. Означените място на
използване на техническото средство – гр.Пловдив, ул.Асеновградско шосе,
посока бул.Менделеев, времето на работа с него, посоката на движение на
контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата
скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП.Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка от клип 17207 от
24.07.2020г., в която са означени дата и час, точна локация, разрешена
скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на
движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване.
Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление.На
снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в акта и
наказателното постановление, заснет при трафик, съответен на движението на
6
превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на акта и наказателното постановление
обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с
материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма
забранява превишаване на скорост от 50 км/ ч. за населено място, предвид
категорията на превозното средство. Безспорно доказано е, че
жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и
следва да понесе отговорност за него съгласно ЗДвП. Предвид подписаната
лично от жалбоподателкя декларация за предоставяне на информация във
връзка с чл.188 ЗДвП и позицията му на неоспорване управлението на МПС в
хода на производството, законосъобразно и обосновано, при всестранна и
обективна оценка на доказателствената съвкупност, именно отговорността на
Г.Р. е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Всичко изложено
мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място Г.Р. е
управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената,
установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M
№546, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по
административнонаказателен ред .
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание: За
констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182,
ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 57 км/ч., поради което за нарушението е приложима санкцията
7
по т.6 от визираната разпоредба. Последната в приложимата към датата на
нарушението редакция предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост над 50 km/h точно фиксирани по размер наказания –
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв.
Вида на предвидените за нарушението наказания е обусловило
неприлагане на съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като с
електронен фиш може да се налага единствено наказание глоба, не и
наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Установените в абсолютен размер наказания изключват възможността
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая
превишаването на скоростта е 60 км/ч., но предвид допустимата техническа
грешка при измерването от 3% над 100 км/ч, то при изчисляване скоростта на
движение, АНО е да приспадне тази стойност и е приел като наказуемо
превишение 57 км/ч., поради което и към санкцията глоба от 700 лева е
прибавено и още 50 лева за превишението със 7 км./ч.
Съгласно разпоредбите на чл.63 от ЗАНН в настоящето производство
страните имат право да претендират за разноски, като в случая право има
ОДМВР Пловдив. Но тъй като не са направени искания в тази насока съдът не
дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-013347 от
01.12.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив,
Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Г. И. Р. от с.Д., обл.Пловдив, ЕГН
********** на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН са
наложени административни наказания Глоба в размер на 750 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 /три / месеца за това, че на 24.07.2020г. в
гр.Пловдив, в 01:20 часа на ул.“Асеновградско шосе“ по № 1 посока булевард
Менделеев управлява лек автомобил Хюндай Соната с рег.№ ****,
собственост на Тимотей Мотърс ЕООД ЕИК ********* като се движи със
8
скорост 110 км./ч. при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км./ч. Отчетен толеранс минус 3 % от измерената скорост
в полза на водача. Наказуема скорост 107 км./ч. Нарушението е установено с
TFR1-M № 546/ клип 17207 / и заснетия материал е показан на водача с което
е извършил: Водач превишаващ разрешената максимална скорост за населено
място над 50 км./ч. е виновно нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Пловдив на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9