Определение по дело №1630/2014 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./.......02.2016 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.02.2016г., в състав:

                 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1630 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.248, във вр. с чл.252 от ГПК.

 

Постъпила е молба вх. №34919/23.11.2015г. от адвокат П.Т.,*** – пълномощник на длъжниците В.Д.С., ЕГН ********** и М.К.С., ЕГН **********,***, с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото определение №3865/10.11.2015г., с което са били обезсилени заповед за изпълнение №2995/29.04.2014г. и изпълнителен лист от 12.05.2014г., издадени по ч.гр.д. №5518/2014г. на Варненски районен съд, в полза на кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, като им се присъдят сторените от тях разноски в заповедното производство за подаване на възражения по реда на чл. 414 ГПК в размери, посочени в приложените към възраженията списъци по чл.80 от ГПК.

 

Препис от молбата е връчен на кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София.

 

В едноседмичния срок по чл.248, ал.2 от ГПК е депозиран отговор, в който, на първо място, се излагат съображения за недопустимост на молбата поради липса на легитимация на молителите да адресират искания до исковия съд за присъждане на разноски още повече по заповедно производство. Твърди се, че съдът не е разглеждал по същество искове по чл.422 от ГПК, за да се произнася и относно дължимостта на разноските съобразно изхода на спора, съответно и да присъжда такива от друго производство, което е различно от това по чл.422 от ГПК. Действието по подаване на възражение няма за цел постигане на определен материалноправен резултат, а има единствено процесуални последици - поражда задължение за съда да упражни правомощията си по чл.415 от ГПК. В този смисъл според кредитора възражението не съдържа отправено до съда искане, което да подлежи на „уважаване“ по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК, доколкото на този етап от заповедното производство съдът не дължи произнасяне по материалното право.

 

На второ място, обосновани са твърдения, че възможността за ответника да иска присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.4 от ГПК от една страна е преклудирана с изтичане на срока за обжалване на прекратителното определение по предявените установителни искове, а от друга, че същата вече е била упражнена безуспешно, поради което настоящото искане се явява недопустимо.

 

В условие на евентуалност са изложени и съображения за неоснователност на молбата. Сочи се в тази връзка, че законодателят не е предвидил участието на длъжниците в заповедното производство по чл.418 от ГПК, тъй като то има едностранен, охранителен характер и цели единствено да установи неоспоримостта на претендирани от заявителя вземания от длъжниците, ценейки представените доказателства от външна страна, без да бъде разглеждан повдигнат правен спор по същество, поради което не следва да бъдат присъждани разноски в полза на лица, които не са процесуални субекти в заповедното производство. Изложен е и допълнителен аргумент за липсата на изричен текст в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно размера на дължимо възнаграждение за депозиране на възражение в заповедно производство.

 

В условие на евентуалност е обосновано и възражение за прекомерност на претендирания от длъжниците адвокатски хонорар с оглед фактическата и правна сложност по изготвяне и депозиране на възражение в заповедно производство.

 

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

 

Производството по настоящото търговско дело №1630/2014г. е било образувано въз основа на исковата молба на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, от ГПК, са били предявени положителни установителни искове за установяване спрямо ответниците В.Д.С. и М.К.С.,***, съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №5518/2014г. на Варненски районен съд заповед за изпълнение №2995/29.04.2014г.

 

С определение №4477/18.11.2014г. исковият Варненски окръжен съд е върнал исковата молба в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК поради неотстранени в срок нередовности при предявяването на иска по смисъла на чл.127, ал.1, т.5 и чл.128, т.2 от ГПК. Това определение не е било обжалвано от заинтересованата страна – ищеца „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София и е влязло в сила.

 

С определение №144/12.01.2015г. съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата на длъжниците В. С. и М. С. по чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение №4477/ 18.11.2014г. чрез присъждане на разноски, съответно е разпоредил молбата, в частта й, касаеща искане за присъждане на разноски за заповедното производство, да се препрати на компетентния за нейното разглеждане и произнасяне съд – заповедния Варненски районен съд по ч.гр.д. №5518/2014г.

 

Междувременно сезираният с повдигнат спор за подсъдност Варненски апелативен съд е приел, че Варненски окръжен, а не заповедния Варненски районен съд е компетентен да се произнесе в хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК за обезсилване на издадените по ч.гр.д. №5518/2014г. на ВРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което е върнал делото на исковия съд за надлежно произнасяне.

 

С определение №3865/10.11.2015г., постановено по настоящото т.д. №1630/2014г. исковият съд е обезсилил заповед за изпълнение №2995/29.04.2014г. и изпълнителен лист от 12.05.2014г., издадени по ч.гр.д. №5518/2014г. на Варненски районен съд, в полза на кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, на основание чл.415, ал.2 от ГПК.

Това определение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

 

Молбата за неговото допълване чрез присъждане на разноски на длъжниците за заповедното производство е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Същата се преценява като процесуално допустима.

 

Изложените от кредитора доводи и аргументи за обосноваване на твърдение за недопустимост на искането на длъжниците по чл.248 от ГПК се ценят като неоснователни.

 

Вярно е, че съдът вече се е произнесъл по искане на молителите М.С. и В.С. за присъждане на разноски, но същото касае претендирани разноски за несъстоялото се исково производство, което, поради факта, че исковата молба на ищеца – кредитор е била върната в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, съответно, че между тези лица и съда не е възникнало процесуално правоотношение и същите не са придобили качеството на страна – ответници по делото, е преценено като процесуално недопустимо. Изрично в соченото от кредитора определение №144/12.01.2015г. съдът е приел, че не разглежда и не произнася претенцията на длъжниците за присъждане на разноски, сторени в заповедното производство по депозиране на възражения срещу издадената в полза на кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД заповед за изпълнение, тъй като компетентен да се произнесе по това искане се явява заповедният съд – аргумент от чл.81, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК.

 

С оглед разпоредената от Варненски апелативен съд компетентност на исковия Варненски окръжен съд да се произнесе в хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК за обезсилване на издадените по ч.гр.д. №5518/2014г. на ВРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и по аргумент от чл.81 от ГПК обосновано следва да се заключи, че същият исков съд е компетентен да се произнесе и по искането на длъжниците за присъждане на сторени разноски за заповедното производство.

 

Като неоснователни в тази връзка се преценяват и възраженията на кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, че претендираните разноски (платено адвокатско възнаграждение) са сторени във връзка с друго производство, поради което са неотносими към прекратеното исково производство и не следва да се компенсират в него.

 

Както вече се посочи, касае се за претенция за присъждане на разноски за заповедното производство, произнасянето по която е обусловено от обезсилването на заповедта за изпълнение, независимо дали това е сторено от самия заповеден съд или от исковия съд в случаите на прекратяване на исковото производство (или връщане на исковата молба в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, какъвто е настоящия случай). Безспорно е, че с обезсилването на издадената заповед за изпълнение се слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.

 

По същество на искането.

Представянето на възраженията по чл.414, ал.1 от ГПК и на двамата длъжника М.С. и В.С. е сторено от упълномощен от всеки един от тях адвокат. Изрично във възраженията са обосновани и искания за присъждане на разноски като са представени договори за правна защита и съдействия, служещи и като разписка за плащането на уговорените в тях адвокатски възнаграждения, списъци по чл.80 от ГПК.

 

Тези доказателства са представени и предявяване пред исковия съд на молбата на длъжниците вх. №33896/28.11.2014г. за присъждане на разноски.

 

Съобразявайки тези основни положения, изложените по-горе съображения относно допустимостта на искането и разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, съдът намира искането за основателно.

 

От представените с възраженията доказателства безспорно се установява, че длъжниците са сторили разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената срещу тях заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Като разход, подлежащ на компенсиране от насрещната страна – кредитор се претендира платеното адвокатско възнаграждение в размер на по 2 052 лева от всеки един от тях.

 

Единственото действие с правно значение при възражение срещу заповед за изпълнение е спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за депозирането му пред заповедния съд. По изричната разпоредба на закона обосноваване на възражението не се изисква, не е задължително и подаването му с приетия с Наредба №6 от 20.02.2008г. на министъра на правосъдието образец за това. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че възражението срещу заповедта за изпълнение може да бъде направено по всякакъв писмен начин, като от значение единствено е да е ясна волята на длъжника, че оспорва вземанията на кредитора по заповедта.

 

Това, разбира се, не означава, че длъжникът не може да ангажира  услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие, но на този етап от развитието на производството същите следва да се схващат само като проучване на делото, указване на процесуалните възможности за защита, с които длъжникът разполага и даване на мнение и/ или съвет за възможните действия.

 

Съобразявайки тези основни положения и като има предвид изложеното по-горе относно същността на възложеното и извършено от адвоката правно и фактическо действие (проучване на делото и подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК), съдът приема, че размера на адвокатските възнаграждения, които кредитора дължи да репарира като сторени разходи на длъжниците, следва да се определят при съобразяване на разпоредбата на чл.6, т.3 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

В този смисъл съдът приема направеното от кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД възражение за прекомерност на платените и претендирани за репариране като разходи на длъжниците адвокатски възнаграждения за основателно.

 

Разноските, които кредиторът следва да бъде осъден да възстанови на длъжниците М.С. и В.С. се определят в размер на по 100 лева за всеки един от тях.

 

Определение №3865/10.11.2015г., с което е обезсилена издадената в заповедното производство заповед за изпълнение следва да се допълни в посочения смисъл.

 

Като неоснователно се преценява и възражението на кредитора, че редуцираното от съда на основание чл.78, ал.5 от ГПК адвокатско възнаграждение следва да се присъди еднократно, общо за двамата ответника, тъй като процесуалното действие по подаване на възражение е извършено съвместно от тях.  Независимо дали вземанията по заповедта за изпълнение се основават на общи за длъжниците факти, съответно дали е налице общ интерес за оспорване на заповедта, всеки един от тях е самостоятелна страна в материалното правоотношение, упражняваща отделно предоставените й от закона процесуални права за осъществяване на защита в заповедното производство.

 

По изложените съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.78, ал.4 ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДОПЪЛВА определение №3865/10.11.2015г. по търговско дело №1630/2014г. на ВОС, търговско отделение, като ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт Владимир Карагьозов, да заплати на В.Д.С., ЕГН **********,***, сумата 100 лева (сто лева), представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №5518/2014г. на Варненски районен съд за подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт Владимир Карагьозов, да заплати на М.К.С., ЕГН **********,***, сумата 100 лева (сто лева), представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №5518/2014г. на Варненски районен съд за подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с частна жалба, предявена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.

 

                                                       

                                      

                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: